Р Е Ш Е Н И Е

№ 166

гр.Добрич 03.07.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На трети юли 2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:……………………….

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №428 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от К.Й.Д. *** в качеството й на взискател срещу постановление от 18.03.2019 г. на ЧСИ Слави С.с район на действие ДОС,с което е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК производството по изп.д.№*** по описа на посочения съдебен изпълнител.С доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление се настоява за отмяната му.

Длъжникът по изпълнението М.Х.Ч. *** не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

За атакуваното постановление жалбоподателката е уведомена с нарочно съобщение,връчено й чрез процесуалния й представител адв.Г.Д. на 01.04.2019 г.Настоящата жалба е подадена чрез лицензиран пощенски оператор-куриер на 08.04.2019 г. според клеймото върху плика на лист 9 от делото,т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.436 ал.1 от ГПК,изтекъл за страната на 08.04.2019 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице-взискател по изпълнението,респ. като насочена срещу акт на съдебния изпълнител от категорията по чл.435 ал.1 т.3 от ГПК,за който е предвиден от процесуалния закон контрол за законосъобразност чрез жалба на взискателя,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Изп.д.№*** по описа на ЧСИ Сл.С.е образувано на 23.10.2013 г. по повод молба на взискателя К.Й.Д. от същата дата и изпълнителен лист от 14.10.2013 г.,издаден в полза на Д. въз основа на заповед за незабавно изпълнение №218/14.10.2013 г. по ч.гр.д.№347/2013 г. на Т.ския районен съд,за осъждане на длъжника М.Х.Ч. *** да заплати на К.Д. *** сума от 7 000 лв ведно със законната лихва върху нея,считано от 11.10.2013 г.,до окончателното й изплащане,както и съдебно-деловодни разноски.Впоследствие с молба на взискателя Д. вх.№03681/01.07.2015 г. е представен и втори изпълнителен лист №173/19.06.2015 г. срещу същия длъжник,издаден по гр.д.№92/2014 г. на ТРС,за дължими към Д. парични суми за разноски по проведеното исково производство.За събиране на горните суми съдебният изпълнител е предприел принудително изпълнение.

В хода на извършеното проучване на имущественото състояние на длъжника Ч. съдебният изпълнител е установил,че същият е индивидуален собственик на апартамент в гр.Т.с идентификатор №***по кадастралната карта на гр.Т.и съсобственик с дял от 1/6 ид.ч. от апартамент в гр.Т.с идентификатор №***по кадастралната карта на гр.Т..ЧСИ налага възбрана върху горните два имота,вписана в СВ-Т.на 11.01.2016 г.До този момент са предприемани регулярно изпълнителни действия,както следва:наложен със запорно съобщение от 13.11.2013 г. запор върху трудово възнаграждение на длъжника,получавано от Община-Т.,който способ за принудително изпълнение не е успешно приложен,тъй като към датата на налагане на запора трудовото правоотношение вече е било прекратено;наложени със запорни съобщения от 07.01.2014 г. запори върху банкови сметки на длъжника в три банки,който способ също е приложен неуспешно поради липса на средства в установените сметки;предприет на 20.02.2014 г. неуспешен опит за извършване опис на апартамент в гр.Т.с идентификатор №***по кадастралната карта.С молба вх.№01209/21.02.2014 г. взискателят К.Д. настоява за предприемане на допълнителни способи за принудително изпълнение-запор на МПС на длъжника,възбрана върху апартамент в гр.Т..С постановление от 21.02.2014 г. ЧСИ спира изпълнителното производство на основание чл.420 ал.1 от ГПК поради подадено от длъжника Ч. възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение,въз основа на която е издаден първоначалният изпълнителен лист,до приключване с влязло в сила решение на производството по предявен от К.Д. срещу М.Ч. установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на процесното вземане по запис на заповед-предмет на заповед за незабавно изпълнение №218/14.10.2013 г. по ч.гр.д.№347/2013 г. на Т.ския районен съд.Изпълнителното производство е спряно до 01.07.2015 г.,когато практически същото е възобновено с разпореждане на ЧСИ от 01.07.2015 г. за приемане на втория изпълнителен лист срещу Ч. и изпращане на втора покана за доброволно изпълнение.През периода от спирането на 21.02.2014 г. до възобновяването на 01.07.2015 г. /около година и 4 месеца/ резонно изпълнителни действия не са искани и предприемани поради съществувалите пречки за движение на производството.Още на 01.07.2015 г. взискателят Д. настоява за предприемане на принудителни изпълнителни действия-налагане на възбрана върху недвижими имоти,запор върху движими вещи,трудово възнаграждение.През периода на спиране,когато спирането не е по волята на взискателя,а поради наличие на други пречки за движение на производството,както е в настоящата хипотеза,перемпцията е изключена.В случая периодът на спиране на изпълнителното производство е и по-кратък от две години,така че за настъпила перемпция не може да се обсъжда.Както бе посочено,още на 01.07.2015 г. взискателят Д. е отправила искане за извършване на изпълнителни действия.С последваща молба вх.№00137/06.01.2016 г. взискателят Д. посочва конкретен изпълнителен способ-опис,оценка и изнасяне на публична продан на притежавания от длъжника Ч. недвижим имот-апартамент в гр.Т.с идентификатор №***по кадастралната карта на гр.Т..По искане на съдебния изпълнител са наложени възбрани върху горния имот с идентификатор №***и върху притежаваната от Ч. 1/6 ид.ч. от другия апартамент с идентификатор №**,като възбраните са вписани в СВ-Т.на 11.01.2016 г.Съдебният изпълнител не предприема принудително изпълнение спрямо имот с идентификатор №72271.501.1081.3.2,както е поискано от взискателя с молбата от 06.01.2016 г.,а насочва изпълнението спрямо притежаваната от длъжника 1/6 ид.ч. от апартамент в гр.Т.с идентификатор №***по кадастралната карта на гр.Т..Очевидно съображенията са,че първият апартамент е несеквестируем като единствено жилище на длъжника,за които съображения се съди от съдържанието на изпратените впоследствие от ЧСИ писма до взискателя изх.№3145/10.04.2017 г. и изх.№5605/06.06.2017 г. /на листи 192 и 193 от изп.д./.На 31.03.2016 г. е извършен опис на апартамент с идентификатор №**,изготвена е оценка на имота и на 21.04.2016 г. е обявена публична продан на притежаваната от длъжника 1/6 ид.ч. от този имот за периода от 16.05.2016 г. до 16.06.2016 г.С молба вх.№02189/28.04.2016 г. длъжникът М.Ч. настоява за отмяна на проданта,като представя доказателства,че се е отказал от наследството на своята майка С.Р.Ч.,което рефлектира и върху съществуването на негови права по наследяване върху изнесения на публична продан имот.С постановление от 11.05.2016 г. ЧСИ отменя проданта на горната 1/6 ид.ч. от апартамент.Срещу постановлението е подадена жалба вх.№*/06.06.2016 г. по реда на чл.435 ал.1 от ГПК от взискателя К.Д.,по която е постановено решение №209/21.07.2016 г. по в.гр.д.№406/2016 г. на ДОС за оставяне на жалбата без уважение.Активното поведение на взискателя пред съд в производство по чл.435 и сл. от ГПК по защита на провеждан по негово искане способ за принудително изпълнение се отчита в съдебната практика като изпълнително действие,прекъсващо преклузията /така решение №28/02.02.2016 г. по гр.д.№4899/2014 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.Следва да се приеме,че до 21.07.2016 г.,когато е постановено окончателното решение на ДОС по жалбата на взискателя Д.,последната е искала от ЧСИ и предприемала регулярно действия,прекъсващи теченето на срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

От 21.07.2016 г. нататък обаче взискателят К.Д. не е проявила никаква активност в изпълнителния процес в продължение на повече от две години.

На 18.01.2017 г. е подадена молба от третите лица А.С.Ю.и П.С.Ю.за присъединяването им като взискатели по делото,като към молбата е приложено изискуемото удостоверение по чл.456 ал.2 от ГПК за присъединяване изх.№147/12.01.2017 г.,издадено от ЧСИ Д.И..По смисъла на чл.456 ал.2 от ГПК присъединяването настъпва от датата на подаване на молбата за присъединяване-18.01.2017 г.,за което е постановено и изрично разпореждане на ЧСИ от същата дата.За горното присъединяване първоначалният взискател К.Д. е уведомена на 04.04.2017 г.,но същото не настъпва от уведомяване на първоначалния взискател за него,както счита жалбоподателката Д.,а от момента на възникване на предпоставките по чл.456 от ГПК за това /наличие на подадена молба за присъединяване,придружена с изпълнителен лист или удостоверение по чл.456 ал.2 от ГПК/.Според жалбоподателката именно горното присъединяване на взискатели,сторено според нея на 04.04.2017 г.,било последното валидно извършено изпълнително действие,което следвало да се счита за начало на двегодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.Горното становище е незаконосъобразно.В цитираната т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,в която се изброяват примерни изпълнителни действия,прекъсващи давността,които по правило са релевантни и при преценката за настъпване на перемпция,при посочване на действието „присъединяване на кредитора“ се има предвид присъединяване на кредитора към изпълнително производство за принудително събиране на вземането,за което се отнася преценката за изтекла погасителна давност /перемпция/,а не изобщо присъединяване на кой да е кредитор.В този смисъл присъединяването на трети лица със свои вземания към настоящото изп.дело е ирелевантно действие по отношение на срока за настъпване на перемпция спрямо взискателя Д..От значение за прекъсване срока на перемпцията би било извършено от самата нея присъединяване към друго изпълнително производство за принудително събиране на процесните вземания.Освен това дори и да се вземе за начало на срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК присъединяването на взискатели на 18.01.2017 г.,то очевидно този срок е изтекъл на 18.01.2019 г. и в рамките на същия никакви изпълнителни действия не са поискани от взискателя Д..

Междувременно,докато е течал горният срок,през април 2017 г. ЧСИ се снабдява от СВ-Т.със справка /на лист 189 от изп.д./ за актуалния статут на другия недвижим имот в гр.Т.-апартамент с идентификатор №***по к.к.,спрямо който взискателят Д. е поискала на 06.01.2016 г. предприемане на принудително изпълнение.От справката е установено,че длъжникът Ч. се е разпоредил с този имот чрез договор за покупко-продажба на 28.06.2016 г. след вписана възбрана върху него в изпълнителното производство на 11.01.2016 г.,поради което е преценено,че е отпаднала неговата несеквестируемост като единствено жилище на длъжника.ЧСИ уведомява взискателя Д. с писма изх.№3145/10.04.2017 г. на лист 192 от изп.дело и изх.№5605/06.06.2017 г. на лист 193 от изп.дело,че горният имот е отчужден от длъжника след вписана възбрана по делото,с което действие несеквестируемостта е отпаднала,поради което е поканил взискателя да посочи в тази връзка способ за продължаване на изпълнителните действия.Горните писма са получени от взискателя Д. съответно на 12.04.2017 г. и 13.06.2017 г.,но своевременна реакция от нейна страна не е последвала.Въпреки че на 06.01.2016 г. същата е подала молба за провеждане на принудително изпълнение спрямо горния имот,нейно е било задължението да следи за промяна в статута му,за евентуално отпадане на несеквестируемостта му и да поиска наново с оглед променените факти от ЧСИ да насочи изпълнението към този имот.В съдебната практика се приема,че взискателят следва да бъде активен и да се стреми да предотврати перемпцията,като сезира отново своевременно съдебния изпълнител с искане за изпълнение на служебните му задължения.Дори и да е упълномощил ЧСИ с правомощията по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ да избира начина на изпълнение,не може да се приеме,че така съдебният изпълнител е натоварен изцяло служебно да движи производството и спрямо взискателя перемпция не може да се приложи.В хода на изпълнителното производство могат да възникнат хипотези,които да налагат ако не изрични волеизявления на взискателя,то поне одобрение на реализацията на предприети от овластения ЧСИ решения.В случая първоначално при сезиране на ЧСИ с искането от 06.01.2016 г. за насочване на изпълнението към въпросния апартамент е имало пречка за последното,доколкото имотът е бил единствено жилище на длъжника.В тази ситуация в тежест на взискателя е било да следи за настъпване на евентуални промени в статута на имота и да поиска от ЧСИ нови действия при промяна на ситуацията.Дори и да се вмени на ЧСИ следенето на горните събития,последният не би могъл служебно да започне по своя преценка изпълнение,ако действията му не бъдат подкрепени от взискателя с внасяне на изискуемите такси и разноски.Следователно ЧСИ следва да има яснота поддържа ли все още взискателят искането си за принудително изпълнение или не.

В случая взискателят Д. не е отговорила своевременно на писма изх.№3145/10.04.2017 г. и изх.№5605/06.06.2017 г. на ЧСИ,поради което и съдебният изпълнител не е предприел никакви действия по отношение на въпросния апартамент.Едва с молба вх.№01839/18.03.2019 г. след изтичане на срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК К.Д. отправя искане за извършване опис,оценка и публична продан на апартамент с идентификатор №72271.501.1081.3.2,на което ЧСИ отговаря с отказ от същата дата 18.03.2019 г. да предприеме исканото изпълнение и постановление за прекратяване на изпълнителното дело по перемпция-чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,т.е. поради това,че взискателят е бездействал и не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.ЧСИ е възприел като последно изпълнително действие по делото присъединяването на взискатели на 18.01.2017 г. и е счел,че перемпцията е настъпила с изтичане на двугодишен срок,считано от последното действие,на 18.01.2019 г.Всъщност перемпцията е настъпила още на 21.07.2018 г. /респ.23.07.2018 г.,доколкото 21 юли е събота-неприсъствен ден/ след изтичане на две години от постановяване на окончателното решение на ДОС по в.гр.д.№406/2016 г.

С оглед изложеното съдът намира атакуваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство за законосъобразно.Подадената срещу последното жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход от производството жалбоподателката няма право на разноски и такива не следва да й се присъждат,въпреки че е претендирала такива.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата,подадена от К.Й.Д. с ЕГН ********** *** в качеството й на взискател,срещу постановление от 18.03.2019 г. на ЧСИ Слави С.с район на действие ДОС,с което е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК производството по изп.д.№*** по описа на посочения ЧСИ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.