ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 199
08.07.2019 г., град Добрич
Окръжен
съд - Добрич, наказателно отделение, в закрито
съдебно заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Атанас Каменски
Членове: М. Хараламбиева
мл. съдия Георги
Пашалиев
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев
въззивно частно наказателно дело № 231 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 345 във
вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по частна жалба №
13194/01.07.2019 г., подадена от адвокат М.Д. - ВАК, със съдебен адрес:*** –
защитник на И.С.Т., подсъдим по НОХД № 266/2019 г. по описа на Районен съд –
Добрич.
Предмет на обжалване е протоколно
определение на Районен съд – Добрич, XVI състав, постановено в разпоредително съдебно
заседание на 21.06.2019 г. по НОХД №
266/2019 г., с което искането на защитата съдебното производство да бъде
прекратено и делото да бъде върнато на досъдебна фаза, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, е оставено без уважение.
В жалбата се излагат доводи, че на
досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до ограничаване на правата на подсъдимия. За да
обоснове този си извод, защитникът е релевирал оплаквания, които могат да бъдат
разделени в две групи.
Първата група касаят процесуалните
действия по привличане на подсъдимия Т. към наказателна отговорност, както и
действията по предявяване на разследването. В тази връзка, счита, че заявеното
от подсъдимия нежелание да му бъдат предявени материалите от разследването е
неосъзнато и е дадено при недостатъчна информираност за правата му. Допълва
също, че разследващият орган е длъжен служебно да се убеди, че обвиняемият
разбира в какво е обвинен, както и да установи причините за извършване на
инкриминираните деяния. Счита, че явяването на подсъдимия без защитник при
извършването на тези действия рефлектира пряко върху правото му на защита.
Във втората група се съдържат
възраженията, касаещи пороци на обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия
намира, че неправилно е определен периодът, в който са извършени
престъпленията, както и моментът на довършване на деянията. Анализира подробно
престъпния състав на чл. 309, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, вследствие на което констатира противоречие между правната
квалификация и обстоятелствената част на прокурорския акт. При подробния анализ
защитата изтъква, че от фактическата обстановка може да се заключи, че е
извършено едно престъпление, а не две както е приела Районна прокуратура –
Добрич. Като продължение на този довод заявява, че повдигането на обвинение за
две престъпления препятства приложението на чл. 78а от НК спрямо подсъдимия. Иска
определението да бъде отменено, а жалбата уважена.
Срещу частната жалба е постъпило
възражение от Районна прокуратура – Добрич, в което доводите на защитата за
допуснати на досъдебна фаза съществени процесуални нарушения се оспорват. Представителят
на държавното обвинение счита, че по въпроса за броя на деянията, извършени от
подсъдимия, съдът не следва да се произнася в разпоредително заседание, а с
крайния си акт. Посочва също, че не съществува пречка съдът да се произнесе с
присъдата относно наличието на предпоставките на чл. 78а от НК. Заключава, че
няма основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
досъдебна фаза.
Въззивният съдебен състав, след като се
запозна с атакувания съдебен акт и доводите в жалбата, намери същата за
допустима, като подадена в срок, от легитимирана да атакува определението
страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В протоколното си определение, предмет
на настоящата проверка, първоинстанционният съд подробно е обосновал отказа си
да прекрати съдебното производство и да върне делото на досъдебна фаза поради
допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящият състав намира
аргументите на районния съд за правилни и ги възприема в цялост.
Подсъдимият И.Т. е бил привлечен към
наказателна отговорност на 10.12.2018 г., видно от постановление за привличане
на обвиняем (л. 23 от ДП, том 3). На същата дата постановлението му е било
предявено и е научил в какво е обвинен. Правата, които има в качеството на
обвиняем, включително и правото да му бъде назначен защитник също са му били
разяснени, което се извежда от собственото му изявление, под което е поставил
подписа си. При разпита си, непосредствено след предявяването, Т. е заявил, че
разбира обвинението.
При положение, че не са налице
обстоятелства, които да поставят под съмнение способността на обвиняемия да
възприема правилно фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения
за тях, разследващият орган не е задължен да предприема допълнителни действия,
които да затвърдят убеждението му, че обвиняемият е разбрал обвинението. Изявлението
на обвиняемия е напълно достатъчно. Ето защо, изводът на защитника, че при
липса на даване на обяснения и при липса на желание за предявяване на разследването,
органът по разследване е служебно задължен да се убеди, че обвиняемият разбира
в какво е обвинен е неправилен. Неоснователно е и искането за преюдициално
запитване, направено в тази връзка.
След предявяване на постановлението за
привличане подсъдимият е заявил, че не желае да му се предявяват материалите от
разследването. Както по-горе бе посочено, не съществуват обстоятелства, които
да поставят под съмнение достоверността на изявлението му.
Неправилно е и твърдението, че е
накърнено правото на защита на подсъдимия, тъй като, преди да заяви нежеланието
си да му бъдат предявени материалите от разследването, не му е било разяснено
какви и кои материали ще му бъдат предявени. Нормата на чл. 227, ал. 8 от НПК е
напълно ясна и в нея е посочено, че се предявяват всички материали от
разследването, а не част от тях, селективно. В този смисъл и изброяването им от
разследващия орган се явява безпредметно.
За пълнота на изложението следва да бъде
отбелязано, че дори при предявяване на разследването да са допуснати
процесуални нарушения, то същите винаги са отстраними в съдебна фаза, тъй като
на подсъдимия и на защитника му се предоставя възможност да се запознават с
материалите по делото, от която се е възползвала и адвокат Д..
Втората група възражения, релевирани в
жалбата, са такива, чиято основателност следва да бъдат преценявана от
първоинстанционния съд при постановяване на крайния си акт.
Извършени ли са деянията, извършени ли
са през инкриминирания с обвинителния акт период, приложими ли са разпоредбите
на чл. 23 – 25 от НК, както и въпросът дали с действията си подсъдимият е
осъществил състава на чл. 309, ал. 1 от НК, са такива, които съдът следва да
разгледа в присъдата си, изводимо от чл. 301, ал. 1 от НПК. Противно на
становището на защитата, вземането на отношение от съда по изложените въпроси в
хода на разпоредителното заседание, във всеки случай би представлявало
основание за отвод на съдебния състав.
Идентично е положението и относно
изводите на защитника на подсъдимия, касаещи датата на входиране на процесното
заявление в Агенция по вписванията, а от тук и относно датата на довършване на
деянията. По същността си изложеното представлява анализ на доказателствените
материали и се извършва от съда при постановяване на присъдата. Освен това, изводите,
свързани с оценката на доказателствата и доказателствените средства от съда се
предпоставя от тяхното събиране в хода на съдебното следствие. А
разпоредителното заседание е стадий, предхождащ съдебното следствие. Ето защо,
и в тази част аргументите на защитника са неоснователни.
Не се установи и твърдяното наличие на
противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и правната
квалификация на деянията, което да препятства възможността на подсъдимия да
разбере обвинението. Всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 309,
ал. 1 от НК и съпричастността на подсъдимия в извършването на инкриминираните
деяния са описани в обстоятелствената част на прокурорския акт.
Приложението на чл. 78а от НК също е
въпрос, който може да бъде решен с присъдата, по аргумент от чл. 301, ал. 1, т.
4 от НПК.
Всичко изложено налага извода, че
частната жалба на защитника на подсъдимия Т. следва да бъде оставена без
уважение, а определението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
С оглед на горното, Въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение на Районен съд – Добрич, XVI състав, постановено в
разпоредително съдебно заседание на 21.06.2019 г. по НОХД № 266/2019 г., с което искането
съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на досъдебна
фаза, поради допуснати съществени процесуални нарушения, е оставено без
уважение
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.