ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 596
11.07.2019 г., град Добрич
Окръжен
съд - Добрич, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ева Иванова
Членове: Георги Павлов
мл. съдия Георги
Пашалиев
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно
частно гражданско дело № 450 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 във вр. с
чл. 389 от ГПК.
Образувано е по частна жалба №
9666/16.05.2019 г., подадена от ЕТ „***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. В., представлявано от С.К., с ЕГН **********, чрез пълномощника
си адв. Д.П., ВАК, със съдебен адрес:***.
Предмет на обжалване е Определение №
1034 от 10.04.2019 г. по гр. дело № 1261/2019 г. на Районен
съд – Добрич, гражданска колегия, XIX- ти състав с което първоинстанционният съд е
допуснал обезпечение на предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Д., обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1,
предл. 1 и по чл. 86 от ЗЗД.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност на съдебния акт, с който е допуснато обезпечение. Жалбоподателят
изтъква, че предпоставките за приложение на чл. 391 от ГПК не са налице.
Обосновава твърдението си като посочва, че липсва доказателство за сключен
търговски договор между ищеца и ответника. На тази плоскост сочи, че
представените от ищеца писмени доказателства, представляват частни документи,
които не са подписани от ответника, не съдържат негов печат и не са заверени. Заключава,
че не се установява наличието на предпоставките по чл. 391 от ГПК и иска
съдебният акт на първостепенния съд да бъде отменен.
Съдът, като прецени доводите, изложени в
частната жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, приема
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
При проверката за допустимост на
частната жалба, настоящият състав констатира, че първостепенния съд е събрал
държавна такса в размер надвишаващ изискуемия по чл. 19 от Трифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Ищецът „***“ ЕООД е предявил пред
Районен съд – Добрич обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 и по
чл. 86 от ЗЗД, с които иска ответника ЕТ „***“ да му заплати сумата от 1713, 60
лв., представляваща неплатена цена по
фактура № 3652/08.08.2018 г. за извършена услуга, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване; -
сумата от 112,82 лв., представляваща обезщетение за забава при изплащането на
главното парично задължение, изчислено в размер на законна лихва, считано от
09.08.2018 г. до 02.04.2019 г. В исковата молба е инкорпорирано и искане за
допускане на обезпечение за сумите по двете претенции.
С Определение № 1034 от 10.04.2019 г. по
гр. дело № 1261/2019 г. районният съд е наложил обезпечителна мярка „запор“
върху банковата сметка на ответника ЕТ „***“ до размера на сумата от 1826, 42
лева, представляваща сбор от претендираните суми по двата обективно съединени
иска.
Настоящият съдебен състав намира
изводите на първостепенния съд за допускане на обезпечение за правилни. Всички
кумулативни предпоставки, предвидени в чл. 391 от ГПК са изпълнени.
Предявените искове са допустими и
вероятно основателни, както правилно е приел и районният съд. Въззивният съд не
споделя изводите на първата инстанция единствено в частта относно
доказателствата, от които се извлича вероятната основателност на претенциите.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства: фактура № 3652/08.08.2018
г. и потвърдително писмо за задължения. Настоящият състав намира, че от
потвърдителното писмо не може да се прави извод за вероятна основателност на
предявените искове, тъй като същият представлява частен документ, изхождащ
единствено от ищеца, а и в него липсва каквото и да е волеизявление на
ответника. Не е такова положението при приложената фактура № 3652/08.08.2018 г.,
която също е частен документ, както е отбелязал и жалбоподателя. Но от този
документ е видно, че съдържа подпис както на ищеца, така и на едноличния
търговец и в случая именно изявлението на последния прави иска вероятно
основателен.
Районният съд правилно е посочил, че при
паричните притезания обезпечителната нужда винаги е налице, тъй като всяко
имуществено разпореждане от страна на ответника, би затруднило
удовлетворяването на ищеца.
Наложената обезпечителна мярка „запор“
върху банковата сметка на ответника е адекватна на обезпечителната нужда, тъй
като претендираните с исковата молба вземания са парични. В тази връзка следва
да бъде посочено, че размерът до който е допуснато обезпечение, е тъждествен
със сбора от исковите претенции.
Изложеното налага извода, че Определение
№ 1034 от 10.04.2019 г. по гр. дело № 1261/2019 г. на Районен
съд – Добрич, с което е допуснато обезпечение на предявените от „***“ ЕООД
обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 и по чл. 86 от ЗЗД,
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед на горното, Въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 1034 от 10.04.2019 г. по гр. дело 1261/2019 г. по описа на
Районен съд – Добрич
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.