Решение по Търговско дело 23/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 92

Гр.ДОБРИЧ 17.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ ЮНИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното т.д.№ 23/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от ООД „***“, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ ***“ № 1,представлявано от Управителя ***,чрез пълномощника му-адв.Д.Ж.,ДАК,искова молба,с която срещу Д.З.Д.,ЕГН:********** и С.М.Я.,ЕГН:**********,двамата с адрес:г***,е предявен иск с правно основание чл.124,ал.1,във връзка с чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.4 от ГПК.

Претендира се установяване съществуването на вземане по издаден на 15.04.2016г.от ответника Д.З.Д. в полза на ищеца запис на заповед,с падеж 25.07.2016г.,въз основа на която ценна книга се е развило заповедно производство по ч.гр.д.№ 631/2018г.по описа на Каварненски районен съд.Ищецът моли съдът да постанови решение,с което да признае за установено,че по издадена по ч.гр.д.№ 631/2018г.по описа на Каварненски районен съд Заповед № 279/11.09.2018г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.10 ГПК и изпълнителен лист ответниците му дължат солидарно сумата от 72 000 лв. по запис на заповед от 15.04.2016г.,с падеж 25.07.2016г.,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от 10.09.2018г.-датата на депозиране на заявлението по ч.гр.д.№ 631/2018г.на КРС,до окончателното изплащане на задължението.

Претендира се присъждане и на направените в настоящото и в заповедното производство съдебни разноски.

От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба се установява следното:

Ответникът Д.З.Д. е издал на 15.04.2016г.в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 72 000 лв.,с падеж 25.07.2016г.Ответницата С.М.Я. е подписала ценната книга в качеството си на поръчител.Длъжникът и поръчителят не са погасили никаква част от задължението си,поради което на 10.09.2018г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.10 ГПК,което е уважено.С издадената по ч.гр.д.№ 631/2018г.по описа на Каварненски районен съд Заповед № 279/11.09.2018г. длъжникът Д.З.Д.,ЕГН:********** и С.М.Я.,ЕГН:**********,в качеството й на поръчител,двамата с адрес:гр.Каварна,ул. „***“ № 34,вх.А,ап.11,са осъдени солидарно да заплатят на кредитора ООД „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ ***“ № 1,представлявано от Управителя ***,сумите: 72 000 лв. по издаден на 15.04.2016г. запис на заповед,с падеж 25.07.2016г.,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от 10.09.2018г.,до окончателното изплащане на задължението;разноски в заповедното производство в размер на 1440.00 лв.-внесена държавна такса и 150.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414,ал.2 от ГПК длъжниците са подали възражение,че не дължат изпълнение по издадената по ч.гр.д.№ 631/2018г.по описа на КРС заповед за изпълнение.

С Разпореждане по делото,получено от заявителя на 04.01.2019г.,съдът е указал на ООД „***“ да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването.

В указания срок,а именно- на 31.01.2019г. е подадена исковата молба,въз основа на която е образувано производството по настоящото дело.

Поради правната природа на записа на заповед като ценна книга,установяването на съществуването на вземането в исково производство по чл.422 от ГПК се свежда до проверка външната редовност на документа и удостоверява ли същия подлежащо на изпълнение вземане.

В случая записът на заповед е редовен от външна страна,съдържа всички законови реквизити,поради което по него се дължи плащане. Менителничният ефект е абстрактна сделка,поради което същият сам по себе си е достатъчно основание,за да се приеме,че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата по записа на заповед.

В законоустановения срок по чл.367,ал.1 от ГПК ответниците,чрез пълномощника им-адв.М.К.,ДАК,са депозирали писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№1727/11.03.2019г.,в който изразяват становище,че предявеният иск е допустим,но неоснователен.От своя страна претендират присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

Ответниците навеждат възражение,че не дължат посочената в записа на заповед сума.

Твърдят,че между ищеца и първия ответник са налице каузални правоотношения.Д.Д.,в качеството си на земеделски производител,е купувал години наред семена,торове и препарати за растителна защита от ищцовото дружество,чийто основен предмет на дейност е търговия с такива продукти.Така е било и за стопанската 2013-2014г.

За да се приеме наличието на задължение по записа на заповед,в тежест на ищеца е да докаже предаването на сумата,посочена в записа.Издаването на ценната книга не е доказателство за предаване на сумата,посочена в нея,още повече,че в конкретния случай по този начин са уредени възникнали преди това задължения на първия ответник към ищеца,но не и в посочения размер.Изложеното обосновава според ответниците извода,че не съществува валидно задължение по процесния запис на заповед.

На 15.04.2016г.под натиск и заплашване ответникът Д.Д. е бил принуден да подпише Споразумение за наличието на вземане от страна на ищеца по 6 броя фактури,както и запис на заповед.В т.4 от това споразумение е записано,че Д.Д.,с поръчителството на управителя като физическо лице,издава запис на заповед в полза на ООД „***“.Следва да се отбележи,че Д. има фирма,регистрирана на 03.05.2016г.,чийто управител е той,а не посочената като поръчител в записа и втори ответник С.Я.,която е майка на Д.Д..Доказателство за упражнения натиск и принуда при подписване на 15.04.2016г. на двата документа е и факта,че три от посочените фактури са за други лица-получатели на описаните във фактурите артикули.Друго доказателство за твърдяната принуда и заплашване е и факта,че от 15.04.2016г.противозаконно е отнет и лекият автомобил на Д.Д.,с рег.№ ТХ 9611 ХМ,чрез вземане ключовете на МПС-то с цел „ залог“ за вземането,като и до момента Д. е лишен от правото да ползва автомобила си.

По повод психическия тормоз на който са подложени след лятото на 2016г.Д. и родителите му,в началото на м.септември 2018г. подават жалба в Районна прокуратура,гр.Каварна,която жалба е изпратена по компетентност в РП Добрич,вх.№ 1920/2018г.Към този момент по тази прокурорска преписка има образувано досъдебно производство.

В депозирана по делото допълнителна искова молба,вх.рег.№ 2296/02.04.2019г. и във връзка с депозирания от ответниците отговор, ищецът изразява следното становище:

Не оспорва твърдението на ответниците,че каузалното правоотношение,по повод и във връзка с което е издаден процесния запис на заповед,е продажбата през 2014г. от ищеца на ответника Д.З.Д. на семена,торове и препарати за растителна защита.За покупките са издадени подписани от ищеца и от ответника фактури,а за получаването на стоките по фактурите са съставени,също двустранно подписани,и приемо-предавателни протоколи.Издадени са били следните фактури:

Фактура № 0010003632/15.10.2014г.,с която на ответника Д.З.Д. са били продадени стоки за сумата от 31 762.60 лв. с ДДС,а стоките са предадени на Д. със следните приемо-предавателни протоколи:№0000008089/14.03.2014г.;№0000008347/21.03.2014г.;№0000008367/21.03.2014г.;№0000010206/03.06.2014г.;№0000010343/11.06.2014г.;№0000010570/21.07.2014г.;№0000009385/07.05.2014г.;№0000010600/25.07.2014г.;№0000010035/26.05.2014г.;№00000249/05.06.2014г.;

Фактура № 0040000735/15.10.2014г.,с която на ответника Д.З.Д. са били продадени стоки за сумата от 15 922.32 лв.с ДДС,за което страните са съставили и подписали следните приемо-предавателни протоколи:№ 0000008089/14.03.2014г.;№ 0000008347/21.03.2014г.;

Фактура № 0010003755/30.10.2014г.,с която на ответника Д.З.Д. са били продадени стоки за сумата от 9 979.20 лв.с ДДС,за което страните са съставили и подписали следните приемо-предавателни протоколи:№0000010206/03.06.2014г.;№070689/01.04.2014г.;№070690/01.4.2014г.

С Фактура № 0010003122/19.08.2014г. са продадени на ЕООД „***“,ЕИК ***,40 литра Раундъп,за сумата от 369.60 лв.с ДДС.Въпреки,че като купувач по търговската продажба е посочено това дружество,стоката по фактурата е получена от ответника Д.З.Д.,който е подписал както фактурата,така и приемо-предавателен протокол № 0000010839/19.08.2014г.

С Фактура № 0010003102/15.08.2014г. са продадени на ЕООД „***“,ЕИК ***,160 литра НАСА,за сумата от 1 190.40 лв. с ДДС.Въпреки,че като купувач по търговската продажба е посочено това дружество,стоката по фактурата е получена от ответника Д.З.Д.,който е подписал както фактурата,така и приемо-предавателен протокол № 0000010600/25.07.2014г.

С фактура № 0010003756/30.10.2014г. са продадени на ***,ЕГН:**********,***, 4 650 тона Амониев нитрат Девня и 3 торби Царевица РR 9578,за сумата от 4 120.20 лв. с ДДС.По същия начин,въпреки,че като купувач по търговската продажба е посочено друго физическо лице,стоката по фактурата е получена от ответника Д.З.Д.,който е подписал както фактурата,така и приемо-предавателни протоколи:№ 000008089/14.03.2014г.№0000010544/10.07.2014г.;№0000010425/18.06.2014г.

Две години след извършените продажби,на 15.04.2016г.,между ООД „***“ и Д.З.Д. се подписва договор за встъпване в дълг,по силата на който Д. встъпва като съдлъжник към кредитора ООД „***“ за уреждане на задълженията на ЕООД „***“,ЕИК ***,и на ***,ЕГН:**********,възникнали на основание горепосочените фактури,като по силата на чл.2 от договора,поемателят е приел да изпълни гореописаните задължения.На основание договорът за встъпване в дълг, Д.З.Д. отговаря солидарно с ЕООД „***“ и с *** за плащане на сумите по фактурите.В чл.3 от договора за встъпване в дълг се съдържа изрично изявление на Д.З.Д.,че същият е подписал трите фактури,а именно:№ 0010003122/19.08.2014г.; № 0010003102/15.08.2014г. и № 0010003756/30.10.2014г.

След като Д.З.Д. е придобил качеството на солидарен длъжник на ЕООД „***“ и *** към ищеца,на същата дата страните подписват и споразумение,по силата на което ответникът Д. е признал за безспорно установено,че дължи на ООД „***“ сумата от 72 000 лв.,представляваща дължими суми по описаните в споразумението 6 броя фактури,вкл. и тези,по които е встъпил в дълг,на обща стойност 63 344.32 лв. и договорени 8 655.68 лв. лихва.

Ищецът оспорва наведеното в отговора на исковата молба твърдение за натиск и заплаха при подписване на споразумението.Относно представената като доказателство към отговора жалба,намира,че същата е неотносима към настоящия спор,доколкото в нея се съдържат данни за събития,станали през септември 2018г. и нямащи никакво отношение към настоящото дело.

В депозиран отговор на допълнителната искова молба,вх.рег.№2809/23.04.2019г.,ответниците навеждат следните възражения:

Видно от представените от ищеца шест броя фактури,общият сбор на отразените в тях суми за плащане възлиза на 63 344.32 лв.,а исковата претенция е в размер на 72 000 лв.Възниква въпроса разликата от 8 655.68 лв. на какво основание се претендира.Именно твърдяния от ответниците натиск върху семейството на Д.Д. и майка му С.Я.,принуждават Я. да подпише процесния запис на заповед в качеството си на поръчител.Я. не е страна по каузалното правоотношение,страни са непривлечените в настоящото производство страни- ЕООД „***“ и ***. Вземанията и по шестте фактури са погасени по давност на основание чл.111 от ЗЗД,като изрично се прави възражение в този смисъл.

Добричкият окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният по настоящото дело иск е процесуално допустим.

Видно от служебно изисканото и приложено като доказателство по настоящото дело ч.гр.д.№ 631/2018г.по описа на Каварненски районен съд, подаденото по делото от ООД „***“,гр.Добрич,ЕИК ***,заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.10 ГПК е уважено,като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 279/11.09.2018г.Със заповедта длъжникът Д.З.Д.,ЕГН:********** и С.М.Я.,ЕГН:**********,в качеството й на поръчител,двамата с адрес:гр.Каварна,ул. „***“ № 34,вх.А,ап.11,са осъдени солидарно да заплатят на кредитора ООД „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ ***“ № 1,представлявано от Управителя ***,сумите: 72 000 лв. по издаден на 15.04.2016г. запис на заповед,с падеж 25.07.2016г.,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от 10.09.2018г.,до окончателното изплащане на задължението;разноски в заповедното производство в размер на 1440.00 лв.-внесена държавна такса и 150.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу така издадената Заповед за изпълнение е подадено възражение от двамата солидарни длъжници.

С Разпореждане № 861 по ч.гр.д.№ 631/2018г. Каварненски районен съд е указал на заявителя,че следва да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането,както и да представи по делото доказателства за това.

Разпореждането е връчено на ООД „***“,гр.Добрич на 04.01.2019г.

Исковата молба,въз основа на която е образувано производството по настоящото дело,е заведена на 31.01.2019г.

Като предявен в преклузивния срок по чл.415,ал.4 от ГПК,искът за съществуване вземането на ищеца е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледан по същество,искът е основателен.

При предявен иск по чл.422,ал.1 от ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред е обективираното в заповедта за изпълнение право и ако то съществува,ще бъде удостоверено от съдебното решение.

Вземането си молителят по ч.гр.д.№631/2018г. по описа на Каварненски районен съд и ищец по настоящото дело основава на издаден на 15.04.2016г.запис на заповед.Видно от оригинала на ценната книга,приложен на стр.8 от ч.гр.д.№631/2018г.на КРС,издател на записа на заповед е ответникът Д.З.Д.,а ответницата С.М.Я. е подписала ценната книга в качеството си на поръчител.Записът на заповед е редовен от външна страна,тъй като има задължителното законово съдържание,т.е съдържа всички императивно установени в чл.535 от ТЗ реквизити.Записът е издаден за сумата от 72 000 лв.,с падеж 25.07.2016г.Липсват доказателства издателят и поръчителят да са погасили някаква част от задължението си по ценната книга.

Записът на заповед материализира правото да бъде получена обозначената в него парична сума.Той е абстрактна сделка,при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието й.

Съгласно разпоредбата на чл.483 ТЗ,плащането на ценната книга може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство/авал/.Поръчителството също представлява едностранна абстрактна сделка,която се извършва от менителничния поръчител,който едностранно и безусловно се задължава да отговаря солидарно с длъжника по записа на заповед.Като поръчител Я. има същите задължения и отговаря при същите условия,при които отговаря и издателят-чл.485,ал.1 от ТЗ.

Гореизложеното сочи,че процесният запис на заповед сам по себе си е достатъчно основание,за да се приеме,че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата по записа на заповед на посочения в ценната книга падеж.В случай,че записът на заповед е редовен съгласно чл.535 от ТЗ,кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание на ценната книга,като няма задължение да доказва каузалното правоотношение,от което произтича правото му да получи плащане.Записът на заповед е за него едновременно и основание и доказателство.

Ответниците релевират възражение от категорията на „абсолютните“ менителнични възражения за унищожаване на менителничната сделка,поради опорочаване на волята им,с оглед упражнени спрямо тях натиск и заплаха по смисъла на чл.30 ЗЗД,във вр. с чл.465 от ТЗ.

Съгласно чл.27 ЗЗД,договорите,сключени при заплашване,са унищожаеми.

Според чл.30 ЗЗД,заплашване е налице,когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх.

Съобразно цитираните норми,за да се засегне действителността на менителничното задължение,заплашването трябва да е извършено с цел да се застави заплашвания да поеме менителнично задължение по запис на заповед,т.е следва да е налице причинно-следствена връзка между заплашването и издаването на записа на заповед от страна на заплашеното лице.

По делото не се установиха елементите от фактическия състав на упражнена спрямо ответниците заплаха по смисъла на чл.30 от ЗЗД за подписване на процесния запис на заповед.

В депозираните по делото отговор и допълнителен отговор се сочи,че на 15.04.2016г.под натиск и заплашване ответниците били принудени да подпишат запис на заповед и споразумение от същата дата.Не се излагат никакви конкретни твърдения и обстоятелства,уточняващи кой и по какъв начин е принудил ответниците да подпишат ценната книга,в какво конкретно се изразяват натиска и заплахата.С оглед уточняване на тези обстоятелства и дадените в този смисъл указания от съда,в съдебно заседание на 11.06.2019г. процесуалният представител на ответниците заявява,че по техни твърдения те са заплашвани от представители на ищеца на проведена между страните на 27.04.2016г. съвместна среща.

Процесният запис на заповед е издаден на 15.04.2016г.,което обстоятелство не е оспорено от ответната страна.При това положение,дори да е било налице твърдяното на 27.04.2016г. заплашване,то следва по време подписването на процесния запис на заповед,поради което не би могло да се отрази на действителността на менителничното задължение,тъй като липсва причинно-следствена връзка между него и издаването на ценната книга.

Записът на заповед е абстрактна сделка и менителничният ефект възниква от наличието на задължителните реквизити на чл.535 ТЗ.Самото менителнично задължение обаче не е абстрактно.То възниква,за да постигне определена цел и зад него винаги стои конкретно каузално правоотношение.Предмет на иска по чл.422 от ГПК е установяване съществуването на вземането по записа на заповед,поради което съдът е длъжен да направи проверка освен на формалните реквизити на записа на заповед и да изследва въпроса дали вземането по каузалната сделка,която той обезпечава,съществува,защото каузалната сделка не е предпоставка за действителността на записа на заповед,но е предпоставка за основателността на задълженията по него.При преценка на основателността на поетите със записа на заповед задължения,следва да се обсъждат основанията на конкретната каузална сделка.

Съгласно т.17 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника,ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение,по повод или във връзка с което е издаден записа на заповед.Едва при наведени твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение,по повод или във връзка с което е издаден редовния запис на заповед,на изследване подлежи и самото каузално правоотношение,доколкото възраженията,основани на това правоотношение,биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.По правилото на чл.154 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите,на които основава твърденията и възраженията си,и които са обуславящи за претендираното,съответно отричаното право-за съществуването,респ.несъществуването на вземането по записа на заповед.При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение,чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед,съдът разглежда заявените от ответника длъжник релативни възражения,относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.

В случая страните не спорят,че каузалното правоотношение във връзка с което е издаден процесния запис на заповед и което правоотношение същия обезпечава,има договорен произход.То се основава на сключен между ищеца и ответника Д.З.Д. договор за покупко-продажба на препарати за растителна защита,торове и семена,съдържанието на който договор обхваща извършени през 2014г. многократни престативни действия от ищеца като продавач към първия ответник като купувач с еднотипни стоки,както и на договор за встъпване в дълг от 15.04.2016г.

Спорни са въпросите каква е общата стойност на ищцовото вземане,съответно погасено ли е по давност или не вземането на ищеца по конкретно посочените от него в допълнителната искова молба и споразумението от 15.04.2016г.фактури.

Договорът за продажба е неформален,двустранен и консенсуален договор,с вещно-облигационно действие,а основните му елементи са предметът и цената.За възникването му е необходимо постигане на съгласие между страните по него относно вещта и цената,като продавачът се задължава да прехвърли собствеността и предаде вещта,а купувачът да я получи и заплати цената.

От представените от ищеца и приети като доказателства по делото/стр.40-64 вкл./ двустранно подписани фактури и приемо-предавателни протоколи се установява,че през 2014г. ищцовото дружество,в качеството си на продавач,е предало,а ответникът Д.Д.,като купувач,е получил семена,торове и препарати за растителна защита,както следва:

По фактура № 0010003632/15.10.2014г. на Д. са продадени стоки за сумата от 31 762.60 лв. с ДДС.Стоките са му предадени му със следните приемо-предавателни приемо-предавателни протоколи:№0000008089/14.03.2014г.;№0000008347/21.03.2014г.;№0000008367/21.03.2014г.;№0000010206/03.06.2014г.;№0000010343/11.06.2014г.;№0000010570/21.07.2014г.;№0000009385/07.05.2014г.;№0000010600/25.07.2014г.;№0000010035/26.05.2014г.;№00000249/05.06.2014г.;

По фактура № 0040000735/15.10.2014г. Д. е закупил стоки за сумата от 15 922.32 лв.с ДДС,за което страните са съставили и подписали следните приемо-предавателни протоколи:№ 0000008089/14.03.2014г.;№ 0000008347/21.03.2014г.;

По фактура № 0010003755/30.10.2014г на първия ответник са продадени стоки за сумата от 9 979.20 лв.с ДДС,за което страните са съставили и подписали следните приемо-предавателни протоколи:№0000010206/03.06.2014г.;№070689/01.04.2014г.;№070690/01.4.2014г.

С фактура № 0010003122/19.08.2014г. ищецът е продал на ЕООД „***“,ЕИК ***,40 литра Раундъп,за сумата от 369.60 лв.с ДДС.Въпреки,че като купувач по търговската продажба е посочено това дружество,стоката по фактурата е получена от ответника Д.З.Д.,който е подписал както фактурата,така и приемо-предавателен протокол № 0000010839/19.08.2014г.

С фактура № 0010003102/15.08.2014г. са продадени на ЕООД „***“,ЕИК ***,160 литра НАСА,за сумата от 1 190.40 лв. с ДДС.Въпреки,че като купувач по търговската продажба е посочено това дружество,стоката по фактурата е получена от ответника Д.З.Д.,който е подписал както фактурата,така и приемо-предавателен протокол № 0000010600/25.07.2014г.

На 15.04.2016г. между ООД „***“ и Д.З.Д. се подписва договор за встъпване в дълг/стр.39/,по силата на който Д. встъпва като съдлъжник към кредитора ООД „***“ за уреждане на задълженията на ЕООД „***“,ЕИК ***,и на ***,ЕГН:**********,възникнали на основание горепосочените фактури.По силата на чл.2 от договора,Д.,като поемател,е приел да изпълни гореописаните задължения.На основание договорът за встъпване в дълг,първият ответник отговаря солидарно с ЕООД „***“ и с *** за плащане на сумите по фактурите.В чл.3 от договора за встъпване в дълг се съдържа изрично изявление на Д.З.Д.,че същият е подписал трите фактури,а именно:№ 0010003122/19.08.2014г.; № 0010003102/15.08.2014г. и № 0010003756/30.10.2014г.

След като Д.З.Д. е придобил качеството на солидарен длъжник на ЕООД „***“ и *** към ищеца,на същата дата-15.04.2016г.страните подписват и споразумение/стр.38/,по силата на което ответникът Д. е признал за безспорно установено,че дължи на ООД „***“ сумата от 72 000 лв.,представляваща цена на закупени по гореописаните в настоящото решение 6 броя фактури,вкл. и тези,по които е встъпил в дълг,стоки.В чл.3 от споразумението ответникът Д. е приел да погаси задължението си към ООД „ ***“ в размер на 72 000 лв. в срок до 25.07.2016г.Съгласно чл.4 от споразумението,за погасяване на задължението Д. приема да издаде на ищеца запис на заповед с поръчителството на другия ответник-С.М.Я.,в резултат на което е издаден и процесния запис на заповед.

С оглед така установената фактическа обстановка,релевираните от ответниците възражения,основани на конкретното каузално правоотношение,по повод и във връзка с което е издаден процесният запис на заповед,са неоснователни и недоказани.

Според текста на чл.327,ал.1 от ТЗ,Д. е длъжен да плати цената на продадените му от ищеца стоки.Не се твърди,нито се доказа подобно изпълнение.

По отношение трите фактури,по които като купувач са посочени трети,различни от първия ответник лица,е налице хипотезата на чл. 101, изр. 1, пр. 1 ЗЗД за встъпване в дълг по съгласие с кредитора.В цитираната разпоредба,изречение трето,изрично е предвидено,че първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.Това означава,че кредиторът по свой избор може да иска плащане на целия дълг от всеки от съдлъжниците,вкл. и само от ответника като встъпил съдлъжник,поради което неоснователно е възражението в допълнителния отговор,че в настоящото производство е следвало да бъдат привлечени като страни,а не са,ЕООД „ ***“ и ***.

С оглед подписаното от страните на 15.04.2016г.споразумение,за което доказателства в подкрепа на твърдението,че е подписано от ответник Д. под заплаха не се събраха,несъстоятелно е и възражението,че не ставало ясно на какво основание се претендира като дължима сумата от 8 655.68 лв.,представляваща разлика между сбора от главниците по процесните фактури и пълния размер от 72 000 лв. на исковата претенция. Съгласно т.2 от споразумението,сумата от 8 655.68 лв.представлява договорена лихва.

Неоснователно е и възражението,че вземането по шестте фактури на основание чл.111 ЗЗД е погасено по давност.Съгласно споразумението,страните са уговорили падеж на задължението от 72 000 лв.- 25.07.2016г.Това вземане се погасява с изтичане на петгодишна давност-чл.110 ЗЗД,която започва да тече от деня,в който вземането е станало изискуемо-чл.114 ЗЗД,поради което давността не е изтекла.

По гореизложените мотиви,съдът намира,че предявеният положителен установителен иск за признаване съществуването на вземането по процесния запис на заповед следва да бъде изцяло уважен.

Предвид този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответниците дължат и следва солидарно да заплатят на ищеца сторените разноски.

Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС - ОСГТК,съдът съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото,така и в заповедното производство,като се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските,направени и в заповедното производство.

По ч.гр.д.№ 631/2018г. по описа на КРС заявителят е направил разноски в размер на 1440.00 лв.-внесена държавна такса и 150.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

Ищецът по т.д.№ 23/2019г.по описа на ДОС е направил разноски в размер на:1 440.00 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;100.00 лв.-заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че по издадена по ч.гр.д.№ 631/2018г.по описа на Каварненски районен съд Заповед № 279/11.09.2018г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.10 ГПК и изпълнителен лист Д.З.Д.,ЕГН:********** и С.М.Я.,ЕГН:**********,двамата с адрес:г***,дължат СОЛИДАРНО на ООД „***“, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ ***“ № 1,представлявано от Управителя ***,сумата от 72 000 лв./седемдесет и две хиляди лева/ по запис на заповед от 15.04.2016г.,с падеж 25.07.2016г.,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от 10.09.2018г.-датата на депозиране на заявлението по ч.гр.д.№ 631/2018г.на КРС,до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Д.З.Д.,ЕГН:********** и С.М.Я.,ЕГН:**********,двамата с адрес:г***,да заплатят СОЛИДАРНО на ООД „***“, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ ***“ № 1,представлявано от Управителя *** сторените по ч.гр.д.№ 631/2018г. по описа на КРС разноски,в размер на:1440.00 лв./хиляда четиристотин и четиридесет лева/-внесена държавна такса и 150.00 лв./сто и петдесет лева/-заплатено адвокатско възнаграждение,както и сторените по т.д.№ 23/2019г.по описа на ДОС разноски,в размер на:1 440.00 лв./хиляда четиристотин и четиридесет лева/-заплатена държавна такса за образуване на делото;100.00 лв./сто лева/-заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на пълномощниците на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: