Р Е Ш Е Н И Е

№165

гр. Добрич, 02.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На трети юни година 2019

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар Пепа Митева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 280 по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „***“ООД – Добрич срещу решение №5/08.01.2019г. по гр.д.№191/2018г. на Тервелския районен съд, с което по предявения от Г.Г.П. срещу въззивника иск по чл.439 от ГПК е признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 1 025 лева, съставляваща разноски по в.гр.д.№832/2010г., за която е издаден изпълнителен лист №380/28.11.2016г. по гр.д.№315/2009г. на ТРС, която сума ищцата не дължи по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Н.Ж., с район на действие ДОС, поради погасяване на вземането по давност.

Изложени са доводи за неправилна преценка от първоинстанционния съд за датата, на която е започнал да тече давностният срок за погасяване на вземането на въззивника от въззиваемата. Посочено е, че изпълнителното основание за вземането – решението по в.гр.д.№832/2010г. на ДОС – било постановено дни преди влизане в сила на измененията в процесуалния закон, предвиждащи необжалваемост на въззивните решения по искове с цена до 5 000 лева. Поради това и, защото производството било образувано преди посоченото законово изменение, делото трябвало да се гледа по стария ред. По тези съображения се счита, че решението по в.гр.д.№832/2010г. на ДОС не е влязло в сила и давностният срок за присъденото с него вземане разноски не е започнал да тече на 02.12.2010г., съответно и вземането на въззивника не е погасено поради изтичане на давностния срок. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и предявеният иск да се отхвърли.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

Въззиваемата Г.Г.П. не е представила отговор. В съдебно заседание чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявения от Г.Г.П. срещу „***“ООД иск за установяване на това, че ищцата не дължи на ответника сумата 1 025 лева, присъдена с решение №534/02.12.2010г. по в.гр.д.№832/2010г. на ДОС, за чието принудително събиране е издаден изпълнителен лист №380/28.11.2016г. по гр.д.№315/2009г. на ТРС и е образувано изпълнително дело №*** на ЧСИ с рег.№811 и район на действие ДОС.

В исковата молба е посочено, че от влизане в сила на решение №534/02.12.2010г. по в.гр.д.№832/2010г. на ДОС до образуване на изпълнителното производство са изминали повече от пет години, в които кредиторът „***“ООД не е предприел каквито и да било действия за събиране на присъденото му с решението вземане. В резултат, поради изтичане на петгодишен давностен срок и на осн.чл.110 от ЗЗД вземането на „***“ООД било погасено по давност.

Ответникът „***“ООД е оспорвал иска с доводи, идентични на поддържаните във въззивното производство и свеждащи се до твърдение за прекъсване на давностния срок, следствие предприемане на действия за принудително събиране на вземането му преди изтичане на давността.

С решение №543/02.12.2010г. по в.гр.д.№832/2010г. на ДОС въззивният съд, след като отменил решение №58/30.07.2010г. по гр.д.№315/2009г. на ТРС и постановил ново решение по спора, осъдил П.П.и Г.Г.П. да заплатят на „***“ООД разноски по делото в размер на 1 025 лева.

Подадената срещу въззивното решение касационна жалба с вх.№125/07.01.2011г. е оставена без разглеждане - определение №188/18.07.2011г. по гр.д.№295/2011г. на 3-то ГО на ВКС, оставено в сила с определение №696/29.11.2011г. по ч.гр.д.№573/2011г. на 4-то ГО на ВКС.

По молба с вх.№2724/28.11.2016г. на „***“ООД и въз основа на разпореждане на районния съдия от същата дата по гр.д.№315/2009г. е издаден изпълнителен лист №380/28.11.2016г. срещу П.П.и Г.Г.П. в полза на „***“ООД за присъдената му с горепосоченото въззивно решение сума за разноски от 1 025 лева.

По молба с вх.№8429/28.11.2016г. на „***“ООД и по разпореждане на съдебния изпълнител на 28.11.2016г. е образувано изпълнително дело №*** на ЧСИ с рег.№811 и район на действие ДОС. Изпълнителното производство има за предмет събирането на вземането по изпълнителния лист №380/28.11.2016г. по гр.д.№315/2009г. на ТРС, присъдено с решение №543/02.12.2010г. по в.гр.д.№832/2010г. на ДОС.

Спорът се свежда до това – на коя дата е влязло в сила решение №543/02.12.2010г. по в.гр.д.№832/2010г. на ДОС, защото това е датата, на която е започнала да тече давността за погасяване на присъденото с това решение вземане за разноски в полза на „***“ООД.

Решение №543/02.12.2010г. по в.гр.д.№832/2010г. на ДОС е постановено по облигационен иск с цена 4 847.80 лева; решението е постановено при действието на чл.280 ал.2 от ГПК в първоначалната му редакция /ДВ бр.59/2007г./ и при постановяването му е подлежало на касационно обжалване. Ако срещу това въззивно решение недоволната от него страна бе подала касационна жалба веднага след обявяването му и преди 21.12.2010г., то тази жалба би пренесла спора пред касационната инстанция и по правилото на пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.100/2010г./ би била разгледана. В посочения период обаче касационна жалба срещу въззивното решение не е подадена и на 21.12.2010г. не е имало висящо касационно производство, което да бъде приключено по досегашния ред – пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.100/2010г./. На 21.12.2010г. е влязла в сила нова редакция на чл.280 ал.2 от ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела по искове с цена до 5000 лева. Така на 21.12.2010г. решение №543/02.12.2010г. по в.гр.д.№832/2010г. на ДОС е станало окончателно, неподлежащо на касационно обжалване и е влязло в сила. Подадената на 07.01.2011г. касационна жалба е оставена без разглеждане /определение №188/18.07.2011г. по гр.д.№295/2011г. на 3-то ГО на ВКС, оставено в сила с определение №696/29.11.2011г. по ч.гр.д.№573/2011г. на 4-то ГО на ВКС/, защото е била насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Развилото се по този повод производство не измества влизането в сила на окончателното въззивно решение на датата, на която е влязло в сила определението за оставяне без разглеждане на недопустимата касационна жалба – 29.11.2011г. Обратно поддържаното становище от въззивника е неоснователно.

С влизане в сила на 21.12.2010г. на решение №543/02.12.2010г. по в.гр.д.№832/2010г. на ДОС е започнал да тече давностният срок за погасяване на присъденото с решението вземане на „***“ООД. По правилото на чл.110 от ЗЗД срокът е петгодишен и до изтичането му на 21.12.2015г. не са се осъществили обстоятелства, съставляващи основание за спиране или прекъсване на давността; в частност – до 21.12.2015г. кредиторът „***“ООД не е предприел действия за принудително събиране на вземането си. По-късно предприетите такива в рамките на посоченото изпълнително дело също не са прекъснали давността, която към момента на предприемането им вече е била изтекла. В съответствие с чл.110 от ЗЗД вземането на „***“ООД в размер на 1 025 лева, присъдено с решение №543/02.12.2010г. по в.гр.д.№832/2010г. на ДОС е погасено по давност и ищцата в настоящото производство Г.Г.П. няма задължението по посоченото изпълнително основание, за чието събиране е образувано изпълнително дело №***.

Крайният извод на първоинстанционния съд в същия смисъл е правилен и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, вкл. в частта за разноски по делото в полза на ищцата. Съответно на този резултат, на ищцата следва да се присъди и платеното от нея адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №5/08.01.2019г. по гр.д.№191/2018г. на Тервелския районен съд, с което е признато за установено, че Г.Г.П. не дължи на „***“ООД - Добрич сумата 1 025 лева, присъдена с решение №534/02.12.2010г. по в.гр.д.№832/2010г. на ДОС, за чието принудително събиране е издаден изпълнителен лист №380/28.11.2016г. по гр.д.№315/2009г. на ТРС и е образувано изпълнително дело №*** – поради погасяване на вземането по давност и ответникът е осъден за разноски в полза на ищцата.

ОСЪЖДА „***“ООД – гр.Д., да заплати на Г.Г.П. с ЕГН ********** ***, сумата 300 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.