Р Е Ш Е Н И Е

№ 182

Гр.Добрич, 29.07.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд Търговско отделение

На двадесет и девети юли 2019 год.

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Мл.съдия ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.частно гражданско дело № 501 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.435 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба с вх.№ 03922/05.06.2019 г., депозирана от П.Г.Л. ЕГН-********** *** против изричен отказ за вдигане на възбрана  от ЧСИ ***по изп. д. № ***по описа на кантората й. 

Излага се в жалбата,че жалбоподателката,в качеството й на купувач по проведена публична продан,след като при справка в Службата по вписванията гр.*** установила,че по партидата е имота стои вписаната от ЧСИ възбрана по изпълнителното дело,с нарочно заявление е поискала вдигането й.Съответно,е получила нарочен отказ,мотивиран с постановките на ТР 1/2015 от 10.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС.

В жалбата се твърди, че ЧСИ неправилно прилага ТР от 10.07.2018г по тд № 1/2015г. Жалбоподателката е купувач по проведена продан и е заплатила всички дължими такси. Върху имота няма вписани други възбрани, освен тази по която е извършен описа и продажбата на имота. Няма други кредитори с предходни вписвания. Поради това се иска да бъде отменен отказа на ЧСИ за заличаване на възбраната.

ЧСИ е представил писмени мотиви, с които описва фактите по изпълнителното производство и заявява, че отказът съответства на тълкуването на закона в ТР 1/2015 г. на ВКС.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Жалбата е подадена от лице, посочено в чл. 435 от ГПК в законоустановения срок.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от лице, имащо качеството на взискател и срещу действие, подлежащо на обжалване, доколкото издаденото постановление касае осъществяването на принудителното изпълнение.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав съобрази следното:

Въпреки че вдигането на възбрана не може да бъде квалифицирано точно като изпълнително действие, то следва да се отчете тясната му връзка с изпълнителния процес, неговото развитие и прекратяване, поради което жалбата следва да се приеме за допустима.

Няма спор по фактите и че жалбоподателката е придобила имота след проведена публична продан.Няма спор,че ЧСИ е наложил възбрана върху ипотекирания имот на длъжника,вписана на 23.09.2013 г. /лист 63 от делото/.

Съгласно постановеното в ТР 1/2015 г.   възбраната, наложена в изпълнителното производство по чл. 449, ал. 2 ГПК, има за цел да препятства длъжника при насочено принудително изпълнение по отношение на негов недвижим имот, да извърши действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането на взискателя-кредитор, както и да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум. С вписване на възбраната, последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя.

Наложената обезпечителна възбрана не се погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на възбранения недвижим имот, тъй като същата брани интереса и на купувача от публичната продан. Въз основа на постановлението за възлагане, купувачът придобива всички права върху закупения имот, които длъжникът е притежавал към момента на вписването на възбраната и на него не може да се противопоставят никакви права на трети лица, които са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. Купувачът от публичната продан „встъпва” едновременно в правното положение, както на длъжника, като придобива неговите права върху имота, така и в правното положение на кредиторите – в смисъл, че на него е непротивопоставимо всичко, което не може да бъде противопоставено на кредиторите. Вписаната възбрана осигурява по –ранна противопоставимост на правото на собственост на купувача по публичната продан, за времето от датата на вписване на възбраната спрямо лицата, вписали свои актове относно недвижимия имот след този момент, до вписване на постановлението за възлагане. От това следва заключението, че единствените права които пази възбраната са тези на взискателите и третото лице купувач.

Съгласно чл. 452, ал. 2 ГПК извършените от длъжника разпореждания с възбранен имот са прогласени от законодателя за недействителни спрямо взискателя, който я е наложил, а не са нищожни спрямо всички.

Запазването на възбраната след публичната продан на недвижим имот /в рамките на проведено принудително изпълнение/ цели да обезпечи удовлетворяването на признато изпълняемо субективно материално право на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана, не и на други лица.

В тълкувателното решение се посочва ,че след влизането на постановлението за възлагане ,придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаването на вписаната възбрана по изпълнението,ако не му е противопоставима и не брани права.

Но също така е посочено, че при извършена публична продан възбраната не може да бъде вдигната и след изплащането на сумите по разпределението, тъй като тя брани интереса на купувача от публичната продан, тъй като когато бъде вписано постановлението за възлагане, то не придобива ред от вписването, а от най-ранно вписаната възбрана.

Посочено е че,съдържанието на правото на кредитора с наложена възбрана за обезпечаване на изпълнението на парично задължение се заключава в това ,той да се удовлетвори от цената на възбранения имот по съразмерност според привилегията и наличието на други вземания.Докато правото на кредитора с наложена възбрана не бъде удовлетворено,възбраната не може да бъде вдигната/заличена/.Това право се удовлетворява с плащането по влязлото в сила разпределение на постъпленията от публичната продан.

По делото има само един кредитор/взискател/.

Видно от преводно нареждане от 16.10.2014 г./лист 189 от делото/ купувачката е превела на ЧСИ цената на имота по проданта от 15 000 лв.

Видно от записването на лист 208 от делото-постановлението за възлагане е влязло в сила на 05.11.2014 г.

На 18.12.2014 г. ЧСИ е изготвил протокол за разпределение/лист 263 от делото/от получената от проданта сума,от които за взискателя „***“ЕАД е разпределена сумата от 14 782,13 лв.

С преводно нареждане от 05.01.2015 г. ЧСИ е превел на взискателя „***“ЕАД разпределената сумата от 14 782,13 лв./лист 271 от делото/.

В конкретния случай следва да се отчете, че жалбоподателят по настоящото производство,  приобретател на имота, желае да се откаже от защитата, която му дава възбраната. Като се има предвид, че за да може да бъде изпълнено исканото действие е необходимо да се изследва дали възбраната е противопоставима на купувача и дали брани нечии права.

От изложеното по-горе, става ясно, че на първо място същата е постигнала целта си, а именно – задържала е имота в патримониума на длъжника, на второ: преди или след вписването й не са били вписвани никакви други претенции, които да уязвят правата на купувача и той иска да се откаже от нейната защита, а именно тази на по-ранната дата на вписване. Освен това следва да се съобрази, че след извършването на публичната продан на имота приложение намират разпоредбите на чл. 175 от ЗЗД.     

За да бъде заличена възбраната съгласно постановките на чл. 31 от ПВ то  следва да има нареждане от длъжностното лице, което е наложило възбраната, в случая ЧСИ, който е водил изпълнителното производство.  

С оглед изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за заличаване  на вписаната възбрана и отказът на ЧСИ ***следва да се отмени.

Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

                                 Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ отказа от 28.05.2019 г. на ЧСИ ***, да се заличи вписаната възбрана върху недвижим имот,апартамент № *,гр.***,ж.к.“***“ №**,вх.*,ет.*. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.