ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№702
21.08.2019 г., град Добрич
Окръжен
съд - Добрич, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на двадесет и първи август през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно
частно гражданско дело № 521 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 във вр. с
чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „***“
ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от И.Ц.К.,
подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Д.А..
Обжалва
се Разпореждане от 30.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1831/2019 г. по описа на
Районен съд - Добрич, в частта с която първоинстанционният съд е отхвърлил
искането на заявителя - „***“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за сумата от 236, 25 лв., представляваща неустойка за неизпълнение
на задължение; за сумата от 195, 00 лева, представляваща разходи, направени за
извънсъдебно събиране на вземането; за сумата от 236, 25 лева, представляваща
такса за експресно разглеждане на документи.
Жалбоподателят релевира възражения за
необоснованост на съдебния акт и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при постановяването му. Изтъква, че служебното
произнасяне по въпроса за неравноправността на определени клаузи е извън
компетентността на заповедния съд, тъй
като противоречи на целите на производството: опростеност, ускореност и
ефикасност, прогласени в Регламент ЕО № 861/2007 г. на Европейския парламент и
на Съвета от 11.07.2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с
малък материален интерес. Развива доводите си като посочва, че
първоинстанционният съд е нарушил основни начала на гражданския процес, а
именно принципите на диспозитивно и служебно начало в чл. 6 и чл. 7 от ГПК.
Жалбоподателят счита, че по този начин е ограничена равната възможност на
страните да упражнят предоставените им права и да установят истината в един
бъдещ исков процес.
В жалбата се навеждат доводи, че
нищожността на договорните клаузи поради неравноправния им за потребителя
характер, е особен вид недействителност, който се откроява от общите хипотези
на противоречие със закона или добрите нрави.
Като
допълнителен аргумент за основателност на възраженията си сочи, че заповедният
съд не трябва да прави такава служебна проверка, тъй като в заповедното
производство не се представят доказателства. В подкрепа на тезата си се
позовава и на чл. 143 от ЗЗП, в който е дадена легална дефиниция за
неравноправна клауза, като счита, че предвид липсата на доказателства няма как
и предпоставките по цитираната разпоредба да бъдат преценени, единствено от
съдържанието на заявлението по чл. 410 от ГПК.
В жалбата се излагат твърдения, че
уговорената неустойка е предназначена да обезщети евентуални вреди от
неизпълнението на договора и с нея не се цели резултат, извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В заключение се прави искане
разпореждането на първостепенния съд да бъде отменено и да бъде издадена заповед
за изпълнение за процесната сума.
Съдът, като прецени доводите, изложени в
частната жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, приема
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
Производството по ч. гр. дело № 1831/2019
г. по описа на Районен съд – Добрич е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „***“ ЕООД. В заявлението
е направено искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу длъжника М.С.Д., с ЕГН **********,***, за следните суми: 500, 00 лева
главница по договор за заем; 87, 61 лева договорна лихва за периода от
16.02.2019 г. – 21.05.2019 г.; 9, 82 лева обезщетение за забава за периода от
28.02.2019 г. – 21.05.2019 г.; 75, 00 лева разноски по ч.гр.д. № 1831/2019 г.; 236,
25 лева неустойка за неизпълнение на задължение; 195, 00 лева разходи за
извънсъдебно събиране на задължението; 236, 25 лева такса за експресно
разглеждане на документи.
Със свое
Разпореждане от 30.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1831/2019 г. Районен съд - Добрич е отхвърлил искането на
заявителя - „***“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите от 236,
25 лева неустойка за неизпълнение на задължение; 195, 00 лева разходи за
извънсъдебно събиране на задължението; 236, 25 лева такса за експресно
разглеждане на документи.
Въззивната
инстанция намира съдебния акт за правилен.
Заповедният
съд е задължен да се произнесе по въпроса за противоречието на искането със
закона или с добрите нрави, изводимо от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК. Самият законодател е вменил такова задължение на заповедния съд, поради
което и възражението на жалбоподателя, с което се отрича компетентността на
районния съд по тези въпроси е неоснователно. В този смисъл е и Определение №
974 от 07.12.2011 г по ч.т. д. № 797/2010 на II т.о. на ВКС.
Правилен
е и извода на съда за нищожност на неустойката за неизпълнение на задължение. От
обстоятелствената част на заявлението е видно, че неустойката се дължи от
заемателя по договора за заем при неизпълнение на следните задължения: в
тридневен срок от подписването на договора да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията си по договора, чрез поръчителство на две физически лица, всяко от
които да отговаря на подробно описаните в заявлението изисквания. Поради
неизпълнението им в срок, на длъжника е начислена еднократно неустойка за
неизпълнение в размер на сумата от 236, 25 лв.
Изключително високият размер на уговорената неустойка
е определен в нарушение на чл. 143, ал. 5 от ЗЗП. Релевантен е и въпросът за
характера на уговорената неустойка и нейната цел. В Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK е посочено много ясно, че
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
В конкретния случай клаузата стои изцяло извън
главното задължение за връщане на заетата сума, поради което губи характера си
на обезпечение на главното вземане, обезщетение на вредите от неизпълнението му
и санкция за поведението на длъжника.
Уговорената неустойка няма обезпечителен характер, тъй
като не обезпечава главното задължение, а акцесорното задължение за
предоставяне на обезпечение от заемателя. По този начин се разкъсва връзката
между неустойката и главния дълг. От тук следва също, че не служи за обезщетение
на вредите от неизпълнението на главното задължение и не може да бъде санкция
за поведението на длъжника. Не служи за обезщетение на вредите, тъй като на
третия ден след подписване на договора не може да бъде преценено дали такива
изобщо ще настъпят (длъжникът може да погаси вземането си), за да подлежат на
обезщетяване. Освен всичко изложено, предвиденият тридневен срок за намиране на
поръчители, които да отговарят на всички изброени условия, прави самото
задължение неизпълнимо.
Изложеното налага извода, че заемодателят използва
коментираната клауза единствено като средство за увеличение размера на главния
дълг, а не за постигане на присъщите й цели. Ето защо, изводът на заповедния
съд за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави, на
основание чл. 26 от ЗЗД, е правилен.
Второто вземане за сумата от 195, 00
лева, дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължението, е
уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от
потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са
такива по управление на кредита. Уведомяването на длъжника за
допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея, посредством
телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на
нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични
действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет
на договора разход.
Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема
предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ
елемент е. От тук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран
размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за
същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно
обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 от ЗПК. Ето защо,
настоящият състав споделя изводите на първостепенния съд за нищожност на
коментираната клауза.
Нищожна се явява и клаузата, предвиждаща плащане на
сумата от 236, 25 лева за експресно разглеждане на документи. Систематичното
тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята на законодателя да
бъде прокарана разделителна линия между таксите, дължими за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани за
действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и
забранява вторите.
Експресното разглеждане на документи не е действие по
усвояване или управление на кредита, тъй като предхожда сключването му в
темпорален аспект.
На същото основание не спада и към допълнителните
услуги. Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко
отношение към съществените престации, които при договора за кредит са
предоставяне на парична сума (от банката) и връщане на същата, заедно с
уговорената възнаградителна лихва на определения падеж (от кредитополучателя). Такива са издаването на
различни удостоверения от банката, включително заверени копия от
договора/погасителен план, известяване със смс или по телефон за получено
плащане, дължимо плащане, срок за плащане, и др. Всички тези действия са свързани с
кредита, но не попадат в съществените задължения на страните, нито са
задължително присъщи на договора за кредит, поради което е обосновано за
предоставянето им банката да въведе такса, тъй като не са предвидени или
предвидими при калкулиране на обичайните административни разходи по отпускането
или управлението на един кредит.
Експресното
разглеждане на документите на потребителя няма пряко отношение към съществените
престации при договора за кредит и от тази гледна точка може да бъде определено
като допълнителна услуга. Но, тъй като предхожда по време сключването на
договора и по същността си е цена за приоритетното им придвижване, то не може
да бъде споделено виждането, че тази услуга е свързана с договора за
потребителски кредит. Когато е предвидил връзката между договора и услугата,
като елемент от фактическия състав на нормата, законодателят е имал предвид
съществуващ договор.
Въззивният съд счита, че при тази
аргументация Разпореждане от 30.05.2019
г. по ч. гр. дело 1831/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е отхвърлено искането на заявителя - „***“
ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за сумите от 236, 25 лева неустойка за
неизпълнение на задължение; 195, 00 лева разходи за извънсъдебно събиране на
задължението; 236, 25 лева такса за експресно разглеждане на
документи., следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед на горното, Въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане
от 30.05.2019 г. по ч. гр. дело 1831/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич,
с което е отхвърлено искането
на заявителя - „***“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за сумите от 236, 25 лева неустойка за
неизпълнение на задължение; 195, 00 лева разходи за извънсъдебно събиране на
задължението; 236, 25 такса за експресно разглеждане на документи.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.