Р Е Ш Е Н И Е

№ 100

гр. Добрич, 08.07.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ П. при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа Т. д. № 242 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 242/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба, рег. вх. № 5519/10.09.2018 г. на регистратурата на Окръжен съд-Добрич, с дата на пощенското клеймо 05.09.2018 г., на А. Л.А. ЕГН **********, действащ чрез законния си представител Ж.Й.М. ЕГН **********, двамата с пост. и наст. адрес гр. ***, област Добрич, чрез процесуалния представител адв. Ст. Ч., със съд. адрес ***, с която срещу ЗК „Л. И.“ АД гр. София, е предявен иск за плащане на 100 000.00 ( сто хиляди ) лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на смъртта на дядо му Й.М.Й. ЕГН **********, настъпило на 07.09.2013 г. вследствие на ПТП, виновно причинено от Ю. Х. Ю. като водач на МПС, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗК „Л. И.“ АД гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от датата на осъществяване на застрахователното събитие – 07.09.2013 г., до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 226 във вр. с чл. 257 КЗ ( отм. ) във вр. с чл. 52 ЗЗД;

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът ЗК „Л. И.“ АД гр. София оспорва предявения иск като недопустим, недоказан и неоснователен. Инвокирано е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Релевира се възражение за погасяване по давност на исковата претенция.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на прекия иск срещу застрахователя по чл. 226 КЗ ( отм. ):

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ).

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.

Ищецът има качеството на потребител на застрахователни услуги по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КЗ ( отм. ). Постоянната и задължителна практика на ВКС приема, че за потребителите за застрахователните услуги се отнася изричната специална подсъдност, уредена в чл. 113 ГПК - опр. 47 – 2011 - II ТО, опр. 95 - 2010 - ІІ ТО, опр. 474 – 2009 - ІІ ТО.

С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 113 ГПК ), действащи към датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд гр. Добрич като първа инстанция.

При предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ) за обезщетение за вреди, претендирани в резултат на ПТП, причинено от лице, осъдено с влязла в сила присъда, срещу застраховател, ищецът не внася държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК урежда освобождаването от внасяне на държавна такса от ищец по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда. Законодателят е имал предвид характера на вредата, а не основанието, на което се претендира исковата претенция. Обстоятелството, че отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” по отношение на пострадалото лице в резултат на причинено от застрахования ПТП, има договорен характер, не променя характера на вредата. Настъпилото увреждане е в резултат на причинено от застрахования при ответника ПТП, за което прекият причинител е осъден с влязла в сила присъда. Отговорността на застрахователя е функционално зависима от тази на прекия причинител, поради което е налице хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. В този смисъл - опр. 313 - 2013 - ІІ ТО, опр. – 288 - 2013 - ІІ ТО, опр. – 139 - 2012 – ІІ ТО, опр. – 611 – 2010 - ІІ ТО.

Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.

Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледат по същество.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 07.09.2013 г. около 00.30 ч. Й.М.Й., Т. Т. Р.и Ю. Х. Ю. пътували в управлявания от Ю. л. а. „М. “ ДК № **в посока гр. Девня - с. Синдел. Ю. е бил под алкохолно влияние, като в кръвта му е установена концентрация на алкохол 1.93 промила. На предната седалка се возел Й., а на задната – Р.. Й. не е бил с поставен предпазен колан. Тримата се връщали от семейно тържество в гр. Девня, където употребили значително количество алкохол. След като излезли от гр. Девня, те продължили движението си по междуселищен път гр. Девня – с. Падина. Непосредствено преди разклона за с. Разделна, Ю. управлявал автомобила със скорост 118.98 км./ч., като навлязъл в завоя за с. Разделна със скорост 119 км./ч. В резултат на центробежните сили и високата скорост започнало преместване на автомобила от дясно на ляво. Ю. се опитал да овладее автомобила, но загубил управлението му и автомобилът преминал през лява пътна лента за насрещно движение, излязъл от пътното платно в ляво от пътя, блъснал се в пътната указателна табела, изкъртил я, преминал през нея, след което започнал да се преобръща. По време на преобръщането от предните врати на автомобила изпаднали Ю. и Й.. Тялото на Й. попаднало под преобръщащия се автомобил и било затиснато от него. В резултат на причинените травми Й. починал на място. Съдебно-медицинската експертиза по досъдебното производство е установила концентрация на алкохол в кръвта на Й. 2.15 промила, а в гръбначномозъчната течност – 2.72 промила. Автомобилът спрял въртенето си и останал на четирите си колела. Р. спрял преминаващ автобус. Пътниците от автобуса се обадили на полицията и на „Бърза помощ“, като междувременно освободили тялото на Й. от затисналия го автомобил и транспортирали Ю. до болницата в Девня. Малко по – късно, при транспортирането му във Варна, Ю. починал. Изложените факти се установят от заключенията на вещите лица по приетите съдебно-автотехническа и комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, причината за смъртта на Й. е тежката гръдна травма – счупване на десни ребра, разкъсване на десен бял дроб с излив на значително количество кръв в дясната плеврална кухина, контузия на белите дробове и сърцето, довела до остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност, които са и непосредствен механизъм за настъпването й. Получените увреждания директно са довели до смъртта на Й.. Описаните травматични увреждания са получени при описания механизъм на произшествието. Според експертното мнение на вещото лице съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между получените телесни увреждания, по механизма на произшествието и смъртта на Й..

По случая е образувано ДП № 404/2013 г. по описа на РПУ – Девня и пр. пр. № 3641/2013 г. по описа на ОП – Варна.

С влязло в законна сила Постановление от 19.08.2014 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК.

Не е спорно по делото, че виновният водач на МПС имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ЗК „Л. И.“ АД гр. София, обективиран в застрахователна полица № 22113002055775, валидна от 16.08.2013 г. до 15.08.2014 г.

Безспорно установено е по делото, че ищецът е внук на загиналия Й.. В тази насока е удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № ГП-1222/26.11.2013 г. от кметство с. Аврен, общ. Аврен, област Варна и удостоверение за раждане, изд. на *** *** въз основа на Акт за раждане № 160/05.10.2006 г.

От събраните гласни доказателства по делото се установява наличието на контакти на внука с неговия дядо.

Според експертното мнение на вещото лице по приетата съдебно-психологична експертиза, в периода от раждането до тригодишна възраст, детето се отглежда от родителите, които задоволяват неговите базови нужди. След този период и в процеса на отглеждане се включват членовете на разширеното семейство като баби и дядовци. В периода на юношеството, детето се социализира в приятелски кръг, започва да търси любовни и интимни отношения, като ролята на дядото и бабата би могла да бъде свързана с обект, даващ опора и като обект, оказващ подкрепа при евентуален конфликт с родителите.

Вещото лице е констатирало, че ищецът е обгрижван от членовете на разширеното семейство от ранна възраст, поради което е бил привързан по-голям кръг от хора. Детето не е имало чести срещи със своя дядо. Според констатациите на вещото лице, няма рискове за бъдещото развитие на детето с оглед смъртта на дядо му.

Видно от заключението на вещото лице, стабилността на детето се развива в зависимост от множество фактори, като загубата на дядото може да окаже влияние, само ако родителите не са се справили с обясненията, свързани с темата за смъртта, детето проявява любопитство и търси отговори, като в зависимост от етнокултурната специфика, вярвания и нагласи в семейството, наличието на значим възрастен , който да подпомогне детето да премине през този етап, могат да подпомогнат детето и да не окажат никакво влияние върху неговото развитие.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Член 257 КЗ ( отм. ) установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства.

По силата на задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите от причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съобразно българското законодателство или законодателството на страната, в която е настъпила вредата – чл. 257, ал. 1 КЗ ( отм. ).

С договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди –чл. 226 КЗ ( отм. ).

Член 226 КЗ ( отм. ) урежда т. н. пряк иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.

Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право.

Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.

С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования.

С изпълнението се погасява и задължението на застрахователя спрямо застрахования, основаващо се на застрахователното правоотношение между тях.

Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Всички промени в правото на обезщетение като увеличаване, намаляване на размера му или прекратяването му водят до съответните промени и в прякото право. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.

Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ) при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.

В случая, видно от доказателствата по делото, Й.М.Й. е загинал при пътно-транспортно произшествие на 07.09.2013 г., причинена от водача на МПС Ю. Х. Ю.по непредпазливост причинила смъртта на Георги С. Карамфилов.

Деянието на водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД.

Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност” за репарация на претърпените от ищците неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Контроверсният въпрос в случая е относно правото на ищеца А. Л.А. да иска обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо си Й.М.Й..

Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди се съдържа в чл. 52 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна категория. Справедливостта е критерий за определяне размера на неимуществените вреди.

Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно до три групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, както и на лице, което се е намирало в трайна и дълбока емоционална връзка - ТР – 1 – 2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 – ОСГК.

Неимуществените вреди обхващат комплекс от блага на човешката личност.

В преамбюла на Конституцията на Република България правата на личността, нейното достойнство и сигурност са обявени върховен принцип.

В литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди са широк кръг и обхващат последиците от засягането както на блага, които са предмет на субективни права ( права на свободно развитие на личността, права върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име, право на фирма, право на личен живот, право на изображение, права върху предмети на т.н. индустриална собственост и други ), така и на блага, които не са предмет на права - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., с. 434.

Законът за задълженията и договорите не дава указание за кръга на правоимащите.

Кръгът на лицата, които имат право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 52 ЗЗД в случаите на смърт е изяснен с приетите от Пленума на Върховния съд постановления от 1961 г., 1969 г. и 1984 г., и от Общото събрание на Наказателната, Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд през 2018 г.

Кръгът на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най - близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга – ПП – 4 – 1961 г.

С ПП – 5 - 1969 г. е допълнена т. 2 от раздел III от ПП – 4 – 1961 г. относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт в следния смисъл - имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглеждано, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.

В цитираните актове на Върховния съд е възприето принципното положение, че се обезщетяват „страданията и загубата на морална опора и подкрепа“ от близките на загиналия. ПП – 4 – 1961 г. и ПП – 5 – 1969 г. въвеждат като критерий за определяне кръга на материално легитимираните да получат обезщетение лица близостта със загиналия. Изброяването на този кръг от лица – възходящи; низходящи; съпруг; отглеждано, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го; лице, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала; е примерно.

Възприетият от ПП – 4 – 1961 г. и ПП – 5 – 1969 г. критерий на фактическа близост е изоставен от Върховния съд в средата на 80-те години на ХХ в. с приемането на ПП – 2 – 1984 г. С този акт на Върховния съд, кръгът на правоимащите при смърт на пострадалия лица се свежда само до възходящите, низходящите и лица, които фактически имат същото положение спрямо починалия. Всички други лица извън този кръг, включително и братята, сестрите, възходящите от втора и по – горна степен и низходящите внуци и правнуци, са изключени.

С ТР – 1 – 2018 – ОСНГТК е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ПП - 4 – 1961 г., ПП – 5 – 1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. ПП – 2 – 1984 г. е обявено за изгубило сила.

Установеното с ТР – 1 – 2018 – ОСНГТК тълкуване на правната норма се прилага след приемането на тълкувателното решение., т. е. след 21.06.2018 г. и няма обратно действие.

В случаи, когато преди постановяването на ТР – 1 – 2018 – ОСНГТК са се осъществили факти от значение за съществуващо между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да се преценяват с оглед на съответния тълкувателен акт ( Постановление на Пленума на Върховния съд, респ. Тълкувателно решение на Върховния касационен съд ) действащ към момента на настъпването на последиците. В противен случай ще е налице обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо. Обратното действие на новия тълкувателен акт би довело до настъпването на неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с предходен тълкувателен акт.

Такъв е именно случаят, предмет на разглеждане на настоящото производство.

В случая, към датата на застрахователното събитие - 07.09.2013 г., ищецът А. Л.А., с оглед меродавното тълкуване, дадено с ПП – 2 – 1984 г., не е притежавал материална легитимация да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо си Й.М.Й..

С оглед на гореизложените съображение, искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед пълната на изложението, дори да се приеме, че ищецът, с оглед тълкуването, установено с ТР – 1 – 2018 – ОСНГТК, притежава материалната легитимация да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо си, считано от 21.06.2018 г. ( датата на влизане в сила на тълкувателното решение ), така предявеният иск е неоснователен, поради следните съображения:

С ТР – 1 – 2018 – ОСНГТК е прието, че право на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД по изключение притежава всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В тези случаи не е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешенията, залегнали в ПП – 4 – 1961 г. и ПП – 5 – 1969 г.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства, се установяват наличието на обичайни отношения между дядо и внук. По делото не се доказа наличието на много по-силна, трайна, емоционална връзка на ищеца с починалото лице от обичайната, чиято загуба да е била понесена много тежко от ищеца, засягайки сериозно неговия душевен мир, причинявайки болки и мъки, надхвърлящи страданието, свързано със смъртта на близък човек.

С оглед на изложените съображения, Съдът счита искът за неоснователен и недоказан, поради което следва да го отхвърли.

Ответникът не е претендирал разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което такива не следва да му се присъждат.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на А. Л.А. ЕГН **********, действащ чрез законния си представител Ж.Й.М. ЕГН **********, двамата с пост. и наст. адрес гр. ***, област Добрич, чрез процесуалния представител адв. Ст. Ч., със съд. адрес ***, срещу ЗК „Л. И.“ АД гр. София, бул. „Ч. В.“ № *,за плащане на 100 000.00 ( сто хиляди ) лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на смъртта на дядо му Й.М.Й. ЕГН **********, настъпило на 07.09.2013 г. вследствие на ПТП, виновно причинено от Ю. Х. Ю. като водач на МПС, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗК „Л. И.“ АД гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от датата на осъществяване на застрахователното събитие – 07.09.2013 г., до датата на окончателното изплащане на задължението,

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

СЪДИЯ: