Р Е Ш Е Н И Е

№ 174 05.07.2019 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и шести юни 2019 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдия Дякова

въззивно гражданско дело № 368 по описа за 2019 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на жалба рег.№8220/22.04.2019 год. ,подадена от П.А.П., ЕГН ********** с адрес *** срещу решение №404 /08.04.2019 год. по гр.д.№ 04126/2018 год. на Районен съд Добрич,с което е прекратен с развод бракът му, сключен на 29.04.1989 год. пред длъжностното лице по гражданско състояние при община град Добрич със З.М.П., ЕГН ********** с адрес ***, като дълбоко и непоправимо разстроен и е отхвърлено искането му за обявяване, че З.М.П., носи вината за дълбокото му и непоправимо разстройство.

В обстоятелствената част на жалбата,въззивникът повторно и подробно възпроизвежда всички свои фактически твърдения относно поведение на съпругата му,довело до трайно, дълбоко и непоправимо увреждане на брака им по нейна вина.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 11.04.2019 год., жалба рег.№8220/22.04.2019 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .

Въззиваемата страна З.М.П., ЕГН ********** с адрес *** счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК отговор рег.№11127/03.06.2019 год.Излагат се доводи,че решението е постановено в съответствие доказателствата по делото,събрани надлежно по процесуалните правила и въз основа на тях точно е приложен материалния закон.Наведените във въззивната жалба твърдения били неверни до степен на разгласяване на неверни позорящи обстоятелства по отношение на въззиваемата страна.

П.А.П. е подал молба за развод по реда на чл.49, ал.1 СК за прекратяване на сключения между него и З.М.П. граждански брак. Претенцията е заявена първоначално с искова молба рег.№ 19512/05.10.2018 год.,а впоследствие допълнена с молба рег.№ 20709/31.10.2019 год. Допълнението е извършено по разпореждане на първоинстанционния съд от 15.10.2018 год. да се посочи изрично дали отправеното искане за развод е по реда на 49 ал.1 от СК-поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака или по взаимно съгласие на страните по чл. 50 от СК.Молбите съдържат изложение на фактите,представляващи основание на иска за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство.Молбите не съдържат изрично формулирано искане,съдът да се произнесе за брачната вина на съпрузите.Такова искане не е отправено от ищеца и в молба рег.№ 487/09.01.2019 год. по повод отговора на исковата молба на ответницата,като единствено е артикулирано позоваване на вината на ответницата за трайното увреждане на брака им.В съдебното заседание от 19.02.2019 год. ,ищецът е посочил,че “разводът е по нейна вина,по нейна вина да се прекрати“.

С отговор на искова молба рег.№23315/05.12.2018 год. З.М.П. е изразила съгласие,бракът между нея и П. да бъде прекратен,поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия,бе съдът да се произнася по въпроса за вината.

Съобразно разпоредбата на чл.99 ал.1 и ал.2 от Семейния кодекс от 1985 год./отм./ ,всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен,а с решението за допускане на развода съдът служебно се произнася и относно вината за разстройството на брака.Новият Семеен кодекс от 2009 год. възприе друг принцип,като съобразно разпоредбата на чл. 49 ал.1 и ал.3, всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен,а с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, само в случай, че някой от съпрузите е поискал това.Искането за произнасяне по въпроса за вината е специално искане,което е тясно свързано с брачните искове,но не представлява отделен установителен иск.Законът не посочва каква да е неговата форма,поради което е възможно същото да е направено от ищеца в исковата молба, а от ответника в писмения отговор на исковата молба и с предявените от него насрещни брачни искове. Нормата на чл. 322 ал. 1 ГПК, утвърждава изключение от преклузията за въвеждане в процеса на факти от живота на съпрузите, които са причинили дълбокото разстройство на брака, давайки възможност на страните да релевират такива до приключване на устните състезания при изрично указана забрана проявили се към този момент обстоятелства да обуславят развитието на последващ процес. Искането за произнасяне по вината обаче не е отделен брачен иск и за него на общо основание са приложими правилата за своевременно сезиране на съда и установени преклузии на процесуалния закон.На основание чл. 322 ал. 1 ГПК могат да се предявяват факти, които може и да сочат на виновно противобрачно поведение на другия съпруг, но само във връзка с брачния иск за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но не и като основание за късно предявяване на искането за произнасяне по въпроса за вината –така становищата на доктрината :"Българско гражданско процесуално право", девето преработено и допълнено издание, издателство "Сиела", гр. София, 2012 год., стр. 699-700. Това е така, тъй като основание за прекратяване на брака е настъпило дълбоко и непоправимо негово разстройство, което не е свързано с установяване на вината на съпрузите, поради което и принципът за изчерпателност на основанията не следва да се прилага по аналогия и по отношение на въпроса за вината.

След като съдът не е бил сезиран своевременно от ищеца с исковата молба ,да се произнесе по брачната вина,а ответникът с отговора на исковата молба изрично е посочил,че не желае произнасяне по въпроса за вината,първоинстанционният съд не е следвало да обсъжда този въпрос и да се произнася с нарочен диспозитив.

Трайна е съдебната практика,че решението е недопустимо,когато съдът се произнесъл по искане,незаявено с исковата молба ,респ. претендирано извън законоустановените срокове.

С оглед на горното и на основание чл.270 ал.3 от ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №404 /08.04.2019 год. по гр.д.№ 04126/2018 год. на Районен съд Добрич,с което е отхвърлено искането на П.А.П., ЕГН ********** с адрес *** за обявяване,че З.М.П., ЕГН ********** с адрес *** носи вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.