О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н  И   Е

 

 

№ 676

 

гр. Добрич,  12.08.2019 г.

 

                       В     И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А      

 

 

         ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на дванадесети август две хиляди и деветнадесета година в състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА   

          ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА   

                                                   ГЕОРГИ ПАВЛОВ

разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. ч. гр. д. № 526/2019 г.  по описа на Добричкия окръжен съд:        

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

         Въззивно частно гражданско дело № 526/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич  е образувано по частна жалба на Т.М.Т. с пост. и наст. адрес *** срещу Определение № 1695/18.06.2019 г. на Районен съд – Добрич по гр. д. № 484/2019 г.

С атакуваният съдебен акт, първостепенният съд е прекратил производството по делото и е изпратил гр. д. № 4684/2019 г. по описа на РС – Добрич на РС – София по подсъдност.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ищецът го обжалва с доводи за незаконосъобразност и неправилност  поради нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на възражението на ответника за местна неподсъдност на делото.

Насрещната страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт и потвърждаването му от въззивната инстанция. 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на  чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК. Частната жалба е подадена от ответника в установения от чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от съобщаване на определението.

Въззивната инстанция съобразно разпоредбата на чл. 269 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК следва да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалвания в цялост първоинстанционен съдебен акт, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в частната жалба по отношение на пороците, водещи до неправилност на определението.

Постановеният съдебен акт е издаден от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Относно правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция приема следното:

В разглеждания случай, изводите на първостепенния съд са неправилни и незаконосъобразни.

Първостепенният съд е сезиран с иск, предявен от Т.М.Т. срещу „Д.З.“ АД  гр. С. за плащане на обезщетение на основание сключен между страните договор за застраховка „К. на МПС“.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който е релевирал възражение за местна подсъдност по съображения, че ищецът нямал качеството потребител по см. на чл. 113 ГПК.

Предявеният пред първостепенния съд иск е иск за обезщетение по КЗ по смисъла на чл. 115, ал. 2 ГПК и подсъдността по него се определя от настоящия или постоянен адрес на ищеца или местонастъпването на застрахователното събитие.

В случая специалната разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК дерогира разпоредба на чл. 108 ГПК относно е общата подсъдност.

Атакуваният съдебен акт се явява неправилен и незаконосъобразен и като несъвпадащ с приетото от въззивната инстанция следва да се отмени.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

 

ОТМЕНЯ Определение № 1695/18.06.2019 г. на Районен съд – Добрич по гр. д. № 484/2019 г.

ВРЪЩА гр. д. № 484/2019 г.на Районен съд- Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

1.                           2.