О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 678

гр. Добрич, 12.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На дванадесети август година 2019

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ Х.

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

разгледа докладваното от съдията Г.Х.

въззивно частно гражданско дело номер 557 по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.396 ал.1 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Е.И. ***, чрез упълномощения адвокат, срещу определение №1907/08.07.2019г. по ч.гр.д.№1517/2019г. на Добричкия районен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове, които С.И.А. *** ще предяви срещу частната жалбоподателка за

сумата 7 500 лева, представляваща задължение по договор за поръчка от 01.09.2014г., в условията на евентуалност – неоснователно обогатяване, сформирана от стойностости за труд, средства, пособия, вътрешно оформление, обзавеждане със закупени материали, приспособления, техника и външна реклама за обособяване на обект Клуб „Е.”, в който ответницата е извършвала дейности във връзка с уроци по пиано и пеене, музикотерапия и работа с логопед;

сумата 4 942,20 лева, представляваща задължение от неоснователно обогатяване във връзка със заплатени от ищеца разходи, сторени от ответницата за ползвани услуги – ел.енергия, вода, интернет, СОД за периода 12.09.2014г. до 30.04.2019г. при упражняване дейността си чрез Клуб „Е.”;

сумата 2 500 лева, представляваща задължение по договори за заем, сключени на 10.09.2016г., 20.01.2017г., 12.09.2017г., 16.01.2018г., 25.02.2018г., всичките в размер на по 500 лева.

Съгласно посоченото в жалбата, обезпечението било допуснато от първоинстанционния съд, без да са налице предвидените за това в чл.391 ал.1 от ГПК предпоставки. Обезпечените бъдещи искове за неоснователно обогатяване били недопустими. Приложимата спрямо тях норма била чл.59 ал.1 от ЗЗД и като такива те можели да се предявят само субсидиарно, при липсата на друг иск, с който ищецът да защити правата си, което в случая не било налице – изложените от бъдещия ищец обстоятелства навеждали на наличието на договорни правоотношения между страните. Наред с това, липсвали писмени доказателства, които да обосновават вероятна основателност на бъдещите искове, а внесената от молителя парична гаранция не била достатъчно основание за аргументиране на такъв извод. В жалбата се възразява още и срещу наложената обезпечителна мярка „запор“ върху всички банкови сметки на ответницата и върху трудовото й възнаграждение, който подход я поставял в невъзможност да посреща ежедневните си нужди. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и молбата за допускане на обезпечението да се отхвърли.

Частната жалба е редовна и е подадена в срок.

В писмен отговор насрещната страна С.И.А. ***, чрез адвоката си, възразява срещу жалбата и моли за потвърждаване на определението на районния съд.

След като обсъди становищата на страните и провери делото, въззивният съд намира за установено следното:

Обжалваното определение е постановено по молба вх.№8853/03.05.2019г. на С.И.А. за допускане на обезпечение на бъдещ иск, който той смята да предяви срещу Е.И.С.. От изложеното в тази молба и в множеството следващи за уточняването й, се установява, че са касае за няколко бъдещи осъдителни иска, основани на обстоятелства и с искания, както следва:

1. В периода 12.09.2014г. – 30.04.2019г. ответницата безвъзмездно ползвала предоставен й за това от молителя недвижим имот /конкретизиран/. Ответницата не платила разходите за електроенергия, вода, интернет и СОД за периода, в който ползвала имота, каквото задължение имала, а същите били платени от молителя. Въз основа на тези обстоятелства молителят щял да предяви иск за осъждане на ответницата да му плати сумата 4 942.20 лева, съставляваща сбор от платените от него суми за разходите за ползването на имота от ответницата. Така възнамеряваният бъдещ иск е за неоснователно обогатяване по чл.59 ал.1 от ЗЗД;

2. В същия период молителят вложил средства за труд, вътрешно оформление, обзавеждане и оборудване на ползвания от ответницата имот за привеждането му в съответствие с нуждите на дейността, която ответницата осъществявала в него. Молителят сторил това по поръчка на ответницата. Въз основа на това молителят щял да предяви бъдещ иск за осъждане на ответницата да му заплати сумата 7 520 лева, съставляваща сбор от сторените от него разходи за извършване на поръчаното му от ответницата /конкретизирани са по вид, време и размер/. Така възнамеряваният бъдещ иск е на договорно основание, като е посочено, че ще се предяви и евентуален втори иск за неоснователно обогатяване на ответницата със същата сума по чл.59 ал.1 от ЗЗД;

3. На пет посочени от него дати молителят предоставил в заем на ответницата суми от по 500 лева, които тя не му върнала. Възнамеряваният бъдещ иск е по чл.240 от ЗЗД за 2 500 лева, съставляващи сбор от предоставените в заем суми.

Бъдещите искове за неоснователно обогатяване по чл.59 ал.1 от ЗЗД са допустими, като обратно изложеното от частната жалбоподателка е неоснователно. С иска по т.1 от гореизложеното бъдещият ищец ще претендира разходите за ползването на имота, които той е платил вместо ответницата, а искът по т.2 е въведен в условията на евентуалност /ако искът за същата сума на договорно основание бъде отхвърлен/. За нито един от бъдещите искове не са представени убедителни писмени доказателства. За тези по т.2 и т.3 от гореизложеното изобщо липсват писмени доказателства, а доколкото по т.1 такива са представени, те не са достатъчно убедителни. Следователно не са налице условията по чл.391 ал.1 т.1 от ГПК за обезпечаване на исковете, но разпоредбата на чл.391 ал.1 т.2 от ГПК предвижда липсата на писмени доказателства да бъде преодоляна от бъдещия ищец с даване на гаранция. Следва да се подчертае, че тук не става въпрос за бъдещи искове, за които изначално и от самите твърдения на молителя да е ясно, че биха били неоснователни. Само в такъв случай би могло да се приеме, че молителят няма обезпечителна нужда, доколкото е ясно, че той няма да получи изгодно за себе си решение, правата по които да има нужда да обезпечи. В настоящия случай резултатът от бъдещите искове на молителя е свързан с доказване и има вероятност той да бъде затруднен да реализира права срещу ответницата. При това положение и при липсата на убедителни писмени доказателства към молбата му, правилно първоинстанционният съд е допуснал исканото от него обезпечение на бъдещите искове при условията на чл.391 ал.1 т.2 от ГПК.

Що се отнася до определената обезпечителна мярка „запор“ на вземанията на ответницата от всички банки и на трудовото й възнаграждение – мярката е подходяща и адекватна на обезпечителния интерес. Дали тя е изпълнена от съдебния изпълнител правилно и в съответствие с подробно дадените му от съда указания е въпрос, който не касае допуснатото обезпечение.

С оглед изложеното, въззивният съд намира оплакванията в частната жалба за неоснователни и атакуваното определение на районния съд за правилно, поради което и то следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №1907/08.07.2019г. по ч.гр.д.№1517/2019г. на Добричкия районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.