ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 665
05.08.2019 г., град Добрич
Окръжен
съд - Добрич, гражданско отделение, в закрито
съдебно заседание на пети август през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно
частно гражданско дело № 456 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 във вр. с
чл. 407, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба № 12649/24.06.2019
г., подадена от А.С.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв. Н.К.в със съдебен адрес:***.
Предмет на
обжалване е Разпореждане от
13.07.2018 г. по ч. гр. дело № 2980/2018 г., с което Районен съд – Добрич е
разпоредил да се издаде изпълнителен лист на основание влязло в сила Решение №
1485 от 05.06.1996 г. по гр. дело 1920/1995 г. по описа на Районен съд – Добрич
по отношение въвод във владение на ищеца Г.Д.Х. в реална част от процесния
имот, която й е разпределена от съда.
Във връзка с преценката за допустимост
на частната жалбата, въззивникът сочи, че не е получил покана за доброволно
изпълнение, а уведомление от СИС при Районен съд – Добрич за насрочено разпределение
на недвижим имот, находящ се на ул. „Теменуга“ № 13 в гр. Добрич.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност
на съдебния акт, с който е разпоредено издаването на изпълнителен лист.
Сочи, че последният е издаден въз основа
на Решение № 1485 от 05.06.1996 г. по гр. дело № 1920/1995 г., с което Районен
съд – Добрич е разпределил ползването на недвижим имот с планоснимачен № 326, в
кв. 19, находящ се на адм. адрес: ул. „Т.“ № ** в гр. Д. с площ от 290 кв. м.
По силата на съдебния акт е постановено Г.Х. и С. Х. да ползват незастроено
дворно място от 147 кв. м., а А.П. и С.П. да ползват 143 кв. м. незастроено
дворно място.
В тази връзка изтъква, че изпълнителният
лист е издаден при липса на валидно основание по чл. 404 от ГПК. Съдебното
решение, въз основа на което е издаден, не съдържа притезание, което да бъде
изпълнено принудително, а с него само се определя правното положение между
страните. Този извод произтича от характера на производството по иск с правно
основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, като такова по спорна съдебна администрация.
Допълва също, че към датата на подаване
на молбата за издаване на изпълнителен лист фактическото положение значително се
е променило. Приета е одобрена кадастрална карта, а площта на имота е увеличена
с 89 кв.м. Настъпила е и промяна на съсобствениците на имота. С нотариален акт
от 19.09.1995 г, № **, том *, по нот. дело № **/1995 г. на нотариус Ю.Д., А.П.
и С.П., прехвърлили правото си на собственост върху процесния имот на сина си П.П..
Иска разпореждането да бъде отменено, а
изпълнителният лист да бъде обезсилен.
Прави особено искане за спиране на
изпълнителното производство, тъй като не е получила покана за доброволно изпълнение
Счита, че насроченото за 27.06.2019 г. изпълнително действие ще увреди по
необратим начин интересите на страните и на трети лица, които са съсобственици,
но не са страни в производството.
Въззивникът е подал и втора жалба с вх.
№ 5165/01.08.2019 г. по настоящото частно гражданско дело, с която настоява да
му бъде връчено „допълнително експертно становище“, изготвено по изпълнителното
дело. Оспорва експертните изводи, залегнали в становището, и моли всички книжа
да се прикрепват последователно към делото.
Препис от частната жалба е изпратен на
въззиваемата страна, която в законоустановения срок не е подала отговор.
Съдът,
като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните
по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
В изпълнение на Разпореждане №
707/01.08.2019 г. на Окръжен съд – Добрич по ч.гр.д. № 456/2019 г., ДСИ при
Районен съд – Добрич е изпратил писмо, с което уведомява, че на А.П. е
изпратена призовка за насрочен въвод във владение по изп. дело. 2206/2018 г. Следователно,
преклузивният срок за упражняване правото на жалба срещу разпореждането на
районния съд не е започнал да тече за въззивника, тъй като по аргумент от чл.
407, ал. 1 от ГПК, началният момент, от който този срок започва да тече за
длъжника, е връчването на поканата за доброволно изпълнение. Поради тази
причина, настоящият състав счита, че разглежданите жалби са подадени в срок.
С Разпореждане от 13.07.2018 г. по ч. гр. дело № 2980/2018 г., Районен съд – Добрич е разпоредил да се издаде
изпълнителен лист на основание влязло в сила Решение № 1485 от 05.06.1996 г. по
гр. дело 1920/1995 г. по описа на Районен съд – Добрич по отношение въвод във
владение на ищеца Г.Д.Х. в реална част от процесния имот, която й е
разпределена от съда.
С посочения съдебен акт е издаден изпълнителен лист и въз основа на
него е образувано изп. дело № **/2018 г. по описа на СИС при Районен съд –
Добрич с взискатели С. Д. М., с ЕГН **********,*** и Г.Д.Х., с ЕГН **********,***.
На първо място следва да бъде отбелязано, че в настоящото производство
въззивният съд контролира законосъобразността на разпореждането за издаване на
изпълнителен лист, като проверката, която прави, е аналогична на проверката на
районния съд за издаване на изпълнителен лист. Следователно, проверява се дали
актът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника, изводимо от разпоредбата на чл. 406, ал. 1 от ГПК. Всички възражения свързани с
материалното право са извън обхвата на тази проверка, тъй като в случая се
проверява наличието единствено на процесуалните предпоставки за издаване на
изпълнителен лист.
В този ред на
мисли, възраженията на жалбоподателя за настъпила промяна в площта на процесния
имот, промяна на съсобствениците, са такива, които касаят материалното право.
Поради тази причина не подлежат на разглеждане от въззивния съд при проверката
по чл. 407, ал. 1 от ГПК. Тези възражения могат да бъдат релевирани в исковия
процес, а не в изпълнителното производство.
Настоящият
състав намира, че предпоставките за издаване на изпълнителен лист в конкретния
случай са налице.
Актът,
въз основа на който първостепенният съд е разпоредил издаването на изпълнителен
лист, а именно Решение
№ 1485 от 05.06.1996 г. по гр. дело 1920/1995 г. по описа на Районен съд –
Добрич, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
право.
Във връзка с преценката за наличието на
втората предпоставка следва да бъде даден отговор на възражението на въззивника
за липса на валидно основание по чл. 404 от ГПК, обосновано с твърдението, че
съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, не съдържа
притезание, което да бъде изпълнено принудително, а с него само се определя правното
положение между страните.
Твърдението на жалбоподателя, че
производството по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е такова по спорна
съдебна администрация, е правилно. Но изводът, че съдебното решение по такъв
иск не е годно изпълнително основание по чл. 404 от ГПК е неправилен.
Това възражение е преодоляно от
практиката. Процесуалният закон не урежда особени правила за реализация на
такива права, поради което се прилагат тези за общия исков процес. Съдебната
практика приема, че решението, с което съдът администрира граждански
правоотношения, като определя реда за упражняването им, е осъдително и подлежи
на принудително изпълнение. В този смисъл са Определение № 655 от 15.09.2014 г.
по ч.гр.д. № 4184/2014 г., III
г.о.
на ВКС и Определение № 897 от 12.12.2014 г. по ч.гр.д. № 6954/2014 г., III г.о. на ВКС, като в тях се
разглеждат случаи на решения по спорна съдебна администрация.
Колкото до документът с вх. №
5165/01.08.2019 г., именуван „жалба“, въззивният съд счита, че същият не следва
да бъде разглеждан в настоящото производство, тъй като съдържа предимно оплаквания
срещу начина на администриране на документите по изпълнителното производство и
жалбоподателят следва да го адресира до СИС при Районен съд – Добрич, пред който
е образувано процесното изп. дело.
Изложеното налага извода, че Разпореждане от 13.07.2018 г. по ч. гр. дело
№ 2980/2018 г., с което Районен съд – Добрич е разпоредил да се издаде
изпълнителен лист на основание влязло в сила Решение № 1485 от 05.06.1996 г. по
гр. дело 1920/1995 г. по описа на Районен съд – Добрич,
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед на горното, Въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане от 13.07.2018 г. по ч. гр. дело №
2980/2018 г., с което Районен съд – Добрич е разпоредил да се издаде
изпълнителен лист на основание влязло в сила Решение № 1485 от 05.06.1996 г. по
гр. дело 1920/1995 г. по описа на Районен съд – Добрич.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.