Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№___84___/ 05.06.2019 год.,гр.Добрич

 

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ  окръжен съд         ТЪРГОВСКО                    отделение

На четиринадесети май                                                                2019 год.

В открито заседание в следния състав:

                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:          АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

 

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

търговско дело № 361 по описа за 2018 година

за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Делото е образувано  въз основа на молба от ищеца Б.Ю.Н. ЕГН-********** , с която срещу  ЗК“***“ АД ЕИК-***  гр.София  са  предявени искове за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 110 000 лева за неимуществени вреди,ведно със законната лихва от 06.08.2018 г. до окончателното й изплащане и иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 3 500 лв.,ведно със законната лихва  от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

         Претендират се сторените по делото разноски.

         Ответникът ЗК „***" АД оспорва исковете по основание и размер.Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

         На  21.09.2017 г.. около 10:30 ч. в с. Карапелит, общ. Добрич, на ул. „В.“ е реализирано пътнотранспортно произшествие с участието на товарен автомо­бил „Р. К.“ с per. № **и товарен автомобил „П. П.“ с per. № **.

        Назначената по делото и неоспорена автотехническа експертиза установява,че пътно-транспортното произшествие, при което е последвал удар между товарен автомобил „П. П.“, с per. № **управляван от пострадалият Б.Ю. т.а. „Р. К.“,движещ се в права посока към гр.Добрич и движещият се в противоположна посока и извършващ маневра в ляво в посока предприятие  „**“ товарен автомобил „Р. К.“ с per. № **, управляван от М. К. М..

        Водачът на последния е предприел маневра завой наляво към входа на предприятие „**“ ,без да про­пусне движещия се в обратна посока товарен автомобил „П. П.“, в резултат на което последвал удар между двете моторни превозни средства, а именно между предна дясна част на т.а. “Р. К.“ и предната част на т.а. „П. П.“ ,в пътната лента на последния.

По случая е било  образувано Досъдебно производство № 155/2017 г. по описа на II- ро РУ нс МВР - гр. Добрич и пр. пр. № 1765/2017 г. по описа на РП - Добрич.Наказателното производство е било  прекратено, поради направено искане за това от пострадалия при ПТП,като преписката е препратена на Сектор „ПП“ ОД на МВР-Добрич за образуване на административно-наказателна преписка,поради направеният извод в мотивите на постановлението,че несъмнена вина за настъпването на ПТП има водачът на товарния „Р. К.” с per. № **,който е нарушил  чл.25,ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

Съгласно заключението на вещото лице причина за настъпване на процесното ПТП са действията на застрахования при ответното дружество водач на т.а. „Р. К.” с per. № **,който е предприел маневра завой на ляво, при което е навлязал в лентата за насрещно движение, по която в същия момент се е движил т.а. „П. П.“, с per. № **на разстояние пред него ,по-малко от опасната му зона за спиране. При отговора на поставената му задача,вещото лице  дава заключение, че т.а. „Р. К.” с per. № **е имал възможност да избегне настъпване на ПТП в случай, че преди да предприеме маневра завой на ляво беше пропуснал насрещно движещият се в собствената си пътна лента т.а. „П. П.“, с per. № РВ 8153 КН.

По повод твърдяното съпричиняване от страна на ищеца поради движение с превишена скорост ,вещото лице дава заключение,че  при движение с максимално разрешената скорост от 50 км./ч. водачът на т.а. „П. П.“, с per. № **не е имал техническа възможност да избегне удара с другия автомобил при аварийно задействане на спирачната система.Не се събраха доказателства в подкрепа на твърдението на ответника,че ищецът е управлявал автомобила с превишена скорост.

От събрания по делото писмени доказателства/ приложените епикризи и  експертно решение на ТЕЛК/,а така също и от заключението на назначената  и неоспорена съдебномедицинска експертиза  се установява,че в  резултат на настъпилото ПТП ищецът Б.Ю.Н.  е получил следните травматични увреждания:счупване на дясна бедрена кост;счупване на лява бедрена кост и счупване на 6-то и 7-мо ребра в дясна гръдна половина.

Непосредствено след настъпване на пътнотранспортното произшествие Б.Н. е приет в крайно тежко състояние в „МБАЛ - Добрич“ АД, където след извършване на реанимационни мероприятия по овладяване на хеморагичния шок са извършени две последователни операции /на 26.09.2017 г. и на 29.09.2017 г./ с поставяне на метална остеосинтеза на двете бедрени кости.

Отделно от горните увреждания,вещото лице установява,че ищецът развил  в резултат на получените травми и последвалото обездвижване усложнение-бронхопневмония,изискваща допълнително лечение.

От заключението на изслушаната по делото медицинска експертиза става ясно, че в резултат на събитието ищеца в много ранна възраст от живота си е претърпял тежка            увреда на двата долни крайника,която е наложила  първите 6 месеца от лечението,ищецът да прекара на легло.Според вещото лице, в продължение на не по-малко от 7 месеца Б. е имал нужда от чужда помощ за битово обслужване и то е било възможно единствено в леглото или на специален тоалетен стол.

След извършен личен преглед, вещото лице е констатирало наличие на големи белези по двете бедра с размери от по 29 см. и подробно описани ограничения на движенията на  двете тазобедрени стави:средна степен на хипотрофия на бедрената и глутеалната мускулатура; накуцваща походка - засилваща се при умора;субхондрална остеосклероза н двата ацетабулума с изостряне на веждите.

Според вещото лице лечението на ищеца не е завършено.Предстои извършването на още две операции,с разстояние около месец помежду им, при които ще бъдат отстранени поставените метални планки и рехабилитация на мускулатурата и раздвижване на двете стави,физио и балнеолечение за преодоляване последиците от обездвижването.

Констатираните от вещото лице последствия от получените травми, при извършен личен преглед година и половина след настъпване на ПТП, следва да се приемат за трайни увреждания,които по всяка вероятност ще съпътстват ищеца пожизнено.Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ, някои от тях дори ще се задълбочават с напредване на възрастта и ще водят до развитие на ранни заболявания като коксартроза и увреждане на ставите ,което може да наложи подмяната им с изкуствени.

Представените по делото доказателства установяват,че ищецът е ползувал отпуск за временна нетрудоспособност за срок от 362 дни.

          Трайният характер на получените от ищеца увреждания се установява и от извършеното освидетелстване  с Експертно решение на ТЕЛК „МБАЛ - Добрич“ АД № 3227 от 162/12.10.2018 г., с което му е определена 10% трайно намалена работоспособност и противопоказни условия на труд - тежък физически труд, натоварване на долните, горните крайници и гръбначния стълб. В  решението на ТЕЛК са дадени препоръки за трудоустрояване на подходяща работа без физическо натоварване.

          Назначената по делото съдебно-психологична експертиза  установява негативно изменение на емоционалното състояние на ищеца. Според вещото лице д-р Ж. Н. по време на инцидента ищецът е преживял остра стресова реакция, преминала в смесена тревожно депресивна реакция,а впоследствие се е появило посттравматично стресово разстройство. Според вещото лице липсата на самостоятелно движение е оказала трайно негативно влияние върху психическото състояние на ищеца,като той  е в състояние на емоционална потиснатост, безпокойство, тревожност, депресивитет и към момента се е затворил в емоционалния си свят и  загубил  своята увереност. Психологическия профил на ищеца Б.Н. сочи, че той се чувства ограничен изпитва чувство за невъзможност да се справи със ситуацията, в която се намира, невъзможност за планиране на бъдещето си. Вещото лице обобщава преживяванията на ищеца като масивна психотравма - последица от процесното ПТП.

От разпита на свидетеля Н., проведен в открито съдебно заседание на 14.05.2019 г. става ясно, че на ищеца  се е наложило да търпи дълъг и болезнен възстановителен период, през който  е изпитвал не само физическа болка, но същевременно е изпитвал срам и неудобство от майка си за това, че се е налагало тя да му прави изцяло тоалета. Получил е рани от залежаването, не е имал възможност да празнува и да излиза заедно със своите връстници, намирал се е в състояние на пълна зависимост от своите родители дори за задоволяването на най-елементарни битови нужди, получил е бактериална инфекция, за която са го водили на специалист след приспособяване на личния им автомобил, не успявал да си намери работа въпреки, че полагал усилия, тъй като работодателите не желаели да наемат на работа хора с ТЕЛК, имал понижено самочувствие и притеснение да общува с момичета поради физическите си недъзи. Свидетелката  детайлно описва начинът, по който се е променила походката на Б., описва я като патешка, силно клатеща се, краката му били на хикс, глезените навътре. Според свидетелката той  изпитва силни притеснения, чувства се зависим от своите родители, тъй като не е работил след ПТП, а му предстоят нови операции, изискващи средства и нов дълъг болничен период, през които някой друг отново трябва да се грижи за него.

        По делото бе разпитан и бащата на ищеца, който заяви, че Б. е прекарал живот на легло, приблизително два месеца, през което време е разчитал и е бил зависим изцяло от помощта на своите най-близки хора.Свидетелят заявява , че Б. не може да върши физическа работа, изпаднал е в депресия, останал е сам и изолиран от приятелите си и няма приятелка, защото не се чувства уверен.

         Представени са по делото доказателства  за  извършени  разходи по лечение по време на възстановителния период,проведени изследвания,извършени консултации и прегледи от лекари специалисти, за закупуване на импланти, лекарствени средства и медицински аксесоари, на  обща стойност 3 500 лв.,които съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза са относими съм проведеното лечение и представляват доказателства за претендираните имуществени вреди.

Към датата на настъпване на събитието отговорността на водачите на товарен автомобил „Р. К.“ с per. № **е била застрахована  със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с номер BGI22I- 117001778993, сключена на 23.06.2017 г. с период на застрахователното покритие от   24.06.2017 г.  до 23.06.2018 г. при ответното дружество.

Ищецът е предявил към застрахователя претенция по реда на чл.380 от КЗ  за заплащане на застрахователно обезщетение .Не са представени доказателства за удовлетворяването й.

         При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

         Нормата на чл. 45, ал. 1, ЗЗД във вр. с чл. 432,ал.1 от  КЗ ангажира отговорността на застрахователя за репариране на имуществените и неимуществени вреди, причинени от водач на лек автомобил, за който е налице валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

         Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.

В разглеждания случай  са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ  за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, настъпили в резултат на уврежданията, получени при пътно – транспортно произшествие,тъй като отговорността за вреди на водача на лекият автомобил М. К. М.   към момента на деянието е покрита от ответника по силата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” , поради което е налице пасивна материалноправна легитимация на ответното дружество като длъжник по процесните вземания.

          В настоящия казус  безспорно се установи деликтната отговорност на водача на застрахования автомобил „Р. К.“ с per. № **управляван  от М. К. М.,който е нарушил правилата за движение по пътищата,а именно чл.25 от ЗДвП и причинно-следствената връзка между допуснатото нарушение и настъпилото ПТП.   

        Ищецът има качеството на увредено лице и следва да получи обезщетение на претърпените от настъпилото по вина на застрахования водач ПТП за претърпените неимуществени и съответно доказаните имуществени вреди.

        При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който  се определя по справедливост съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, съдът е длъжен да се съобрази с  константната и непротиворечива практика на ВКС, вкл. и постановена по реда на чл.290 ГПК и задължителна за него. Така в т.2-ра  на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на  понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в  посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес  и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – начинът на извършване на деликта, вида и характера на телесните увреждания, както и произтичащите от тях физически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност, продължителността и интензивността  на проведеното лечение и понесените в резултат на това болки и страдания, възрастта на пострадалия, както и възможността за пълно възстановяване. / решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията В. А. и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията В. А., постановени по реда на чл.290 ГПК/.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция в тази насока,отчитащи икономическата конюнктура в страната/решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, 2-ро т.о. и  Решение № 1 от 26.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о., ТК, Т. В. , постановено по реда на чл.290 ГПК/.

          Що се отнася до възражението за съпричиняване – тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че, за да е налице вина на увредения и негов принос към вредите, е необходимо поведението му да нарушава предписани правила и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие и тъй като такива не бяха установени и доказани , възражението на ответника за съпричиняване не може да бъде уважено.

          Претенцията  за обезщетяване на неимуществените вреди съдът намира за частично доказана.

При определяне на обезщетението,съдът съобразява и  показанията на разпитаните по делото свидетели, установяващи характера и интензитета на претърпените от ищеца страдания в следствие  наложителното му лечение след инцидента, както и неудобствата, свързани с това лечение,което съгласно представените доказателства,са били с продължителност цяла година,а лечението му още не е завършило,поради предстоящите две планови операции и задължителен рехабилитационен процес след тях.

Медицинската експертиза, неоспорена от страните, сочи, че ищецът Б.Н.  е претърпял болки и страдания вследствие на травматични увреждания, представляващи средна телесна повреда – в тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели, които имат преки впечатления и трайни наблюдения от процеса на възстановяване на ищеца. Съдът счита, че  физическата травма на ищеца е  променила в  негативна посока, нормалното му ежедневие на физически  здрав и млад мъж; в резултат от произшествието ищецът е бил настанен за  болнично лечение,след което  което е продължило  в домашни условия,а цяла година е бил в отпуск като неработоспособен,след което е трудоустроен.Т. е. последиците  могат да бъдат приети за  значителни и продължителни. От друга страна, и след преустановяване на престоя в болницата животът на ищеца , не е бил възстановен в пълния му нормален обем – налице са  неблагоприятни  фактори.Съгласно заключението на вещото лице не е възможно  пълно възстановяване на получените увреждания  е  възможна последваща периодична проява на болковия синдром във фрактирураните области при определени обстоятелства/промяна на метеорологичните условия, активно физическо натоварване, напредване на възрастта и др./,а останалите следоперативни немалки трайни видими белези по двете бедра, загрозяват външния му вид и ще се отразяват неблагоприятно върху самочувствието и качеството му на живот занапред. Освен това ,с оглед получените физически увреждания ищецът ще търпи ограничения във физическата си активност цял живот,а така също и в избора на работа.

         Преценявайки всички горепосочени критерии в съвкупност, настоящият състав намира, че следва да определи обезщетение за претърпените и доказани от ищеца неимуществени вреди в резултат на претърпяното от него ПТП от 21.09.2017 г. в размер на 55  000 лв.,ведно със законната лихва от момента  на настъпване на застрахователното събитие , съвпадащ с момента на увреждането 21.09.2017 г., до окончателното изплащане на задължението,като  следва да бъде отхвърлен до предявеният размер от 110 000 лв. като неоснователен.

Предявеният иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 3 500 лв. следва да бъде уважен изцяло,тъй като е доказан по основание и размер.

 Частичната основателност на предявените искове налага уважаване молбите на страните за присъждане направените по делото разноски в съответни размери.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение от 4205 лв. за предявените размери,тъй като  същото е близко до  минимума по тарифата за претендираните 110 000 лв.,а делото е с фактическа и правна сложност.

С оглед изхода от делото,на ищеца се следва да се присъдат разноски в размер на 2 167 лв.,съобразно уваженият размер  на претенциите.

На ответника не се следва присъждането на разноски,тъй като не са доказани такива,въпреки че са поискани.

В изпълнение разпоредбата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4, ГПК, ответното дружество  следва да заплати на ДОС държавна такса върху уваженият иск в размер на 2 340  лв. и 695,81 лв. разноски по делото,изплатени от бюджета на съда.Съответно,с оглед отхвърлителната част на претенцията,ищецът Б.Н. следва да бъде осъден да заплати по сметката на ДОС сумата от  2 200 лв държавна такса и сумата от 654,19 лв. разноски по експертизи,изплатени от бюджета на съда.

          Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р     Е     Ш    И    :

 

          ОСЪЖДА  ЗК“***“ АД ЕИК-***  гр.София  да заплати на Б.Ю.Н. ЕГН-**********  сумата от 55 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди,ведно със  законната лихва от 21.09.2017 г. до окончателното изплащане, ,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до предявеният размер от 110 000 лв.

            ОСЪЖДА  ЗК“***“ АД ЕИК-***  гр.София  да заплати на Б.Ю.Н. ЕГН-**********  сумата от

3 500 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди,ведно със законаната лихва начиная от 20.11.2018 г. до окночателното изплащане на сумата.

            ОСЪЖДА ЗК“***“ АД ЕИК-***  гр.София  ,да заплати на Б.Ю.Н. ЕГН-**********   сумата    от  2 167 лв. разноски  по делото за платен адвокатски хонорар. 

            ОСЪЖДА ЗК“***“ АД ЕИК-***  гр.София   , да заплати държавна такса в размер на 2 340 лв. по сметката на Добрички окръжен съд и 695,81 лв. разноски по делото.

            ОСЪЖДА Б.Ю.Н. ЕГН-**********   да заплати  по сметката на Добрички окръжен съд  държанта такса в размер на 2 200 лв. и сумата от 654,19 лв. разноски по делото,с оглед отхвърлителната част на решението.

             Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                  Окръжен съдия: