Р Е Ш Е Н И Е

№ 173 ,5.07.2019 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав :

Председател : ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

при секретаря Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 301 по описа за 2019 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба с вх.№ 5654//19.03.2019 г. ( по регистратурата на ДРС) на ищеца В.А.В. *** и въззивна жал-ба с вх.№ 5897/21.03.2019 г. ( по регистратурата на ДРС ) на ответника Община град Добрич срещу неизгодните за страните ( за ищеца относно частичното отхвърляне на иска за неимуществени вреди , а за ответника относно частичното уважаване на иска за неимуществени вреди и цялостното уважаване на иска за имуществени вреди) части от решение № 273 от 1.03.2019 г. на Добричкия районен съд по гр. д.№ 782/2018 г. , постановено по спор за имуществена отговорност на ответника по член 200 от КТ.

В първата жалба има оплаквания за необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон – член 52 от ЗЗД поради пренебрегване от първоинстанционния съд на фактите за : вида и степента на увреждането, прогнозата за заболяването , намалената работос-пособност ( вече 60% ), възрастта на пострадалия и липсата на негов при-нос за настъпването на трудовата злополука. Иска се отмяна на обжалва-ното решение и постановяване на друго за уважаване на иска в пълния пре-тендиран размер от 50 000 лева и за намаляване на присъдените на ответ-ника разноски по член 78,ал.8 от ГПК от 810 лева на 300 лева при прило-жение на член 37 от ЗПрП.

Във втората жалба се съдържат оплаквания за необсъждане на въз-ражението на ответника за принос на пострадалия ( не съобразил поставя-нето на вещи върху неподходяща повърхност, личното си тегло и необхо-димостта от клякане ), който не спазил правилата на член 126,т.6 от КТ, член 33 от ЗЗБУТ и член 15 от Наредба № 12 от 30.12. 2005 г. за осигуря-ване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на то-варо – разтоварни работи и допуснал груба небрежност. Решението е пос-тановено при нарушения на член 51,ал.2 от ЗЗД ( не е намалено обезщете-нието ) и на член 52 от ЗЗД и създадената по приложението му съдебна практика от ППВС № 4 от 1968 г. и други две , посочени в жалбата реше-ния на ВКС и РС, Перник. Иска се отмяна на решението в осъдителната част,отхвърляне на иска в размера от 30 000 лева – обезщетение на неимуществени вреди и отхвърляне на иска в размер от 436,24 лева – обезщетение на имуществени вреди и присъждане на разноски .

В отговор на В.А.В. на въззивната жалба на от-ветника са изложени подробни доводи за обоснованост на всички изводи на съда по фактите от състава на член 200 от КТ и по факта за липса на принос на пострадалия за настъпването на вредите и законосъобразно при-съждане на обезщетение в оспорения от ответника размер от 30 000 лева.

При проверката на обжалваното в цялост решение с оглед оплаква-нията в жалбите и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, но процесуално недопустимо.

Исковете на въззивника В. за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от настъпила по време на извършвана от него дейност в мястото му на работа – Дом за стари хора, град Добрич на 9.08.2017 г. злополука , обявена за трудова въз основа на декларация от 14.08.2017 г . на Община град Добрич,са насочени срещу тази община като негов работодател.

В първоинстанционното производство не е повдигнат от страните и от съда служебно въпрос за това дали Община град Добрич е работодател на ищеца към настъпване на вредите и към заявяване на исковете по член 200, ал.1 от КТ. А той е относим към процесуалната легитимация на ответника, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. Ето защо с определението по член 267,ал.1 от ГПК от 21.05.2019 г. въззивният съд е указал на страните да вземат становище за това дали ищецът е полагал труд тогава в друга структура , отговаряща на критерия по § 1,т.1 от ДР на КТ.

По трудов договор № 17 от 10.11.1995 г. ищецът постъпил на работа като шофьор в „ Дом за стари хора “ ,град Добрич . На 21.05.2001 година между него и Общинската служба по социално подпомагане, град Добрич- ЮЛ на издръжка от бюджета на общината по член 9,ал.1 от ЗСП ( в ред. от Дв.бр. 56 от 19.05.1998 г.) е сключен трудов договор за същата длъжност – шофьор, отново в Дом за стари хора , като заведение от структурата на ОбС „ СП “ , в което се предоставят социални услуги на територията на об-щината по смисъла на член 9,ал.3 от ЗСП ( в същата редакция ). Със ЗИДЗСП ( обн, Дв,бр.120 от 2001 г. ), в сила от 1.01.2003 г., са извършени промени в органите по социално подпомагане : новосъздадената Агенция за социално подпомагане е правоприемник на бившата Национална служба по социално подпомагане и на общинските й служби - § 32 от ПЗР на ЗИДЗСП. Съществуващите заведения за социални услуги, които са на об-щинска и/ или държавна бюджетна издръжка преминават в управление на кмета на съответната Община – работодател на персонала в тях –по ко-рективно тълкуване на § 37 от ПЗР на ЗИДЗСП. Следователно налице е случай по член 123 от КТ. Социалните услуги са многообразни, предоста-вят се в общността или в специализирани институции , в т.ч. в дом за стари хора – член 36,ал.3,т.3 от ППЗСП. Според начина на финансиране са деле-гирани от държавата дейности, местни дейности и дейности, финансирани от други източници – член 16,ал.8 от ЗСП.

Видно от представените от въззивника Община град Добрич решение на Общинския съвет град Добрич от 31.01.2017 г. за приемане на бюджета на Общината за 2017 г. и издадената въз основа на него заповед № 197/ 27.02.2017 г. на Кмета за утвърждаване на тримесечното разпределение на този бюджет и бюджета на второстепенните разпоредители с бюджет ( на л. 53), с приложението ( на л.54 ) на територията на община град Добрич се извършва социална услуга „ Дом за стари хора “ като делегирана от дър-жавата дейност. Тази и другите социални услуги по ЗСП са включени във функция „ социално осигуряване, подпомагане и грижи “ , обслужвана от Дирекция „ Хуманитарни дейности “ като второстепенен разпоредител с бюджет. Това структуриране ( запазено и в следващите две години 2018 г. и 2019 г. с различието, че няколко детски градини стават второстепенни разпоредители също ) на извършваните на територията на общината социални услуги сочи, че икономическа обособеност е налице спрямо тази Дирекция .

За качеството на работодател е необходимо съответната структура да е организационно и икономически обособено образувание и да наема са-мостоятелно работници и служители по трудово правоотношение - § 1,т.1 от ДР на КТ. Посочените условия съществуват по отношение на Дирекция-та, именована в регистъра по БУЛСТАТ – ДХД СОЦИАЛНИ УСЛУГИ

( според извлеченията на л.48 и 49 от въз.д. ). Тя,а не Община град Добрич, се явява работодател на ищеца В. по смисъла на член 18а,ал.2 от ЗСП. А иначе както вече касационната инстанция е посочила в две реше-ния № 31 от 9.03.2018 г. по гр.д.№ 3247/2017 г. и № 214 от 21.02.2019 г. по гр.д.№ 1136/ 2018 г., двете на ІІІ,г.о на ВКС , нито кметът , нито ръководи-телят на социалната услуга, в лично качество, могат да бъдат работодател, съответно на ръководителя на социалната услуга, както посочва член 18а, ал.1 от ЗСП и на персонала в социалната услуга, както посочва член 18а, ал.2 от ЗСП .

Първоинстанционният съд е следвало да установи, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник и да укаже на ищеца тази нередовност и начина за отстраняването й като определи срок за това. Решението като постановено по искове срещу ненадлежен ответник е процесуално недопустимо и следва да се обезсили в съгласие с член 270, ал.3 от ГПК и съобразно постановките на т.5 от ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС делото да се върне на първоинстанционния съд , който след указания за конституиране на надлежния ответник и изпълнението им да разгледа делото с негово участие.

Въззивникът ( ответник ) Община град Добрич има право на раз-носки по член 78,ал.4 от ГПК. С оглед повдигания във въззивното произ-водство служебно въпрос за процесуалната легитимация на ответника в приложното поле на член 18а,ал.2 от ЗСП и законодателните промени в уредбата за социалните услуги, предоставянето им от различни определени законово във времето структурни образувания ( в т.ч пред-стоящи – проект на Закон за социалните услуги , приет на първо чете на 18.01.2019 г. ) и член 3 от ГПК, въззивният съд приема , че разноските следва да бъдат сведени само до възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК за защитата от юрисконсулт за една инстанция – в размера по член 23,,т.1,пр. последно от Наредба за заплащането на правната помощ – от 100 лева .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО решение № 273 от 1.03.2019 г. на Добрич-кия районен съд по гр. д.№ 782/2018 г. и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОД-СТВОТО по исковете на В.А.В., ЕГН: ********** *** по член 200,ал.1 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди в размер от 50 000 лева и имуществени вреди в размер от 436,24 лева от трудова злополука на 9.08.2017 г.

ОСЪЖДА В.А.В., ЕГН: ********** *** да заплати на Община град Д.разноски по член 78,ал.8 от ГПК за защита от юрисконсулт във въззивното производство в размер от 100 ( сто ) лева.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за извършване на съдо-производствените действия , посочени от въззивния съд .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.