О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№601

гр.ДОБРИЧ 12.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ДВАНАДЕСЕТИ ЮЛИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: Г.ПАВЛОВ

мл.с.Г.ПАШАЛИЕВ

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.гр.д.№ 467/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278,във вр. с чл.413,ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена от юрисконсулт Д.А.,в качеството й на процесуален представител на ЕООД „ А.“,ЕИК ***,гр.София - заявител по ч.гр.д.№ 460/2019г.по описа на Балчишки районен съд,частна жалба срещу постановеното по делото Разпореждане № 571/07.06.2019г.,с което съдът е отхвърлил искането за издаване на основание чл.410 от ГПК та заповед за изпълнение за сумата от 200.79 лв.,представляваща неустойка за неизпълнение на задължение.

Като релевира доводи за неправилност на атакувания съдебен акт,като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,жалбоподателят моли за отмяната му и решаване спора по същество,като бъде постановено издаване на заповед за изпълнение за претендираната със заявлението по чл.410 от ГПК неустойка.

Въззивният съд,като взе предвид доводите в частната жалба и изложеното в подаденото от жалбоподателя заявление,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275,ал.1,във вр.с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,от надлежно легитимирано лице,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,при наличие на правен интерес от обжалването,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Заявителят по ч.гр.д.№ 460/2019г.по описа на Балчишки районен съд е сезирал съда с искане за издаване срещу длъжника Д.Т.Ж.,ЕГН:**********,***,на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за парични суми,посочени в т.9 от заявлението,сред които и неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 200.79 лв.

Съгласно твърденията,изложени в т.12 от заявлението,заемателят по процесния договор се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията си по договора,чрез поръчителство на две физически лица,всяко от които да отговаря на подробно описаните в заявлението изисквания.Поради неизпълнение на това договорно задължение в срок,на длъжника е начислена еднократно неустойка за неизпълнение в размер на сумата от 602.37 лв.

За да постанови обжалвания съдебен акт,заповедният съд е приел,че е длъжен и без да е налице възражение от длъжника по чл.414 от ГПК да извърши служебно проверка за това дали предявеното със заявлението вземане не произтича от неравноправна клауза и ако констатира такава,да отхвърли заявлението.При извършване на тази проверка в случая,БРС е констатирал,че договорената клауза за неустойка за извънсъдебно събиране на задължението е нищожна.Претендираната със заявлението неустойка противоречи на Директива 2008/48 и по този начин заобикаля закона.

Атакуваното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

На първо място,в частта за неустойката заявлението по ч.гр.д.№ 460/2019г. по описа на БРС е нередовно.

Въззивният съд констатира противоречие между обстоятелствена част и петитума на заявлението по отношение размера на вземането за неустойка.Така в т. 9 се претендира неустойка за неизпълнение в размер на 200.79 лв.,докато в т.12 от заявлението се твърди,че начислената еднократно в момента на допускане на неизпълнението неустойка възлиза на сумата от 602.37 лв.Заявителят не е изложил никакви обстоятелства,от които да се установява защо претендира различен от начисления размер неустойка и как е определено посоченото в т.9 от заявлението вземане от 200.79 лв.

Редовността на заявлението,материализиращо искането на кредитора за издаване на заповед за изпълнение,е поставена в зависимост от изпълнението на императивните разпоредби на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК и чл.128,т.1 и т.2 от ГПК.Необходимостта от спазването от страна на заявителя изцяло на всички изисквания на цитираните императивни норми на ГПК при подаване на заявлението по чл.410 от ГПК произтича не само от ясното и еднозначно препращане в чл.410,ал.2 от ГПК,а и от санкционната процесуалноправна норма на чл.411,ал.2,т.1 от ГПК, приложението на която в случая е допълнителен аргумент за постановяване на отказ за издаване на заповед за изпълнение за неустойка.В заповедното производство не е законово регламентирана възможността за даване указания за поправяне на недостатъци на заявлението,с изключение на случая при неизползвано заявление по образец или неправилен образец,каквато хипотеза в настоящия случай не е налице.В този смисъл е и трайната съдебна практика.Така,в Определение № 431/09.12.2008г.по ч.т.д.№ 414/2008г.,ІІ т.о.не само се споделя разбирането,че редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение изисква пълна индивидуализация на същото с оглед на конкретния произход и белези на вземането,но изрично е отбелязано,че с оглед принципа на равенство на страните в процеса е недопустимо длъжникът да бъде поставен в положение на неяснота или съмнения за произхода на кредиторовото вземане.Следователно,за да бъде спазено гарантираното от законодателя право на защита на длъжника,заявеното в заповедното производство вземане на кредитора трябва да е определено и индивидуализирано в достатъчна степен.

Настоящият състав споделя изцяло и изложените от заповедния съд мотиви за отхвърляне на заявлението в частта му относно претендираната неустойка.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че в случая заповедният съд е излязъл от своята юрисдикция,като се е произнесъл по спорно право,което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство,при положение,че длъжникът възрази в срока по чл.414,ал.2 от ГПК.

В хипотезата на заявление по реда на чл.410 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави,което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.В този смисъл е и Определение № 974/07.12.2011г. по ч.т.д.№ 797/2010г.,ВКС,II т.о.,както и Решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10,с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.

В случая процесният договор е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Доколкото в случая главницата по процесния договор за паричен заем възлиза на сумата от 900 лв.,начислената неустойка в размер на 602.37 лв.,част от която в размер на 200.79 лв. се претендира за присъждане,е необосновано висока,поради което договорната клауза,предвиждаща дължимостта й,е неравноправна по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП.

Клаузата за неустойка по договора е нищожна и поради противоречие с добрите нрави-чл.26 ал.1 от ЗЗД.Съгласно задължителната съдебна практика – т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,уговорена извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.

Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение по договора за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчители.Би следвало кредитодателят предварително да проучи кредитоспособността на заемателя и ако преценката му е лоша –да не предоставя искания кредит.Задължение на финансовата институция е да предотврати опасността от невръщане на отпуснатия заем като извърши предварителна проверка,преди сключване на договора,на възможността на заемополучателя на върне кредита,и при необходимост да изиска предоставянето на обезпечение.От неизпълнението на това свое задължение заемодателят не може да черпи права,изисквайки от заемателя да го обезщети за евентуални вреди,които би понесъл от недадено обезпечение.Извън това,въведеният срок за предоставяне на обезпечение-3-дневен от сключване на договора,е изключително кратък,поради което осигуряването на поръчители в този срок е практически неизпълнимо.Горното обосновава извод,че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции и следователно е нищожна,поради противоречие с добрите нрави.

По гореизложените мотиви,атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по ч.гр.д.№ 460/2019г.по описа на Балчишки районен съд Разпореждане № 571/07.06.2019г.,с което съдът е отхвърлил искането за издаване на основание чл.410 от ГПК на заповед за изпълнение за сумата от 200.79 лв.,представляваща неустойка за неизпълнение на задължение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.