О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 638

Гр.Добрич ,26.07.2019 година

ДОБРИЧКИ окръжен съд,Търговско отделение,в закрито съдебно заседание,проведено на двадесет и шести юли,две хиляди и деветнадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Мл.съдия ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

въззивно частно гражданско дело № 504 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2685/04.07.2019 г. по описа на РС - Добрич на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище гр. ***, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Д.А., срещу Разпореждане №*** от 12.06.2019г.,постановено от БРС ,с което е отхвърлено искането на дружеството за издаване на заповед за изпълнение срещу С.И.В. ЕГН-********** от гр. ***за сумата от 614,70 лв. неустойка,сумата от 614,70 лв. такса за експресно разглеждане на документи и и сумата от 245 лв.,разходи и такси за извънсъдебно събиране.

В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че в производството по чл. 410 от ГПК не се проверява дали вземането съществува. Преценката на съда в производството по чл.410 от ГПК се ограничавала единствено до наличието на надлежна индивидуализация на вземането съобразно изложените от заявителя факти, а основателността на претенцията е предмет на евентуалния исков процес . Тя се простирала до там, доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно индивидуализирано, спорно вземане, основателността на което ще бъде изследвана и доказана в друг евентуален процес – исковият. В този смисъл, като е обсъдил по същество обстоятелство, което стои извън предмета на проверка в заповедното производство, заповедният съд бил превишил своите правомощия.

По същество се излагат доводи за валидност на клаузата за неустойка, доколкото целта, с която същата е уговорена, била да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение - поръчител, отговарящ на конкретно зададени критерии. При този тип неустойка не би могло да се коментира нейната обезпечителна и обезщетителна функция, тъй като това не е неустойка за забава, а има съвсем друг характер.

По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на друго, с което да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираната неустойка в пълен размер.

Добрички окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди изложеното в частната жалба, намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по ч.гр.д. №438/2019 г. по описа на БРС - Добрич е образувано по заявление на „***” ООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С.И.В. ЕГН-********** от гр. ***за сумата от 1500 лв. главница,сумата от 262,92 лв. договорна лихва,сумата от 57,48 лв. законна лихва от 13.11.2018 г. до 21.05.2019 г.,614,70 лв. неустойка,сумата от 614,70 лв. такса за експресно разглеждане на документи и и сумата от 245 лв.,разходи и такси за извънсъдебно събиране.

За поисканите суми,без неустойката,такса експресно разглеждане на документи и разходите за извънсъдебно събиране на задължението ,съдът е издал заповед за изпълнение.

Съгласно изложени в т. 12 от заявлението твърдения заемателят по процесния договор се е задължил в тридневен срок от подписването му да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора чрез поръчителство,да представи служебна бележка за размера на трудовото си възнаграждение,да работи по безсрочен трудов договор,да има нетен доход 1 000 лв.,да не е заемател или поръчител по друг паричен договор ,да няма неплатени осигуровки.Поради неизпълнение на тези задължения му била начислена неустойка еднократно в размер на 614,70 лв..

Добричкият окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

В т. 12 на заявлението "Обстоятелства, от които произтича вземането", заявителят посочва, че съгласно договора заемателят се е задължил и е предоставил на заемателя паричен заем в размер на 1500 лв. Съгласно клаузите на договора длъжникът се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: чрез поръчителство на две физически лица, всяко от които да отговаря на следните изисквания- да предостави на заемателя служебна бележка за размера на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Вива кредит"АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ за година назад да е със статут не по-лош от 401 "Редовен", като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер заемателят, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по договора. Поради неизпълнение на това задължение и съгласно уговореното между тях, заемодателят е начислил и неустойка в размер на 614,70  лв., която е дължима еднокатно, без период на начисляване. Начислени са 614,70 лв. такси за експресно разглеждане на документи и 245 лв. извънсъдебни разходи за събиране на вземането,за които не са представени доказателства.

Длъжникът има качеството на потребител и съдът е длъжен да провери служебно дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и без наличие на възражение от длъжника.

С оглед на това въззивния съд не възприема и счита за неоснователни доводите и възраженията в жалбата, че за заповедния съд не съществува възможност служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, както и че е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство /така Определение N 974/07.12.2011 г. по ч.т.д.N 797/2010 г., ІІ т.о., ВКС и решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.

Съгласно задължителната съдебна практика – т.3 от ТР № 1/ 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчители или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения - 3-дневен от сключване на договора, което задължение не е уговорено предварително, а едва след сключване на договора, което лишава заемателя от предварителната яснота за възможните тежести, които би понесъл ако сключи договора. Въведени са редица и изключително обусловени и сложни условия, на които да отговарят тези поръчители, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем, като дори го превишават. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката драстично не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение задължението връщане на вноските по заема , обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения и излиза извън присъщите й функции и следователно е нищожна,поради противоречие с добрите нрави.

В процесния казус договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит.Разпоредбата на чл.10а,ал.1 от ЗПК допуска възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора,които по правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК,следва да бъдат точно и ясно определени в договора.Съответно-разпоредбата на чл.10 а,ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности,свързани с усвояване и управление на кредита. В случая,клаузата относно разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението противоречи на горепосочените правни норми,поради което не поражда права и задължения за страните.

Видно от горното обжалваният съдебен акт, постановен от РС – Добрич е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №*** от 12.06.2019г.,постановено от БРС ,с което е отхвърлено искането на дружеството за издаване на заповед за изпълнение срещу С.И.В. ЕГН-********** от гр. ***за сумата от 614,70 лв. неустойка,сумата от 614,70 лв. такса за експресно разглеждане на документи и и сумата от 245 лв.,разходи и такси за извънсъдебно събиране.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1.

2.