О П Р Е Д Е Л Е Н И  Е

                                                   № 681

                                   гр.Добрич, 14.08.2019г.

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

    

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На четиринадесети август                                 година 2019

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА                                       

 

разгледа докладваното от съдията гражданско дело №289 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                                                                                                     

          Производството е по чл.153 от ЗПКОНПИ във вр. с пар.5 ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ.

         Образувано е по искова молба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу И.М.Б. с ЕГН ********** ***, Ж.С.Б., ЕГН ********** ***, Л.И.Б., ЕГН ********** ***, „Л.“ ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление – гр. П., ул. „Г.Т.“ № * и „С.“ ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. „Г.Т.“ № *. Предявени са искове за отнемане от ответниците в полза на държавата на незаконно придобито имущество – подробно описани в исковата молба недвижими имоти, моторни превозни средства и парични суми, общо на стойност 2 874 432.37 лева.

         След като са запозна с исковата молба и допълнителната за отстраняване на нередовности, както и с приложените към тях писмени доказателства, съдът провери, съобразно чл.130 от ГПК предявените искове и намира същите за недопустими поради следните съображения:

         Отмененият Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество регламентира особено санкционно производство по установяване и отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. То е уредено като единно производство, макар и осъществяващо се в относително самостоятелно обособени фази, първата от които се развива пред Комисията, а другите две - обезпечително и исково производства - пред съда.Трите основни етапа на развитие на процедурата по ЗОПДНПИ /отм./ са: 1. провеждане на предварителна проверка; 2. внасяне в съда на искане за обезпечаване на бъдещ иск и действия след налагане на обезпечителните мерки, и 3. съдебно производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Провеждането на съдебната фаза е обусловено от направеното от КОНПИ обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито на база резултатите от предварителната проверка по чл.21 и сл. от ЗОПДНПИ /отм./. В съответствие с чл.21 ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Предмет на проверката е изясняване на произхода, начина на придобиване и преобразуването на имуществото на проверяваното лице за определения от закона срок от 10 години. Именно в хода на тази проверка, проверяващите събират необходимите им сведения, като използват както общодостъпна, така и защитена информация, съхранявана от други органи, институции или отделни лица, анализират събраните данни и на тази база правят преценката и евентуалния извод за наличие на „значително несъответствие” между имуществото и нетния доход на проверявания, надвишаващ за целия проверяван период предвидения в пар.1 т.7 от ДР на закона размер. Следва да се отбележи, че съобразно чл.30 от ЗОПДНПИ /отм./, освен от Комисията, източниците за придобиване на имуществото могат да се установяват и от Прокуратурата, МВР, ДАНС, органите по приходите и органите на Агенция „Митници” – съответно на предоставената им компетентност. Проверката по чл.21 ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ започва с акт на директора на съответната териториална дирекция при сезиране с уведомление от предвидените в закона държавни органи /чл. 23, чл.24 и чл. 25 от ЗОПДНПИ /отм.// за наличие на предпоставките по чл. 22, 23 и 24 от ЗОПДНПИ /отм./. В случая проверката е въз основа на  уведомление на прокурора, че първият ответник е привлечен като обвиняем за престъпление от кръга на изброените в чл.22 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./. Следователно пърият етап от производството по този закон -  проверката започва с изричния акт на директора на съответната териториална дирекция - чл. 22 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./. Етапът на проверката приключва: 1. с решението на Комисията за образуване на производство и внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито - чл.37 ал.1 във вр. с чл.11 ал.1 т.1 от ЗОПДНПИ /отм./; 2. с решението на Комисията за отказ за образуване на производство по този закон и прекратяване на проверката, когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито - чл.37 ал.5 във вр. с чл.11 т.2 и т.3  от ЗОПДНПИ /отм./. Когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, Комисията може да приеме и решение за връщане на преписката за събиране на допълнителни данни, в който случай проверката продължава - чл.37 ал.5 пр.2 от ЗОПДНПИ /отм./.

          Във всички случаи обаче, съгласно изричната разпоредба на чл.27 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, „проверката по чл.21 ал.2 продължава до една година“, като съгласно рзпоредбата на ал.2 „Комисията може еднократно да удължи срока по ал.1 с още 6 месеца“ - с оглед правомощията й по чл.11 ал.1 т.2 пр.2 от ЗОПДНПИ /отм./, вкл. и съобразно предложението на директора на съответната териториална дирекция в този смисъл в заключението на мотивирания доклад от проверката - чл.27 ал.4 т.1 от ЗОПДНПИ /отм./.

        В настоящия случай след започване на проверката по реда на ЗОПДНПИ /отм./ и преди образуване на производството пред първоинстанционния съд е приет Закон за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ДВ бр.1/03.01.2019г./, с който е създадена нова ал.2 в пар.5 от ПЗР на закона. Съгласно тази разпоредба, неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон.

       Съгласно чл.107 ал.1 от ЗПКОНПИ, Комисията образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, съгласно ал.2, обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Проверката по чл.107 ал.2 от ЗПКОНПИ започва с акт на директора на съответната териториална дирекция, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по чл.108 ал.1 от закона. Според чл.112 ал.1 и 2, проверката по чл.107 ал.2 продължава до една година, като Комисията може да удължи срока до 6 месеца. Тази проверка, аналогично с отменения ЗОПДНПИ, приключва с решението на комисията за прекратяване на проверката или с решение за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество - чл.113 от ЗПКОНПИ.

      Срокът на проверката по чл.27 ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./, както и срокът на проверката по чл.107 ал.2 във вр. с чл.112  ал.1 и 2 от действащия ЗПКОНПИ е преклузивен. Независимо дали производството е по ЗОПДНПИ /отм./ или по ЗПКОНПИ, като цяло то приключва с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие впоследствие и исково производство пред съда, поради преклудиране на правомощията на Комисията и на нейните органи спрямо проверяваното лице. По въпроса за характера на аналогичния срок на проверката на Комисията по чл.15 ал.2 от отменения ЗОПДИППД е налице противоречива практика на ВКС, като към момента е налице образувано и висящо тълкувателно дело.

        Съдът споделя даденото в по-новата практика /решение №323/18.01.2018г. по гр.д. №5291/2016г. на IV ГО на ВКС/ разрешение, съгласно което срокът по чл.15 ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ за извършване на проверката от Комисията е преклузивен. При съобразяване с това разрешение, следва, че аналогичният срок по чл.27 ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ /отм./ и този по чл.107 ал.2 във вр. с чл.112 ал.1 и 2 от ЗПКОНПИ е преклузивен. Изводът следва от самата формулировка на разпоредбите на чл. 27 ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ /отм./ и чл. 112 от ЗПКОНПИ, от категоричния начин на регламентираното му ограничаване до една година, със забраната за неговото фактическо продължаване, с възможността само за еднократно продължаване  и то с изрично решение на Комисията. Изводът следва и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6 от ЕКЗПЧОС и чл.1 от Допълнителен протокол №1 към нея, съгласно която константна практика, всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност /решение №13/13.10.2012 г. по конст.дело №6/2012г. на КС/. Уреждането на този срок като преклузивен е обосновано и с оглед спазването на основния конституционен принцип в чл.17 ал.1 от Конституцията на РБ за неприкосновеността на частната собственост, имайки предвид, че обект на проверката на Комисията е имуществото както на проверяваното лице, така и на други лица, срещу които може да се води иска за отнемане на незаконно придобито имущество. Ако се приеме, че срокът за проверката по чл. 27 ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ /отм./ не е преклузивен /а инструктивен/, то би се стигнало до нарушение на критериите на законоустановеност и пропорционалност, тъй като териториалните органи на Комисията по чл.13 ЗОПДНПИ /отм./ биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия по чл.28 - чл. 34 от ЗОПДНПИ /отм./ като сами събират сведения за имуществото, местонахождението му, стойността, правното основание за придобиването му, пазарна стойност, преобразуване, приходи и разходи на юридическото лице, обичайни и извънредни доходи и разходи за издръжка на физическото лице и членовете на семейството му, платените публичноправни парични задължения към държавата и общините, сделките с имуществото на юридическото лице, сделките с имуществото на проверяваното лице и на членовете на семейството му, пътуванията в чужбина на проверяваното лице и на членовете на семейството му, както и на лицата, които представляват юридическото лице, обезпеченията и тежестите, наложени върху имуществото, както и задълженията, които са поети, други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото, начина на придобиването и на преобразуването му, да искат от съда разкриване на банкова и на търговска тайна, както и да извършват проверката за източниците за придобиване на имуществото при взаимодействие с другите горепосочени държавни органи и по този начин неограничено във времето - извън законоустановения срок да въздействат неблагоприятно в правната сфера на проверяваното лице и на останалите лица, срещу които може да се води иска, а те да търпят съществени ограничения, без произнасяне по същество от самата Комисия. Подобни са правомощията на комисията и по действащия ЗПКОНПИ. Поради това принципите за законоустановеност и пропорционалност не биха били нарушени само, ако в рамките на срока по чл.27 ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ /отм./, респ. по чл.112 от ЗПКОНПИ Комисията извърши преценка дали в резултат на проверката са установени законоустановените предпоставки /основания/ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и в резултат на тази преценка вземе решение по чл.11 ал.1 т.1 ЗОПДНПИ /отм./, респ. по чл.113 т.3 от ЗПКОНПИ за образуване на производство по този закон. Само в този случай производството по ЗОПДНПИ /отм./, респ.по ЗПКОНПИ би могло да продължи да се развива законосъобразно. Когато обаче в рамките на преклузивния срок  Комисията не е взела решение за образуване на производство, то не само проверката, но и производството като цяло приключват с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие исково производство пред съда, тъй като правомощията на Комисията и нейните органи спрямо проверяваното лице са вече преклудирани и е преклудирано и материалното право на Държавата за отнемане на имущество от това лице и от останалите лица, които могат да бъдат ответници по иска по чл. 74 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, респ. по чл.153 от ЗПКОНПИ. Становището, че срокът е преклузивен е застъпено и в мотивите на ТР №4/2016г. от 07.12.2018г. на ОСГК на ВКС, като е посочено, че срокът /с евентуалното му продължение/ за приключване на проверката има значение за надлежното упражняване на правото на иск, тъй като изтичането на този срок го преклудира.

          В случая проверката на КОНПИ /сега КПКОНПИ/ за установяване на значително несъотвествие в имуществото на И.М.Б. е започнала въз основа на протокол от 17.05.2017г. по чл.22 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ на директора на ТД на КОНПИ - С. при хипотезата на чл.22 ал.1 т.23 от ЗОПДНПИ /отм./ поради привличане на Б. като обвиняем за извършено престъпление по чл.321 ал.3 т.2 във вр. с ал.2 от НК, попадащо в предметния обхват на закона и уведомление от Специализираната прокуратура от 09.05.2017г.

       Решението на КПКОНПИ за образуване на производство и за обезпечаване на бъдещите искове е взето на 30.01.2019г. - решение №99/30.01.2019г.

       Решението на КПКОНПИ за предявяване на искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е взето на 30.04.2019г. - решение №689/30.04. 2019г.,  а исковете са предявени в съда на 02.5.2019г. 

      Преклузивният едногодишен срок по чл.27 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ е започнал да тече на 17.05.2017г. и съответно е изтекъл на 17.05.2018г. Решението на Комисията за образуване на производство е взето на 30.01.2019г., т.е. след изтичане на преклузивния срок. Няма данни срокът да е бил продължаван, но дори и това да е осъществено с максимално допустимите 6 месеца, то срокът отново е изтекъл преди вземане на решение за образуване на производство.

       С оглед изложеното по-горе, щом като до изтичане на преклузивния срок за проверката Комисията не е взела решение за образуване на производството по този закон, то образуваното след изтичането на този срок производство е недопустимо, като такова е и съдебното производство. Предявените искове са недопустими, съответно производството по тях подлежи на прекратяване. Не се налага различен извод и при действието на приложимия пар.5 ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, уреждащ в чл.112 срока на проверката по аналогичен начин.

        По изложените съображения и в съответствие с чл.130 от ГПК съдът

 

        О П Р Е Д Е Л И :

 

        ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№289/2019г. на ДОС по предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу И.М.Б. с ЕГН ********** ***, Ж.С.Б. с ЕГН ********** ***, Л.И.Б. с ЕГН ********** ***,*Л.“ ЕООД със седалище и адрес на управление – гр. П., ул.„Г.Т.“ №* и „С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление - гр.П., ул.„Г.Т.“ №*, искове за отнемане от ответниците в полза на държавата на незаконно придобито имущество – подробно описани в исковата молба недвижими имоти, моторни превозни средства и парични суми, общо на стойност 2 874 432.37 лева.

        Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд – Варна.

 

 

                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: