Р Е Ш Е Н И Е

№__106___/ 15.07.2019 год.,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение

На двадесети юни 2019 год.

В открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

Секретар:Нели Бъчварова

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

търговско дело № 244 по описа за 2018 година

за да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано въз основа на молба от Р.А.Й. ЕГН-**********,срещу Застрахователна компания «***»АД ЕИК-*** ,с която се иска от съда да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Й.М.Й.ЕГН-********** ,виновно причинени от водача Ю.Х.Ю.ЕГН-********** при управление на лек автомобил „М. ” с Рег.№ ***, ведно с лихва за забава върху претендираното обезщетение за периода от датата на увреждането – 07.09.2013 г. до окончателното погасяване на задължението,а така също и направените разноски по делото,с правно основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД във връзка с чл.223,чл.267,ал.1 и чл.226/от КЗ/отм./

Претендират се сторените по делото разноски.

Излага се в исковата молба,че на 07.09.2013 г. Ю.Х.Ю.при управлението на л.а. марка „М.” с д.к.№ **на пътя между гр. Девня и село Падина,при нарушаване правилата за движение по пътищата, като се движил със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите ограничения , напуснал платното за движение и се преобърнал в крайпътна нива,при което на място е починал Й.М.Й.- пътник в лек автомобил марка „М.” с д.к.№ **, а малко по-късно от раните си издъхнал и водачът Ю. Ю..

Произшествието настъпило по изключителната вина на водача Ю., който грубо нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал; чл. 20, ал. 2, изр. първо и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - като се движил със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите ограничения. Ю. имал възможност да предотврати произшествието, ако се е движил със съобразена с конкретните пътни условия и законови ограничения скорост, както и ако е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС.

По случая било образувано д.п. № 404/2013 г. по описа на РУП - гр. Девня и пр.пр. № 3641/2013 г. по описа на ОП Варна. С Постановление от 19.08.2014г. наказателното производство било прекратено на осн. чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК. Причина за настъпването на смъртта на Й.М.Й.били множеството несъвместими с живота травми, намираща се в причинна връзка с настъпилото ПТП. Деянието било извършено виновно при форма на вината непредпазливост.

Вследствие смъртта иа Й.М.Й.неимуществени вреди търпяла неговата фактическа съпруга Р.А.Й.,която била с него повече от 20 дни.Същата преживяла силен шок.Р. и Й. имали сключен,но след това формално прекратен брак,защото в действителност никога не се били разделяли.Починалия бил за ищцата опората в къщи,включително и за децата им и техните внуци.

След трагичното произшествие ищцата станала апатична, асоциална и тревожна, все още не можела да преживее смъртта на голямата си любов. Изпаднала в депресия и отчаяние от това, че никога няма да види отново Й.. Внезапната смърт причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължавали и щели да продължават, тъй като загубата на най- близките е иепрежалима. Вследствие на настъпилата смърт, ищцата е развила остра стресова реакция и душевно разстройство, плачела всекидневно и се затворила в себе си.

Лекият автомобил л.а. марка „М.” с д.к.№ **, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, имал сключена застраховка „ГО“ в Застрахователна компания „***” АД, полица № **, валидна от 16.08.2013 г. до 15.08.2014 г., което ангажирало отговорността на Застрахователна компания „*** ” АД за обезщетяване на настъпилите при ПТП вреди.

Ответникът оспорва иска.Прави възражение,че искът е недопустим,тъй като ищцата не е предявила претенциите си първо пред застрахователя.Прави възражение,че искът е погасен по давност.

Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия Й.М.Й.в настъпването на вредоносния резултат.Същото се изразявало в три аспекта - съгласието на Й.Й.ов да бъде превозван от видимо пиян шофьор - пострадалия Ю., с когото преди това заедно употребили голямо количество алкохол; непоставянето на предпазен колан от страна Й.ов;многократните подканвания от страна на Й.ов към шофьора Ю. да кара по-бързо, които стават и причина последният да се движи с толкова висока скорост.

Оспорва твърдението, че между ищцата и пострадалия са съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие, които да обуславят претендирания размер на парична сума. Сочи,че двамата не са живеели в едно и също населено място,съгласно регистрациите им.

Оспорва твърденията за търпени от ищцата неимуществени вреди.Оспора и техния размер.

Оспорва дължимостта на претенцията на изтекла лихва.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Установява се от събраните по делото доказателства-протокол за ПТП,скица ,протокол от местопроизшествието и назначената по делото автотехническа експертиза,че на 07.09.2013 г. около 00.30 ч. Й. М.Й.ов, Т. Т. Р.и Ю.Х.Ю.пътували в управлявания от Ю. Ю. л. а. „М.“ ДК № **в посока гр. Девня - с. Синдел. Ю. е бил под алкохолно влияние, като в кръвта му е установена концентрация на алкохол 1.93 промила. Починалият Й.М.Й.пътувал на предната седалка без поставен предпазен колан. Тримата се връщали от семейно тържество в гр. Девня, където употребили значително количество алкохол. След като излезли от гр. Девня, те продължили движението си по междуселищен път гр. Девня – с. Падина. Непосредствено преди разклона за с. Разделна, Ю. управлявал автомобила със скорост 118.98 км./ч., като навлязъл в завоя за с. Разделна със скорост 119 км./ч. В резултат на центробежните сили и високата скорост започнало преместване на автомобила от дясно на ляво. Ю. се опитал да овладее автомобила, но загубил управлението му и автомобилът преминал през лява пътна лента за насрещно движение, излязъл от пътното платно в ляво от пътя, блъснал се в пътната указателна табела, изкъртил я, преминал през нея, след което започнал да се преобръща. По време на преобръщането от предните врати на автомобила изпаднали Ю. и Й.ов. Тялото на Й.ов попаднало под преобръщащия се автомобил и било затиснато от него. В резултат на причинените травми Й.ов починал на място. Съдебно-медицинската експертиза по досъдебното производство е установила концентрация на алкохол в кръвта на Й.ов 2.15 промила, а в гръбначномозъчната течност – 2.72 промила. Автомобилът спрял въртенето си и останал на четирите си колела. Р. спрял преминаващ автобус. Пътниците от автобуса се обадили на полицията и на „Бърза помощ“, като междувременно освободили тялото на Й.ов от затисналия го автомобил и транспортирали Ю. до болницата в Девня.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, причината за смъртта на Й.ов е тежката гръдна травма – счупване на десни ребра, разкъсване на десен бял дроб с излив на значително количество кръв в дясната плеврална кухина, контузия на белите дробове и сърцето, довела до остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност, които са и непосредствен механизъм за настъпването й. Получените увреждания директно са довели до смъртта на Й.ов. Описаните травматични увреждания са получени при описания механизъм на произшествието. Според експертното мнение на вещото лице съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между получените телесни увреждания, по механизма на произшествието и смъртта на Й.ов.

По случая е образувано ДП № 404/2013 г. по описа на РПУ – Девня и пр. пр. № 3641/2013 г. по описа на ОП – Варна.

С влязло в законна сила Постановление от 19.08.2014 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК.

Не е спорно по делото, че виновният водач на МПС имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ЗК „***“ АД гр. София, обективиран в застрахователна полица № **, валидна от 16.08.2013 г. до 15.08.2014 г.

Назначената по делото съдебно-техническа експертиза установява,че пътуващият на предната дясна седалка Й. М.не е бил с поставен предпазен колан.

Назначената по делото съдебно-медицинска ескпертиза установява,че починалият Й. М.е бил с концентрация в кръвта от от 2,72 %.

От приетата като доказателство по делото съдебно-автотехническа експертиза по ДП по описа на РУП Девняа,се установява,че аутопсията на починалия водач Ю. Ю. е установила алкохолно наличие в кръвта му от 1,93 %.

Ищцата е бивша съпруга на починалия при ПТП-то Й. М.Й.ов.Видно от представеното съдебно решение по гр.дело №35 за описа на БРС,влязло в сила на 20.10.2003 г. ,съдът е прекратил сключеният между тях на 16.10.1988 година брак,като те са били във фактическа раздяла от 2000 година.Родителските права на родените от брака им четири деца-съответно през 1988 ,1990,1991 и през 2000 година са предоставени на майката-ищца по настоящото дело.

По делото бе разпитан като свидетел брата на ищцата,според показанията на който ищцата и починалият Й. живеели заедно,а се били развели заради получаване на помощи.Сестра му Р. приела мното тежко смъртта на съпруга си,приемала я много трудно,все за него говорела,разболяла се.

По делото бе назначена и приета медицинска експрертиза,видно от която самата ищца е заявила на вещото лице,че живее в едно домакинство със сина си,а не с починалия бивш съпруг,който от една година живеел в гр.Синдел при баща си,който бил болен.Пак според нейните разкази,починалият отивал при тях на две-три седмици.Съгласно заключението на вещото лице ,при новината за смъртта на бившият й съпруг,тя е преживяла остра стресова реакция,което е преходно разстройство,продължило няколко часа.В резултат на преживяното тя е развила смесена тревожно депресивна реакция,която е била с продължителност от няколко месеца,но същото е било нормално писхологичеси,а към момента на заключението е в нормално психично здраве.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Нормата на чл. 45, ал. 1, ЗЗД във вр. с чл. 267, ал. 1, т. 1/отм./, КЗ ангажира отговорността на застрахователя за репариране на имуществените и неимуществени вреди, причинени от водач на лек автомобил, за който е налице валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

В случая, видно от доказателствата по делото, Й.М.Й.е загинал при пътно-транспортно произшествие на 07.09.2013 г., причинена от водача на МПС Юсеин Хасанов Ю.по непредпазливост причинила смъртта на Георги С. Карамфилов.

Деянието на водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД.

При събрани по делото доказателства,че водачът Ю. Ю. е управлявал по време на произшествието с алкохолно съдържание в кръвта от 1,93 %,съгласно разрешението на ТР №1 от 23.12.2015 г. ,се налага извода за допринасяне за собственото му увреждане от пострадалия Й. М.щом съзнателно е поел риск да пътува с употребел алкохол водач.Същото се отнася и за установеното от техническата ексретиза обсоятелство,че е пътувал без предпазен колан.Събраните по делото доказателства установяват съпричиняване на пострадалия при ПТП принос на пострадалия спрямо основния такав на виновния водач за настъпването на вредите в стойностно изражение от 50 % за допуснатите две нарушения.

Безспорно се установи и наличето на гражданска отговорност за автомобила,с който е причинена смъртта на Й. М.,която обуславя отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност” за репарация на претърпените от ищците неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Основният въпрос е има ли ищцата процесуално право да получи обезщетение за смъртта на починалия Й. М..

Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди се съдържа в чл. 52 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно до три групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, както и на лице, което се е намирало в трайна и дълбока емоционална връзка - ТР – 1 – 2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 – ОСГК.Законът за задълженията и договорите не дава указание за кръга на правоимащите.Кръгът на лицата, които имат право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 52 ЗЗД в случаите на смърт е изяснен с приетите от Пленума на Върховния съд постановления от 1961 г., 1969 г. и 1984 г., и от Общото събрание на Наказателната, Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд през 2018 г.

Кръгът на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най - близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга – ПП – 4 – 1961 г.

С ПП – 5 - 1969 г. е допълнена т. 2 от раздел III от ПП – 4 – 1961 г. относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт в следния смисъл - имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглеждано, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.

В цитираните актове на Върховния съд е възприето принципното положение, че се обезщетяват „страданията и загубата на морална опора и подкрепа“ от близките на загиналия. ПП – 4 – 1961 г. и ПП – 5 – 1969 г. въвеждат като критерий за определяне кръга на материално легитимираните да получат обезщетение лица близостта със загиналия. Изброяването на този кръг от лица – възходящи; низходящи; съпруг; отглеждано, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го; лице, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала; е примерно.

Възприетият от ПП – 4 – 1961 г. и ПП – 5 – 1969 г. критерий на фактическа близост е изоставен от Върховния съд в средата на 80-те години на ХХ в. с приемането на ПП – 2 – 1984 г. С този акт на Върховния съд, кръгът на правоимащите при смърт на пострадалия лица се свежда само до възходящите, низходящите и лица, които фактически имат същото положение спрямо починалия. Всички други лица извън този кръг, включително и братята, сестрите, възходящите от втора и по – горна степен и низходящите внуци и правнуци, са изключени.

С ТР – 1 – 2018 – ОСНГТК бе прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ПП - 4 – 1961 г., ПП – 5 – 1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. ПП – 2 – 1984 г. е обявено за изгубило сила.

Установеното с ТР – 1 – 2018 – ОСНГТК тълкуване на правната норма се прилага след приемането на тълкувателното решение., т. е. след 21.06.2018 г. и няма обратно действие.

В случаи, когато преди постановяването на ТР – 1 – 2018 – ОСНГТК са се осъществили факти от значение за съществуващо между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да се преценяват с оглед на съответния тълкувателен акт / Постановление на Пленума на Върховния съд, респ. Тълкувателно решение на Върховния касационен съд / действащ към момента на настъпването на последиците. В противен случай ще е налице обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо. Обратното действие на новия тълкувателен акт би довело до настъпването на неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с предходен тълкувателен акт.

Такъв е именно случаят, предмет на разглеждане на настоящото производство.

В случая, към датата на застрахователното събитие - 07.09.2013 г., ищцата Р.А.Й. , с оглед меродавното тълкуване дадено с ТР – 1 – 2018 – ОСНГТК и отпадналото действие на ПП – 2 – 1984 г.,не е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на неин близък.

С оглед на гореизложеното, искът й се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Ответникът не е поискал присъждането на разноски , поради което такива не му се следват.

Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на Р.А.Й. ЕГН-**********,срещу Застрахователна компания «***»АД ЕИК-*** ,за сумата от 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Й.М.Й.ЕГН-********** ,виновно причинени от водача Ю.Х.Ю.ЕГН-********** при управление на лек автомобил „М. ” с Рег.№ ***, ведно с лихва за забава от датата на увреждането – 07.09.2013 г. до окончателното погасяване на задължението.

          Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Окръжен съдия: