О п р е д е л е н и е

№ 242

гр.Добрич 16.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шестнадесети август две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ДИМИТРОВА

След като се запозна с материалите по ч.н.д. № 257/2019г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.243 ал.4 и ал.5 от НПК.

С постановление от 10.07.2019г. Окръжна прокуратура гр.Добрич е прекратила на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр. с чл.199 вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство № 1/2017г. по описа на ОСлО при ОП гр.Добрич, като е намерила, че с поведението си лекуващите пострадалия И. А. Е. медици, не са осъществили изпълнителното деяние на чл.123 ал.1 от НК.

Срещу така постановения прокурорски акт е постъпила жалба от А.И.А. *** /син на починалото лице/, с която се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения както по време на разследването, така и с процесното постановление на ДОП. Твърди се, че фактическата обстановка по делото не е изяснена всестранно, пълно и обективно, а отправеното до съда искане е цитираното по-горе постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. Иска се делото да бъде върнато за доразследване, като бъде назначена нова СМЕ, а в последствие да бъдат повдигнати обвинения по чл.123 от НК на конкретно посочени лекари. Иска се също така, съдът да разпореди делото да бъде изпратено в друга равна на ДОП прокуратура, находяща се в РБългария, съответно и друга ОСлСлужба.

По отношение направеното искане, за изпращане на делото в друга равна на ДОП прокуратура в друг район следва да бъде отбелязано следното, съдът приема, че се касае за искан отвод на прокурора по настоящото наказателно производство, както и на всички прокурори от Окръжна прокуратура гр.Добрич. Настоящата съдебна инстанция обаче приема, че доколкото съдът следва да се произнесе по него, то същото е неоснователно, тъй като липсват посочени конкретни обстоятелства, които обективно да обосноват извод за някаква предубеденост и заинтересованост на прокурора по делото, както и другите прокурори при ДОП. Наведените доводи имат декларативен характер и уважаването им би довело до злоупотреба с право, поради което съдът приема, че не са налице основанията на чл.47 вр. с чл.29 от НПК за отвеждане на прокурора по делото. От приложената по д.п. тъжба от А. И. А. до окръжния прокурор с рег. № 1715 от 21.10.2016г. на база на която е образувано досъдебното производство, се установява, че А. е направил искане „жалбата да се падне само при определени прокурори при ДОП“ като е посочил конкретни имена и е поискал „преписката да не се разпределя на останалите прокурори“ тъй като имали по-малък стаж, т.е. същият е действал избирателно. Категорично обаче, А.А. не е осъществил правомощията си съгласно разпоредбата на чл.47 ал.4 пр.1-во от НПК въпреки, че ноторно известно е, че както в съда, така и в прокуратурата делата се разпределят измежду всички съдии и прокурори, не с оглед техния опит и стаж, а спрямо тяхната натовареност съгласно правила и критерии определени от ВСС. Такова изискване за стаж и опит няма. В противен случай, би се стигнало до избор от страна на страните по делата на „удобни“ им съдии и прокурори, с оглед постигане на техните интереси, а административните ръководители биха нарушили правилата за разпределение на преписките и делата. Искането, за отвод на прокурора по делото и тези от Добричка окръжна прокуратура е направил и с жалбата си регистрирана в ДОС с вх. № 4962 от 24.07.2019г. Независимо от цитираното в жалбата, което според А. А. водело до извода за предубеденост на представителите на прокуратурата, съдът не намира, че същите съдържат данни от които да се съди, че наблюдаващият делото прокурор или който и да е от състава на ДОП е предубеден или заинтересован пряко или косвено за изхода на делото. Напротив, това мнение съдът счита, че А. е придобил едва след приключване на делото, когато е разбрал, че същото е прекратено, т.е. същият е недоволен не толкова от поведението на прокурорите в ДОП, колкото от крайния резултат който не е бил в негова полза. Ето защо ДОС счита, че искането е неоснователно. На следващо място следва да бъде отбелязано и, че съдът не е оправомощен да казва, в коя прокуратура да се гледа делото, тъй като делото е все още на досъдебна фаза, като правомощия за това има само по-горестоящата прокуратура.

Жалбата е допустима - постъпила в срок, от лице с правен интерес и по същество е неоснователна предвид следните съображения.

Добричкият окръжен съд като прецени жалбата и представените доказателствата, както и след цялостна служебна проверка на постановения прокурорски акт, прие за установено следното:

Цитираното досъдебно производство е започнало на осн. чл.199, чл.207 - чл.212 от НПК, като с постановление на прокурор при ДОП е било образувано д.п. срещу „Неизвестен извършител“ за това, че: На 14.09.2016г. в гр.Добрич причинил смъртта на И. А. Е. с ЕГН – **********, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

Окръжна прокуратура гр.Добрич, въз основа на правилни анализ и преценка на събраните по делото доказателства е приела за установено от фактическа страна следното:

Пострадалият И. А. Е. е страдал от артериална хипертония, хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, с давност от около 2012г. /амбулаторен лист № 1300/09.03.2012г./

Рано сутринта на 13.09.2016г. в дома си в гр.Д., И. Е. започнал да повръща, като почувствал и втрисане. В дома им били съпругата му св.И. Е. С. и синът му св.А.И.А., който виждайки влошеното здравословно състояние на баща си, потърсил помощ чрез позвъняване на телефон 112. След около петнадесет минути звъннал отново, настоявайки, че случаят е спешен, като малко след това, около 8:38 ч. адресът бил посетен от екип на Център по спешна медицинска помощ гр.Д.. Св.В.а И. М. – фелдшер в ЦСМП – гр.Д., прегледала пострадалия, който в този момент се оплакал единствено от гадене с повръщане, задух и повишена температура. След извършения му физически преглед, свидетелката отразила допълнително в анамнезата „мек корем, наличие на перисталтика, кръвно налягане – в нормите, висока температура – 39°“ С оглед на тези констатации св.В.М. поставила на пострадалия диагноза „ОВИ“ и му приложила лекарствата „Аналгин“ и „Деган“. В. М. обяснила на близките му, че симптомите и моментното състояние на И. Е. не налагат хоспитализация, като препоръчала при неблагоприятни промени да се обърнат към личния му лекар.

Състоянието на И.Ен. не се подобрило, напротив същият почувствал рязко влошаване, предвид на което около 09:00 часа бил посетен от личния си лекар д-р Т. Б.в. По време на прегледа Е. му споделил, че от предния ден сутринта е бил с преустановена диуреза. Св.Т. Б.в установил, че пациента му е в тежко общо състояние, объркан с изключително ниско артериално налягане, липса на мускулен дефанс на корема – папилаторно болезнен във фланговете, имал и усилена перисталтика. Поради затруднението в уринирането, д-р Б. предложил И. Е. да бъде доведен в кабинета му, тъй като пред него чакали и други пациенти. Около 09:45ч. св.А.А. завел баща си до частния кабинет, където лекарят направил неуспешен опит да постави уретрален катетър, след което насочил Е. към Спешното отделение на МБАЛ – гр.Д. за консулт с уролог.

В хода на наказателното производство и в изпълнение на указанията, дадени с отменителното определение на Апелативен съд гр.Варна по предходното прекратяване на делото, настоящата съдебна инстанция следва да отбележи, че се установява, че на 13.09.2016г. И.Е.в е бил приет в Спешното отделение при МБАЛ – Д. в 10:30ч. Същият ден, в това отделение от 7:30ч. до 13:30ч. е била дежурна д-р Ю. С., която в 10:30ч. регистрира преглед на пациента, който бил насочен за спешен консулт с уролог в Спешно отделение от личния си лекар д-р Т.Б.. Д-р С. пристъпила към снемане на анамнеза, като извършила обстоен преглед на Е.. След прегледа, поради невъзможност от катетиризация от личния лекар, повикала консулт с уролог. Дежурният лекар в урологично отделение към МБАЛ Д. – д-р Х. извършил нужния преглед и поставил катетър на пациента, като незабавно назначил пълни кръвни изследвания, биохимия и провеждане на консулт с хирург, а при необходимост и повторен консулт с уролог. Така също, още при постъпването на И. Е. в това отделение са започнали реанимационни мероприятия като водно солеви вливания предвид наличната хипотония, физиологичен серум и хес - стерил. Бил осъществен консулт и с хирург, а именно д-р М. който бил дежурен лекар в хирургично отделение при МБАЛ – Д.. Извършена била и обзорна рентгенография на корем, която обаче не дала резултат по неясни причини. Направен бил и газов анализ, чийто резултат е бил готов в 11,46 часа. Около 12:30ч. в Спешното отделение гр.Д. за консулт била повикана д-р В. С. Ж. – Г. - ординатор в Първо терапевтично вътрешно отделение при МБАЛ – Д., която установила, че И. А. Е. е в тежко увредено общо състояние, срината хемодинамика, шок и остра бъбречна недостатъчност. Същата снела анамнеза и след извършен консулт, в 13:20ч. И. Е. бил приет в отделението, където била назначена допълнително разширена биохимия, извършени са вливания на водно електролитни разтвори, антипиретици, витамини, спазмолитици, антикоагуланти и антибиотици за които е било необходимо технологично време. Около 15:00ч. И. А. Е. отново бил с втрисане, коремни болки, хипотония, тахикардия и анурия. След това д-р В. Ж. отново поискала консулт с хирург – реаниматор и допълнително назначила КАТ на коремен орган, с цел допълнително диагностично уточняване и превела пациента в реанимация, където се превеждали пациентите в тежко състояние и с реална опасност за живота, тъй като това отделение разполагало с апаратура и персонал за по-бърза и адекватна реакция и осигурявало постоянно наблюдение на пациента, който не се повлиял положително от назначеното от нея и хирурга лечение.

Около 15:40ч. св.С. П. Ч. ординатор в Хирургично отделение към МБАЛ гр.Д. прегледал пациента, при което установил болки в корема, гадене, повръщане и липса на диуреза. След извършен консулт и с д-р Г. С. К. – ординатор в ОАИЛ, около 17:40 ч. И. А. Е. е приведен в ОАИЛ при МБАЛ – Д.. Между 19:00ч. – 19:30ч. д-р Г. К. повикал д-р С. Ч. в реанимацията, поради влошаване състоянието на И. А. Е.. При прегледа било установено, че болният вече е с развита картина на перитонит с всички симптоми на това заболяване и около 21:30ч. била предприета операция с участието на лекарите – д-р С. П. Ч. като оператор, д-р Г. И. М. като асистент и д-р М. Г. М. като анестезиолог, като операцията приключила около полунощ. При експлорацията бил установен тотален серозно-гноен перитонит на базата на остър панкреатит, със съществуващо уплътнение и оток на тялото и опашката на панкреаса и на опоръка на тънките черва. В следоперативния период от 0:00 часа, състоянието на И.Е. останало непроменено тежко. Пациентът бил на изкуствена вентилация, като в 15:00ч. на 14.09.2016г. починал при условията на сърдечносъдова слабост и полиорганна недостатъчност. По изрично настояване на синовете на И. Е., аутопсия не била извършена.

Операцията продължила от 21:45ч. до 24:00ч. на 13.09.2016г. установен е серозно - гноен тотален перитонит на базата на остър панкреатит. Други патологични промени не са установени. В послеоперативния период състоянието на И. Е. останало тежко и на изкуствена вентилация. На 14.09.2016г. И.Ен. бил прегледан в 9:30 ч. и в 14:30ч. В 15:00ч. е настъпил екзитус /смърт/, с картина на сърдечносъдова слабост и полиорганна недостатъчност. По настояване на близките не е била извършена аутопсия.

Това са фактите по делото и те са безспорно установени.

В хода на досъдебното производство е била изготвена тройна съдебно медицинска експертиза с вещи лица от катедри „Съдебна медицина и деонтология“ и „Хирургични болести“ при МУ – П., както и от Клиника по Урология при УМБАЛ – гр.П. /т.2 л.47 – 61 д.п./. Експертите са приели, че смъртта на И.Е. е настъпила в резултат на остро възпаление на задстомашната жлеза и перитонит, довели до полиорганна недостатъчност. Посочили са, че неизвършването на послесмъртно изследване не позволява от патоморфологична гледна точка да се търси друга пряка причина за смъртта. Според споделеното от И. Е. с личния си лекар и с други лекуващи лекари – при последвалата хоспитализация, симптомите на заболяването са възникнали около 11.09.2016г., но са били възприети от близките само частично сутринта на 13.09.2016г. и в цялост – едва след прегледа при д-р Б.. Според вещите лица, на практика пациентът е потърсил съответна на състоянието си медицинска помощ в напреднал стадий на болестното състояние, при вече възникнали остра бъбречна недостатъчност и интоксикация. Така също, експертите направили извод, че при наличните обективни находки и частично споделените от пациента оплаквания, фелдшер М. е поставила адекватна и медицински издържана диагноза, като правилно случаят не е бил оценен като спешен и обективно не се е налагала хоспитализация на пациента. Тъй като поради последващо влошаване на състоянието му, И. Е. бил настанен в болницата два часа по-късно след посещението от екип на Спешна помощ, този промеждутък от време обаче е оценен от експертите като несъществен за протичането на заболяването и за неговия изход.

Правилни и адекватни са оценени от експертите и действията на личния лекар – д-р Б., предвид снетите от болния данни и оскъдните резултати от извършения му физически преглед. Същият е направил правилна оценка на състоянието на болния и е преценил, че не е в неговите възможности да постави точна диагноза, както и да проведе лечение, поради което насочил И. Е. към МБАЛ гр.Д..

Освен това експертите подчертали, че последвалите хоспитализацията диагнози напълно са съответствали на наличните данни от анамнезата, прегледите, лабораторните и образните изследвания, проведени в пълния дължим по клиничната пътека вид и обем. Първоначалното заключение за „Остра бъбречна недостатъчност“ е окачествено като правилно, доколкото е било израз на настъпилата полиорганна недостатъчност, следствие от установения по-късно перитонит. До крайното диагностициране и оперативната интервенция шест часа, през които са провеждани допълнителни изследвания и консулти, вещите лица не са установили дължащо се на субективни причини забавяне на дължимата лекарска помощ. Извършени били всички изследвания, предвидени в съответната клинична пътека, в рамките на шест часа е уточнена диагнозата и е предприета операция по спешност по максимално бърз начин. Въпреки своевременното, адекватно и осъществено в пълен обем лечение, късно потърсената помощ в напреднал стадий на заболяването, при вече възникнали остра бъбречна недостатъчност и интоксикация, на фона на сърдечносъдова слабост, на практика са предопределили леталния изход.

При така установената в хода на наказателното производство фактическа обстановка, същото е било прекратено с постановление рег. № 1715/2016г. от 07.03.2018г. на прокурор при ДОП, което е било обжалвано и потвърдено с Определение № 108 от 28.03.2018г. по ч.н.д. № 130/2018г. на ДОС. След обжалване на така постановеното от ДОС определение пред АС – гр.Варна, последният с Определение № 138 от 25.04.2018г. по в.ч.н.д. № 130/2018г. е отменил определението на ДОС с аргумент, че обективната истина във връзка със събитието на 13/14.09.2016г. е останала неразкрита. В тази връзка са дадени и изрични указания по разследването.

Относно сроковете за разследване, същите са удължавани неколкократно /видно от приложените писма за удължаване на срок/, т.е. досъдебното производство се развивало в предвидените в НПК срокове. През целия този период по делото се е работило активно, като са били извършени многобройни действия по разследването, видно от представените пред настоящата съдебна инстанция четири тома доказателства. В хода на цялостното разследване, с оглед установяване и изясняване на фактическата обстановка са разпитани множество свидетели, назначени са и изготвени съдебномедицински експертизи по писмени данни, както и комплексна такава.

В хода на допълнителното разследване по наказателното производство, за изясняване на посочените в определението на АС – Варна въпроси е назначена и изготвена съдебно – медицинска експертиза по писмени данни № 208/2019г. с участието на доц. д-р В. Д., д.м. – Ръководител УС на Съдебна медицина и деонтология при МУ гр.Варна, доц. д-р В. Б., д.м. – хирург към УС по коремна хирургия при МУ Варна и д-р Д. Г. – асистент в УС по Съдебна медицина и деонтология МУ гр.Варна /т.4 л.111 – л.140 д.п./.

Съобразно приложената по делото медицинска документация и съдържащите се в протоколите за разпит на свидетели данни експертите са приели, че преди влизането му в болницата на 13.09.2016г. И.А. Е. е страдал от хипертонична болест – с дългогодишна анамнеза, мозъчно съдова болест с ветребро-базиларна съдова недостатъчност, доброкачествена простатна хиперплазия и алкохолна зависимост. Клиничните прояви на възпалението на задстомашната жлеза, несъмнено за вещите лица са възникнали поне 1 - 2 дни преди 13.09.2016г., предвид находката в коремната кухина, установена при извършената му операция. Поради рязко влошаване на общото състояние на Е., на 13.09.2016г. сутринта е потърсена медицинска помощ, проведени са два прегледа от медицински фелдшер от Бърза помощ и общопрактикуващ лекар и същият ден е приет в МБАЛ „Д.“ с клиника на остра бъбречна недостатъчност – едно от възможните усложнения на остър панкреатит или перитонит, както по-късно се установява интраоперативно. Проведени са необходимите множество изследвания и консулти, които са довели до поставяне на диагноза „остър хирургически корем“ и по спешност е предприета оперативна интервенция с начало 21:45ч. същия ден. След нейното извършване не е отчетено подобрение в състоянието на пациента и същият умира на 14.09.2016г. в 15:00 часа. Окончателно поставената диагноза е „панкриатитис акута; перитонитис тоталис, сърдечно съдова недостатъчност“. Предвид отказа на роднините на Е., на същият да бъде извършена аутопсия, експертите са посочили, че не са в състояние да определят морфологично потвърдена точна причина за смъртта му. Вместо това приемат като твърде вероятна причина за смъртта му тази, посочена в историята на заболяването му, а именно – остро възпаление на задстомашната жлеза, остро възпаление на коремницата, сърдечно - съдова недостатъчност. Вещите лица са подчертали, че с оглед последващото развитие на заболяването, клиничните прояви на възпалението на задстомашната жлеза, несъмнено са възникнали поне 1 – 2 дни преди 13.09.2016г., както и, че острото възпаление на задстомашната жлеза нерядко и при несвоевременно оказване на специализирана медицинска помощ води до смъртен изход.

Според експертите поставянето на правилна диагноза изисква технологично време, често и няколко дни. В конкретния случай, времето от потърсената медицинска помощ до поставянето на диагнозата /по време на операцията/ е в рамките на часове. Поради това експертизата е приела, че няма забавена реакция от нито един от участващите в оказване на медицинска помощ на И. Е. лекари. Всички те са реагирали адекватно на съобщените им от пациента данни и клиничните прояви на заболяването, като хоспитализирането му, също не е било забавено. Смъртта на Е. според експертите се дължи на късно потърсената медицинска помощ и тежестта на заболяването, като не е налице причинно-следствена връзка между действията на медиците и настъпилата смърт. Напротив, всички проведени медицински действия са били в посока предотвратяване на настъпилия неблагоприятен резултат. От друга страна, в случая нямало и основание да се твърди, че е поставена неправилна диагноза. Същата е поставена в рамките на няколко часа, предвид обстоятелството, че резултатите от проведените на И. Е. изследвания, както и тяхното интерпретиране изисквали технологично време. Своевременно са направени множество изследвания, подробно описани в медицинската документация, а предприетата по витални /жизнени/ показатели хирургическа операция била адекватен и правилен избор на лечение. Вещите лица са категорични, че извършените медицински мероприятия са довели до поставянето на диагноза и предприемане на лечение на тежко остро заболяване, с висок процент риск за живота който се дължи на особеностите на заболяването, а не на действията или бездействията на лекарите, като в заключение експертите са посочили, че оказаната медицинска помощ на И.А. Е. на 13.09.2016г. и 14.09.2016г. е била проведена в пълен обем.

Изложените фактически констатации се установяват от показанията на всички разпитани по делото свидетели, както и заключенията на изготвените и приложени по делото СМЕ, които съдът кредитира изцяло тъй като са изготвени от специалисти, притежаващи необходимите умения и знания в своите области и при използване на съвременни научни методи, чиито знания не се поставят под никакво съмнение.

При така приетата за установена фактическа обстановка, в съответствие със закона първоинстанционният съд счита, че правилно ДОП е приела, че с поведението си, лекуващите И. А. Е. медици, не са осъществили изпълнителното деяние на чл.123 ал.1 от НК и делото е било прекратено, тъй като за да е налице от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.123 от НК, се изисква с изпълнителното деяние – действие или бездействие, деецът да е нарушил конкретна норма от нормативен или ненормативен акт или на безспорни положения от общопризнати правила от научната теория и практика, уреждащи безопасното упражняване на правно – регламентирано занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност, и с това да е причинено настъпването на предвидения в състава обществено опасен резултат, което в настоящия случай не е доказано по безспорен и категоричен начин.

В случая правилно е прието, че обвинението за извършено престъпление по чл.123 ал.1 от НК не е доказано по несъмнен и категоричен начин, както изисква НПК. При съпоставяне на данните, получени от всички доказателствени източници и чрез комплексен анализ със способите предвидени в НПК, не са преодоляни както фактическите, така и логическите противоречия в тях. В тази връзка правилно е прието, че няма категорични и безспорни доказателства относно авторството и виновността на който и да е лекар, като извършител на престъпление. От анализираните по-горе доказателства не може да се направи обосновано заключение, което да води до категоричния извод за виновността на някои от лекарите установили здравословното състояние на пострадалия и съответно лекували го, поради което правилно окръжният прокурор е приел, че след като има съмнение относно това кой е истинския извършител на престъплението, то той не следва да бъде предаван на съд.

Изложените фактически констатации се установяват от всички приложени по делото доказателства. По отношение наведените доводи за допуснати слабости и нередности в действията на лекари, в резултат на които е настъпила смъртта на пострадалия И.Е. /част от тях залегнали и в процесната жалба по настоящото дело/, то съдът счита, че правилно и законосъобразно представителят на Окръжна прокуратура гр.Добрич е отговорил на тях с постановление от 10.07.2019г. с подробно изложени мотиви, с които съдът изцяло е съгласен и счита, че не следва да бъдат преповтаряни.

С оглед преценка на изложената фактическа обстановка констатацията, че няма осъществено деяние от обективна и субективна страна, се споделя и от настоящия съдебен състав, имайки предвид изложеното вече по-горе. Предвид факта, че процесното деяние не е било доказано по безспорен и категоричен начин, то изводите на окръжния прокурор в тази насока са законосъобразни.

Тези фактически положения са установени въз основа на преценката на всички доказателства, събрани по реда, предвиден в НПК и при спазване разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК. Установени са всички обстоятелства, имащи значение за предмета на доказване, съобразно чл.102 от НПК. Изложени са съображения на направените доводи, като не се установява по делото процесуалните права на участниците в наказателното производство да са нарушени с факта на прекратяване на същото. Ето защо, Добрички окръжен съд намира, че правомощията по чл.243 ал.1 от НПК, които в рамките на приключилото разследване се ограничават до посочените оценка на конкретизираното по време, място и начин на извършване деянието, както и до точната индивидуализация на дееца, във връзка с обстоятелствата по чл.102 т.1 от НПК, са правилно осъществени. Тука следва да бъде отбелязано и следното: по въпроси, свързани с възникване на основания за започване на разследване по отношение на извършени деяния и съответно повдигане на обвинение за тях, съдът не може да измества прокурора. И това е така, защото при съдебния контрол върху актовете на държавното обвинение с които се прекратява наказателното производство, следва да се държи сметка освен за правилността и законосъобразността на прекратяването при предпоставките по чл.243 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу дадено лице. От това следва извода, че в производството по чл.243 от НПК, съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора, чрез собствена, различна от изложената в постановлението интерпретация на доказателствата, събрани в досъдебната фаза.

Крайният извод на Окръжна прокуратура гр.Добрич е правилен и законосъобразен, а жалбата е неоснователна. Липсата на категорични доказателства, че едно лице виновно е допуснало настъпването на обществено опасен резултат изключва отговорността по така визираната разпоредба в НК. Жалбата е неоснователна тъй като събраните в хода на разследването доказателства изясняват в детайли фактическата обстановка по случая. Липсата на вина по повод процесното събитие води до липса на престъпление. Именно субективната несъставомерност на едно деяние се явява законова предпоставка за прекратяване на наказателното производство.

Ето защо съдът счита, че първоначалните данни, послужили за образуване на досъдебното производство не са били потвърдени в хода на разследването, поради което наказателното производство по досъдебното производство е било прекратено.

По тези съображения Добрички окръжен съд намира постановлението на ДОП за прекратяване на наказателното производство за правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.

Предвид гореизложеното и на осн. чл.243 ал.5 и ал.6 т.1 от НПК

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановление от 10.07.2019г. на Окръжна прокуратура гр.Добрич, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1/2017г. по описа на ОСлО при ОП гр.Добрич.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд гр.Варна в 7-дневен срок от съобщението на страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: