М О Т И В И

по присъда №4/03.06.2019г. по н.о.х.дело №145/2019г. по описа на ***кият окръжен съд

С обвинителен акт ОП-гр.*** е повдигнала обвинение срещу подс.И.С.Т., с ЕГН **********, за това, че:

І. На 17.09.2018г. в с.***, общ.***, обл.***, не изпълнил заповед за незабавна защита №4 по чл.18 ал.І от Закона за защита срещу домашното насилие от 17.07.2018г., издадена по гр.д. №543/2018г. по описа на Районен съд-гр.***, за защита от домашно насилие, съгласно която е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над М.Х. *** и му е било забранено да приближава жилището й, находящо се на ул.„***“ №14 в с.***, обл.***, както и местата за социални контакти и отдих на разстояние не по-малко от 20 метра до приключване на производството по гр.д. №543/2018г. по описа на РС-гр.***, като е влязъл в дома й, приближил м.на по-малко от 20 метра и осъществил състав на престъпление по чл.124 ал.І предл.“второ“ от НК, квалифицирано като

престъпление по чл.296 ал.І от НК

и

ІІ. На 02.11.2018г. причинил по непредпазливост смъртта на М.Х. ***, настъпила в гр.***вследствие на умишлено нанесена на 17.09.2018г. в с.***, обл.*** средна телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма – контузия на мозъка, вътремозъчен кръвоизлив, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, квалифицирано като

престъпление по чл.124 ал.І предл.“второ“ от НК.

В проведеното на 03.06.2019г. разпоредително съдебно заседание се направи искане от процесуалния представител на подсъдимия да се проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.370 и следващите от НПК.Съдът след като не констатира допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения насрочи такова незабавно и в него подсъдимият И.С.Т. направи признание на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Същите се подкрепят от събраните в досъдебното производство материали, поради което и на основание чл.371 т.2 от НПК, Окръжният съд допусна и проведе съкратено съдебно следствие по делото като предупреди подсъдимия, че няма да се събират доказателства за тези факти и че неговите самопризнания ще се ползват при постановяване на присъдата.В съдебно заседание отново бе направено изрично искане от подс.И.С.Т. и неговият защитник, производството пред първата инстанция да бъде проведено като съкратено съдебно следствие по реда на чл.370 и следващите от НПК, тъй като подсъдимия признавал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт срещу него.

В разпоредителното съдебно заседание, след като не констатира допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, съдът разясни на пострадалите от смъртта на М.Х. м.възможността да предявят граждански искове срещу подсъдимия, респективно да се конституират като частни обвинители и граждански ищци в процеса.Те заявиха нежеланието си за това, след което със съгласието на страните бяха отстранени от залата и освободени от участие в процеса.

Прокурорът не взе становище по искането за провеждане на производството по реда на глава 27 от НПК.

Съдът, като прецени, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, т.е. налице са условията за разглеждане на делото по реда на чл.373 ал.2 вр. с чл.372 ал.4 вр. с чл.371 т.2 от НПК, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и допусна провеждането на производството по реда на глава 27 от НПК.

Представителят на ***ката окръжна прокуратура поддържа изцяло така предявените обвинения по чл.296 ал.І от НК и по чл.124 ал.І предл.“второ“ от НК, твърдейки, че същите се доказват по безспорен и категоричен начин от събраните както на предварителното разследване, така и по време на съдебното следствие доказателства.Отчитайки квалификацията на извършените престъпления и всички доказателства по делото отправя предложение, при определяне на наказанието съдът да се съобрази с конкретните обстоятелства и да наложи на подсъдимия наказания лишаване от свобода за срок към размера на законоустановения максимум, към които да бъде приложена разпоредбата на чл.58а от НК, т.е. да бъдат редуцирани с 1/3, като на основание чл.23 ал.І от НК бъде определено за изтърпяване най-тежкото наказание.Режима за изтърпяване на наказанието предлага да бъде определен от съда.Предлага на основание чл.59 ал.І от НК да бъде зачетено времето, през което подс.Т. е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от датата на фактическото му задържане – 17.09.2018г. до влизане на присъдата в сила.Пледира на подсъдимия И.С.Т. да бъдат възложени сторените по делото разноски, а веществените доказателства, да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата.Моли да бъде потвърдена мярката за неотклонение до влизане на присъдата в сила.

Защитникът на подсъдимия – адв.Г.Г. *** изразява становище, че действително и категорично се доказва авторството на деянието от страна на неговия подзащитен.Навежда доводи, че исканото от представителя на ДОП наказание е явно несправедливо, тъй като подсъдимият е сравнително млад човек, от датата на събитието до момента няма други висящи производства, не е извършвал други деяния, разбрал е грешката си и съжалява за извършеното от него.Пледира при определяне на наказанията спрямо подсъдимия да бъдат определени такива към минимален размер, които да бъдат редуцирани по реда на чл.58а от НК с 1/3, като на основание чл.23 ал.І от НК бъде определено за изтърпяване най-тежкото наказание, както и да бъде приложена разпоредбата на чл.59 ал.І от НК за приспадане на изтърпяване на времето пред което е бил с наложена мярка за неотклонение "Задържане под стража".Моли да се имат предвид смекчаващите отговорността на подзащитният му обстоятелства - липсата на противообществени прояви, сравнително добрите му характеристични данни по местоживеене, чистото му съдебно минало и липсата на други дела на производство.Твърди, че описаното в справката на прокуратурата неприключило наказателно производство е това описано в справката за съдимост, за което му е наложено административно наказание – „глоба“ по реда на чл.78а от НК.

При предоставената му последна дума подсъдимият И.С.Т. призна напълно вината си и изказа съжаление за случилото се, като помоли съда да му бъде наложено по-леко наказание.

Разпитан на предварителното производство и в съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен, но не дава обяснения по фактите на делото, а съжаление за извършеното изрази единствено при последната си дума.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, доводите на страните събрани по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

Подс.И.С.Т. е роден на ***г***, с постоянен адрес:***, български гражданин, българин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан/реабилитиран/, с ЕГН **********.

Подсъдимият не е осъждан към момента на извършване на деянието, както и към момента на постановяване на настоящата присъда спрямо него.Видно от справката му за съдимост спрямо него има наложени три наказания.Първото е с присъда №5 от 30.01.1998г. по НОХД №14/1998г. на РС-гр.***, с която му е наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца.Присъдата е влязла в сила на 06.02.1998г. и за това наказание е настъпила реабилитация по право.Второто му осъждане е с определение №49/24.09.2013г. по НОХД №98/2013г. на РС-гр.***, с което му е наложено наказание – „Пробация“, включваща двете задължителни мерки за срок от 6/шест/ месеца.Пробацията е изтърпяна през 2014г. и за това наказание също е настъпила реабилитация по реда на чл.88а ал.І във вр. с чл.82 ал.І т.5 от НК.Настъпилата реабилитация за първите му две осъждания е и причината третото му наказание да е по реда на чл.78а от НК, с решение №91/21.09.2018г. по АНД №193/2018г. на РС-гр.***.

I. Подсъдимият И.С.Т. живеел в едно домакинство заедно с майка си М.Х. М..Къщата им се намирала в с.***, на ул.„***“ №14.Двамата често се карали и отношенията им били постоянно влошени.И.С.Т. системно злоупотребявал с алкохол, след което биел майка си.Това станало причина в Районен съд-гр.*** да бъде образувано гр.дело №543/2018г., по което със Заповед за незабавна защита №4/17.07.2018г. по чл.18 ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие, подсъдимият бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо майка си и му се забранявало да приближава жилището й, находящо се на ул.„***“ №14 в с.***, както и местата за социални контакти и отдих на разстояние не по - малко от 20 метра, за срок до приключване на производството по делото.Първото съдебно заседание по това гр. дело било насрочено за 20.09.2018г.На 14.09.2018г. М.м.посетила свид.М.К., която раздавала пенсиите в селото.Взела си пенсията и в разговора споделила със свид.К., че предишния ден подсъдимия я бил посетил в дома й.Отново се скарали, защото тя отказала да изпере дрехите му, а освен това й се заканил, че ще я „очисти“ преди делото.

II. Няколко дни преди насроченото съдебно заседание, на 17.09.2018г. около обяд И.Т. отишъл на гости в дома на свой съселянин - свид.Й.И..В себе си носил пластмасова бутилка от минерална вода, с вместимост от 0.5 литра, която била пълна с ракия и по време на престоя си – до около 17.00ч., изпил около 250-300мл. от нея.Когато домакинът го подканил да си ходи, подс.Т. се разсърдил и си тръгнал ядосан.Малко по-късно, около 19.00ч., вече в нетрезво състояние, отишъл до дома на майка си.Повикал я, тя излязла и в двора на къщата започнал да се кара с нея, като й отправил обидни и нецензурни реплики, закани с убийство.Думите му били съпътствани с множество удари, нанасяни по главата и тялото й с юмруци, а след последващото й падане върху земята и с ритници.Механизмът на нанасяните удари и последвалите ги телесни увреждания е подробно изяснен и описан в заключението на вещите лица по изготвената тричленна СМЕ по писмени данни №134/2019г. /л.152-166, том 2/.Тези обиди, заканите и нецензурните реплики били чути от свид.С.С., съсед на М.М., който по това време бил в двора на къщата си, както и от свид.Р.С. който по това време гостувал в друга съседна къща.Докато бил на двора той чул как подс.И.Т. викал на майка си: „Ей сега ще те убия и ще вляза в затвора!“, а тя викала: „Стига бе, стига, престани!“, а малко след това всичко утихнало.

В това време свид.Д.П., племенник на бившия съпруг на М.м.и първи братовчед на подсъдимия, който живеел в тяхната къща, която била двуфамилна с отделни входове, се прибрал в дома си.Когато влязъл в двора видял, че М.м.лежи на двора паднала по лице в безпомощно състояние, като по лицето й и на тревата под главата и имало кръв.Опитал се да я свести, но тя била неконтактна и издавала само стонове.Преместил я леко встрани и положил главата й на по-високо място.Извадил телефона си, за да потърси лекарска помощ но тогава от къщата в двора влязъл подс.Т. и му казал да не се обажда на никого, а да я остави да умре, след което започнал да го дърпа и блъска.Свидетелят П. се уплашил и избягал от двора, след което отишъл до магазина в центъра на селото, разказал на продавача за случилото се и той подал сигнал за станалото на телефон 112.На място пристигнали оперативноследствена група, полицейски служители от РУ-гр.*** - свид.В.Х. и свид.Г. Н., както и медицински екип на ФСМП-гр. ***.Свид.Л.Л., който бил асистент ординатор, провел преглед на пострадалата и извършил необходимите медицински манипулации и след като се установило, че е в много тежко състояние била транспортирана с линейка до Спешно отделение в гр.***, а на 18.09.2018г. била настанена за лечение в Клиника по неврохирургия при МБАЛ„Св.Анна-Варна“АД-гр.Варна, където на 02.11.2018г. починала въпреки оказаната високоспециализирана помощ.

По досъдебното производство, на 18.09.2018г. било извършено освидетелстване на подсъдимия И.Т. /л.33-л.37, том 1/, при което по дясната му ръка, в областта на средна и втора крайна фаланга и в областта на ставите били установени кръвонасядане и отток.В края на лявата фаланга между втори и трети пръст били установени охлузвания с големина на оризово зърно, а по панталона му, от външната страна на десния крачол, се установило наличие на червеникави петна.

Видно от заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото съдебно-медицинска експертиза за аутопсия на трупа на М.Х. м.№187/2018г. /л.132-л.139, том2/ и СМЕ по писмени данни №505/2018г. /л.98-л.103, том1/ е, че на м.са били причинени - Черепно мозъчна травма, включваща контузионни огнища в дясна слепоочна и в лява тилна области на големия мозък, вътремозъчен кръвоизлив в челно – теменната област на дясното голямомозъчно полукълбо, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки в дясна слепоочна и в лява тилна области на големия мозък, счупване на черепа, в областта на пластината на дясна слепоочна кост и базата на черепа, множество счупвания на костите на лицевия череп вдясно, кръвонасядане на меките черепни обвивки в дясната челно - теменно - слепоочна област на главата, дясната половина на лицето и лява тилно - слепоочна област на главата, разкъсно - контузна рана в областта на брадата, околоочен хематом вдясно, подкожен хематом, обхващащ дясната половина на лицето и Гръдна травма, включваща двустранна хипостатична пневмония, левостранен пневмоторакс, счупване на 10-то дясно ребро, коронаросклероза, миокардиосклероза, тотална хипертрофия на сърцето, начална генерализирана атеросклероза.При аутопсията била взета кръв от починала и по кръстосания метод се установило, че е от кръвна група В /алфа/, Rh /-/.

Като причина за смъртта на М.М., в заключението си по тройната СМЕ по писмени данни №134/2019г. /л.152-л.166 том2/ вещите лица са посочили ТЕЖКАТА ЧЕРЕПНО-МОЗЪЧНА ТРАВМА, ИЗРАЗЯВАЩА СЕ В КОНТУЗИЯ НА МОЗЪКА, ВЪТРЕМОЗЪЧЕН КРЪВОИЗЛИВ, КРЪВОИЗЛИВИ ПОД МЕКИТЕ МОЗЪЧНИ ОБВИВКИ, ОБУСЛОВИЛА РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА, КОЕТО УВРЕЖДАНЕ, ПО СВОЯТА МЕДИКОБИОЛОГИЧНА КВАЛИФИКАЦИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВА СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА.Според тях тези увреждания са били и непосредствен механизъм на настъпването на смъртта.Установена е била причинноследствена връзка между получените травми и смъртта на М.Х. М..

Установените травматични увреждания били в резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в дясната половина на лицето, лявата тилно - слепоочна област на главата, лявата ушна мида, областта на брадичката, дясната гръдна половина, лявото коляно.Подобни травматични увреждания можело да се получат от нанесени множество удари с ръце в дясната половина на главата, падане и удари в земната повърхност, ритане с крак в областта на гръдния кош.Вещите лица са приели, че в дясната слепоочна област на главата и дясната половина на лицето са били нанесени няколко /повече от един/ удара с или върху твърди тъпи предмети, с посока отпред - назад и отдясно - наляво, в областта на брадата - един удар с посока отдолу - нагоре и отзад - напред, в лявата тилно - слепоочна област и в областта на лявата ушна мида - един или повече удари, с посока отзад - напред и отляво - надясно, в дясната гръдна половина - един удар с посока отдясно - наляво, в областта на лявото коляно - един удар с посока отпред - назад.

Според заключението на вещите лица травматичните увреждания в дясната слепоочна област и дясната половина на лицето можели да се получат в изправено, полуизправено или легнало положение на тялото на пострадалата от нанесени удари с твърди, тъпи предмети /юмруци/.Травматичните увреждания в лявата тилно - слепоочна област на главата можели да бъдат получени при падане назад и удар в подлежащата повърхност или при нанесени удари с ръце или крака в същата област.Разкъсно - контузната рана в областта на брадата можело да се получи в изправено положение или при падане напред и удар по долната повърхност на брадата.Счупването на 10-то ребро можело да се получи в изправено положение от удар с ръка или в лежащо положение от удар с крак в дясната странична повърхност на гръдния кош.Ожулването на лявото коляно можело да се получи при падане на колене и удар в подлежащата повърхност като доколкото съществувала динамика в получаването на травматичните увреждания, то посочените пози и механизми били представени в теоретичен план.Многофрагментното счупване на костите на лицевия череп и дясната слепоочна кост на черепа, както и увреждането на меките тъкани в същите области причинявало болка със значителен интензитет, като било реално възможно, в резултат „а получената черепно мозъчна травма, пострадалата да е изпаднала в безсъзнателно състояние при което чувство за болка липсвало.Вещите лица са дали заключение, че между тежката черепно мозъчна травма, която е станала причина за смъртта на М.м.и настъпилата смърт имало пряка причинно - следствена връзка.В заключението си експертите са приели, че оказаната на м.медицинска помощ е била своевременна и адекватна, но поради тежестта на травмите и безсъзнателното състояние, въпреки предприетото високоспециализирано лечение, на 02.11.2018 г. настъпила смъртта й.

Видно от заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия И.Т. /л.111-л.122, том2/, е видно, че същият страдал от синдром на зависимост към употреба на алкохол.Не били установени данни за алкохолна психоза или други психопатологични феномени, които да представляват „разстройство на съзнанието“.От медицинска гледна точка не били установени обективни причини, поради които подс.И.Т. да не може правилно да възприема и възпроизвежда факти и събития, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.Същият не страдал от психично разстройство или умствена изостаналост, в смисъла на критерия „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“.Вещото лице е приело категорично, че липсват данни за наличие на разстройство на възприятията у подс.Т..Към момента на извършване на инкриминираното деяние, подс.И.Т. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките и действията си.

От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, обективирана в протокол №16/06.03.2019г. /л.128-л.129, том2/ по отношение на вещите, приобщените като веществени доказателства - платнен панталон с камуфлажна шарка, с червено-кафяви петна в долната, задна част от външната страна на десен крачол, платнена риза с камуфлажна шарка и чифт спортни обувки, предадени доброволно от подс.И.Т. с протокол от 18.09.2018г. и две обтривки от петно червено-кафява течност, иззети от земята при извършения оглед на местопроизшествие, е видно, че по представените за изследване обекти - платнен панталон с камуфлажна шарка, с червено-кафяви петна в долната, задна част от външната страна на десен крачол и в двете обтривки от петно червено-кафява течност, иззети от земята, била установена кръв от човешки произход, в която се доказали „В“ аглутиноген и не се доказали аглутинини.„В“ аглутиноген се съдържал в кръвта на лица от кръвна група В/алфа/.Получените резултати показвали, че по кръвно-групова принадлежност човешката кръв от тези два обекта била сходна, като било възможно да произхожда от М.М., чиято кръвна група била В /алфа/.

Заключенията на вещите лица по описаните експертизи не бяха оспорени от подс.И.С.Т. и неговият процесуален представител, както и от останалите участници в процеса и се кредитират изцяло от настоящата инстанция, като изготвени напълно безпристрастно от компетентни лица имащи специални знания и в съответствие с изискванията в конкретната област.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да ползва съобразно разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК – в подкрепа на самопризнанието на подсъдимия са показанията на свидетелите Т.С.М.,С.С.А., М.П.С., Л.Х.Н., Т.Х.М., В.Х.Х., Г.Г. Н., Л.Т.Л., Р.Д.С., Д.А.П., М.Ж.К., С.И.С., Й.П.И. и С.Д.С., протокол за оглед на местопроизшествие, както и скица и фотоалбум към него, тройна съдебно-медицинска експертиза за аутопсия на труп №187/2018г., съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №505/2018г., съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №134/2019г., съдебно-психиатрична експертиза на подс.И.С.Т., протокол за освидетелстване на подс.И.Т., съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, които съдът прие по надлежния ред намирайки, че са изготвени от специалисти притежаващи необходимите умения и знания в своите области и при използване на съвременни научни методи, и всички останали писмени доказателства - протокол за доброволно предаване, справки за съдимост и характеристика, събрани и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

Съдебният състав кредитира обясненията на подс.И.С.Т., дотолкова, че възпроизвеждайки отчасти своето поведение внася някаква яснота по повод процесните деяния.Самопризнанията на подсъдимия се явяват като база за анализ и сравнение с извършените по делото оперативни действия и събрани по надлежния ред доказателства, които кореспондират изцяло с направените от подсъдимия самопризнания.Може да се каже, че подс.И.Т. демонстрира лоялно отношение към воденото срещу него наказателно производство, както и че спомага за изясняване на фактическата обстановка и за установяване на обективната действителност по повод на станалото ПТП, като с направеното самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК дава възможност за процесуална икономия и бързина на процеса. При така изяснената в хода на разследването фактическа обстановка се установява, че с деятелността си подс.И.С.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления по и по чл.296 ал.І от НК.

При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл.14 и чл.18 от НПК съдът прие, че подс.И.С.Т. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията визирани в чл.296 ал.І от НК, наказуемо с “лишаване от свобода” до 3/три/ години или „глоба“ до 5 000.00/пет хиляди/ лева, като

На 17.09.2018г. в с.***, общ.***, обл.***, не изпълнил заповед за незабавна защита №4 по чл.18 ал.І от Закона за защита срещу домашното насилие от 17.07.2018г., издадена по гр.д. №543/2018г. по описа на Районен съд-гр.***, за защита от домашно насилие, съгласно която е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над М.Х. *** и му е било забранено да приближава жилището й, находящо се на ул.„***“ №14 в с.***, обл.***, както и местата за социални контакти и отдих на разстояние не по-малко от 20 метра до приключване на производството по гр.д. №543/2018г. по описа на РС-гр.***, като е влязъл в дома й, приближил м.на по-малко от 20 метра и осъществил състав на престъпление по чл.124 ал.І предл.“второ“ от НК.

И този в чл.124 ал.І предл.“второ“ от НК, наказуемо с “лишаване от свобода” от 2/две/ до 8/осем/ години, като

На 02.11.2018г. причинил по непредпазливост смъртта на М.Х. ***, настъпила в гр.***вследствие на умишлено нанесена на 17.09.2018г. в с.***, обл.*** средна телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма – контузия на мозъка, вътремозъчен кръвоизлив, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

По отношение на деянието по чл.296 ал.І от НК:

От обективна страна - изпълнителното деяние се осъществява чрез действие - подс.И.С.Т. е извършил активни действия по нарушаване на заповед за защита от домашно насилие - Заповед за незабавна защита №4 по чл.18 ал.І от Закона за защита срещу домашното насилие от 17.07.2018г., постановена от състав на Районен съд-гр.*** по гр.дело №543/2018г. по описа на същия съд, влизайки в двора на къщата й, находяща се на ул.„***“ №14 в с.***, обл.*** и нанасяйки й умишлено средна телесна повреда, от която по-късно на 02.11.2018г. е настъпила смъртта й.

В конкретният случай съдебната заповед е била нарушена тъй като не се касае за уреждане на отношенията по осъществяване на нормални лични отношения на син с майка му, а се касае за нарочно провокирана от подсъдимия среща с пострадалата въпреки нейното нежелание и оказвана съпротива.Настойчивите и упорити действия на подсъдимия, въпреки явната демонстрация от страна на М.Х. м.да не бъде приближавана обуславят и съставомерността на деянието.

От субективна страна - подс.И.С.Т. е действал при условията на пряк умисъл, същият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и целял тяхното настъпване.Той е съзнавал, че е налице влязло в сила съдебно решение по гр.дело №543/2018г. по описа на Районен съд-гр.***, постановено на основание по чл.18 ал.І от ЗЗДН, въз основа на коeто КРС е издал заповед за незабавна защита №4 от 17.07.2018г., подлежаща на незабавно изпълнение, с която заповед задължил подс.Т. да се въздържа от извършване на домашно насилие над М.Х. *** и му е било забранено да приближава жилището й, находящо се на ул.„***“ №14 в с.***, обл.***, както и местата за социални контакти и отдих на разстояние не по-малко от 20 метра до приключване на производството, но въпреки това я е нарушил.

По отношение на деянието по чл.124 ал.І предл.“второ“ от НК:

От обективна страна - Деянието е обществено опасно, противоправно и наказуемо, осъществено чрез действие, като на 17.09.2018г. в с.***, обл.*** подс.И.С.Т. е нанесъл множество удари в тялото на пострадалата М.Х. м.и в резултат на тези действия й причинил средна телесна повреда, която впоследствие довела до настъпването на смъртта на пострадалата.За съставомерността на извършеното по чл.124 ал.І от НК е достатъчно причиняването на едно увреждане, съставляващо средна телесна повреда.В конкретния случай, извън посочените в предявеното на подс.И.Т. обвинение - тежка черепно-мозъчна травма – контузия на мозъка, вътремозъчен кръвоизлив, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, на М.м.са причинени и редица по-леки увреждания, всяко от които е довело до разстройство на здравето, неопасно за живота.Изпълнителното деяние се изразява в умишлено причиняване на средна телесна повреда - нанасяне на множество удари по главата и по цялото тяло на пострадалата с твърди, тъпи предмети /юмруци/, като тези попаднали в главата й, са довели до тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка, вътремозъчен кръвоизлив и кръвоизливи под меките мозъчни обвивки и от своя страна са причинили състояние обуславящо опасност за живота на пострадалата, в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на М.Х. М..Налице е и причинно-следствена връзка между умишлено причинената средна телесна повреда и настъпилата смърт - вследствие на нанесените удари в областта на главата се е стигнало до болка със значителен интензитет и продължителна загуба на съзнание.Многофрагментното счупване на костите на лицевия череп и дясната слепоочна кост на черепа, както и увреждането на меките тъкани в същите области причинявало болка със значителен интензитет, като било реално възможно, в резултат на получената черепно мозъчна травма, пострадалата да е изпаднала в безсъзнателно състояние при което чувство за болка липсвало.

От субективна страна - подс.И.С.Т. е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния характер на действията си спрямо физическото здраве на пострадалата М.Х. М., предвиждал е обществено опасните последици свързани с увреждане на здравето й и е искал тяхното настъпване, като умисълът му е обективиран в извършените от него действия свързани с нанасяне на удари с юмруци и ритници по главата й и върху цялото й тяло.По отношение на смъртта на пострадалата М.М., подс.И.С.Т. е действал при форма на вината - несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.ІІІ предл“първо“ от НК, тъй като същият е целял причиняването на телесни повреди, като не е предвиждал възможното настъпване на смъртта на пострадалата, но е бил длъжен и е могъл да я предвиди като резултат.

Защитата излага и доводи за нарушено право на защита, т.к. обвинението не било подробно описано кои от посочените множество телесни повреди, включително и тези извън обсега на повдигнатото обвинение по какъв начин са получени и с какви свои действия ги е причинил подсъдимия.Не било уточнено какви удари е нанесъл и по какъв начин, касателно всяка една телесна повреда.

Съдът намира, че освен несвоевременно направено подобно възражение е и неоснователно доколкото обвинителният акт отговаря на условията на чл.246 от НПК и обвиненията са в достатъчна степен ясно формулирани.Същият съдържа кратко, точно и ясно описание на установената фактическа обстановка, изведени са изводи за това, съответно и правната квалификация на извършеното деяние.Исканията на защитата за разширено описание на всички удари, довели до телесно увреждане не намират опора нито в законодателната уредба нито в утвърдената практика на съдилищата, поради което и съдът намира възражението в тази насока за неоснователно.

Обвинението е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.II от НПК.

Подбудите за извършването на престъпленията следва да се търси в незачитането от страна на подсъдимия на законоустановения ред в Р България, в частност на телесната неприкосновеност и свободния избор на лице полов партньор, както и търсенето на лесен начин за удовлетворяване на половия нагон на подсъдимите, независимо от волята на другите и закона.

ОТНОСНО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО

За да определи наказанието на подсъдимия И.С.Т., съдът се съобрази не само с предвидените в НК наказания, но и степента на обществена опасност на конкретно извършените от него деяния и данните за личността му, и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му.

Подсъдимият И.С.Т. е 54 годишен български гражданин, от български произход, неженен, без деца, със средно образование, безработен, роден е на ***г***, общ.***, обл.***, ул.„***“ №14, неосъждан/реабилитиран/, с ЕГН **********.Към момента на извършване на деянието, както и към момента на постановяване на настоящата присъда спрямо него.Видно от справката му за съдимост спрямо него има наложени три наказания.Първото е с присъда №5 от 30.01.1998г. по НОХД №14/1998г. на РС-гр.***, с която му е наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца.Присъдата е влязла в сила на 06.02.1998г. и за това наказание е настъпила реабилитация по право.Второто му осъждане е с определение №49/24.09.2013г. по НОХД №98/2013г. на РС-гр.***, с което му е наложено наказание – „Пробация“, включваща двете задължителни мерки за срок от 6/шест/ месеца.Пробацията е изтърпяна през 2014г. и за това наказание също е настъпила реабилитация по реда на чл.88а ал.І във вр. с чл.82 ал.І т.5 от НК.Настъпилата реабилитация за първите му две осъждания е и причината третото му наказание да е по реда на чл.78а от НК, с решение №91/21.09.2018г. по АНД №193/2018г. на РС-гр.***.

Съдът установи, че самопризнанията на подс.И.С.Т. се подкрепят изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, както и с оглед процесуална икономия, то цялото съдебно производство се проведе по реда на глава 27 от НПК.При това положение и доколкото подсъдимия Т. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях, то съдът е задължен безусловно при определяне на наказанието да приложи нормата на чл.58а от НК, съгласно разпоредбата на чл.373 ал.II от НПК.

При определяне на наказанията съдът прецени всички правно релевантни за това обстоятелства и прие за смекчаващи вината следните от тях – чистото съдебно минало/реабилитиран е за предходните си осъждания/ и липсата на неприключили наказателни производства срещу него, а като отежняващи вината обстоятелства – високата степен на обществена опасност на деянието, предвид последвалия тежък престъпен резултат и лошите характеристични данни по местоживеене/изготвени от МлПИ/, т.е. при баланс на смекчаващи и отежняващи вината обстоятелства.В случая не са налице материално-правните предпоставки за прилагането на чл.55 от НК/респ. чл.55 ал.І т.1 от НК/, тъй като деянието е извършено при баланс на смекчаващи и отежняващи вината обстоятелства, а не са налични многобройни или изключителни смекчаващи вината му обстоятелства.Този правен извод се налага и от факта, че деянието му може да се приеме за инцидентна проява, тъй като подсъдимия няма други осъждания, както и други наказателни дела на производство, а агресивното му поведение е било насочено само и единствено спрямо неговата майка – пострадалата М.Х. М., с която са били в конфликт от много години.След като съобрази императивната разпоредба на чл.373 ал.ІІ от НПК, указваща задължително прилагане на чл.58а от НК, съдът намира, че наказанията следва да бъдат от вида “лишаване от свобода”.Изложеното мотивира съда да наложи спрямо подс.И.С.Т. за конкретните деяния две наказания от вида “Лишаване от свобода” прилагайки разпоредбата на чл.58а във вр. с чл.54 ал.І от НК.Съдът определи на подс.И.Т. за деянието по чл.296 ал.І от НК наказание “лишаване от свобода“ за срок от 9/девет/ месеца, което на основание чл.58а ал.І от НК намали с 1/3, като наложи на подс.Т. наказание „лишаване от свобода”, за срок от 6/шест/ месеца.За деянието по чл.124 ал.І предл.“второ“ му определи наказание “лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години, което на основание чл.58а ал.І от НК намали с 1/3, като наложи на подс.Т. наказание „лишаване от свобода”, за срок от 2/две/ години.Съдът счете, че следва спрямо определените наказания да се приложи разпоредбата на чл.23 ал.І от НК, като се определи за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно - 2/две/ години “лишаване от свобода”, което на основание чл.57 ал.І т.3 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ затворнически режим.Настоящият съдебен състав, счете, че не са налице материално правните предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.І от НК и изпълнението на така определеното общо наказание не следва да бъде отложено.С оглед събраните доказателства - възраст, семейна среда, данните за личността му и за да предизвика съответна промяна в съзнанието на дееца, за да го превъзпита към спазване на правилата, свързани с правилното движение по пътищата съдът намери, че е наложително той да изтърпи ефективно наложеното наказание.Цялостната преценка на личността на подс.И.С.Т., изразена в най-голяма степен, но не и единствено чрез осъществените от него деяния, дава основание да се стигне до горния извод.Това наказание, съдът счита, че е достатъчно и справедливо да укаже резултатно репресивно, превъзпитателно, предупредително и възпиращо въздействие върху подсъдимия, а също така и превантивно влияние относно другите членове на обществото.Окръжният съд намира, че това наказание се явява съразмерно на обществената опасност на извършеното от подс.И.С.Т. и е справедливо.Размерът на наказанието е обоснован като израз на стремежа на съда да съизмери интересите на обществото и данните за личността на подсъдимия спрямо особено опасните умишлени престъпления.Една от целите на наказанието – да поправи и превъзпита осъдения, не е била постигната спрямо подс.Т. с наложените му наказания по предходните присъди.Данните за личността му го разкриват, като безразличен към установения в обществото ред, като лабилен и агресивен човек, с неправилно формирана идентификация и ценностна система, с поведение – изводимо от непосредствените му потребности.В този период на изолация би могло да се очаква създаването на трайни нагласи за съобразяване с интересите на околните и спазване на нормите и правилата, по които функционира обществото.Предупредително-превъзпитателното въздействие на наказанието спрямо широкия кръг на обществото се постига убедително с така определеното наказание.Наказанието за извършеното престъпления съдът определи в размер под средния към минималния, като постанови първоначалния режим на изтърпяването му.Наложеното на подс.Т. наказание е съответно на извършеното, повлияно е от значението на здравословното състояние на пострадалата за настъпване на смъртта.Той следва да бъде изведен от обществото за такъв период от време, за да може да осъзнае извършеното и да коригира както ценностната си система, така и потребностите си.В състояние на изолация и понасяне на тежестта на наказанието той би могъл да възпита в себе си уважение и зачитане на установения в страната правов ред и да промени положително съзнанието си.За малката общност – родственици, съседи и близки, възприела престъпния резултат санкцията има пряко възпитателно значение и изразява справедливата оценка за извършеното.Това наказание, съдът счита, че е необходимото и достатъчно и по отношение интересите на обществото в широк кръг – създадени са гаранции за предупреждаване и въздържане от следващи такива прояви.При съобразяване на вида на наложените наказания съдът не упражни правомощията си да увеличи определеното общо наказание при спазване на изискванията на чл.24 от НК, тъй като намери, че увеличаването на наказанието не е наложително с оглед постигането на положителен резултат при реформиране личността на подсъдимия.Необходимо е подс.И.С.Т. да бъде обект на въздействие в условията на пенитенциарното заведение в значим и достатъчен период за изграждане на социално приемливо ниво на моралната и духовната компонента на личността му, но не и за максималния предвиден от законодателя срок от 8/осем/ години, каквото бе предложението на представителя на прокуратурата.В хода на понасяне на наказанието като цяло спрямо подсъдимия Т. следва да бъдат предприети пълен комплекс социалнопсихологически мерки с цел да бъде предпазено обществото от поредно отключване на тлеещите в него противоправни нагласи.Така наложеното наказание съдът счита, че в максимална степен би отговорило на изискванията на закона съгласно чл.36 от НК по отношение както на личната, така и на генералната превенция.

На основание чл.59 ал.І от НК, следва при изтърпяване на наложеното наказание да бъде ЗАЧЕТЕНО времето, през което подсъдимия И.С.Т. е бил фактически задържан, считано от 17.09.2018г. до влизане на присъдата в сила.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – един платнен панталон с камуфлажна шарка, една платнена риза с камуфлажна шарка и чифт спортни обувки, следва да се върнат на подсъдимия Т. след влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189 ал.III от НПК, подс.И.С.Т., с ЕГН ********** бе осъден да заплати сторените по делото разноски в размер на 2287.20 лева по сметка на ОД на МВР-гр.***, представляващи възнаграждения на вещи лица по ДП №66/2018г. на РУ-гр.*** при ОД на МВР-гр.***.

На основание чл.309 ал.I във вр. с чл.57 от НПК, съдът потвърди наложената спрямо подсъдимия И.С.Т. мярка за неотклонение - „Задържане под стража“ по настоящото дело, до влизане на присъдата в сила.

На основание изложените фактически констатации и правни изводи, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: