Р Е Ш Е Н И Е

№_93____/ 18.06.2019 год. гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение

На шести юни 2019 год.

В открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

търговско дело №197 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба от търговско дружество „Б.Е.В.”ГМБХ/ООД/ регистр.№ *** със седалище и адрес на управление “И.“ 1-7/5/2,А-3400,К.,А. ,чрез пълномощник адв.С.Ч.Л.- САК срещу „А.***” ЕООД ЕИК- ***,гр.Добрич,с която са предявени искове за заплащане на сумата от 11 328,25 евро,представляваща неплатен остатък от главница по Договор за доставка на втора газова линия от 30.08.2013 г. и сумата в общ размер от 44 437,92 евро,представляваща възнаградителна лихва в размер на 10 % върху неплатените суми,съгласно Договор от 26.06.2014 г.

В частта на исковата молба,касаеща първият иск за сумата от 11 328,25 евро,представляваща неплатен остатък от главница по Договор за доставка на втора газова линия от 30.08.2013 г. и за сумата от 14 462,98 лв.,представляваща възнаградителна лихва в размер на 10 %,ДОС е постановил по настоящото дело влязло в сила Решение № 216 от 06.12.2018 г.

С Определение № 207 от 27.03.2019 г.,постановено по в.ч.т.д.141 /2019 г.,Варненски апелативен съд е отменил Решение № 216 от 06.12.2018 г. на ДОС по настоящото дело,в частта му с характер на определение,с която е прекратил производството по делото за сумата от 17 503,19 евро претендирана възнаградителна лихва в размер на 10 % върху неплатените суми по договор за заем от 12.03.2014 г.,поради недопустимост на иска и е върнал делото на ДОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед на гореизложеното,настоящото производство има за предмет осъждането на „А.***” ЕООД ЕИК- ***,гр.Добрич да заплати на „Б.Е.В.”ГМБХ/ООД/ регистр.№ *** със седалище и адрес на управление “И.“ 1-7/5/2,А-3400,К.,А. ,сумата от 17 503,19 евро претендирана възнаградителна лихва в размер на 10 % върху неплатените суми по договор за заем от 12.03.2014 г.

По отношение на този иск,в исковата молба се твърди,че на 12.03.2014 г. страните са подписали договор за заем ,по силата на който ответникът като заемател е получил от ищеца заемна сума в размер на 56 737.73 евро, за финансиране на проекта по основния договор,със срок за връщане на сумата 31.05.2014г.

Поради неточно изпълнение на задълженията от ответника, бил подписан договор от 26.06.2014 г.,съгласно който ответникът поел ангажимент да плати на ищеца сумата от сумата от 56 737.73 евро по договора за заем и уговорената в този договор възнаградителна лихва в размер на 10% върху неплатените фактури,описани в Приложение 1. Издавани били фактури всеки месец за възнаградителната лихва.На 15.03.2016г. с нотариална покана ответникът бил поканен да заплати неизплатените фактури в размер на 109 733.07 евро,като в отговор на поканата ответникът посочил причини,поради които не извършва плащане.

Възражението на ответника,че искът не е подсъден на български съд, е прието от Варненски апелативен съд в мотивите на Определение № 207 от 27.03.2019 г.,постановено по в.ч.т.д.141 /2019 г.,за неоснователно,а същото е и задължително за настоящият състав.

Добрички окръжен съд,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представените по делото доказателства,че на 12.03.2014 г. страните по делото са сключили Договор за заем/лист 27 от делото/,по силата на който ищецът е отпуснал на ответника заем в размер на 56 737,73 евро,с лихва от 1% на година и срок за изпълнение 31.05.2014 г.Договорено е,че в случай на неизпълнение,лихвеният процент се увеличава на 10 %. Представено е по делото съглашение,наименовано „Договор“/лист 29 от делото/,в което страните са определени като възложител/за ответника/ и като изпълнител/за ищеца/,сключено на 26.06.2016 г.,което съдържа договореност,че ответникът се съгласява да плати кредита от 03.12.2014 г. на стойност 56 737,73 евро,не по-късно от 07.09.2014 г.,а така също и да плати за ползуването на отсрочката за плащането, лихва в размер на 10 %.

С нотариална покана от 15.03.2016 г. ищецът е поканил ответника да заплати лихвата върху неплатените суми ,като с поканата на ответника е даден седмодневен срок за плащане на дължимата сума/лист 42 от делото/.

Назначената по делото икономическа експертиза установява,че размерът на начислената възнаградителна лихва върху сумите по просрочените фактури по договора за заем е в размер на 17 503,19 евро.

След преценка на събраните по делото доказателства,съдът направи следните изводи:

Страните са обвързани от възникнали валидни облигационни отношения,с правопораждащ юридически факт-сключен договор за заем и последващ договор,с който е са преуредени отношенията им по първия.

С оглед заключението на приетата и неоспорена счетоводна експертиза задължението на ответника за възнаградителна лихва върху сумите по просрочените фактури по договора е в размер на 17 503,19 евро,поради което искът в този размер е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Като последица от изхода на спора,съобразно тази част от иска /в левова равностойност 34 131,22 лв./,на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1365,20 лв. за държавна такса,47,07 лв. за вещо лице и 567 лв. за платен адвокатски хонорар или общо 1 979,27 лв.

Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „А.***" ЕООД, ЕИК *** да заплати на ищеца „Б.Е.В." ГМБХ (ООД), регистрирано в А., per. № ***, сумата от 17 503,19 евро претендирана възнаградителна лихва в размер на 10 % върху неплатените фактури .

ОСЪЖДА „А.***" ЕООД, ЕИК *** да заплати на ищеца „Б.Е.В." ГМБХ (ООД), регистрирано в А., per. № *** сумата от 1 979,27 лв. съдебно деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: