Р Е Ш Е Н И Е

№___102____/ 10 .07.2019 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение

На двадесети юни 2019 год.

В открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

Секретар:Нели Бъчварова

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

търговско дело № 253 по описа за 2018 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано въз основа на молба от «***»ООД,ЕИК-***гр.Варна ,с която срещу «***»,гр.Добрич,ЕИК -*** са предявени искове на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то, вр. чл. 87, вр. чл. 86 от ЗЗД и чл. 92, вр. чл. 88, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД, за осъждането на ответника за сумата от 250 000 лв.-главница, представляваща платена на отпаднало основание цена по сключен и развален Договор за покупко-продажба на фуражна пшеница от 21.12.2016 г. и договорената неустойка в размер на 90 000 лв., представляваща равностойността на 30 % от недоставеното количество пшеница, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от деня, следващ деня на разваляне на договора - 07.08.2018 г., до окончателното им изплащане.

В условията на евентуалност предявява иск,при положение,че съдът приеме,че между страните не е налице валиден договор за покупко-продажба, за сумата от 250 000 лв.,като платена при начална липса на основание,ведно със законната лихва от 07.08.2018 г.,на основание чл.55,ал.1,предл.първо,чл.86 от ЗЗД.

Излага се в исковата молба,че на 21.12.2016 г между страните по делото бил сключен договор по силата на който „***“ ЕООД се задължило да продаде на „***" ООД 1 000 тона фуражна царевица по 300 лв. на тон за общата сума от 300 000 лв.,като договореното количество следвало да се предаде от 22.12.2016 г. до 28.12.2016 г.

По силата на чл.4.1 от Договора на 21.12.2016 г. „***“ ООД изпратил авизо на „***“ ЕООД за товарене на 500 метрични тона фуражна пшеница, с дата за начало на превоза 22.12.2016 г. и точни указания за дестинацията на същите, както и за попълване на документите, които следвало да съпътстват стоката.

На същата дата 21.12.2016 г. ищцовото „***“ ООД платило по сметката на продавача сумата 150 000 лв., равняваща се на цената на авизираното количество от 500 мт.Въпреки това обаче, товарене на посоченото в авизото от 22.12.2016 г. количество не било извършено.

В резултат на преговори между страните и обещания от страна на продавача „***“ ЕООД,че ще предаде договорената пшеница,на 04.01.2017 г. купувачът „***“ ООД превел още 100 000 лв. и изпратил авизо ,с подробни указания за още 100 тона.Изпълнение отново не последвало.

На 13.01.2017 г. продавачът „***“ ЕООД изпратил писмено потвърждение за своето неизпълнение, с което признавал, че към 31.12.2016 г. не е извършил доставка на договореното количество от 1 000 мт, както и че до този момент е получил от „***“ ООД сума в общ размер на 250 000 лв. В писменото потвърждение се съдържало и твърдение, че цялото уговорено количество фуражна пшеница ще бъде доставено в рамките на 2017 г.

Тъй като купувачът имал все още интерес от сделката,на 26.01.2017 г. изпратил трето по ред авизо за товарене на цялото количество, предмет на договора, в размер на 1 000 мт, с начална дата на превоза 26.01.2017 г. Въпреки даваните обещания доставка не била извършена.

В т. 7.1. /а/ от договора било предвидено,че при неизпълнение на доставката в уговорените срокове, купувачът има право да прекрати договора и да иска плащане на неустойка от 30 % от стойността на недоставеното количество.

Поради пълното неизпълнение по договора , с Нотариална покана с per. № 7872, том 4, акт № 65/02.08.2018 г. на нотариус Юлиан Д., връчена на управителя на длъжника на 06.08.2018 г. ,ищецът развалил договора и му дал срок да върне получените на отпаднало основание суми,но те не били върнати.

С постъпил в срок по чл.367 от ГПК отговор,ответното „***“ ЕООД оспорва исковете като недопустими.

Твърди,че приложените към исковата молба писмени доказателства са неистински.Договор от 21.12.2016 г. за продажба на пшеница не бил подписван.Положеният в договора подпис не бил на управителя.Положеният върху подписа печат не бил печата,който дружеството ползува.Приложени били също така платежни нареждания /Приложения №2 и №93/, основани на фактури/Приложения №4 и №95/,каквито не били издавани от ответника.В договора бил посочен електронен адрес,какъвто не би създаван и ползуван от ответното дружество.

Твърди,че сумата от 250 000 лв. ищецът му бил превел по устна договорка.Превеждането на суми и допълнителното уточняване на вида,качеството и количеството ,било нормална търговска практика.За сумата от 135 000 лв. била предоставена селскостопанска продукция и ответникът не били отказвал за в бъдеще да погаси задълженията си.

В случая кредиторът бил в забава,тъй като не оказвал необходимото съдействие да покани ответника,за да изпълни своята престация,като му укаже дата,час,вид продукция,количество,качество и цена,а вместо това изпращал нотариална покана и водел дела за взаимоотношения,които не били прекратени.

С депозирана в срок допълнителна искова молба ищецът уточнява,че

до началото на м. август 2018 г. представляващите „***" ООД не са имали никакви колебания, че в проведената комуникация са комуникирали с някой друг, различен от законния представляващ „***" ЕООД. След като двете дружества били свързани чрез посредник, ищецът е получил проформа фактура от ответното дружество, а впоследствие и всички останали представени по делото документи.Проведена била имейл комуникацията и доколкото всичко чисто документално изглеждало нормално на представляващите ищеца, те нямали никакви колебания, че комуникират именно с дружеството „***" ЕООД и в частност с неговия управител относно закупуване от страна на ищеца на 1 000 мт пшеница, български произход, реколта 2016 г. Ищецът получил по електронната си поща проформа-фактура и фактура.Платил по тях, посочвайки в основанията за преводите именно тези документи и доколкото двата превода били минали успешно /доказателство, че банковата сметка съвпада с името на получателя - „***" ЕООД/, то у ищеца не били възникнали никакви притеснения и съмнения за автентичността на представените документи.Твърди,че независимо дали действително документите са подписани от управителя на ответника и дали представители на „***" ЕООД са имали достъп до използваната за кореспонденцията електронна поща - alsieinacrou/ ahv.ho, страните са обвързани с валидно възникнало и развалено с нотариалната покана взаимоотношение за покупка на 1000 м.т. пшеница, български произход, реколта 2016 г.

Навежда довод,че липсва всякаква правна, търговска и житейска логика „***" ООД да съставя неистински документи, въз основа на които да претендира парично вземане.Със или без тези документи, ищецът е кредитор на ответното дружество за процесната сума. Единственият, който изначално би имал интерес от съществуване на неистински документи е самият ответник, който е получил сумата от 250 000 лв. и не е изпълнил насрещна престация, знаейки, че в един бъдещ процес ще може да направи възражения срещу вземането на доверителя ни, позоваващи се именно на истинността на процесиите документи.

Уточнява ,че приложената към исковата молба Фактура № 2047/22.12.2016 г., издадена и подписана от ответника „***" ЕООД, за сумата от 300 000 лв., предмет на процесния договор за покупко-продажба на фуражна пшеница,не е първоначалната такава,която е Фактура № 1982/21.12.2016 г., която е напълно идентична с представената Фактура № 2047/22.12.2016 г., освен досежно нейния номер и дата па издаване.

Фактура № 1982/21.12.2016 г. била първоначално представената на ищеца фактура, като видно от платежното нареждане за 100 000 лв. от 04.01.2017 г., същото е извършено с основание „ ф-ра 0000001982/21.12.2016 частично“.Едва на 13.01.2017 г., управителят на ответника е изпратил и-мейл до „***" ООД, съгласно който се е ,, наложило" да се смени номера на фактурата поради възникнала грешка. С този и-мейл била изпратена и Фактура № 2047/22.12.2016 г. за същата сума, която обаче освен различен номер, имала и различна дата на издаване от първоначалната Фактура № 1982/21.12.2016 г.

Към онзи момент представляващите ищеца не са се усъмнили кое налага тази промяна на идентификационните данни на данъчния документ, но анализирано към днешна дата, това действие от страна на „***" ЕООД изглеждало съвсем логично и напълно в унисон с цялата предприета стратегия, целяща ощетяване на ищеца и опит за избягване от отговорност, поради виновна невъзможност да бъде изпълнено процесното задължение за доставка на 1000 м.т. фуражна пшеница.

Евентуално логично обяснение за извършеното на 13.01.2017 г. заместване на Фактура № 1982/21.12.2016 г. с Фактура № 2047/22.12.2016 г. е безспорното обстоятелство, че като основание за превода от 04.01.2017 г. е записано „ф-ра 0000001982/21.12.2016 частично “.

Оспорва твърдението на ответника за наличието на устен договор между страните за продажба на „селскостопанска продукция“,както и твърдението,че е получил по този договор доставка на стойност 135 000 лв. Оспорва твърдението,че ответникът му е предал каквато и да е било“селскостопанска продукция“.

Прави възражение,че управителят на ответника не е реагирал по никакъв начин след като е получил двата превода. Преводът от 21.12.2016 г. за 150 000 лв. е с основание ,,Проформа ф-ра 1000000001 частично плащане", а преводът от 04.01.2017 г. за 100 000 лв. е с основание „ф-ра 0000001982/21.12.2016 частично". Обичайната търговска практика изисква всеки търговец, получил превод на грешно основание, веднага да реагира, като уведоми както своята банка, така и наредителя на сумите. Това не е направено в процесния случай.

Навежда довод,че дори да се приеме, че е налице мнимо представителство и че трето за спора лице се е представяло за „***“ ЕООД, то до настоящия момент ответника не е направил възражение по чл. 301 от ТЗ, с което да се противопостави на сключения договор.

Добрички окръжен съд,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът представя по делото Договор №51/21.12.2016 г. ,сключен между „***" ЕООД и „***" ООД,по силата на който „***" ЕООД,в качеството на продавач,се задължава да продаде на и „***" ООД,в качеството на купувач 1000 метрични тона пшеница в периода 21.12.2016 г. до 28.12.2016 г.,при цена от 300лева за метричен тон.Договорено е ,че плащането се извършва след подписването на договора и издаването на проформа фактура.В чл.7,1 от Договора е уговорено,че при неизпълнение /недоставяне на стоката или част от нея/купувачът има право да развали договора е да иска заплащане на неустойка в размер на 30 % от стойността на недоставеното количество.Представеният договор носи подписите на представителите на двете дружества и е подпечатан с фирмените им печати.В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца обясни,че след като страните били свързани от посредник,ищецът е изготвил договора,подписал го е и след сканиране е бил изпратен на посочен електронен адрес,след което подписаният договор е бил върнат подписан и сканиран от същият електронен адрес са проформа-фактура,която ищецът е изпратил на ответника на 21.12.2016 г. пак на същия електронен адрес atsiеmagro@abv.bg.Представени са разменени между страните писма от 21.12.2016 г./два броя-лист 19 и 20 от делото/, писмо от 26.01.2017 г./лист 26 от делото/,писмо от 27.01.2017 г./лист 27 от делото/,писмо от 04.01.2017 г./лист 23 от делото,писмо от 05.01.2017 г. /лист 24 от делото /,всички които са изпратени на електронен адрес atsiеmagro@abv.bg .

Към отговора на исковата молба ответникът представя същите писма,които е получил на този адрес,както и договора.

Ищецът е представил писмо от 13.01.2017 г. ,с което ответното дружество признава,че по издадената фактура №00000020147/22.12.2016 г. за 1000 тона пшеница реколта 2016 г. по която е получил 250 000 лв., не е извършена доставка до 31.12.2016 г.,но обещава фактурираните количества да бъдат доставени през 2017 г.

По искане на ответника,по делото бе назначена и приета графическа експертиза,по която вещото лице установява,че договорът не е подписан от лицето *** М.,управител на „***" ЕООД и същият е изпълнен с опит да се възпроизведе подписа на това лице.Според заключението положеният печат в договора за „***" ЕООД не съвпада с нито един от двата печата на дружеството,които са били представени на вещото лице от управителя.

Във връзка с твърдението на ответника,че соченият от ищеца електронен адрес atsiеmagro@abv.bg е различен от използуваният от дружеството такъв atsimagro@abv.bg,по делото бе назначена съдебно-техническа експертиза със задачи да установи кой и кога е регистрирал и използувал електронните адреси и да посочи всички IP адреси от които е са достъпвани посочените два електронни адреси.В изпълнение на задачата си вещото лице не можа да получи от „Нет Инфо“АД цялата му необходима информация за изготвяне на експертизата,тъй като данните за електронен адрес atsiеmagro@abv.bg са заличени от системата,поради непосещаването на адреса от 02.10.2017 г. и поради необходимостта за изрично разрешение за даване на отговора от кои IP адреси са достъпвани посочените два електронни адреси.Въз основа на наличната му информация вещото лице даде отговор,че и двата адреса са регистрирани от лицето М.П..

По делото бе назначена и счетоводна експертиза по която вещото лице установява,че „***“ ООД е осъществило банков превод по сметка на „***" ЕООД ,с вписано основание проформа- фактура №1000000001 ,частично плащане в размер на 150 000 лв. ,на дата 21.12.2016 г. Съответно,в счетоводството на ответника,вещото лице не е установило издадена проформа фактура с такъв номер.

Вещото лице е установило,че във фактуриер кочан с фактури фигурира фактура №0000001982/27.12.2016 г.,на която е започнало попълване на реквизити –получател“***“ООД с данни за адрес,ЕИК,МОЛ и вписан предмет“аванс фактура №0000001982,която може да бъде квалифицирана като „анулирана“,тъй като не е намерила отражение в дневник за продажби,не е регистрирана в счетоводните регистри и не е декларирана пред ТД НАП.

Съответно,в счетоводството на „***" ЕООД с тази сума е погасено вземане по издадена данъчна фактура №0000002047/22.12.2016 г.,в която е записано“аванс зърно“.

На 04.01.2017 г. „***“ ООД е осъществило още един банков превод по сметка на „***" ЕООД ,с вписано основание фактура №0000001982/21.12.2016 г. частично плащане в размер на 100 000 лв..

Съответно,в счетоводството на „***" ЕООД с тази сума е погасено вземане по издадена данъчна фактура №0000001986/03.01.2017 г.

Заключението на вещото лице е,че при воденето на счетоводството на „***" ЕООД са допускани пропуски и конкретно-различие във вписаните основания за извършените преводи от „***“ООД и съответното отразяване,покриване на вземане по фактури.

Проверката е установила наличие в счетоводството на ответника „***" ЕООД данъчна фактура №0000002047/22.12.2016 г. с вписан получател „***“ООД и основание „АВАНС ЗА ЗЪРНО“ и данъчна фактура №0000001986/03.01.2017 г. с получател „***“ООД в размер на 100 000 лв. с вписан предмет “АВАНС СЛЪНЧОГЛЕД“.

В счетоводството на „***" ЕООД вещото лице е установило издаването на фактура №0000002048/23.12.2016 г. за продажба на „***“ООД на слънчоглед 188,08 т.х715=134 477,20 лв.Към посочената фактура на вещото лице са били представени пътно-прехвърлителни разписки,в които било посочен получател „***“ООД ,като е посочено че слънчогледа е натоварен в с.Тянево,с посочени рег.номера на МПС,имена на водачи,подпис и печат за изпращач

„***" ЕООД,но без да е посочено място на разтоварване и без положен подпис за „приел превозвач“.В хода на проверката не са представени кантарни бележки,складови разписки и други документи за приемане,заприхождаване на стоката и документи доказващи че краен получател на стоката е „***“ООД.

Съответно при проверката в счетоводството на ищеца „***“ ООД вещото лице е установило наличието на компютърно оформена фактура №0000001982/21.12.2016 г. с издател „***" ЕООД и получател „***“ ООД с вписан предмет „пшеница реколта 2016 „ и количество 1000 тона с единична цена 300 лв. за тон и обща цена 300 000 лв. и компютърно оформена фактура №0000002047/22.12.2016 г. с издател „***" ЕООД и получател „***“ ООД с вписан предмет „пшеница реколта 2016 „ и количество 1000 тона с единична цена 300 лв. за тон и обща цена 300 000 лв. Вещото лице е установило,от извършена проверка на счетоводството на „***“ ООД ,че първоначално декларираната фактура с номер №0000001982/21.12.2016 г. за месец декември е била коригирана с нова декларация на 13.01.2017 г. и заменена с фактура № №0000002047/22.12.2016 г.

Представена е нотариална покана от „***“ ООД до „***" ЕООД,връчена на управителя М.М. на 06.08.2018 г.,с която ищецът разваля договора на основание чл.87,ал.2 от ЗЗД поради неизпълнение на поетите задължения повече година и половина след уговорения срок и го поканва ответното дружество в двуседмичен срок от получаването на поканата да върне получените 250 000 лв. и дължимата по чл.7,1 от Договора неустойка за неизпълнение в размер на 90 000 лв.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия закон,съдът прави следните правни изводи:

По делото следва да се приеме,че страните са имали валидно продажбено отношение за 1000 тона пшеница,реколта 2016 г. за цена по 300 лв./тон и срок за изпълнение от 22.12.2016 г. до 28.12.2016 г.Следва да се приеме,че договорът е сключен в писмена форма съгласно чл.293,ал.2 от ТЗ,тъй като е подписан двустранно/ и от двете страни по договора/,като подписването е станало поетапно,чрез размяна на договора в сканиран вид.Независимо,че по делото се установи,че договорът и фактура №00000020147/22.12.2016 г. не са подписани от управителя на ответното дружество,следва да се приложи разпоредата на чл.301 от ТЗ за потвърждаване на действията,доколкото след получаване на договора и авансите в размер на 250 000 лв.,ищецът не се противопоставил по никъкв начин след узнаването.Напротив,сам е издал и изпратил на ищеца първо фактура № №0000001982/21.12.2016 г.,а след това я е заменил с №00000020147/22.12.2016 г.

Установи се по делото,а то не бе и спорно,че ищецът е превел на ответника аванси в размер на 250 000 лв.Представено бе изходящо от ответника извънсъдебно признание,че не е изпълнил задълженията си по договора в уговорения срок.

Ответникът по никакъв начин се успя да докаже,че страните са били обвързани от устен договор за продажба на слънчоглед,нито пък представи доказателства за частично изпълнение по договор за слънчоглед.

Ответникът не доказа никакво изпълнение,по никакъв договор.

Не се доказаха по делото твърденията на ответника за създадена от ищеца „измамна схема“ чрез предварително създаване на фалшив електронен адрес.Напротив,той сам представи получаваната от него на този адрес кореспонденция,включително и договора.Неоспорената техническа експертиза установи,че и двата адреса са създадени от *** М.,а заключението на вещото лице по счетоводната експертиза установи,че не е възможно ищецът да узнае сам номерата на фактурите,издавани от ответника,което е още едно доказателство за разменяната от страните по този имейл информация.

Установи се по делото,валидното разваляне на договора,с оглед доказаното неизпълнение от страна на ответника ,на основание чл.87,ал.2 от ЗЗД,поради което ответникът няма правно основание да задържа авансово платената му цена от 250 000 лв. и следва да бъде осъден да я върне,ведно със законната лихва от деня на поканата.

Поради доказаното валидно сключване на договора и доказаното неизпълнение от страна на ответника,на основание чл.7,1 от Договора същият следва да бъде осъден да заплати и договорената неустойка ,в размер на 90 000 лв. върху цената на цялото недоставено количество пшеница, ведно със законната лихва от деня на поканата.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 14 100 лв.,адвокатски хонорар в размер на 12 396 лв., 645 лв. за обезпечителното производство и пътни разходи в размер на 1 154,40 лв. или в общ размер на 28 295,40 лв.

Воден от гореизложеното,Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА «***»,гр.Добрич,ЕИК -*** да заплати на «***»ООД,ЕИК-***гр.Варна сумата от 250 000 лв.-главница, представляваща платена на отпаднало основание цена по сключен и развален Договор за покупко-продажба на фуражна пшеница от 21.12.2016 г. ,ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня, следващ деня на разваляне на договора - 07.08.2018 г., до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА «***»,гр.Добрич,ЕИК -*** да заплати на «***»ООД,ЕИК-***гр.Варна договорената неустойка в размер на 90 000 лв., представляваща равностойността на 30 % от недоставеното количество пшеница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня, следващ деня на разваляне на договора - 07.08.2018 г., до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА «***»,гр.Добрич,ЕИК -*** да заплати на «***»ООД,ЕИК-***гр.Варна сумата от 28 295,40 лв. разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: