О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 717

гр.Добрич 27.08.2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ закрито заседание на двадесет и седми август

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

Г.ПАШАЛИЕВ

при секретаря …………...................................................... и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.......В ч.гр.д.№606

от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.***,представлявано от Т.К.чрез юрисконсулт Д.А.,съдебен адрес *** срещу Разпореждане,инкорпорирано в Заповед за изпълнение №1500/05.08.2019г.по ч.гр.д.№2739/2019г.по описа на ДРС,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за задължение на В.М. Ш.ЕГН********** по Договор с №3171511 от 08.03.2018г.за паричен заем,в частта на претендираната неустойка в размер на 154,05лв. за неизпълнени на договорно задължение такси в размер на сумата от 27лв.,представляващи разходи по извънсъдебно събиране на вземането.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:За да отхвърли заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в тази част,първоинстанционният съд е приел,че видно от текста на подаденото заявление подаденото искане в частта за неустойката е нищожно като противоречащо на добрите нрави и закона,почиващо на неравноправна клауза в договора,пряко противоречаща на разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК и на чл.8 пар.1 от Директива 2008/48 за безотговорното кредитиране и пар.40-43 от Решение от 27.03.2014г.по дело С-565/12 на СЕС.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя ,че предвид едностранния и строго формален характер на заповедното производство,съдът не следва да следи за неравноправни клаузи,които в случая са пресъздадени в текста на подаденото заявление.Съгласно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК не издава заповед за изпълнение,когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави.

Съгласно Директива 93/13 ЕИО не се допуска правна уредба на държава членка,която не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява служебно или на който и да е друг етап в производството на неравноправния характер на клауза,ако потребителят не подаде възражение.Или иначе казано съдът,както в заповедното ,така и във всички производства,свързани с права на потребители по договори за потребителски кредит е длъжен служебно да следи за неравноправния и нищожен характер на клаузите,които не обвързват в такъв случай потребителя.Целта е да се даде по-силна защита на правата на потребителя,който се третира в съдебната практика като по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, както по отношение на преговорните си възможности,така и по отношение на степента си на информираност,което го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика услуги,без да може да влияе върху съдържанието им.Когато съдът счете клаузата за неравноправна той не я прилага,а отказва издаване на заповед за изпълнение в тази част и указва на заявителя да предяви осъдителен иск,като при условията на състезателно начало страните могат да обсъдят поставените въпроси от съда,свързани с евентуалната неравноправност на договорните клаузи,посочени в заявлението по чл.410 от ГПК.

В настоящия случай заявителят претендира неустойка за неизпълнение на задължението на кредитополучателя в тридневен срок от подписване на договора за заем,да осигури две физически лица-поръчители,всяко от които да отговоря на следните изисквания-да представи на заемателя служебна бележка за размера на трудовото си възнаграждение,като нетния размер на осигурителния му доход е в размер над 1000 лв.,да работи по безсрочен трудов договор,да не е заемател или поръчител по друг договор,сключен с „***“АД,да няма неплатено осигуровки за последните две години,да няма задължения към други банкови или финансови институции или при наличие на такива кредитната му история за една година назад да е със статус „редовен“.

Това изискване противоречи,както на чл.16 от ЗПК,така и на посочената от първоинстанционния съд Директива 2008/48 ,чл.8 пар.1 от директивата,в която се изисква преди сключване на договор за кредит,кредиторът да е направил оценка за кредитоспособността на получателя,като по необходимост направи справка в съответната база данни.В съображение 26 към директивата се посочва,че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността ,а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор,с цел избягване на такова поведение и да санкционират кредиторите,в случаите в които те не процедират по този начин.Такова задължение поставя потребителя в неравностойно положение,тъй като изискванията към поръчителите са много високи и срокът за предоставяне на този вид обезпечение е прекалено кратък.Така длъжникът при изпадане в забава дължи освен законната лихва за забава и допълнителна,оскъпяваща кредита неустойка,която излиза извън присъщите си обезпечителни,санкционна и обезщетителна функции и е в противоречие с имепартивната разпоредба на чл.33 от ЗПК.

Що се отнася до претендираните 27 лв.-разходи и такси по извънсъдебно събиране на задължението,клаузата е в противоречие с разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК,тъй като е предвидена допълнителна санкция за забава,извън размера на законната лихва за забава.Не е ясно и за кои действия се събират таксите.В тази насока Окръжният съд напълно споделя доводите на Районния съд и не намира за необходимо да ги преповтаря.

Предвид изложеното районният съд е постановил правилно и законосъобразно разпореждане,като от съдържанието на подаденото заявление е установил ,съгласно изискването на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК,противоречие на искането със закона и добрите нрави и е постановил обжалвания частичен отказ по заявлението.

С тези мотиви жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна,а атакуваното разпореждане да бъде потвърдено.

Водим от изложеното Окръжният съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане,инкорпорирано в Заповед за изпълнение №1500/05.08.2019г.по ч.гр.д.№2739/2019г.по описа на ДРС,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за задължение на В.М. Ш.ЕГН********** по Договор с №3171511 от 08.03.2018г.за паричен заем,в частта на претендираната неустойка в размер на 154,05лв. за неизпълнение на договорно задължение и такси в размер на сумата от 27лв.,представляващи разходи по извънсъдебно събиране на вземането.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.