Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О

Р Е Ш Е Н И Е

№ 83

гр. Добрич, 05.06.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа т. д. № 64/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 64/2019г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. рег. № 2275/02.04.2019 г. на едноличен търговец *** ЕГН ********** с фирма ЕТ „СИЛВЕНА – КОСТАДИН КОСТОВ“ ЕИК *** със седалище и адрес на управление с. ***, ул. „***“ № 8, общ. Генерал Тошево, област Добричка, с която срещу „ТРИГЛАВ – ЕДЕЛВАЙС“ ЕООД гр. ***, общ. ***, област Стара Загора, при условията на обективно съединяване са предявени следните искове:

иск за плащането на сумата от 32 400.00 лв., представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, претендиран на основание чл. 200 ЗЗД във вр. с чл. 318 и сл. ТЗ.

иск за плащане на сумата от 4 104.00 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата ( 01.01.2018 г. – 01.04.2019 г. ), определено по размер от законната лихва, претендиран на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът не изразява становище по иска.

В проведеното на 04.06.2019 г. открито съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК.

В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие – чл. 238, ал. 1 ГПК.

На страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства – чл. 239, ал. 1 ГПК.

Искът е вероятно основателен, когато от представените от ищеца до този момент доказателствени средства може да се направи изводът, че претендираното право вероятно съществува, т. е. доказването е непълно и степента на вероятност за основателност на иска е над петдесет процента.

В процесния казус, исковите претенции срещу ответника с оглед доказателствата по делото са основателни. Съображенията на Съда са следните:

На 10.08.2017 г. между страните по делото е сключен договор за търговска продажба, съгласно който ЕТ „СИЛВЕНА – КОСТАДИН КОСТОВ“ като продавач се задължава да прехвърли на „ТРИГЛАВ – ЕДЕЛВАЙС“ ЕООД като купувач собствеността върху 180.000 кг. лавандулово масло – реколта 2017 г., срещу цена в размер на сумата от 32 400.00 лв. ( с включен в цената ДДС ), която купувачът се е задължил да му заплати.

Сделката е документирана и с първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗСч – фактура № 0000000374/10.08.2017 г.

На 10.08.2017 г. купувачът е изпълнил задължението си да предаде на купувача продадената стока, като страните са удостоверили този факт с приемо-предавателен протокол.

Страните са се споразумели цената на стоката да бъде платена от купувача в срок до 31.12.2017 г.

Купувачът не е изпълнил задължението си за плащането на цената.

Исковите претенции са доказани и основателни и следва да се уважат.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1 495.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 302.00 лв. с оглед представения по делото списък по чл. 80 ГПК.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ТРИГЛАВ – ЕДЕЛВАЙС“ ЕООД гр. ***, ул. „***“ № 1, общ. ***, област Стара Загора, ЕИК ***да заплати на едноличен търговец *** ЕГН ********** с фирма ЕТ „СИЛВЕНА – КОСТАДИН КОСТОВ“ ЕИК *** със седалище и адрес на управление с. ***, ул. „***“ № 8, общ. Генерал Тошево, област Добричка, следните суми: 32 400.00 лв., представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, претендиран на основание чл. 200 ЗЗД във вр. с чл. 318 и сл. ТЗ, ведно със законната лихва,, начиная от датата на предявяване на иска – 02.04.2019 г. до окончателното й изплащане;

4 104.00 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата ( 01.01.2018 г. – 01.04.2019 г. ), определено по размер от законната лихва, разноски по делото в размер на 1 495.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 302.00 лв.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

СЪДИЯ: