О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 661

гр. Добрич, 05.08.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на пети август две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ

ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. ч. гр. д. № 5531/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд:

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Въззивно частно гражданско дело № 531/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по частна жалба на „АКПЗ“ ЕООД гр. С.срещу Разпореждане № 559/07.06.2019 г. по по ч. гр. д. № 435/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е отхвърлено искането на „АКПЗ“ ЕООД гр. С.за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за сумата от 150.40 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение.

Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.

Частната жалба е подадена от длъжника в установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от съобщаването на разпореждането.

Частната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Съображенията на Съда са следните:

В решения по дела С-473/00 и С-618/10 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която да не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява служебно или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят не подаде възражение.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК, Съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави – вж. Опр. № 974 - 2011- II ТО – ВКС. При тази преценка, съдът изследва фактите, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, както и уговорките в договора, които обуславят тяхното действие.

На длъжника е вменено задължение да осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат и ако не го изпълни, дългът му нараства и следователно опасността от свръхзадлъжнялост на потребителя се увеличава. Така уговорената неустоечна клауза излиза извън присъщите й функции. Клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26 ЗЗД и поради противоречие със закона – чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК

С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд, се явява правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 559/07.06.2019 г. по по ч. гр. д. № 435/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е отхвърлено искането на „АКПЗ“ ЕООД гр. С.за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за сумата от 150.40 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.