РЕШЕНИЕ
№ 186
06.08.2019 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Добрич, гражданско отделение, в закрито
съдебно заседание на шести август през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
МЛ. СЪДИЯ Г. ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Г. Пашалиев
въззивно гражданско дело № 462 по описа на Окръжен
съд – Добрич за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, ал.
1 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 5997/03.06.2019
г. по описа на ЧСИ Николай Ников, подадена от Г.Б.В., с адрес за призоваване:
гр. Г.Т., ул. „Т.“ № *, действащ лично и като представител на „С.Е“ ЕООД, с ЕИК
**, с адрес на управление: област В., община А., с. Д..
Предмет на обжалване е Постановление от
08.05.2019 г. на ЧСИ Н.Н.по изп.
дело № **, с което е извършено разпределение на събраната по изпълнителното
дело сума от 8972, 70 лв.
Жалбоподателят прави искане за отмяна на
процесното постановление.
Сочи, че изпълнителният лист, въз основа
на който е образувано изпълнителното дело е издаден на основание чл. 418 от
ГПК. В тази връзка изтъква, че е подал възражение срещу заповедта за незабавно
изпълнение, вследствие на което пред Районен съд – В. е образувано гр. дело №
3987/2019 г. Жалбоподателят прави обобщен извод, че разпределение не е следвало
да бъде извършвано, а изпълнителното дело е следвало да бъде спряно.
Взискателите
„И.А.Б.“ АД и НАП – ТД В. не изразяват становище по жалбата.
ЧСИ Н.Н.намира
жалбата за неоснователна. Сочи, че жалбоподателят не е представил доказателства
за депозираното от него възражение и за образуваното гражданско дело. Заявява,
че за същите съдебният изпълнител не следи служебно, а заповедният съд не е
изпратил съобщение, с което да го уведоми.
Съдът
намира следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № ** по описа на ЧСИ Н.Н.е образувано по молба с вх. номер 13128/05.11.2018 г. на взискателя „И.А.Б.“
АД.
Предмет на изпълнителното дело са
парични вземания на взискателя „И.А.Б.“ АД срещу
солидарните длъжници Г.Б.В. и „С.Е“ ЕООД.
За посочените вземания, на основание чл.
417 във вр. с чл. 418, ал. 2 от ГПК са издадени изпълнителни
листове от 22.10.2018 г. по ч. гр. дело №
15729 и от 26.10.2018 г. по ч. гр. дело №
15968 на Районен съд – В..
В хода на изпълнителното производство е
постъпила сума в размер от 8972, 70 лева от запор по вземане на длъжника Г.В.
по изп. дело № 20138100400784, където е в качеството
на взискател.
При
тези факти съдът намира следното от правна страна:
В жалбата, депозирана от длъжника, не се
съдържат конкретни оплаквания срещу извършеното разпределение на сумата по
кредитори. Въззивникът обосновава извода за
незаконосъобразност на постановлението на съдебния изпълнител единствено с
наличието на подадено възражение по чл. 414 от ГПК и на образувано гражданско
дело пред ВРС. Счита, че при настъпване на тези обстоятелства съдебният
изпълнител е следвало да спре изпълнителното производство и да не извършва
никакви действия по него, включително разпределение.
Във връзка с доводите на жалбоподателя е
необходимо да бъде посочено, че спирането на изпълнението се предпоставя от настъпването на определени юридически факти
и се постановява от заповедния съд. Тяхното осъществяване временно
преустановява развитието на производството. От този момент е забранено
извършването на последващи процесуални действия по
изпълнението, каквото в случая би се явило и разпределението на събраната сума
по смисъла на чл. 460 от ГПК.
В конкретната хипотеза приложима е
разпоредбата на чл. 420 от ГПК. Законодателят изрично е посочил, че
възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в
случаите по чл. 417, т. 1 – 9 от ГПК, какъвто е и настоящият. Следователно
самото депозиране на възражение по чл. 414 от ГПК, когато заповедта за
изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 1 – 9 от ГПК, не е сред
фактите, чието настъпване има за последица спиране на изпълнителното
производство.
Предявяването на иск по чл. 422 от ГПК
също не спира принудителното изпълнение, по аргумент от чл. 422, ал. 2 от ГПК.
Производството може да бъде
преустановено временно в два случая – при представяне на надлежно обезпечение
от длъжника по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД или при направено искане за спиране от
негова страна, което трябва да е подкрепено с писмени доказателства. Това са
били двете възможности пред въззивника.
Не може да бъде направен извод, че
същият се е възползвал от която и да е от тях, тъй като по делото не са
представени доказателства, от които да се установява, че заповедният съд е
спрял производството на някое от посочените основания. А в настоящото
производство тежестта да докаже постановено спиране на изпълнението е за въззивника.
Ето защо, настоящият състав намира, че
твърдяното спиране на принудителното изпълнение се явява недоказано. От тук
следва, че в процеса не е настъпила пречка, която да препятства развитието на
производството, и която, като последица след осъществяването си, да влече
порочност за всяко последващо действие по
изпълнението.
В заключение следва да бъде посочено, че
обжалваното разпределение е извършено без да е било постановено спиране на
производството от заповедния съд.
Изложеното налага извода, че Постановление
от 08.05.2019 г. на ЧСИ Н.Н.по изп.
дело № **, с което е извършено разпределение на събраната по изпълнителното
дело сума от 8972, 70 лв., е правилно и законосъобразно.
С оглед на горното, Въззивният
съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Г.В., срещу Постановление от
08.05.2019 г. на ЧСИ Н.Н.по изп.
дело № **, с което е извършено разпределение на събраната по изпълнителното
дело сума от 8972, 70 лв., като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – В. в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.