Р Е Ш Е Н И Е

№ 99

гр. Добрич, 05.07.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав: СЪДИЯ Г. ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа Т. д. № 43 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 43/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба, рег. вх. № 1252/20.02.2019 г. на регистратурата на Окръжен съд - Добрич, с дата на пощенското клеймо 19.02.2019 г., на Д.С.К. ***, с която срещу „***“ ЕАД гр. София, ул. „***“ № 3, е предявен иск за плащане на сумата от 30 000 ( тридесет хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на брат му Г. С.К. на 24.05.2014 г., в резултат на ПТП, настъпило на 16.05.2014 г., виновно причинено от водача на л.а. „***“ ДК № ***- Г.З.М., застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „***“ ЕАД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № *** със срок на действие 20.11.2013 г. – 19.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата по увреждането – 16.05.2014 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 226 КЗ ( отм. ) във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 16.05.2014 г. водачът на л.а. „***“ ДК № ***Г.З.М., нарушила правилата за движение по пътищата, като навлязла в кръгово кръстовище в гр. Добрич между бул. „Д.“ и околовръстен път на изхода на града в посока гр. Балчик, без да спре и пропусне Г. С.К., който се е движел с мотопеда си по път с предимство. Вследствие на това последвал удар, при който Г. С.К. паднал на пътното платно и получил тежка травма на главата. Пострадалият е бил настанен за лечение в болница, където на 24.05.2014 г. вследствие на получените при произшествието наранявания починал.

По случая е било образувано ДП № 489/2014 г. по описа на Първо РПУ-Добрич, което приключило с внесен обвинителен акт в съда срещу Г.З.М..

С влязла в законна сила присъда № 10/13.05.2015 г. по НОХД № 104/2015 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, Г.З.М. е била призната за виновна в това, че на 16.05.2014 г. в гр. Добрич, на кръгово кръстовище между бул. „Д.“ за гр. Балчик, при управление на МПС- л.а. „***“ ДК № ***е нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 102 ППЗДвП и чл. 45 ППЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на Г. С.К. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, като я оправдал за това, че е нарушила правилата на чл. 6, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 НК й определил наказание три години лишаване от свобода, което намалил с една трета и й наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от три години; като на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК я лишил от право да управлява МПС за срок от две години.

Съдът приема за безспорно установен фактът на наличието на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена от собственика на МПС с „***“ ЕАД гр. София, обективирана в застрахователна полица № **, със срок на покрит застрахователен риск 20.11.2013 г. – 19.11.2014 г.

Видно от доказателстната по делото – удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № 5/07.12.2018 г., изд. от кмета на с. Оброчище, общ. Балчик, област Добрич, ищецът Д.С.К. е брат на починалия Г. С.К..

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. Д.К. ( син на ищеца и Д.С.К. и племенник на починалия Г. С.К. ), чиито показания Съдът преценява съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като има предвид възможната негова заинтересуваност. Свидетелят установява наличието на изключително близки отношения между братята Д. и Г. Карамфилови. Връзката им била много силна и емоционална, изградена от най-ранното им детство и продължила в течение на следващите години на тяхното житейско развитие.Д.К. чувствал изключително близък своя брат Г. К., с когото е споделял най-съкровените неща от живота си, разчитал е на неговите съвети и подкрепа.За Д. Кармфилов загубата на брат му Г. К. била изключително тежка.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на прекия иск срещу застрахователя по чл. 226 КЗ ( отм. ):

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ).

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.

Ищецът има качеството на потребител на застрахователни услуги по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КЗ ( отм. ). Постоянната и задължителна практика на ВКС приема, че за потребителите за застрахователните услуги се отнася изричната специална подсъдност, уредена в чл. 113 ГПК - опр. 47 – 2011 - II ТО, опр. 95 - 2010 - ІІ ТО, опр. 474 – 2009 - ІІ ТО.

С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 113 ГПК ), действащи към датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд гр. Добрич като първа инстанция.

При предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ) за обезщетение за вреди, претендирани в резултат на ПТП, причинено от лице, осъдено с влязла в сила присъда, срещу застраховател, ищецът не внася държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК урежда освобождаването от внасяне на държавна такса от ищец по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда. Законодателят е имал предвид характера на вредата, а не основанието, на което се претендира исковата претенция. Обстоятелството, че отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” по отношение на пострадалото лице в резултат на причинено от застрахования ПТП, има договорен характер, не променя характера на вредата. Настъпилото увреждане е в резултат на причинено от застрахования при ответника ПТП, за което прекият причинител е осъден с влязла в сила присъда. Отговорността на застрахователя е функционално зависима от тази на прекия причинител, поради което е налице хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. В този смисъл - опр. 313 - 2013 - ІІ ТО, опр. – 288 - 2013 - ІІ ТО, опр. – 139 - 2012 – ІІ ТО, опр. – 611 – 2010 - ІІ ТО.

Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.

Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледат по същество.

По основателността на прекия иск срещу застрахователя по чл. 226 КЗ ( отм. ) :

Член 257 КЗ ( отм. ) установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства.

По силата на задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите от причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съобразно българското законодателство или законодателството на страната, в която е настъпила вредата – чл. 257, ал. 1 КЗ ( отм. ).

С договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди –чл. 226 КЗ ( отм. ).

Член 226 КЗ ( отм. ) урежда т. н. пряк иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.

Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право.

Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.

С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования.

С изпълнението се погасява и задължението на застрахователя спрямо застрахования, основаващо се на застрахователното правоотношение между тях.

Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Всички промени в правото на обезщетение като увеличаване, намаляване на размера му или прекратяването му водят до съответните промени и в прякото право. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.

Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ) при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.

Съдът, съобразно разпоредбата на чл. 300 ГПК, и с оглед формираната сила на пресъдено нещо на Присъда № 10/13.05.2015 г. по НОХД № 104/2015 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, приема за безспорно установено, че на 16.05.2014 г., при пътно-транспортно произшествие, Г.З.М. като водач на МПС, по непредпазливост причинила смъртта на Г. С.К. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

Деянието на водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД.

Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност” за репарация на претърпените от ищците неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Контроверсният въпрос в случая е относно правото на ищеца Д.С.К. да иска обезщетение за неимуществени вреди от смъртта брат си Г. С.К..

Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди се съдържа в чл. 52 ЗЗД.

Съгласно цитираната разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна категория.

Справедливостта е критерий за определяне размера на неимуществените вреди.

При прилагането на критерия на справедливостта следва да се отчитат въведените още от Аристотел ( 384 г. пр. н. е. – 322 г. пр. н. е. ) в книга пета на „Никомахова етика“ ( 300 г. пр. н. е. ) принципи на „възстановителна справедливост“ (лат. iustitia correctiva ), изискваща състоянието на един човек да бъде възстановено след настъпването на една неправда в състоянието, което е съществувало преди тази неправда; и на „разпределителна справедливост“ (лат. iustitia distributiva ), която изисква лицата в едно и също положение да търпят еднакви последици от състоянието, в което се намират, т. е. еднакво третиране на еднаквите случаи.

В хипотезата на чл. 52 ЗЗД посочените два принципа действат паралелно – еднаквите по вид и степен вреди да намират еднаква компенсация, която да отговаря на действително преживените страдания. Право на обезщетение има всеки човек, който се е намирал в емоционална връзка с починало при непозволено увреждане лице, поради това, че е загубил тази връзка ( проявна форма на разпределителната, „дистрибутивна“ справедливост); доколкото обаче не всеки вид емоционална близост е еднакъв, то и не всеки вид социална връзка с починалия следва да дава право на обезщетение (проявна форма на възстановителната, „корективна“ справедливост).

Понятието „справедливост” е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства – начин на извършване, обем, характер и тежест на увреждането, степен, интензитет и продължителност на търпимите болки и страдания, физическите и психологическите последици за увредения, възраст на увреденото лице, отношенията между пострадалия и близките му, промяната в живота на близките на пострадалия и други фактори.

Обезщетението за неимуществени вреди има само компесаторна функция.

Вземането за обезщетяване на неимуществени вреди има своите корени в римския деликт iniuria.

Сравнителното право познава две системи за обезщетяване на неимуществените вреди, които се различават в зависимост от кръга на случаите, за които може да се присъжда обезщетение.

Първата от тях е на френското право, което в чл. 1240 ФГК урежда обща клауза за поправяне на всяка морална вреда, независимо от вида на нарушението на засегнатото право.

Втората система е възприета от германското и италианското право ( параграф 847 ГГЗ и чл. 2059 ИтГК ). Тя допуска обезщетяване на неимуществените вреди само в предвидените от закона случаи.

В България развитието на института е противоречиво.

Въпросът за обезщетението на неимуществени вреди от смърт на близък е бил уреден за пръв път в чл. 262, ал. 2 от Наказателния закон от 1896 г. в първоначалната му редакция, която е предвиждала, че право на обезщетение при смърт имат възходящи, низходящите и съпругата.

Член 56 ЗЗД ( отм. ) не е съдържал легална дефиниция на понятието „вреда” и не е разграничавал имуществените и неимуществените вреди. Тълкуването на чл. 56 ЗЗД ( отм. ) е било правено във връзка с наказателния закон, като през различни периоди се е приемало, че се дължи обезщетение за всички вреди или само за вредите, изрично предвидени в закона.

С приемането на чл. 52 ЗЗД българското законодателство категорично се присъедини към системата за обезщетяване на всички неимуществени вреди.

Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно до три групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, както и на лице, което се е намирало в трайна и дълбока емоционална връзка - ТР – 1 – 2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 – ОСГК.

Неимуществените вреди обхващат комплекс от блага на човешката личност.

В преамбюла на Конституцията на Република България правата на личността, нейното достойнство и сигурност са обявени върховен принцип.

В литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди са широк кръг и обхващат последиците от засягането както на блага, които са предмет на субективни права ( права на свободно развитие на личността, права върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име, право на фирма, право на личен живот, право на изображение, права върху предмети на т.н. индустриална собственост и други ), така и на блага, които не са предмет на права - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., с. 434.

Законът за задълженията и договорите не дава указание за кръга на правоимащите.

Кръгът на лицата, които имат право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 52 ЗЗД в случаите на смърт е изяснен с приетите от Пленума на Върховния съд постановления от 1961 г., 1969 г. и 1984 г., и от Общото събрание на Наказателната, Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд през 2018 г.

Кръгът на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най - близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга – ПП – 4 – 1961 г.

С ПП – 5 - 1969 г. е допълнена т. 2 от раздел III от ПП – 4 – 1961 г. относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт в следния смисъл - имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглеждано, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.

В цитираните актове на Върховния съд е възприето принципното положение, че се обезщетяват „страданията и загубата на морална опора и подкрепа“ от близките на загиналия. ПП – 4 – 1961 г. и ПП – 5 – 1969 г. въвеждат като критерий за определяне кръга на материално легитимираните да получат обезщетение лица близостта със загиналия. Изброяването на този кръг от лица – възходящи; низходящи; съпруг; отглеждано, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го; лице, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала; е примерно.

Възприетият от ПП – 4 – 1961 г. и ПП – 5 – 1969 г. критерий на фактическа близост е изоставен от Върховния съд в средата на 80-те години на ХХ в. с приемането на ПП – 2 – 1984 г. С този акт на Върховния съд, кръгът на правоимащите при смърт на пострадалия лица се свежда само до възходящите, низходящите и лица, които фактически имат същото положение спрямо починалия. Всички други лица извън този кръг, включително и братята, сестрите, възходящите от втора и по – горна степен и низходящите внуци и правнуци, са изключени.

С ТР – 1 – 2018 – ОСНГТК е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ПП - 4 – 1961 г., ПП – 5 – 1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. ПП – 2 – 1984 г. е обявено за изгубило сила.

Установеното с ТР – 1 – 2018 – ОСНГТК тълкуване на правната норма се прилага след приемането на тълкувателното решение., т. е. след 21.06.2018 г. и няма обратно действие.

В случаи, когато преди постановяването на ТР – 1 – 2018 – ОСНГТК са се осъществили факти от значение за съществуващо между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да се преценяват с оглед на съответния тълкувателен акт ( Постановление на Пленума на Върховния съд, респ. Тълкувателно решение на Върховния касационен съд ) действащ към момента на настъпването на последиците. В противен случай ще е налице обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо. Обратното действие на новия тълкувателен акт би довело до настъпването на неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с предходен тълкувателен акт.

Такъв е именно случаят, предмет на разглеждане на настоящото производство.

В случая, към датата на застрахователното събитие - 24.05.2014 г., ищецът Д.С.К., с оглед меродавното тълкуване, дадено с ПП – 2 – 1984 г., не е притежавал материална легитимация да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта брат си Г. С.К..

С оглед на гореизложените съображение, искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед пълната на изложението, дори да се приеме, че ищецът Д.С.К., с оглед тълкуването, установено с ТР – 1 – 2018 – ОСНГТК, притежава материалната легитимация да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта брат си Г. С.К., считано от 21.06.2018 г. ( датата на влизане в сила на тълкувателното решение ), така предявеният иск е неоснователен, поради следните съображения:

С ТР – 1 – 2018 – ОСНГТК е прието, че право на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД по изключение притежава всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В тези случаи не е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешенията, залегнали в ПП – 4 – 1961 г. и ПП – 5 – 1969 г.

В конкретния случай, от събраните по делото гласни доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като има предвид възможната заинтересуваност на свидетеля, се установява наличието на обичайна и традиционната за българското семейство връзка на обич и и взаимна привързаност между двама братя. По делото не се доказа наличието на много по-силна, трайна, емоционална връзка на ищеца с починалото лице от обичайната, чиято загуба да е била понесена много тежко от ищеца, засягайки сериозно неговия душевен мир, причинявайки болки и мъки, надхвърлящи страданието, свързано със смъртта на близък човек.

С оглед на изложените съображения, Съдът счита искът за неоснователен и недоказан, поради което следва да го отхвърли.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 1 716.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.С.К. ЕГН ********** ***, с която срещу „***“ ЕАД гр. София, ул. „***“ № 3, ЕИК **, със съд. адрес ***, офис 2, адв. Д.И. и мл. Адвокат П. П., за плащане на сумата от 30 000 ( тридесет хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на брат му Г. С.К. на 24.05.2014 г., в резултат на ПТП, настъпило на 16.05.2014 г., виновно причинено от водача на л.а. „***“ ДК № ***- Г.З.М., застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „***“ ЕАД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № *** със срок на действие 20.11.2013 г. – 19.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата по увреждането – 16.05.2014 г. до датата на окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Д.С.К. ЕГН ********** ***, да заплати на „***“ ЕАД гр. София, ул. „***“ № 3, ЕИК **, със съд. адрес ***, офис 2, адв. Д.И. и мл. Адвокат П. П., сумата от 1 716.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

СЪДИЯ: