ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№650
31.07.2019 г., град Добрич
Окръжен
съд - Добрич, гражданско отделение, в закрито
съдебно заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно
частно гражданско дело № 476 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 във вр. с
чл. 130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба №
1623/05.07.2019 г., подадена от М.К.,
родена на *** г. в Р.Т., с адрес гр. Ч., чрез пълномощника адв. Т.Г. с адрес ***.
Предмет на обжалване е Определение № 415
от 11.06.2019 г. на Районен съд – Тервел, с
което първоинстанционният съд е прекратил производството по гр. дело 218/2019
г., на основание чл. 130 от ГПК, и е върнал молбата по чл. 547 във вр. с чл.
542 във вр. с чл. 73 от ЗГР.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност на съдебния акт, с който е прекратено производството. Жалбоподателят
изразява несъгласие с тълкуването, което е дал съда на разпоредбата на чл. 1 от
ЗГР. В тази връзка счита, че посочената
разпоредба определя териториалните предели на действието на закона, а не
действието му спрямо лицата. От тук извежда, че нормативният акт е приложим за
гражданската регистрация в Република България, но не само за български
граждани.
Жалбоподателката излага твърдения, че е
турски гражданин и е сключила брак с лицето А.Н.М.(имена по българска лична
карта), което има турско и българско гражданство. Сочи, че при сключване на
брака е приела фамилното име на съпруга си К., каквото е в Р.Т.. В същата
държава е издаден официален документ, в който е отразена промяната на фамилията
на жалбоподателката. Твърди, че при пресъставянето на акта за граждански брак
от Община Т.е вписана с фамилното име на съпруга си, с което е вписан в регистъра
на населението в Република България, а именно М.. Заявява, че наличието на две
различни фамилни имена в актовете за гражданско състояние в Република България
и Р.Т. й създават затруднения при легитимиране пред държавните органи.
Прави искане за отмяна на съдебния акт
на първостепенния съд и връщане на делото за продължаване на
производството.
Съдът, като прецени доводите, изложени в
частната жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, приема
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
До Районен съд –Т.е подадена молба с
правно основание чл. чл. 547 във вр. с чл. 542 от ГПК във вр. с чл. 73 от ЗГР,
с която М.К. е поискала да бъде поправена грешка в удостоверение за граждански
брак № 0151/21.08.2017 г. на Община – Тервел.
Първоинстанционният съд е прекратил
производство, на основание чл. 130 от ГПК, като е приел, че молбата по чл. 547
във вр. с чл. 542 във вр. с чл. 73 от ЗГР е недопустима. Обосновал се е с
довода, че производството не е подведомствено на съда, както и че единствено
съпругът на молителката има право да иска да се извърши промяна в акта за
гражданско състояние.
Настоящият състав намира изводите на
съда за неправилни.
Като основа за удостоверението за
граждански брак, издадено от Община – Тервел, е послужил съставеният в Р.Т. акт
за гражданско състояние, където молителката и съпругът й са сключили брак.
В исковата молба са изложени твърдения
за разминаване във фамилното име на молителката, посочено в първичния официален
документ (издаденият в Р.Т.) и това, посочено в издадения въз основа на него от
Община – Тервел.
Ето защо, настоящият състав счита, че
искането на молителката да бъде променено фамилното име, с което е посочена в
удостоверението за граждански брак, пресъставено от Община – Тервел, по
същността си представлява искане за поправяне на грешка в този акт за
гражданско състояние.
При това положение компетентен да
разгледа молбата е съда, а не друг орган, в противовес на заключението на
първата инстанция за неподведомственост на производството. Този извод намира
опора в систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 547 от ГПК, чл. 542 от
ГПК и чл. 73 от ЗГР.
Аргументацията на първостепенния съд, че
молителката не е легитимирана да иска промяна на фамилното си име в акта за
гражданско състояние, също е неправилна.
Законодателят е предвидил възможността
да бъдат поправяни грешки в актовете за гражданско състояние по реда на чл. 547
от ГПК. В конкретния случай, актът удостоверява сключването на граждански брак
между две лица, всяко от които има интерес фактите в същия да бъдат отразени
правилно. Не може да бъде споделено разбирането на районния съд, че само
единият от съпрузите разполага с правото да иска поправяне на грешки,
единствено поради българското си гражданство, а на другия да бъде отречено това
право.
Това е така, защото и двамата съпрузи
черпят права от разглеждания акт за гражданско състояние, а не само единия, от
което произтича и легитимацията им.
От друга страна, правото на име е лично
субективно право и нарушаването му всякога обуславя наличието на правен интерес
от защита на собствено основание.
Изложеното налага извода, че Определение
№ 415 от 11.06.2019 г. на Районен съд – Тервел, с
което, на основание чл. 130 от ГПК, първоинстанционният съд е прекратил производството
по гр. дело 218/2019 г., следва да бъде отменено, а делото върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед на горното, Въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Определение № 415 от 11.06.2019 г. на Районен
съд – Тервел, с което, на основание чл. 130 от ГПК, първоинстанционният съд е прекратил производството
по гр. дело 218/2019 г.
ВРЪЩА делото
на Районен съд –Т.за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.