Р Е Ш Е Н И Е № 98

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 26.06.2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на осемнадесети юни

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА

при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ и в присъствието на прокурора...........................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........Т..д.№302

от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от В.Р.В. ЕГН ********** с адрес ***,чрез адв.К.Д.,член на САК и адв.Е.Ж. ,член на САК,с адрес на призоваване-гр.С.срещу „***“,БУЛСТАТ ***,със седалище и адрес на управление-гр.С.,представлявано от изпълнителните директори-Б.М. и С.С.,с цена на иска 120 000 лв. и правно основание чл.519 т.1 пр.2-ро от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

На основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК ищецът е освободен от заплащане на държавна такса.

Исковата молба е допустима и редовна,родово и местно подсъдна на Добрички окръжен съд.

По направеното възражение за липса на местна подсъдност на делото пред Добрички окръжен съд,следва да се има предвид нормата на чл. 115 ал.2 от ГПК,в сила от 07.08.2018г.,в която се визира подсъдността на искове срещу Гаранционния фонд за обезщетения по КЗ,като се определя като местно компетентен съд съда по настъпване на застрахователното събитие или по настоящия и постоянния адрес на ищеца.Ищецът е с настоящ адрес ***,поради което настоящият съд е компетентен по правилата на местната подсъдност да разгледа предявения иск.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

На 14.04.2015г. около 17,20ч. по път 17116 в посока от с.Нова Камена към с.Войниково,общ.Тервел е настъпило ПТП,при което е загинала ***В.а.

Пътният инцидент се развива при следния механизъм:л.а.“Мерцедес 200 Д“,с рег.№***,управляван от Н.С.И. ЕГН ********** ,се движи със скорост 154 км./ч. по пътя между с.Нова Камена и с.Войниково,общ.Тервел,като на предна дясна седалка пътува ***В.а.По същия път и по същото време в противоположна посока ,със скорост 87 км./ч. се движи л.а.“Ауди“,с рег.№***,управляван от *** .На разстояние от около 3,5 км. от.с.Нова Камена л.а.“Мерцедес 200Д“преминава през плавен десен завой,като в края на завоя колата продължава движението си по допирателната крива на завоя и започва да се завърта около вертикалната си ос,дясната странична част на купето се изнася напред и започва да се плъзга странично на платното за движение,като последва удар с насрещно движещия се в същото време в лентата си л.а.“Ауди“.В резултат на удара купето на л.а. .“Мерцедес 200Д“ се разкъсва в областта на дясната задна врата,като двете му части преминават над мантинелата ,в ляво от платното за движение и се озовават в левия банкет.

В резултат на силните удари в купето на автомобила *** В.а получава контузия на главния мозък,довела до остра сърдечна и дихателна недостатъчност от централен произход и умира.

Н.С.И.,който в деня на инцидента под влияние на алкохолно опиянение,самонадеяно пристъпва правилата за движение по пътищата и движейки се с непозволена и несъобразена с пътните условия скорост,причинява смъртта на *** В.а,пътник в лекия автомобил е осъден с влязла в сила присъда на Добрички окръжен съд.

Отношенията между ищеца и починалата му сестра са били изключително близки и топли.Двамата са израснали заедно.Двамата са живели в едно домакинство до настъпване на инцидента,помагали са си взаимно и са разчитали един на друг.Подкрепяли са се във всяка трудност,поради което обстоятелство,а и поради непредвидимостта на настъпилата трагедия В.В. е до момента изживява тежко настъпилата трагедия.Дълго време отказва да приеме този факт за истина.

Инцидентът е довел до изпадане на ищеца в тежко депресивно състояние.Не може да възприеме случилото се и това е повод за допълнителни мъки и страдания за него.В. живее с чувство за несправедливост в живота,въобще ,с болка и постоянна тъга по сестра си.Затворил се е в себе си и до днес ,въпреки изминалия голям период от време,преживява трагичния инцидент.Твърди,че никога няма да забрави тежката гледка на разцепения на две автомобил и полегналия труп на сестра си в нивата до с.Нова Камена,където е пристигнал непосредствено след ПТП.Страда от безсъние.

Доколкото към момента на настъпване на процесното ПТП,липсва за л.а.“Мерцедес 200Д“ ,с рег.№** липсва валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,на основание чл.519 т.1 пр.2-ро от КЗ ищецът предявява настоящия иск.Базира се на ТР №1 от 21.06.2018г.на ВКС по т.д.№1/2016г. ОСНГТК,по силата на което братята и сестрите са легитимирани да предявят претенция за обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.

Претенцията е надлежно заведена при ответното дружество,видно от молба вх.№24-01-486/29.06.2018г.,вследствие на което е образувана преписка по щета №210230/29.06.2018г.С писмо изх.№24-01-486/27.09.2018г. *** е отказал на пострадалото лице изплащане на обезщетение по щетата.

С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес да предяви пред съда претенциите си за обезщетение на неимуществени вреди,вследствие от настъпилата смърт на сестра си.

В срок от ответника по исковата молба е постъпил писмен отговор,в който се оспорва изцяло по основание и размер предявения иск.

Липсват каквито и да е доказателства,че ищецът и починалата са били в изключително близки взаимоотношения.Това е мотивирало отказа на ответното дружество да изплати обезщетение за неимуществени вреди.

Размерът на обезщетението,претендиран по делото е завишен,тъй като не отговаря на съществуващите към настоящия момент в страната икономически условия,стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП-14.04.2015г.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на загиналата,която като пътник на предна дясна седалка на л.а.“Мерцедес 200Д“ е пътувала без поставен предпазен колан,в нарушение на чл.137а от ЗДвП,както и че същата се е съгласила да пътува в лек автомобил,знаейки ,че водачът му е неправоспособен и алкохолно повлиян.

Оспорва се претенцията за лихвата върху обезщетението-29.06.2018г.,датата на завеждане на щетата пред ***.Фондът е бил поставен в обективна невъзможност да се произнесе по претенцията.Молителите не са предоставили исканите от тях доказателства,което е довело до отказа да се изплати обезщетение.Счита се,че начален момент на начисляване на лихва за забава е датата на завеждане на исковата молба.

В депозирана в срок допълнителна искова молба ищецът оспорва становището в депозирания отговор на ответната страна.

Счита,че са налице достатъчно писмени доказателства,а ще бъде проведено и пълно доказване ,че ищецът и сестра му са били в близки родствени връзки,в изключително близки и топли взаимоотношения.Счита,че претендираното обезщетение е в размер,отговарящ на понятието „справедливост“,както и на икономическата конюктура към настоящия момент.Налице е тенденция към увеличаване на застрахователните премии,а тя оказва влияние при определяне напоследък на по-висок размер на обезщетенията.

Сочи се ,че пострадалият не е допринесъл за настъпилите увреждания.Възражението за съпричиняване не се подкрепя от никакви доказателства по делото.Доказателствената тежест следва да бъде възложена на ответника по делото,който твърди на съпричиняване.

Оспорва се и становището за недължимост на лихва за забава,считано от момента посочен в исковата молба до окончателното заплащане на главницата.Излагат се подробни доводи в тази насока.

В допълнително подаден от страна на ответника отговор,същият поддържа всички свои възражения и доказателствени искания.

В съдебно заседание страните поддържат изразените от тях становища в разменените помежду им книжа.

Третото лице-помагач,привлечено да отговаря по делото на страната на ответника е на становище,че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото-писмени и гласни,със заключенията на изслушаните съдебно медицинска и автотехническа експертиза,както и с това на назначената психиатрична експертиза и доказателствата по НОХД №108/2016г. на ДОС,,прие за установено следното:

На 14.04.2015г.,около 17,20 ч. по път 17116 в посока с.Нова Камена към с.Войниково ,общ.Тервел е настъпило пътно транспортно произшествие със следния,установен по делото механизъм:Към 17,20 ч. по път 1716,в посока с.Нова Камена-с.Войниково по посока с.Войниково ,се движи л.а. .“Мерцедес 200 Д“,с рег.№***,управляван от Н.С.И. ЕГН ********** ,като с него на дясната седалка пътува пострадалата ***В.а.Водачът на лекия автомобил е под влияние на алкохолно опиянение, в кръвта му е констатирана концентрация на алкохол от 1,47 промила.Пътната настилка е асфалтова,износена,суха,налице е много добра видимост-през светлата част от денонощието и много добра метеорологична обстановка.Липсват увреждания по автомобила,които биха могли да способстват за настъпване на произшествието.Наближавайки мястото на произшествието лекият автомобил .“Мерцедес 200 Д“,с рег.№***е преминал през кривата на плавен десен завой,като в края му е продължил по допирателната на кривата на завоя.В същото време автомобилът се завърта около вертикалната си ос,изнасяйки дясната странична част на купето напред и плъзгайки се странично по платното за движение,при което е оставил следи от протриване на гуми.Така плъзгайки се странично с дясната си част напред,лекият автомобил Мерцедес навлиза косо в платното за движение и попада в лентата за насрещно движение.

В същото време в противоположната посока се движи л.а. AUDI 80 Avant,с рег.№***,управляван от *** ,който е пътувал сам в автомобила си.При създалата се ситуация ,поради пресичане на траекториите на двата автомобила настъпва удар в предната част на л.а. AUDI 80 Avant и.“Мерцедес 200 Д“,с рег.№***в областта на десните му врати и десния заден калник.Вследствие на удара купето на лекия автомобил Мерцедес се разкъсва в областта зад задната лява врата и пред задната дясна врата,като при това двете му части преминават над мантинелата,намираща се в ляво от платното за движение и преминават върху левия банкет.При удара на място е починала *** В.а,като телесните повреди,които е получила отговарят да са получени по гореприетия механизъм на автопроизшествието.Смъртта е настъпила вследствие на силен удар в дясната слепоочна област в главата на пострадалата.Свободното движение на тялото на пострадалата в купето на автомобила е в посока на дясно и напред.

Механизмът на настъпване на автопроизшествието не е спорен и се установява както от представените писмени доказателства по делото-КП за ПТП с пострадали лица от 14.04.2015г.,съдебно медицинска експертиза №49 /2015г.,КСМТАЕ по п.д.№102/2015г.,така и от мотивите на Присъда №20 от 31.05.2016г.по НОХД№108/2016 на Добрички окръжен съд и постановените по същото наказателно дело съдебни актове на АС гр.Варна и ВКС.Потвърждение на механизма на настъпване на произшествието дава и заключението на назначената от съда комплексна медицинска и автотехническа експертиза ,приета в открито съдебно заседание на 02.04.2019г.Съгласно заключението на така изслушаната комплексна експертиза пострадалата не е била с поставен предпазен колан,макар автомобилът да е фабрично оборудван с такъв за седалката на пътника до щофьора.Според вещите лица ,предвид интензитета и силата на удара,наличието на поставен предпазен колан не би могло да доведе до различен резултат за пострадалата.Резултатът е настъпил вследствие на много силния удар ,който е разкъсал на две купето на автомобила.Смъртта е настъпила вследствие на удара.

По делото е изслушана и съдебно психиатрична експертиза за установяване на психичното състояние на ищеца непосредствено след катастрофата и до настоящия момент.

Според вещото лице по делото в момента на инцидента ищецът е преживял масивна психотравма,причинена от смъртта на сестра му ***,която довела до промени в психичното му състояние.Признаците ,изявени непосредствено след катастрофата са носели клиничната характеристика на остра стресова реакция,която не би възникнала без въздействието на преживяната психотравма.Фактът ,че години наред ищецът се е грижил за психично болната си сестра,силната привързаност на ищеца към сестра му довели до развитието на тази психична реакция.В продължение на часове персистирали напрегнатост,неспокойствие и тревожност.Настроението му било трайно мрачно и подтиснато.Не съумявал реално да възприеме случилото се.Впоследствие състоянието на ищеца достигнало до смесена тревожно депресивна реакция-разстройство в адаптацията.Развило се в периода на адаптирането на ищеца към психотравмата и последвалите я неблагоприятни последици в личен,семеен и житейски аспект.Това състояние продължило около седмица,след което В. се върнал към обичайните си трудови ангажименти.Върнал се в гр.Шумен и започнал отново да работи в бензиностанцията.След това симптомите на ищеца говорят за наличие на посттравматично стресово разстройство в разстояние на повече от една година.Постепенно във времето неговите симптоми се редуцирали и отзвучали.Значително стабилизиране В. отчита след преместването му да живее и работи в Германия.Понастоящем ищецът е в добро психично здраве,не споделя оплаквания от психично естество,налагащи терапевтична намеса.

По делото са разпитани св.*** И. ,без родство с ищеца по делото и св.П.П.,също без родство.

Според показанията на св.Й.И. ,втори съпруг на майката на ищеца,когато му съобщили новината за смъртта на сестра му и отишъл на местопроизшествието ,ищецът припаднал при гледката на трупа на сестра си.Той много се грижел за нея,били близки.Налагало й се до посещава психиатрично лечебно заведение,но тя приемала само брат й да я води на лечение.Не искала нито майка си ,нито свидетеля.От данните по делото се установява,че като деца двамата с пострадалата отраснали заедно,майка им заживяла с друг мъж,а за пострадалата се грижел изключително по-големия й брат.След смъртта й ищецът се затворил в себе си ,усамотявал се в стаята си и там лежал.Действително на ищеца се налагало да работи в гр.Шумен,но той често се връщал в родното си село,за да нагледа сестра си.Тя не давала на друг да я обгрижва.Това се потвърждава и от показанията на св.П..Ищецът често пътувал от гр.Шумен до с.Нова Камена с едно колело с моторче.Към настоящия момент психическото състояние на Веско е нормално.

Свидетелските показания си кореспондират с останалите доказателства по делото,в частност със заключението на съдебно психиатричната експертиза и следва да бъдат кредитирани изцяло.

При така установените факти от правна гледна точка съдът намира следното:

По делото не е спорно,че по отношение на процесния автомобил липсва сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Предвид приложената по НОХД №108/2017г.на ДОС и влязла в законна сила присъда и на основание чл.300 от ГПК следва да се приеме за установено извършването на деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.

Смъртта е настъпила в следствие на причиненото от третото –лице помагач по делото-Н.С.И. пътно транспортно произшествие.При употреба на алкохол ,установен в кръвта му -1,47 промила,с несъобразена скорост –около 154 км./час и без свидетелство за правоуправление,същият е нарушил правилата за движение на ,чл.21 ал.1 от ЗДвП и виновно причинил смъртта на ***В.а,за което е осъден с влязла в сила присъда на четири години лишаване от свобода.В тази част присъдата е потвърдена от АС гр.Варна и е оставена в сила от ВКС на РБ.

Налице са всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД –противоправно деяние,вина на дееца,причинени вреди от деянието ,изразяващи се в смъртта на сестрата на ищеца,причинно следствена връзка между деянието и настъпването на вредоносния резултат.

По възражението за съпричиняване съдът намира следното:

От изслушаната и приета по делото съдебно медицинска и автотехническа експертиза се установява,че пострадалата не е била с предпазен колан.Това обстоятелство не води до промяна в настъпилия резултат,тъй като дори и с поставен предпазен колан пострадалата би починала,заради вида и интензитета на удара с насрещно движещия се лек автомобил.За да е налице съпричиняване от страна на пострадалата следва обективно с действията си тя да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.В случая това не може да се възприеме за доказано-със или без предпазен колан резултатът щеше да е същият.Що се отнася до твърдението,че тя е знаела,че водачът е в нетрезво състояние,а също и че не притежава свидетелство за правоуправление,тези твърдения на ответното дружество не се доказаха по делото.Психическото състояние на починалата е било от такова естество,че не й е било възможно да прецени нито нетрезвото състояние на водача ,нито липсата на свидетелство за правоуправление,а и никой от разпитаните в хода на предварителното производство свидетели не е чул разговора между тях.Според свидетелските показания ,след кратък разговор с водача ,тя се качила в кола и двамата потеглили.

Що се отнася до активната процесуална легитимация на ищеца-тя е налице.Според мотивите на ТР №1 от 21.06.2018г. на ВКС от гледна точка на справедливостта е справедливо и други лица,извън най –близкия семеен и родствен кръг да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди,ако те са създали с починалия постоянна,трайна и дълбока емоционална връзка,заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му,сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките му.Предвидено е,че това следва да бъде изключение-само за случаите ,когато житейски обстоятелства са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.Особена близост може да съществува между починалия и негови братя и сестри,баби и внуци и др.Страданията следва да надхвърлят по интензитет присъщите за съответната родствена връзка.

В конкретния случай се събраха доказателства,че брата ищец и починалата му сестра са живели в един дом от деца.Имали са трудно детство,тъй като майката е напуснала дома,когато децата са били в училищна възраст,а бащата бил с алкохолна зависимост и се отнасял грубо със семейството си-така изслушаната съдебно психиатрична експертиза по делото.От това е възникнала необходимостта братът да закриля психично болната си сестра.Тя е допускала само той да я обгрижва,да я води в болнични заведения и да се грижи за нея,а той от своя страна се е чувствал отговорен за нея,както родител се чувства отговорен за детето си,при липса на отговорно поведение на родителите.Фактът ,че ищецът е бил принуден да работи извън родното си село,не променя извода,че е бил ангажиран с грижи за сестра си.От свидетелските показания се установи,че се прибирал много често в дома на баща си,макар да не разполагал с лек автомобил,а използвал колело с мотор-това ставало във всеки сезон на годината,независимо дали е зима или друг сезон.От обясненията му снети от вещото лице се установява,че непосредствено след произшествието той е бил в състояние на масивна психотравма,причинена от смъртта на сестра му,впоследствие преминала към състояние на смесена тревожно депресивна реакция-разстройство в адаптацията. ,причинена от смъртта на сестра му,като понастоящем ищецът е преодолял психическите си страдания и е в нормално психично състояние.

Предвид изложеното съдът намира,че между ищеца и починалата му сестра се доказа наличието на дълбока и трайна връзка,извън обичайната за този тип взаимоотношения.Доказани са претърпени силни душевни болки и страдания ,вследствие на кончината на единствената му сестра,към която е бил силно привързан.Макар и отшумели във времето ,те са били налице към момента на инцидента и около една година след това.

При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да приложи най-новите норми на КЗ,обн. ДВ бр.101/2018г. и в частност разпоредбата на чл.493а КЗ,в сила от 07.12.2018г.Разпоредбата урежда,че в случай на смърт на пострадало лице се дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице.В ал.2 на същия текст се предвижда приемане на методика за определяне на размера на обезщетенията вследствие на смърт и телесно увреждане на пострадало лице.

Чл.493а ал.4 от КЗ предвижда,че когато по изключение друго лице,извън кръга на лицата по ал.3 претърпи неимуществени вреди от смъртта на пострадалото лице,вследствие на това,че е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,причиняваща му продължителни болки и страдания,които е справедливо да бъдат обезщетени,размерът на обезщетението се определя съгласно методиката,утвърдена с наредбата по ал.2.

Съгласно пар.96 ал.1 от ПЗР на ЗИД КЗ,до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а ал.2 от КЗ,обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а ал.4 от КЗ се определя в размер до 5000 лв.

При действието на така посочените правни норми съдът е ограничен от т.нар „таван“ на обезщетението в размер на 5000 лв.

Според решаващия състав на съда обезщетение от 5000 лв. е достатъчно справедливо обезщетение и в настоящия случай,доколкото видно от показанията на св.П. и заключението на вещото лице психиатър, ищецът е преодолял шока от смъртта на сестра си ,доколкото това е възможно и се е върнал към нормалния си начин на живот,като понастоящем живее и работи в Германия .За горницата до 120 000 лв.искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Що се отнася до претенцията за дължима лихва за забава ,съдът намира следното:Претенцията е предявена пред ответника 09.07.2018г..С писмо изх.№24-01-486 от 27.09.2018г. е получен отговор от застрахователя,който е в смисъл,че не се представят достатъчно доказателства относно наличието на житейски обстоятелства,които обуславят наличието на дълбока и трайна връзка на ищеца с починалата,както и понесени от ищеца болки и страдания с продължително проявление във времето.Поради това фондът отказва заплащане на търсеното обезщетение.Спазен е срока по чл.496 ал.1 от КЗ за отговор по претенцията.ГФ е процедирал съобразно разпоредбата на чл.496ал.2 т.2 б.“б“ от КЗ.Съгласно разпоредбата на чл.497 ал.1,т.1 и т.2 от КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава ако не е определил и изплатил обезщетението в срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 или при изтичането на срока по чл.496 ал.1 от ТЗ,освен в случаите,когато увреденото лице не е представило доказателства,поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3.Принципно обстоятелствата,на които ищецът основава претенцията си-близка и силна емоционална връзка с пострадалата,довела до трайни душевни болки и страдания за близкия не биха могли да се докажат с други доказателства,освен събраните по съдебен ред гласни доказателства и експертно заключение.Фактът ,че брата и сестрата са живели на един и същ адрес не е достатъчен за установяване на тези обстоятелства.Поради това на *** не може да се вмени във вина забавянето на изплащане на търсеното обезщетение.Едва с провеждане на исковото производство ще се съберат доказателства за горните факти.По тези съображения съдът намира,че ответникът дължи лихва за забава,считано от предявяване на исковата молба.

На ищеца се присъждат разноски,пропорционално на уважената част от иска,а именно сумата от 172,08 лв.

Ищецът дължи на ответното дружество разноски в размер на 900лв.-платени депозити за вещи лица и 300 лв.-юрисконултско възнаграждение или общо 1 200 лв.,а пропорционално на отхвърлената част от иска-1 150 лв.

Ответникът дължи заплащане на държавна такса по делото,пропорционално на уважената част от иска в размер на 5 000 лв. или сумата от 200лв.-платима по сметка на Добрички окръжен съд.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „***“,БУЛСТАТ ***,със седалище и адрес на управление-гр.С.,представлявано от изпълнителните директори-Б.М. и С.С. да заплати на В.Р.В. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 5 000 лв.:пет хиляди лева/,представляваща обезщетение за причинени неимушествени вреди –претърпени болки и страдания,свързани със смъртта на сестра му ***В.а,починала при пътно транспортно произшествие на 14.04.2015г.,виновно причинено от третото лице помагач Н.С.И. ЕГН **********,***,ведно със законна лихва за забава,считано от датата на предявяване на исковата молба 03.10.2018г.до окончателното изплащане на главницата.

ОТХВЪРЛЯ иска в частта до сумата от 120 000 лв.над уважената му част.

ОСЪЖДА ***“,БУЛСТАТ ***,със седалище и адрес на управление-гр.С.,представлявано от изпълнителните директори-Б.М. и С.С. да заплати на В.Р.В. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 172,08 лв./сто седемдесет и два лева и осем ст./-сторени съдебно деловодни разноски.

ОСЪЖДА В.Р.В. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ***“,БУЛСТАТ ***,със седалище и адрес на управление-гр.С.,представлявано от изпълнителните директори-Б.М. и С.С. сумата от 1 150 лв./хиляда сто и петдесет лева/-сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА ***“,БУЛСТАТ ***,със седалище и адрес на управление-гр.С.,представлявано от изпълнителните директори-Б.М. и С.С. да заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 200 лв./двеста лева/-дължима държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: