О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 679

гр. Добрич, 13.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На тринадесети август година 2019

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно частно гражданско дело номер 569 по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.129 ал.3 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „А1Б.“ЕАД – гр.С. срещу определение №1622/12.06.2019г., с което Добричкият районен съд е прекратил производството по гр.д.№489/2019г. по описа на същия и е постановил връщане на подадената с вх.№2940/12.02.2019г. искова молба на „А1Б.“ЕАД срещу К.В.К. ***, както и е обезсилил издадената по ч.гр.д. №4535/2018г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №2580/12.11.2018г.

В частната жалба се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд за неотстраняване на нередовностите по исковата молба и за недопустимост на част от исковете. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е редовна, подадена е в срок и е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на от „А1Б.“ЕАД срещу К.В.К., с която са предявени искове по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземанията на ищеца от ответника, за които по ч.гр.д.№4535/2018г. на ДРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Издадената по ч.гр.д.№4535/2018г. на ДРС заповед по чл.410 от ГПК е за изпълнение на следните парични задължения:

1. 1 059 лева – неизплатени задължения /месечни такси/ по договор за електронни съобщителни услуги от 17.10.2016г. за периода 25.02.2017г. – 25.08.2017г.;

2. 1 531.26 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора;

3. 160.54 лева - обезщетение за забава на главното парично задължение за периода 13.03.2017г. – 07.11.2018г.

Заповедта за изпълнение включва още и законната лихва върху главното парично задължение, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 08.11.2018г. до окончателното му изплащане, държавна такса от 56.02 лева и юрисконсутско възнаграждение от 100 лева за заповедното производство.

В исковата молба по чл.422 от ГПК ищецът е изложил обстоятелства за сключени между него и ответника девет договора. Договор №М5366317/17.10.2016г. бил рамков с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти, индивидуализирани в три приложения от същата дата, неразделна част от договора. Следващите договори били сключени /по няколко на всяка дата/ на 08.02.2017г. и на 15.02.2017г. и имали за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги. Ответникът не изпълнил задълженията си за плащане на предоставените му услуги и продукти по договорите общо в размер на 1 059 лева. Неизпълнението в срок на задълженията за плащане на предоставените услуги по договорите и на две вноски по договора за предоставяне на продукти довело до предсрочно прекратяване на договорите, за което ответникът дължал неустойка в общ размер от 1 531.26 лева. За забавата в плащането на главните парични задължения от общо 1 059 лева ответникът дължал обезщетение в размер на законната лихва; за периода от изпадане в забава до датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение дължимата законна лихва възлизала на 160.54 лева.

При тези изложени обстоятелства в първоначалната искова молба ищецът формулирал петитум съдът да установи съществуването на вземанията му от ответника, за които е издадена горната заповед за изпълнение:

1. Сумата 1 059 лева – неизплатени задължения по договори за електронни съобщителни услуги;

2. Сумата 1 531.26 лева – законна лихва за забава на главното парично задължение от 1 059 лева за периода 13.03.2017г. – 07.11.2018г.

Очевидно е противоречието между заповедта по чл.410 от ГПК /издадена за неизпълнени задължения за месечни такси по един договор/ и исковете по чл.422 от ГПК за главните парични задължения, както са въведени с първоначалната искова молба /за всички неизпълнени задължения, а не само за месечни такси, по повече от един договори/. Очевидно е освен това противоречието и в самата искова молба, що се касае до претенциите за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите и за обезщетението за забава на главните парични задължения, за които в петитума е направено смешение.

Правилно при това положение първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е дал указания по чл.129 ал.2 от ГПК за отстраняване на нередовностите.

С две допълнителни уточняващи молби ищецът е посочил, че договорът №М5366317/17.10.2016г. е рамков и има за предмет предоставянето от ищеца на ответника на различни електронни съобщителни услуги и продукти. Предоставянето на отделната конкретна услуга или продукт било осъществено с подписването на приложения и договори от 17.10.2016г., от 08.02.2017г. и от 15.02.2017г., всичките сключени въз основа на рамковия договор и съставляващи неразделна част от него. В две таблици в уточняващите молби детайлно са систематизирани неизпълнените задължения на ответника за месечни абонаментни такси за мобилни услуги и за вноски за устройство на изплащане, за които ищецът е издал съответните посочени фактури по рамковия договор – както се твърди от него. Формулиран е и петитум за установяване задължението на ответника за сумата 1 059 лева – неизплатени задължения за услуги по договора от 17.10.2016г., за сумата 1 531.26 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на същия договор и за сумата 160.54 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода до 07.11.2018г.

В обжалваното сега определение първоинстанционният съд приел, че и след допълнителното уточняване липсва съответствие между заповедта за изпълнение и исковата претенция, с оглед правопораждащите факти, които били различни така, както били въведени в заявлението по чл.410 от ГПК и в исковата молба. Прието е още, че претенцията произтича от няколко договорни правоотношения и би следвало да бъде конкретизирана по основание и размер за всяко едно от тях, което ищецът не е сторил и след дадените му от съда указания.

Приетото от първоинстанционния съд не е правилно. След уточняването на исковата молба твърдението на ищеца е за съществуването на едно облигационно правоотношение между него и ответника, произтичащо от рамков договор от 17.10.2016г. и претърпяло изменение със сключването на следващите споразумения /приложения, договори/, съставляващи неразделна част от него. Ищецът твърди още, че по това облигационно правоотношение от рамковия договор от 17.10.2016г. има непогасено вземане за предоставени от него на ответника електронни услуги общо в размер на 1 059 лева, за което е издадена заповедта по чл.410 от ГПК и чието съществуване иска да бъде установено.

Дали изложените от ищеца факти имат твърдяното от него правно значение, дали между страните има само едно облигационно правоотношение по договора от 17.10.2016г. и дали от този договор ищецът има вземане от ответника само за електронни услуги в размер на 1 059 лева – това са въпроси по същество на спора и на тях съдът трябва да отговори с решението си. На настоящия етап на производството от значение е само това, че, що се касае до главното парично задължение, исковата молба по чл.422 от ГПК, ведно с двете уточняващи, съответстват на заповедта по чл.410 от ГПК – за сумата 1 059 лева, съставляващи задължение за предоставени услуги по договор от 17.10.2016г. Идентично е положението и касателно сумата 1 531.26 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 17.10.2016г.

Що се касае до обезщетението за забава на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него и възлизащо на 160.54 лева за периода преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, в обжалваното определение неправилно е прието, че искът по чл.422 от ГПК за това вземане е предявен след изтичане срока по чл.415 ал.1 т.4 от ГПК. Както се отбеляза по-горе, първоначалната искова молба е била нередовна и с оглед противоречието между обстоятелствената част, съдържаща изложение за неустойка от 1 531.26 лева и обезщетение за забава на главното задължение от 160.54 лева и извършеното в петитума смешение помежду им. С допълнителните уточняващи молби несъответствията на отстранени. Така, по правилото на чл.129 ал.5 от ГПК следва да се приеме, че искът по чл.422 от ГПК за сумата 160.54 лева – обезщетение за забава на главното парично задължение за периода преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е предявен в срока по чл.415 ал.1 т.4 от ГПК и е допустим.

По изложените съображения обжалваното неправилно определение на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №1622/12.06.2019г. по гр.д.№489/2019г. на Добричкия районен съд и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.