П Р О Т О К О Л
11.07.2019 г., град Добрич
ДОБРИЧКИЯ ОКРЪЖЕН
СЪД НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
на единадесети юли,
две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ХАРАЛАМБИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИПТЕН АЛИД
Мл. с. ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар – НЕЛИ
БЪЧВАРОВА
Прокурора – ВЕСЕЛИН
ВИЧЕВ
Сложи за
разглеждане, докладваното от съдия АЛИД ВЧНД № 227 по описа за
На именното повикване в 10:00 часа се
явиха:
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ДОБРИЧ – Редовно призована, представлява се от прокурор
ВИЧЕВ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – В.Т.В.–редовно призована, водена, представлява се от адв. Х.Х., назначен от
първата инстанция за служебен защитник.
СВИДЕТЕЛКАТА – Т.С.В. – редовно уведомена по телефона, явява се лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ – Д-р Ж.И.Н. - редовно уведомена по телефона, явява се лично.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. Х.– Да се даде ход на
делото.
ПРОКУРОРЪТ – Няма пречки да
се даде ход на делото.
С оглед липсата на процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И ГО ДОКЛАДВА
СЪДЪТ пристъпва към
проверка на самоличността на явилите се лица:
В.Т.В. -
родена на *** ***, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********,***.
СВИДЕТЕЛКАТА Т.С.В., ЕГН **********, родена в с.М., адрес по лична
карта гр. Добрич, бул. „**“ № 12, вх. Б, ет.4 ап.17, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана,
средно образование.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ-Д-Р Ж.И.Н. – ЕГН **********, българка,
българска гражданка, омъжена, неосъждана, с висше образование, психиатър в ЦПЗ
– гр. Добрич.
Председателят
разяснява на страните правото им на отводи срещу състава на съда, прокурора,
защитника, вещото лице и съдебния секретар, и след като не постъпиха възражения
в тази връзка, запитва за искания по доказателствата.
АДВ. Х. – Поддържаме исканията си по доказателствата,
изложени в жалбата за назначаване на нова тройна експертиза и разпит на бабата
на освидетелстваното лице.
ПРОКУРОРЪТ – Няма да сочим други доказателства.
СЪДЪТ, след проведено съвещание намира направеното
искане за назначаване на тройна съдебнопсихиатрична експертиза за неоснователно
по следните съображения:
Представената експертиза е формално законосъобразна, в
достатъчна степен пълна и мотивирана, както и безусловно ясна. Липсват каквито
и да било основания за съмнения в нейната правилност и обективна достоверност
или за съмнения в професионалните качества и безпристрастността на експерта.
Воден от горното, настоящият съдебен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на тройна съдебнопсихиатрична
експертиза.
Съдът с оглед изясняване на делото от фактическа
страна, счита, че следва да бъде допуснато и разпитано в качеството на свидетел
лице от близкия семеен кръг на освидетелстваната, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска в качеството на свидетел Т.С.В..
Преди да пристъпи
към разпит на свидетелката, съдът разяснява правата й, визирани в НПК, както и
предвидената наказателна отговорност по чл.290 от НК, вкл. и възможността да
откаже да даде показания.
СВИДЕТЕЛКАТА В.: Зная за какво е делото. Ще дам
показания. Обещавам да говоря истината.
Всеки ден ходя на свиждане при внучката си, наблюдавам
я, не съм специалист, но виждам, че е по-спокойна. Благодаря за лечението, което
проведоха докторите. Настояваме да се съкрати процедурата, да се прибере при
семейството си, при близките си, защото виждам, че тук има крясъци, това и мен
ме притеснява, от наблюденията ми, които са. Поисках вчера едно видео за 20
минути - видео разговор, понеже работя отсреща в болницата, в отделение „Уши,
нос и гърло“, просто през една ограда, не ми разрешиха, поне да си види детето,
защото настоявах да се проведе този разговор, организира го и бащата на детето.
Не се разреши. Поисках поне
ПРОКУРОРЪТ: Вие с В. в едно домакинство ли живеете?
СВИДЕТЕЛКАТА В.: Не, аз съм я гледала до осем години. В.
е отишла в Нюрнберг от втори клас. Всяка
година ходя при нея, дори когато я оперираха м.октомври съм била при нея.
ПРОКУРОРЪТ: Кое наложи настаняването й в психиатрично
отделение на болницата?
СВИДЕТЕЛКАТА В.: Когато отидохме на Албена да я
вземаме с майка й, тя реагирала, че не я познава. После като разговарях с нея,
я попитах „Защо го направи това?“.
АДВ. Х.: Тъй като Ви е внучка, Вие знаете ли да има
някакви съпътстващи заболявания, които да са повлияли върху това й състояние?
СВИДЕТЕЛКАТА В.: Попитах всички, доколкото разбрах, че
с бащата, с който живее, приятеля й, нещо се спречкали и от там е станала
депресията. Ако търсите наследствени отклонения, няма такива.
АДВ. Х.: От сегашното й състояние и поведение, смятате
ли, че е опасна за себе си, смятате ли,
че ако тръгне примерно за Германия, няма да стигне до Нюрнберг?
СВИДЕТЕЛКАТА В.: Аз считам, че не е опасна нито за
себе си, нито за околните. Смятам, че ще се прибере спокойно, защото виждам, че
разговаря нормално, това е като наблюдение и като разговаря с детето си, с майка
си, вчера разговаря и с А., с момчето, с което живее, дори те дори лично ще
дойдат.
АДВ. Х.: В
момента тя осъзнава ли, че е болна и че трябва да се лекува?
СВИДЕТЕЛКАТА В.: Да, говорихме, дори майка й каза: „В.,
като се прибереш, ще се съгласиш ли да
отидем при психиатър?“. Тя отговори: „Да“. Желае като се прибере и там да се
лекува. Това го чух много добре.
АДВ. Х.: Според Вас ако евентуално бъде променена мярката
й, бъде променено лечението, с кого тя ще пътува за Германия?
СВИДЕТЕЛКАТА В.: Аз казах, че чакат изхода на съда - какво,
колко ще е и веднага се обаждам да кажа кога ще тръгне майката.
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА В.: Какво наложи
нейното хоспитализиране, от кога тя е в България?
СВИДЕТЕЛКАТА В.: На 27 и 28 е била в София при баща си.
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА В.: Имала ли е
комуникация с него?
СВИДЕТЕЛКАТА В.: Да.
ВЪПРОС НА СЪДА
КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА В.: После защо е била в Слънчев бряг и как е била открита в
Слънчев бряг? Избягала ли е от него, защо?
СВИДЕТЕЛКАТА В.: Да, избягала е от него. Когато
говорих с нея , той е настоявал да отиде там на лечение, може би е забелязал нещо,
защото тя не иска да излиза, не иска да разговаря.
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА В.: В какво състояние
е открита в Слънчев бряг, защото освен в Албена, е била и в Слънчев преди това?
СВИДЕТЕЛКАТА В.: Когато ни се обадиха и когато отидох
да я вземем, попитах полицая къде, какво, що. Той каза всичко е нормално, няма
наркотици, изпаднала е в малка депресия, приберете си я.
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА В.: Като е в малка
депресия, защо се стигна до ЦПЗ, защо се обадихте?
СВИДЕТЕЛКАТА В.: Когато я приеха, вписаха я.
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА В.: В Слънчев бряг знаете
ли в какво състояние е била открита?
СВИДЕТЕЛКАТА В.: Никой не бе я обявил за издирване, не
зная в какво състояние са я открили полицаите.
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА В.: В Албена в какво
състояние са я открили?
СВИДЕТЕЛКАТА В.: Казаха, че на работа са я открили.
Когато я изписаха тук, 24 часа я държаха в Психото и тогава в понеделник казаха да отидем да направим
изследвания за хормоните и тя каза „дайте ми паспорта“. Ние й го дадохме и
чакахме вечерта да се върне, обаче тя не се върна и тогава майка й беше тук,
когато разговаря с нея. Тогава тя отишла на Албена и си намерила работа в едно
заведение. Тогава пуска А. по сайта, че я търси. Собственикът на заведението
направо я завел в Полицията, прочел, че се търси това момиче.
СЪДЪТ запитва
страните имат ли въпроси към свидетелката.
АДВ. Х.: Нямам повече въпроси към свидетелката.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ поради
изчерпване на въпросите към свидетелката приключи разпита.
Съдът преди да
пристъпи към разпит на вещото лице д-р Ж.Н. по изготвената от същата експертиза,
й разяснява предвидената наказателна отговорност по чл.291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н.: Обещавам да дам вярно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н.: Поддържам изработената от мен
съдебнопсихиатрична експертиза на В.Т.В.,
в която съм дала заключение, че тя страда от „Параноидна шизофрения“, „Халюцинаторно
шизофреиден синдром“ и това заболяване е психично заболяване в тесния клиничен
смисъл. Освидетелстването на В. съм го
извършила в стационарни условия, като съм имала поглед върху нея, използвайки
всички възможни методи за изследване. Към момента на изработване на
експертизата тя не беше критична към болестно определеното си поведение, поради
което дадох мнение да се приложат задължителни медицински мерки съгласно Закона
за здравето, които да бъдат приложени в стационарно заведение, а именно ЦПЗ –
град Добрич. В изработената от мен експертиза съм дала мнение за информирано
съгласие за решението да дава баба й Т.В..
След като представих експертизата и при последвалите общувания от мен с нея, както
и от получената информация от колегите и от дежурните медицински екипи, останах
с впечатление и мнение, че баба й Т. само формално е критична към болестно
определеното й поведение, поради което дадох
мнение в съдебно заседание в Районен съд, информирано съгласие за лечението да
бъде давано от общинско лице. Тя си противоречеше, като желанието й беше
максимално бързо В. да излезе от болницата, дори да не се лекува, да си замине в Германия, да бъде при детето си. Като информация получих данни за една деструктивна
връзка с втория й интимен партньор, некритичност в отглеждането на детето,
когато тя е била в това душевно психично състояние. Поведението й е било
дезорганизирано, несъответно, обявявана е за издирване, после пак е заминавала
и още при първото й откриване, когато е била обявена за издирване аз прецених,
че е налице не съответен подход от страна на близките тя да бъде лекувана в психиатрично
лечебно заведение.
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В съдебно заседание чухте
възходящата на лицето – баба й, че всеки ден идвала на свиждане, купувала лекарства. Това нейно поведение не
следва ли да се счита за съдействащо на лечението, респективно да се приеме, че
би могла да дава информирано съгласие за лечението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н.: Това е така. Тя не купува лекарства,
те се дават безплатно в лечебното ни заведение. За щитовидната жлеза е възможно
да е купувала лекарства. По гореизложените съображения, че е налице формална
критичност и недооценъчност от страна на бабата на заболяването, поддържам
заключението си, тя да не дава информирано съгласие. Тъй като адвокат Х. зададе въпрос за други
заболявания отговарям, че, през м.октомври 2018 г. тя е оперирана от „Неоплазма
на щитовидната жлеза“. Понякога психични заболявания биват причинявани от различни соматични заболявания. Ние направихме
съответните хормонални изследвания, които бяха в норма и това ни даде
основание, че настоящото психично състояние не е в резултат на неоплазменото й
заболяване. Освен това са наблюдавани
типични шизофренни симптоми.
Искам да допълня в становището си, че в резултат на вървящото
медикаментозно антипсихотично лечение е постигнато значително омекотяване на психичните
болестни прояви. Тя е по-словесна, по-адекватна,
но продължава до известна степен да дисимулира, да прикрива някои преживявания си,
но въпреки това ние като специалисти ги преценяваме в стационара и то почти
приключва лечението, остана много малко време, за да приключи, така че е в
интерес на момичето да се приключи лечението, за да се стабилизира.
АДВ. Х.: Смятате ли, че ако в момента бъде прекратено
лечението, ще загубите резултатите, които са постигнати до сега?
ВЕЩО ЛИЦЕ Н.: Да.
АДВ. Х.: А смятате ли, че това което Вие имате като наблюдение
в стационара, че тя има съзнание да продължи лечението си в немско здравно
заведение?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н.: Критичността все още е формална, не
сме сигурни дали тя ще продължи лечението си в амбулаторни условия. Това
психично заболяване е много индивидуално, при отделните пациенти протича по
различен начин, въпреки, че си има установена причина или характеристика и
отново казвам, че в резултат на досега проведеното лечение, е постигнато
значително омекотяване на болестните прояви, както в количествен аспект, така и
в качествен. Това е в интерес на момичето.
СЪДЪТ запитва
страните имат ли други въпроси към вещото лице.
ПРОКУРОРЪТ-Нямам въпроси.
АДВ. Х. -Нямам повече въпроси към вещото лице.
Поради изчерпване
на въпросите към вещото лице Н. по така изготвената експертиза и липсата на
възражения от страните по приемането на същата, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА заключението
на в.л. д-р Ж.Н. по изготвената от същата СПЕ рег.№12183/18.06.2019г.,
приложена на л.16-23 от първоинстанционното производство.
С оглед извършената
от вещото лице работа, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на
вещото лице д-р Ж.Н. възнаграждение в размер на 70.00 лева за явяване и устно
допълнение по изготвената от същата СПЕ по отношение на лицето В.Т.В., платими
с РКО от 11.07.2019г. от бюджетните средства на ДОС.
Съдът пристъпва към изслушване на В.Т.В..
В.В.: Искам да кажа, че се чувствам психично лабилна,
че искам да се прибера в Германия при детето ми и да се лекувам там. Баба ми
каза всичко.
СЪДЪТ запитва
повторно страните за други искания по доказателствата и след като не констатира
такива, с оглед попълване на делото с необходимия доказателствен материал, на
основание чл.283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по НЧД № 719/2019г. по описа на Районен съд – град Добрич писмени
доказателства.
Съдът, след като счете делото за попълнено с
необходимия доказателствен материал
О
П Р Е
Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. Х. –
Уважаеми окръжни съдии, с оглед задължението ми като защитник да защитавам тезата
на освидетелстваното лице, аз не мога да изразявам свое собствено мнение и
трябва да защитя тази теза. Затова съм пуснал въззивна жалба. Изхождайки от позицията
на служебен защитник, поддържам жалбата, настоявам да бъде уважена, така както
съм я предявил, независимо дали моето мнение съвпада или не съвпада с него, позицията ми трябва да бъде твърда, че
трябва да се продължи лечението й, но в друго заведение, именно затова е
искането ни във въззивната жалба. В тази
посока съм поискал доказателвства и считам, че това е в интерес на освидетелстваното
лице и в интерес на нейните близки. Те считат, че това е най-доброто за нея. Считат,
че ако бъде преместена на лечение в Германия, там ще й се отрази по-благоприятно,
с оглед по-добра семейна среда и по-голяма близост с нейните близки, а именно дете, майка и бащата
на детето.
В тази посока, моля да постановите съдебен акт, тъй
като до настоящия момент и д-р Н. каза, че има положителни резултати. Реално
към този момент кризата е овладяна и освидетелстваното лице се намира в по-добър
период и би могло да продължи нейното лечение в Германия.
В тази посока, моля да уважите жалбата и да
постановите съдебен акт, с който да се постанови прекратяване на лечението й.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми окръжни съдии, жалбата е
неоснователна. Първоинстанционният съдебен акт е правилен, законосъобразен,
достатъчно добре мотивиран. За
постановяването му са били налице материално-правните критерии по чл.146 от Закона
за здравето, които са залегнали като необходими в чл.155 от същия закон за
постановяване на задължително лечение от стационарен тип по отношение на лице,
явяващо се опасно за себе си и/-или за околните. В конкретния случай от
значение са не толкова данните съдържащи се в свидетелските показания, колкото тези, които
се съдържат в изготвената по делото съдебнопсихиатрична експертиза. Налице са
данни за опасно от освидетелстваното лице поведение по отношение на нея самата.
Експертното заключение сочи за наличие на психично заболяване посочено в чл.146
ал.1 т.1 от Закона за здравето. Поради това смятам, че първоинстанционният
съдебен акт следва да бъде потвърден.
Съдът предоставя на жалбоподателя последна дума.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ –
Да питам колко дни трябва да седя още в тази болница, защото аз вече минах тридесет
дни?
СЪДЪТ с оглед извършената работа от адвокат Хр. Х.
О
П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ УВЕДОМИ Адвокатска колегия – гр. Добрич за
определяне на адвокатското възнаграждение на служебния защитник адвокат Хр. Х.,
което следва да се изплати от НБПП.
След
изслушване становищата на страните, съдът
се оттегли на тайно съвещание, след което постанови своя акт в присъствието на
страните, като им разясни, че същият е окончателен и не подлежи на обжалване.
СЪДЪТ
прие за установено следното:
Настоящото
производство е образувано по жалба на защитника на В.Т.В. срещу решение № 237/20.06.2019г.
по ЧНД № 719/2019 година на Районен съд – град Добрич, с което е постановено
задължително стационарно лечение спрямо лицето в ЦПЗ – Добрич за срок от четиридесет
и пет дни.
В
съдебно заседание се поддържа направеното искане за изменение на горепосочения
съдебен акт в частта относно определения
срок на лечение, видът на лечението и лечебното заведение, където същото следва
да бъде проведено. Допълва се, че близките на освидетелстваната желаят тя да се
прибере в държавата по постоянното си местоживеене - Германия, за да могат там
да оказват активно съдействие при продължаването на лечението й.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич счита наведените доводи от социално и семейно
естество за неоснователни и изразява становище първоинстанционният съдебен акт
да бъде потвърден изцяло, като законосъобразен, обоснован и правилен.
Съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Освидетелстваната
В.Т.В. съгласно заключението на ВЛ страда от параноидна шизофрения. Обостреното
й състояние към момента на разглеждане на делото и липсата на критично
отношение към заболяването са обусловили постановяването от страна на
първоинстанционния съд на решение за задължително лечение от станционарен тип
за срок от четиридесет и пет дни.
Настоящият
съдебен състав констатира, че липсват нарушения на правилата по допускането,
събирането и проверката на доказателствата и доказателствените средства, както
и на допуснати други нарушения на съдопроизводствените правила.
Правилно
съдът е преценил, че по отношение на В. следва да бъде проведено задължително
лечение, като в конкретния случай видът и периодът на лечението са съобразени с
хабитуелното й състояние. Въззивният състав се солидаризира изцяло и с крайните
изводи на първоинстанционния съд в частта относно избора на лечебното
заведение, където да бъде проведено задължителното лечение, тъй като именно с
оглед осъществяване на социалната рехабилитация спрямо освидетелстваната и необходимостта
от лични контакти с близките, е било съобразено
настаняването й да бъде извършено в ЦПЗ – Добрич, където живее близка на лицето в РБългария.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно възражението на защитника, че лечението
на лицето може да продължи в Германия предвид не само липсата на изразено
мнение от вещото лице за наличието на предпоставки за прекратяване на
лечението, но и категоричното експертно становище,
че пътуване от страна на В. може да се направи, едва след стабилизиране на
психичното й състояние.
Воден
от горното, съдът на основание чл.163, ал.1 от Закона за здравето
РЕШИ:
№ 204
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 237/20.06.2019г. по ч.н.д.№ 719/2019г. по описа на Районен съд –
Добрич, с което е постановено задължително лечение от стационарен тип по отношение на В.Т.В. *** за срок от четиридесет и пет дни.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати в ЦПЗ - Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 10:25 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен на 12.07.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: