Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

                                                           №95

                                        Гр.ДОБРИЧ  24.06.2019г.

                                        В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ЮНИ 2019г.в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

 

  При участието на секретаря Елица Александрова като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 354/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството по делото е образувано по повод исковата претенция на Гаранционен фонд,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул.“ Г. И.“ № 2,ет.4,представляван от Изпълнителните директори Б. И. М. и С. Г. С.,против Д.Т.Н.,ЕГН:**********,***,иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 28 966.99 лв.,представляваща изплатено от Фонда  обезщетение по щети № 210059/27.03.2014г. и № 110514/05.09.2013г. и по влезли в сила съдебни решения по гр.д. № 13607/2014г.на СГС,7 с-в и вз.гр.д. № 4958/2016г.на САС, 4 с-в.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.11.2018г.,до окончателното й изплащане.

  Претендира се присъждане и на сторените по  настоящото дело разноски,в размер на внесената за образуването му държавна такса,както и юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на исковата молба. 

  Ищецът твърди,че на основание чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ(отм.) изплатил по щети № 210059/27.03.2014г. и № 110514/05.09.2013г. обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,общо в размер на 28 966.99 лв.,както следва:

  По щета № 210059/27.03.2014г. на И. С. Р.,пострадал като водач в ПТП,настъпило на 30.07.2013г. на път I-9 в посока от гр.К.,за гр.Б.,сума в размер на 27 718.36 лв. за неимуществени вреди.

  По щета № 110514/05.09.2013г. за увреден при горецитираното ПТП л.а. ФИАТ Дукато,с ДКН *****МХ,собственост на АД „ Пътно строителство“,сума в размер на 1 248.63 лв. за имуществени вреди.

  Виновен за катастрофата,съгласно влязло в сила  НП № 13-0283-000001/25.02.2014г. на Началник РУП към ОДМВР-Каварна е ответникът Д.Т.Н.,който управлява л.а. „ Фолксваген Пасат“ с ДК № ***** РХ.

  На 30.07.2013г. около 10.20 ч. път I-9 в посока от гр.К.,за гр.Б.,виновният водач Н. управлявал л.а „ Фолксваген“ със скорост от 94 км./ч.,когато при навлизане в района на Т-образец разклон за с.Б.ц,поради движението с несъобразена скорост,удря с предна лява част на автомобила си задна дясна част на спрелия до осевата линия товарен автомобил „ВАЗ“,управляван от И. С. Р..В резултат на този удар „ВАЗ“ се задвижва със завъртане на ляво около вертикалната ос и навлиза рязко в лентата за насрещно движение,където настъпва удар между него и движещия се насрещно с 66 км./ч. л.а. „ Мицубиши“.При втория удар тялото на водача Р. изпаднало извън купето на автомобила през страничния прозорец,като единият му крак останал преметнат през ръба,а тялото било опряно на лакти върху асфалта.

  В нарушение на чл.260 от КЗ (отм.) ответникът е управлявал към датата на ПТП увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

  Пострадалият И. С. Р. се е обърнал към Гаранционен фонд с искане на основание  чл.288 от КЗ (отм. )  да му изплати обезщетение за неимуществени вреди.По искането е образувана щета №210059/27.03.2014г. и с платежно нареждане от 31.05.2014г. е изплатено при условията на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия обезщетение в размер на 5 500.00 лв.

  И. С. Р. не се съгласил с така определеното му обезщетение,в резултат на което е завел срещу Гаранционен фонд гр.д. № 13607/2014г.на СГС,7 с-в и  вз.гр.д. № 4958/2016г.на САС,4 с-в.По цитираните дела ответникът по настоящото дело е участвал като трето лице-помагач на страната на Гаранционен фонд.Въз основа на решенията по горните  граждански дела ищецът се е снабдил с изпълнителни листи,въз основа на които е образувано изп.д.№ 20178500400259/2017г. на ЧСИ при СГС.След получена покана за доброволно изпълнение Гаранционният фонд е изплатил сума в общ размер на 21 622.61 лв.,от която:14 500.00 лв. главница;3 632.21 лв.законна лихва и 3 490.40 лв.разноски и такси по изпълнението.

  С платежно нареждане от 06.06.2017г. е заплатена сума в размер на 195.75 лв.,представляваща държавна такса за образуване на гр.д.№ 13607/2014г.на СГС.

  С платежно нареждане от 06.06.2017г. е заплатена сума в размер на 400.00 лв.,представляваща държавна такса за образуване на вз.гр.д.№ 4958/2016г.на САС.

  Ответникът е бил поканен да възстанови изплатеното от ГФ,но до предявяване на исковата молба не е  погасил задълженията си.

  В първото открито съдебно заседание по делото ищецът,чрез пълномощника си -  адв.Л.В.,прави искане на основание чл.238,ал.1,вр. с чл.377 от ГПК,съдът да постанови неприсъствено решение по делото.

  Съдът,като взе  предвид направеното искане,намира,че са налице формалните  предпоставки по чл.238,ал.1 и чл.239,ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

  Ответникът е получил препис от исковата молба и  приложенията към нея,не е представил в срок отговор на исковата молба,не се явява и представлява в първото заседание по делото,без да е направил искане за разглеждането му в негово  отсъствие.Указани са му последиците от неспазване на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото по делото заседание.Налице е и предпоставката на чл.239,ал.1,т.2 от ГПК-предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея и  прието по делото доказателства. 

  Предвид изложеното,съдът намира,че следва да постанови неприсъствено решение,като уважи предявената искова  претенция.Съгласно нормата на чл.239,ал.2,изр.1 от ГПК,неприсъственото решение не се мотивира по същество.

  Съобразно този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски,които възлизат на: 1158.68 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;50.00 лв.-дължимо на основание чл.13,т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ,във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК, възнаграждение на юрисконсулт за изготвяне на исковата молба.

  Воден от гореизложеното и на основание чл.238,ал.1 и чл.239,ал.1 от ГПК,Добричкият окръжен съд

 

                                            Р         Е         Ш         И :

 

  ОСЪЖДА Д.Т.Н.,ЕГН:**********,***,да заплати на  Г. ф.,със седалище и адрес на управление:гр.С.,ул.“ Г.И.“ № 2,ет.4,представляван от Изпълнителните директори Б. И. М. и С. Г. С.,на основание чл.288,ал.12,във вр. с ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ(отм.),във вр. с чл.45 от ЗЗД:Сумата от 28 966.99 лв. /двадесет и осем хиляди деветстотин шестдесет и шест лева деветдесет и девет стотинки/,представляваща изплатено от Гаранционен фонд   обезщетение по щети № 210059/27.03.2014г. и № 110514/05.09.2013г. и по влезли в сила съдебни решения по гр.д. № 13607/2014г.на СГС,7 с-в и вз.гр.д. № 4958/2016г.на САС, 4 с-в.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.11.2018г.,до окончателното й изплащане;Сторените по т.д.№ 354/2018г.по описа на ДОС разноски,които възлизат на: 1158.68 лв./хиляда сто петдесет и осем лева шестдесет и осем стотинки/-заплатена държавна такса за образуване на делото;50.00 лв./петдесет лева/-дължимо на основание чл.13,т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ,във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК, възнаграждение на юрисконсулт за изготвяне на исковата молба.

  РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.

  Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: