Р Е Ш Е Н И Е

№ 189

гр. Добрич, 15.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На петнадесети август година 2019

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 559 по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК и е образувано по жалба на Община – Г.Т.срещу разноските по изпълнително дело №** на ЧСИ с рег.№ * и район на действие ДОС – частта на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ – за горницата над 37.20 лева, таксата по т.4 от ТТРЗЧСИ – за горницата над 10 лева, както и възнаграждението на адвоката на взискателя – за горницата над 200 лева.

В жалбата се възразява срещу начисляването таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ върху сбора от паричното задължение, предмет на принудително събиране и адвокатския хонорар на взискателя, срещу начисляването на такса по т.4 от ТТРЗЧСИ за действия, които не са извършвани по делото и за прекомерност на възнаграждението на адвоката на другата страна, извършил единствено подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство. Иска се таксите в обжалваните части да бъдат отменени и да бъде постановено намаляване на адвокатското възнаграждение.

В писмено възражение насрещната страна Г.Т.С., чрез адвоката си, изразява становище за неоснователност на оплакванията в жалбата.

В мотивите на съдебния изпълнител е застъпено, че жалбата е недопустима, евентуално неоснователна.

След като се запозна с делото, съдът намира за установено следното:

Изпълнително дело №** на ЧСИ с рег.№* и район на действие ДОС е образувано по молба вх.№2100/15.06.2018г. на Г.Т.С. от гр.Г.Т.срещу длъжника Община –Г.Т.и има за предмет събирането на сумата от 310 лева по изпълнителен лист, издаден на 31.05.2018г. по а.д.482/2017г. на ДАС. С покана за доброволно изпълнение изх.№2996/19.06.2018г. съдебният изпълнител уведомил длъжника, че дължи да плати дълга от 310 лева по изпълнителния лист, 350 лева адвокатско възнаграждение, 83.20 лева такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, 33.30 лева допълнителни разноски и 100 лева разноски по изпълнителното дело.

Освен поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител не е постановявал друг акт, с който да се е произнасял за задължението на длъжника за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и за такса по т.4 от ТТРЗЧСИ /включена в разноските по поканата за доброволно изпълнение в размер на 24 лева с ДДС - сметка №14554/25.06.2018г./. Следователно актът, който обективира произнасянето на съдебния изпълнител за посочените два вида такси по изпълнението, е поканата за доброволно изпълнение. Тя е връчена на длъжника на 22.06.2018г. и срокът по чл.436 ал.1 от ГПК за подаване на жалбата срещу разноските в посочените части е изтекъл на 29.06.2018г. /петък, работен ден/. Жалбата на длъжника е подадена в кантората на съдебния изпълнител с вх.№2188/02.07.2018г. Т.е. жалбата е подадена след срока по чл.436 ал.1 от ГПК и не подлежи на разглеждане в частта срещу начислените по изпълнението такси по т.26 и т.4 от ТТРЗЧСИ.

Що се отнася до задължението за възнаграждението на адвоката на взискателя – с молба вх.№2141/22.06.2018г. длъжникът поискал от съдебния изпълнител да намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение. По това искане съдебният изпълнител се е произнесъл /година по-късно/ с постановление от 29.07.2019г. Жалбата е била преждевременно депозирана, но, с оглед последвалото произнасяне на съдебния изпълнител, следва да се приеме, че същата е допустима, насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

С постановлението от 29.07.2019г. съдебният изпълнител отказал да намали адвокатското възнаграждение за взискателя от начисления размер от 350 лева на размера от 200 лева, както се настоява от длъжника.

Справката с изпълнителното дело, по-конкретно с молбата за образуването му и приложения към нея договор за правна помощ, показва, че взискателят Г.Т.С. и упълномощеният от нея адвокат по изпълнението са се договорили за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, което да бъде платено по банков път, но плащане от взискателя на адвоката не е извършено. Това следва от липсата на отбелязване на съответното място в договора за правна помощ, както и от молбата за образуване на изпълнителното производство, в която изрично е посочено съдебният изпълнител да преведе сумата за възнаграждението на адвоката на взискателя по сметка на адвоката.

Длъжникът отговаря само за адвокатското възнаграждение, което взискателят реално е платил на адвоката си. Длъжникът не отговаря за договорено, но неплатено адвокатско възнаграждение. Възнаграждението за адвоката на взискателя не е такса по изпълнението и за него не може да се приложи разпоредбата на чл.79 ал.2 от ГПК. Когато взискателят е платил на адвоката си, сумата се събира от длъжника и се възстановява на взискателя, но е недопустимо, без взискателят да е платил възнаграждението, договореният му размер да се събере от длъжника и съдебният изпълнител да го плати на адвоката.

Следователно в настоящия случай от длъжника изобщо не би трябвало да се събира сума за възнаграждение на адвоката на взискателя. Длъжникът обаче не е поискал отмяна на начисленото му задължение от 350 лева в пълен размер, а само намаляване до размера от 200 лева. Поради това и, тъй като е недопустимо да се даде нещо повече от поисканото, жалбата следва да се удовлетвори с поисканото намаляване.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановление от 29.07.2019г. по изп.д. №** на ЧСИ с рег.№* и район на действие ДОС, с което съдебният изпълнител е отказал намаляване на адвокатския хонорар на взискателя от 350 лева на 200 лева, като вместо това постановява:

НАМАЛЯВА възнаграждението за адвоката на взискателя Г.Т.С. по изп.д. №** на ЧСИ с рег.№* и район на действие ДОС от 350 лева на 200 лева.

В тази част решението не подлежи на обжалване.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото и оставя без разглеждане жалбата на Община – Г.Т.срещу разноските по изп.д. №** на ЧСИ с рег.№* и район на действие ДОС в частта на начислената на такса по т.26 от ТТРЗЧСИ – за горницата над 37.20 лева, и в частта на начислената такса по т.4 от ТТРЗЧСИ – за горницата над 10 лева.

В тази част решението /с характер на определение/ подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.