Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№__89_____/ 13.06.2019 год.   гр.Добрич

 

 

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ  окръжен съд                 Търговско                   отделение

На четиринадесети май                                                                 2019 год.

В открито заседание в следния състав:

                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:          АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

 

Секретар:Билсер Мехмедова -Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

търговско    дело       № 47                    по описа  за 2019 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Делото е образувано  въз основа на молба от «А.» ЕООД гр.Пловдив ЕИК-** срещу ЕТ»Т. Г. Д. Г.» гр.Добрич ЕИК-**,с която се иска осъждане ответника за сумата от 96 298,14 лв. обезщетение за забавено плащане на цената по неформален договор за периодични доставки за продажба на препарати за растителна защита ,семена и торове,въз основа на  издадени 22 броя фактури за периода 03.08.2015 г. –до 21.09.2017 г..Претендират се и сторените  съдебно-деловодни разноски .

             Твърди се,в исковата молба че ищецът  продал на ответника препарати за растителна защита,торове и семена,за което в периода 03.08.2015г.-21.09.2017 г. били издадени посочените в исковата молба 22 броя данъчни фактури.Ищецът като продавач  доставил,а ответникът като купувач  получил продадените му от ищеца стоки,за което били съставени приложените към исковата молба приемо-предавателни протоколи.Ответникът не  заплатил стойността на фактурите съгласно разпоредбата на чл.303а от ТЗ,в сроковете,посочени в исковата молба поотделно за всяка една от фактурите,поради което се претендира осъждането му да заплати на ищеца:обезщетение за забава от 92 298,14 лв.,изчислено в размер на законната лихва ,считано от датата на падежа,до датата на  предявяване на иска за всяка фактура,както и съдебно-деловодните разноски.

        Ответникът оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Твърди,че страните не са обвързани от договор за периодични доставки,а са имали отделни сделки.Твърди,че не е получавал доставки по първите четири от представените фактури.Освен това,страните били постигали  изрична договорка за отложено плащане на закупените от ответника стоки.Страните  се договорили,че заплащането ще се извърши след като ответникът прибере и реализира селскостопанската продукция,за добива на която са вложени закупените стоки.Поради това , всички плащания са извършени в уговорения между страните срок .Това твърдение се доказвало и от приложените по делото документи и от поведението на ищеца.Всяко едно  плащане било извършено повече от една година от  доставката на стоката.Страните се били договорили  така също и да не се плащат лихви именно поради договореното отсрочено плащане.

          С депозирана по делото допълнителна искова молба ищецът оспорва твърдението на ответника за договорено отложено плащане на цената  по процесните фактури.   Извършените от ответника плащания се случили в резултат на многократни покани от страна на ищеца,а не в някакви определени между страните срокове.Видно от представените по делото доказателства за плащането,ответникът не бил посочил точно по коя фактура плаща,поради което в счетоводството на ищеца платената сума е отнесена към най-старото задължение на ответника.Ако имало „договорка за разсрочено плащане“,то ответникът щял да  посочи по коя фактура плаща,за да се аргументира,че плаща в срок.

         Добрички окръжен съд,като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         Ищецът представя към исковата си молба 22 броя фактури,издадени от него в периода 03.08.2015 г.-21.09.2017 г. и съставени от Е.Б. за купувач «ЕТ»Т.Г.-Т.-Д.Г.а .           Предмет на посочените във фактурите продажби са семена ,торове и препарати.За получател е записан ръкописно «Т. Г.».Нито една от фактурите не е подписана от купувача.На мястото,където следва да е положен подпис на посоченият за  получател Т. Г. е записано »поща».

          Към всяка фактура е представен приемно-предавателен протокол,съставен няколко дни по- рано или в деня на издаването на фактурата.За предал е записано «Е.Б.» и е положен подпис и печата на ищеца,а за приел»Т.Г. или Д.Г.а»,като е положен подпис и печата  на ответника.

          По делото бе назначена поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експретиза,която след проверка на документите по делото и в счетоводството на ищеца ,след анализиране на извършените от ответника плащания,дава заключение,че общата сума на дължимата лихва за забавено плащане на задълженията по фактурите  е в размер на 95 166 лв.

          За установяване на постигнатите от страните договорки,съдът разпита свидетели.Свидетелят Й.Й.   заяви,че страните по делото имат взаимоотношения от 2012 година,че взаимоотношенията им са протичали в годините винаги по един и същ начин,без подписване на писмени договори,при устни договорки и трайно са прилагани при едни и същи условия.Свидетелят сочи,че уговорките  са правени между управителите на фирмите лично,на провежданите ежегодни срещи,а на него са му известни поради обстоятелството,че е присъствал на голяма част от разговорите,предвид че бизнесът е семеен.Свидетелят Й. бе категоричен в показанията си, че между страните е постигната изрична договорка за това, че цената на доставяните стоки ще се заплаща след приключване на стопанската година и реализиране на продукцията, в която са вложени съответните препрати,като обикновено е договаряно цената да се заплаща след повече от 12  месеца.Освен това свидетелят Й. заяви , че за този период на отложено плащане на цената между страните е имало изрична договорка , че не се дължи лихва  и че много често в цената е бил включен процент за отложеното плащане.Според свидетеля това е обичаен  начин на работа на доставчиците на торове и химикали.

         По делото бе разпитана като свидетел и Е. Б.,служителя при ищеца,който е отговарял за доставките на ответника.Свидетелката установява,че ищецът работел с клиентите си обикновено с устни договори,а писмен договор се изготвял когато се договаряло доставка на кредит.Според свидетелката,специално за отношенията с ответника,договорките са правени само между управителите,но тя никога не е присъствала на техните срещи.

          Свидетелката сочи,че е чувала управителят да разговаря по телефона,че очаква плащане от ответника,а на нейното обаждане не отговаряли.На въпросите кога са били провеждани тези разговори за очакваното плащане,свидетелката не може да си спомни точно,като сочи,че това е било може би 2017,или началото на 2018 година.

         След преценка на събраните по делото доказателства,съдът направи следните изводи:

Претенцията е за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.327 от ТЗ.

По делото няма спор, че страните са имали трайни търговски отношения; че ищецът  е доставил стоките, отразени в представените  фактури и че договорената продажна цена към момента на предявяване на иска е платена .

 Спори се дали между страните е била постигната договореност за отложено плащане на получените стоки и без задължение за лихви.

 Търговският закон е предвидил правило за дължимост на договорената продажна цена,не повече от 60 дни,но е предвидено и изключението за договарянето на по-дълъг срок,при условието това да не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и да не накърнява добрите нрави,но същевременно законодателят е изключил приложението на тези норми по отношение на обезщетенията за вреди-чл.303а,ал.5,т.3 от ТЗ.

 Тъй като фактурите нито са подписани от ответника,нито съдържат уговорен срок за плащане,същите не могат да бъдат годно доказателство ,нито за продажбено отношение,нито за получаване на стоките,нито за падеж да задълженията.Продажбеното отношение се установява единствено въз основа на признанието на ответника,че е получил претендираните стоки.

  За да се приеме,че длъжникът е в забава,следва да се установи падежът на задължението му за плащане на продажната цена.Тъй като такъв не е уговорен между страните писмено,няма пречка да се договори устно.Показанията на свидетеля Й.Й. в частта им за постигнати между управителите уговорки за отложено плащане,след реализацията на произведената продукция,няма причина да не бъдат кредитирани,тъй като същите не се опровергават от показанията на свидетелката Е.Б.,която сочи,че уговорките с тази фирма е правил управителя,а тя никога не е присъствали лично на тях.

 В подкрепа на свидетелските показания на св.Й.Й. изцяло е извънпроцесуалното поведение на ищеца през процесния период,който при неплатени предходни задължения е продължавал да доставя на ответника стоки и то в един изключително голям обем от  671 072,82 лв.Когато си доставил стоки за сумата от 150 131,16 лв. и след забава от 60 дни не ти е платено,да доставиш нови стоки за сумата от 520 941,66 лв.,не може да бъде обяснено по никакъв друг начин,освен постигната договореност за отложено плащане.

Гореизложеното налага извод за доказаност на твърдението на ответника за постигната договореност за отложено плащане на доставените стоки след тяхната реализация.Не е твърдяно,нито е доказано,че  тази уговорка   представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора или  накърнява добрите нрави,

Освен това ответникът не е представил доказателства,че е поканил длъжника да извърши плащане по дължими цени за доставените му стоки,с което да го е поставил в забава.Неуточнените показания на свидетелката Е.Б. за това,че е чувала управителят да говори за забавено плащане и че тя е правила неуспешни опити да се свърже с длъжника,не могат да се приемат за доказателство за отправена валидна покана за плащане на дължимата от ответника продажна цена,още повече за установяването на конкретна дата и период на забава.

След като не  е установен  началният момент на забавата в плащането на дължимата продажна цена,не може да се установи и че има забава в плащането на цената,поради което и не може да се претендира обезщетение за забавата.

Гореизложеното налага  извод,че ищецът не можа да установи основанието и размера на претендираното обезщетение,за забавено плащане на продажната цена въз основа на представените фактури,поради което искът му следва да бъде отхвърлен.

          С оглед изхода от спора и правилото на чл.78,ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер на сумата от 8 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

          Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

 

                           Р       Е      Ш      И  :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявеният от   «А.» ЕООД гр.Пловдив ЕИК-** срещу ЕТ»Т. Г. Д. Г.» гр.Добрич ЕИК-** иск за осъждане ответника за сумата от 96 298,14 лв. обезщетение за забавено плащане на продажна цена.

          ОСЪЖДА «А.» ЕООД гр.Пловдив ЕИК-** да заплати на ЕТ»Т. Г. Д. Г.» гр.Добрич ЕИК-** разноски по делото в размер на 8 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                                                 

 

 

                                                                                  Окръжен съдия: