Р Е Щ Е Н И Е № 80

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 03.06.2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и първи май

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.Стоева

ЧЛЕНОВЕ:

при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА -ЮСУФ........................ и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева...........т.д.№103

от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „***“ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.***,представлявано от изпълнителния директор Ш.Г.,чрез юрисконсулт А.К. против „***“АД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление-гр.Добрич,,ул.***“№4,представлявано от Е.М. с цена на иска сумата от 36 489 ,03 лв.,представляващи неустойка за забавено плащане по описани в исковата молба фактури и правно основание чл.92 от ЗЗД.

В исковата молба се излага следното:

Между страните на 20.11.2007 т.е сключен Договор за продажба на горива №СС -063,по силата на който ответникът е закупувал горива от бензиностанции,опериращи под марката „ROMPETROL“,посредством безкасово плащане.Съгласно условията на договора ищецът издавал фактури на всяко последно число от месеца.На основание чл.7.1 от договора ответникът следва да заплаща тези фактури в 15-дневен срок от издаването им по банков път.Въпреки така установените уговорки ответникът заплащал задълженията си по фактурите с перманентно закъснение.Така за периода от 31.03.2015г.до 30.06.2017г.ответникът е забавил плащането на изброените в исковата молба 28 броя фактури.

Съгласно чл.7 ал.3 от договора ,в случай на забавено плащане купувачът дължи неустойка в размер на 0,15% на ден от дължимата сума ,но не повече от 20 %.

В табличен вид са посочени фактурите и дните на забава,както и дължимата неустойка по всяка от посочените сделки,като сбора от начислените неустойки за забава е в размер на исковата сума.

Това поражда правния интерес на ищеца по делото да претендира ,на основание чл.92 от ЗЗД дължимите неустойки за забава по всяка от посочените фактури.

В срок от ответника по делото е постъпил писмен отговор,в който е оспорена основателността на предявения иск.

Според ответника налице са сериозни разминавания между датите на извършените плащания ,както и размера на всяко плащане.Налице е погрешно отнасяне на плащания към произволни фактури,вследствие на което броят на дните на забава и размерът на претенциите се явяват неоснователни.

Издадени са кредитни известия,които са по същество признание,че издателят им дължи пари на ответника и не може да се начисляват неустойки върху дължими от ищеца суми,тъй като в неизпълнение бил ответникът ,а не ищеца.Налице е неначисляване на отстъпки във фактурите,а оттам и до заплащане на по-високи суми по някои от фактурите,без да е налице съобразяване на размера на отстъпките.

По отношение на ф-ра №1008453 има посочени и три други плащания,посочени в отговора на исковата молба.По отношение на тези три последни плащания ответникът е заплатил и отнесъл като плащане по ф-ра №1009504,по отношение на които е налице правен спор по т.д.№325/2017г.на ДОС. Ф-ра №1008453 е платена с три преводни нареждания от 21.07.2017г.,24.07.2017г. и 25.07.2017г.,за което са представени доказателства по т.д.№325/2017г.на ДОС.

Очевидно е ,че ищецът отнася своеволно и произволно извършените плащания към отделните фактури с манипулативната цел да се претендират едни и същи суми на няколко основания и в отделните процеси.Ф-ра № 1009504/30.06.2017г. е изцяло платена,поради което и не се дължи неустойка за забава.

Размерът на неустойката по чл.7 ал.1 т.3 от договора е прекомерна,не може да се претендира неустойка в размер на 20 %за минимална забава.

В срок от ищеца по делото е постъпила допълнителна искова молба,в която се уточнява следното:

Липсва погрешно отнасяне на плащания към фактури.възражението е неоснователно.

Единствено по фактура 6871008453 са наредени 10 000 лв.,но от тази фактура са погасени 1055,86 лв.,какъвто е бил дължимия остатък по нея,а остатъка от 8 944,14лв.е отнесен към следващата дължима фактура №6871009504 от 30.06.2017г. и това е коректно отбелязано в исковата молба.

По възражението,че издадените 6 броя КИ от 29 и 30.06.2017г. са неправилно отнесени към фактура 6871008453 от 31.05.2017г. и по този начин са завишени недължими неустойки,ищецът счита възражението за неоснователно.

След като ответникът е започнал да изпитва финансови затруднения през юни 2017г.,необслуженото му задължение към ищеца достигнало сумата от 127 166,72 лв.,поради което и в израз на добра воля в края на месец юни 2017г. ищецът издал шест броя кредитни известия за допълнителна отстъпка от 7 134,91лв.,без за това да има подписан анекс.Анекс №4 не е подписван от ищеца и не е породил правно действие между страните,по него никога не са били начислявани отстъпки.Така горната сума е получена от ответника без правно основание.Начислявайки към най-старата непогасена и падежирала фактура 6871008453 от 31.05.2017г. ищецът е намалил дълга на ответника със сумата от 7 134,91лв.

По възражението,че ищецът неправилно е отнесъл плащанията от 24,25 и 26 юли на 2017г.на обща стойност 38055,43лв.,макар в платежните нареждания ответникът да е посочил ,че плаща задължение по ф-ра 6871009504,плащанията са отнесени към по-старото задължение по ф-ра №6871008453.В противен случай задължението за неустойка щеше да бъде в много по-голям размер.

Неоснователно е възражението за прекомерност на претендирата неустойка.

Съгласно подадения допълнителен отговор на исковата молба ответникът твърди,че е налице неправилно отнасяне на плащания по фактури и нарушаване на принципите на чл.76 от ЗЗД.

Относно търговската отстъпка ,съгласно издадените кредитни известия,ответникът счита,че е получил сумата на правно основание.Претенцията за действителните дължими между страните отстъпки е предмет на т.д.№234/2018г.на ДОС.Няма как да се претендират неустойки върху суми ,които самият ищец дължи.

Неправилно погашения са отнасяни към фактури,различни от посочените от ответника.Чл.7 ал.4 от Рамковия договор между страните не дава право на ищеца своеволно да отнася плащания към фактури,които той прецени.

Не може да се възприеме,че горен праг от 20% е разумен ,тъй като представлява 1/5 от стойността на услугата.

Анекс №4 е относим,тъй като известно време ищецът е предоставял отстъпки в уговорените в него размери.Следователно ищецът го е приел,още повече,че за действителността му не е необходима писмена форма.

Предявеният основен иск е допустим,местно и родово подсъден на Окръжен съд гр.Добрич.

Определението за допускане на трето лице помагач е отменено,а производството по предявения обратен иск е прекратено с влязло в сила определение от 11.03.2019г.

Окръжният съд,като се запозна с писмените доказателства по делото,както и със заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза,прие за установено следното:

От страна на ответника по делото е направено възражение за нищожност на клаузата за неустойка,като противоречаща на добрите нрави и справедливостта,с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.Макар и заявено едва в писменото становище на ответника по делото,възражението подлежи на разглеждане,тъй като съдът сам и служебно следи за действителността на договорните клаузи,включително и тази за неустойката.

В отговора на ответника се излагат доводи за прекомерност на неустойката.Съгласно чл.309 от ТЗ не може да бъде намалявана поради прекомерност неустойка ,уговорена между търговци.От друга страна прекомерно високият размер на неустойката не винаги води до нейната нищожност.Съгласно разрешенията,дадени от ТР№1 от 15.06.2010г.по т.д.№1/2009 г.на ВКС,според което преценката за нищожност на неустойката се прави към момента на сключване на договора,тя следва да се приеме за нищожна ,ако единствената цел ,за която е уговорена,излиза извън присъщата й обезщетителна,обезпечителна и санкционна функции.Уговорената в чл.7 л.3 от сключения между страните рамков договор изпълнява именно тези функции,без да противоречи на принципа за забрана на неоснователното обогатяване на изправната страна или на принципа за справедливост.В настоящия случай и двамата съдоговорители са търговци,притежават необходимия опит и знания за основните изисквания за сключване на сделки,включително начините на формиране на главните и акцесорни задължения по тях.Предвид трайните договорни отношения между страните по делото обезпечителната функция на неустойката се състои в това да осигури срочно изпълнение на възникващите задължения,а санкционната и обезщетителната й функция се състои в това незправната страна да търпи санкционните последици от неточно във времево отношение изпълнение.Съгласно чл.81 ал.2 от ЗЗД обстоятелството ,че длъжникът не разполага с парични средства не го освобождава от отговорността за неизпълнение.Сам длъжникът би предотвратил настъпването на тези санкционни последици при точно изпълнение на задължението си в уговорения между страните срок.С тези мотиви съдът намира,че договорената в сключеното между страните споразумение,обективирано в Договор №СС-063 от 20.11.2007г.за продажба на горива, неустойка не е нищожна,поради прекомерност и накърняване на добрите нрави.

Що се отнася до възражението за недоказаност на размера на иска,то видно от заключението на неоспорената от страните съдебно-икономическа експертиза,налице е забава при плащане на цената на горивата по посочените в исковата молба фактури,за периода от месец март на 2015г.до месец юни на 2017г.Има разлика в начина на осчетоводяване на задължението при двете страни,като при отчитане на начина на погасяване на задълженията при ищеца,включително с оформени кредитни известия от 31.05.2017г.,29.06.2017г. и 30.07.2017г. и посочени като погашение на датата ,на която са оформени ,дължимата неустойка за забава в плащанията възлиза на сумата от 38 083,09лв.Размерът на неустойката по процесните фактури,като погашенията бъдат съобразени с вписаните основания от ответника в платежните документи и кредитните известия е на стойност 36 742,95 лв.-вариант втори от заключението.

Съдът възприема втория вариант на заключението на съдебно икономическата експертиза,който отчита начина на погасяване на задълженията съобразно нормата на чл.76 ал.1 от ЗЗД,а именно погашенията на задълженията,посочени в платежните документи от страна на ответника.Макар и заплатена ф-ра №6871009504 от 30.06.2017г. е заплатена със забава,поради което се дължи неустойка за забава в размера, установен от вещото лице.

Искът е доказан по своето основание-налице е забава за заплащане на дължимите стойности на предоставените горива по издадените от ищеца фактури.Съгласно разпоредбата на чл.162 от ГПК,когато искът е установен в своето основание,но няма достатъчно данни за неговия размер,съдът определя размера по своя преценка или взема предвид заключението на вещото лице.

И в двата случая изчисленията на експертизата сочат на размер на неустойката по-висок от предявената искова претенция,поради което съдът намира,че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен.Налице е писмено уговорена неустойка ,която е действителна и предвид свободата на договаряне между страните изпълнява своите присъщи обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.Не са налице основания за прогласяване на нищожност на клаузата,поради противоречие с добрите нрави.

Предвид изхода от делото на ищеца се дължат направените съдебно деловодни разноски по делото.Съгласно представения списък на разноските на ищеца по делото дължи се заплащане на сумата от 2060 лв.-сторени разноски,а именно държавна такса,депозит за вещо лице в размер на 250 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „***“АД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление-гр.Добрич,,ул.***“№4,представлявано от Е.М. да заплати на „***“ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.***,представлявано от изпълнителния директор Ш.Г. сумата от 36 489,03 лв/тридесет и шест хиляди четиристотин осемдесет и девет хиляди лева /-неустойка за забава по Договор№СС 063 за продажба на горива от 20.11.2007г. по ф-ра №382643/31.03.2015г.;ф-ра №383591/30.04.2015г.;ф-ра №384560/ 31.05.2015г.;ф-ра №385700/30.06.2015г.;ф-ра №386483/31.07.2015г.;ф-ра №387449/31.08.2015г.;фдра №388614/30.09.2015г.;ф-ра №389437/31.10.2015г.;ф-ра №390551/30.11.2015г.;ф-ра №391445/31.12.2015г.;ф-ра 392458/31.01.2016г.;ф-ра №393474/29.02.2016г.;ф-ра394783/31.03.2016г.;

ф-ра№395795/30.04.2016г.;ф-ра №396794/31.05.2016г.;ф-ра №397620/30.06.2016г.;ф-ра №398535/31.07.2016г.;ф-ра №399756/31.08.2016г.;ф-ра №1000819/30.09.2016г.;ф-ра №1001784/31.10.2016г.;ф-ра №6871002976/30.11.2016г.;ф-ра №6871003892/31.12.2016г.;ф-ра №6871004710/31.01.2017г.;ф-ра №6871005550/28.02.2017г.;ф-ра №687100456/31.03.2017г.;ф-ра №687100457/30.04.2017г.;ф-ра №6871008453/31.05.2017г. и ф-ра №6871009504/30.06.2017г.,ведно със законна лихва върху главницата считано от 13.04.2017г.до окончателното изплащане на главницата и сумата от 2060 лв./две хиляди и шестдесет лева/-сторени съдебно деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: