ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 570

04.07.2019 г., град Добрич

Добричкият окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Десислава Николова

Членове: Галина Жечева

мл. съдия Георги Пашалиев

като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно частно гражданско дело № 440 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 във вр. с чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба № 2348/12.06.2019 г., подадена чрез адвокат Е.Ф. ***, със съдебен адрес:***-р ***- пълномощник на ищците по гражданско дело № 760/2018 г. по описа на Районен съд – Балчик: К.Р.М. ЕГН **********, с предишни имена К.Р.А., постоянен адрес ***, настоящ адрес Т., гр.Ч., **с имена в Република Т. К.К.; Н.Р.И. ЕГН **********, с предишни имена Н.Р.А., постоянен адрес ***, настоящ адрес Т., гр.Ч., **с имена в Република Т. Н. К.; М.Р.А., ЕГН **********, постоянен адрес ***, настоящ адрес Т., гр.Ч., ***с имена в Република Т. М. К., Ю.Р.М. ЕГН ********** с предишни имена Ю.Р.К., постоянен адрес ***, настоящ адрес Т., гр.Ч., ***с имена в Република Т. Ю.К..

Предмет на обжалване е Определение № 370 от 23.05.2019 г. на Районен съд – Балчик, с което първоинстанционният съд е върнал искова молба по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и е прекратил производството по гр. дело 760/2018 г. по описа на Районен съд – Балчик на основание чл. 130 от ГПК, като недопустимо.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателите изтъкват, че определянето на срок за предявяване на искове за земеделска реституция противоречи на чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, тъй като възпрепятства възстановяването на собственост, която е отнета без заплащане на адекватна компенсация. Допълват още, че ограничаването на исковете за реституция с предвидения в параграф 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ срок нарушава правото на мирно ползване на собствеността и забраната за експроприирането й от държавата.

Жалбоподателите искат първоинстанционното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районен съд – Балчик за продължаване на производството и произнасяне по същество по претенцията за възстановяване на собствеността.

Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е подадена след изтичането на преклузивния тримесечен срок, предвиден в параграф 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Обосновал се е с приетото в Определение № 76/02.05.2019 г. по ч.гр.д 1279/2019 г от състав на ВКС, че неупражняването на правото на иск в определения законов срок по ЗИДЗСПЗЗ погасява субективното материално право на възстановяване на собствеността.

На първо място следва да бъде посочено, че законодателят е предвидил тримесечен срок, в рамките на който легитимираните лица могат да упражнят правото си на възстановяване на собствеността върху земеделските земи. До този извод води систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и на параграф 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.

Законът за изменение и допълнение, с който е приет параграф 22 от ПЗР на ЗСПЗЗ е влязъл в сила на 13.02.2007 г. Следователно тримесечният срок, в който може да бъде предявен искът по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗЗ е изтекъл на 13.05.2007 г. Това е бил последният момент, в който ищците са могли да упражнят правото си на възстановяване на собствеността на земеделските земи. От клеймото на исковата молба е видно, че същата е подадена в Районен съд – Балчик на 06.11.2018 г., повече от единадесет години след изтичане на горепосочения срок, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

От друга страна, релевантен по настоящото производство се явява въпросът за характера на срока по параграф 22 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тази норма е материалноправна, а определеният в нея срок е преклузивен, като с изтичането му се погасява субективното материално право на възстановяване на собствеността. Такива са и аргументите на ВКС в Определение № 76/02.05.2019 г. по ч.гр.д 1279/2019 г., с което на жалбоподателите е отказано възстановяване на пропуснатия тримесечен срок. В същото е изтъкнато, че преклузивните срокове не подлежат на възстановяване по реда на ГПК.

Ето защо, настоящият състав счита, че районният съд правилно е приел, че изтичането на преклузивния срок, в който може да бъде предявен искът по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и констатирането й влече прекратяване на производството.

Съдът намира релевираното от жалбоподателите възражение за противоречие на параграф 22 от ПЗР на ЗСПЗЗ с чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС за неоснователно. Определеният от законодателя срок не възпрепятства възстановяването на собствеността върху земеделски земи, а единствено поставя времеви рамки, в които това право може да се упражни. Като следва да бъде отбелязано, че в случая срокът е определен именно, за да обезпечи правната сигурност, тъй като състоянието, в което не е ясно дали правоимащите лица ще упражнят правото си по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗЗ не може да продължава неопределено време.

Изложеното налага извода, че правото на жалбоподателите да възстановят собствеността си върху земеделските земи се е погасило на 13.05.2007 г., поради което Определение № 370 от 23.05.2019 г. по гр. дело 760/2018 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което предявената искова молба е била върната на ищците като недопустима, а производството прекратено, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед на горното, Въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 370 от 23.05.2019 г. по гр. дело № 760 по описа на Районен съд – Балчик за 2018 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1.

2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.