О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№616

Гр.ДОБРИЧ 17.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на СЕДЕМНАДЕСЕТИ ЮЛИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: Г.ПАВЛОВ

Мл.с.Г.ПАШАЛИЕВ

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.гр.д.№ 480/2019г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от ООД „ Д.Ф.“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Д.,представлявано от В.Н.И.,частна жалба срещу Разпореждане № 30249/06.06.2019г.по ч.гр.д.№ 2012/2019г.по описа на Добрички районен съд,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.6 от ГПК.

Твърди се от частния жалбоподател неправилност и незаконосъобразност на постановеното разпореждане и се моли за неговата отмяна и уважаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Жалбата е подадена в срок,от надлежно легитимирана страна,при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон,настоящият състав на Добрички окръжен съд намира частната жалба за неоснователна,поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК,незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение чрез издаването и на изпълнителен лист се допуска само,ако представеният документ по чл.417 от ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В конкретния случай,видно от данните по заявлението,молителят е претендирал издаване на заповед за изпълнение и допускане на нейното незабавно изпълнение,въз основа на документ по чл.417,т.6 от ГПК – ипотечен акт.

За да постанови обжалвания акт,заповедният съд е приел,че представения към заявлението ипотечен акт не установява съществуване на претендираното вземане,тъй като не удостоверява неговата изискуемост.

Настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви в подкрепа на този извод.

Възражението на жалбоподателя,че ДРС не е съобразил релевантен за спора факт,а именно,че в процесния случай била налице хипотеза на предсрочно изискуем кредит,която била доказана с представените към заявлението документи,е неоснователно.

Позоваването от страна на заявителя на приложеното към заявлението Уведомление,изх.№2/15.03.2018г.удостоверява уведомяване за предсрочна изискуемост единствено на длъжника М.Й.Д..В случая се претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417,т.6 от ГПК срещу солидарните длъжници М.Й.Д. и Г.Н.Д..По отношение на Г.Д.в качеството й на солидарен длъжник предсрочна изискуемост нито се твърди от заявителя,нито се установява от последния да е обявена.По отношение на въпроса кога настъпва предсрочна изискуемост по договора за кредит по отношение на солидарния длъжник е налице установена практика на ВКС,която следва да бъде съобразена.Даденото от ВКС в Решение № 6/12.06.2017г. по т.д.№ 50203/2016г.,II т.о разрешение на въпроса е,че уговорената по договора за кредит солидарност на задължението между двама и повече длъжници по смисъла на чл.121 ЗЗД,не предполага действие на обявената предсрочна изискуемост по отношение на един от съдлъжниците и спрямо другия солидарно отговорен длъжник,ако по отношение на него няма редовна процедура по обявяване на предсрочната изискуемост.За да бъде изискуемо изцяло задължението спрямо всеки един от длъжниците,предсрочната изискуемост поради неизпълнение на задължението следва да бъде обявена на всеки един от тях.

Извън гореизложеното,същественото в случая според въззивната инстанция е това,че подаденото по ч.гр.д.№ 2012/2019г.по описа на Добрички районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е нередовно от формална гледна точка,тъй като от него не може да се определи как е формулирана претенцията за посочените суми, като това не може да бъде изведено и от представените към заявлението документи.

Съгласно императивната норма на чл.425 ГПК заповедното производство е строго формално и образуването му предпоставя надлежно попълнен образец на заявление/съобразно поддържаното основание – чл.410 или чл.417 ГПК/.Неговата редовност от външна страна,съгласно чл.411,ал.2 т.1 ГПК,е абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Предвид изричното препращане в чл.410,ал.2 ГПК към чл.127, ал.1 ГПК,редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата,на които се основава искът /чл.127, ал.1 т.4 ГПК/.Това означава,че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства,които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането.Изложението на обстоятелствата трябва да е в степен,която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу вземането или да не го оспорва.Или,претенцията в заповедното производство следва да бъдат конкретизирана по начина,по който се извършва индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство,тъй като при подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение,вземането подлежи на установяване в исково производство,ако такова бъде образувано въз основа на предявен от кредитора установителен иск.

В конкретния случай подобна индивидуализация на претендираните вземания не е налице.

Кредиторът се позовава на предсрочна изискуемост на предоставения паричен кредит,без да наведе твърдения каква част от кредита е погасена,съответно какъв е остатъка от непогасената главница. Съгласно изявленията в т.14 от заявлението,заявителят се позовава на чл.3 от нотариалния акт за договорна ипотека и на чл.26 от договора за кредит,съгласно които има право да обяви за предсрочно изискуем целия кредит,когато кредитополучателят не е внесъл дължима месечна вноска по погасителния план.Заявителят обаче не излага фактически твърдения поради неплащане на кои погасителни вноски,в какъв размер и за какъв период,доколкото е уговорено изпълнение на части,счита за предсрочно изискуем целия остатък от кредита.Липсва яснота какво представлява и как е определен размера на претендираната като неплатена главница.Нещо повече,налице е разминаване в цифрите,посочени в заявлението и в приложените към него документи.Така,докато в заявлението се твърди,че след 15.03.2018г.-датата на уведомяване на предсрочната изикуемост на длъжника Мариян Димитров не са предприети никакви действия по погасяване на задължението,като неплатената главница е в размер на 16 169.97 лв.,то в уведомление,изх.№2/15.03.2018г.се сочи,че изискуемото задължение за главница към 15.03.2018г.възлиза на 20 000 лв.,от които: 19 000.00 лв.-главница;1 000.00 лв.-просрочена главница.След като в заповедното производство съдът е длъжен да прецени налице ли са предпоставките на чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение, което предполага установяване на твърдяната изискуемост и момента, в който тя е настъпила,то той следва да има яснота и да съобрази дали на падежа длъжникът е извършил и какви по размер – цялостни или частични плащания.Прилагането на нотариалния акт за договорна ипотека,в който се цитира договора за кредит и на договор за кредит № 304/23.08.2016г.,съдържащ съглашение за предоставяне при определени условия в заем на парични суми,не е основание да се приеме,че същите в достатъчна степен индивидуализират вземането,тъй като приложените документи се преценяват с оглед редовно формулираното искане,каквото в случая липсва.

В нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е посочено,че е договорена годишна лихва 12 %,както и наказателна надбавка за просрочие след падежа – 10% върху просрочената сума. Не е ясно и какъв е характера на претендираната със заявлението лихва,нито как се формира нейния размер от 851.07 лв.

Извън горното,претенция за заплащане на наказателна лихва,позовавайки се на ипотечния акт,също не може да обоснове положително произнасяне на заповедния съд за постановяване незабавното й изпълнение.Възникването на акцесорното задължение за плащане на наказателна лихва – като повод за забава в изпълнението на основното задължение за заплащане на вноски по предоставения заем,е обусловено от настъпване на конкретен правопораждащ факт извън самото изпълнително основание,а именно – виновно неизпълнение на договорно задължение.В този смисъл,представеният нотариален акт за учредяване на договорна ипотека,съдържащ договор за заем,сам по себе си не удостоверява изискуемо и ликвидно вземане за наказателна лихва,а съгласно т.4а от ТР

№4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС,незабавно изпълнение може да се допусне само за суми,които следва да се предадат по силата на самия договор.

По гореизложените мотиви жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение,а обжалвания съдебен акт да се потвърди.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 30249/06.06.2019г.по ч.гр.д.№ 2012/2019г.по описа на Добрички районен съд,с което е отхвърлено заявлението на ООД „ Д.Ф.“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Д.,представлявано от В.Н.И.,за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.6 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.