Р Е Ш Е Н И Е

№ 202

Гр.ДОБРИЧ 30.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ СЕПТЕМВРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: Г.ПАВЛОВ

Мл.с.Г.ПАШАЛИЕВ

При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№ 488/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от адв.В.Г.,***,в качеството й на пълномощник на ищеца по гр.д.№ 1254/2018г.по описа на ДРС- ООД „ Рай Агро 2014“,гр.Добрич,ЕИК ***,въззивна жалба срещу постановеното по делото Решение № 528/09.05.2019г.,с искане за отмяната му изцяло като неправило и незаконосъобразно,постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и постановяване на друго от въззивната инстанция,с което предявените искове да бъдат изцяло уважени.Прави се искане за присъждане и на сторените за двете съдебни инстанции разноски.

Според въззивника,решението е постановено при липса на подкрепящи изводите на съда доказателства,както и при неправилен анализ на данните по делото и относимите към твърденията на страните обстоятелства.

Така,не намира опора в събрания доказателствен материал извода на първоинстанционния съд,че продавачът не бил уведомен писмено за недостатъците.Този извод е в противоречие с показанията на свидетеля ***,съгласно които свидетелят лично е уведомил веднага след констатиране на недостатъците тогавашния счетоводител и сегашен председател на кооперацията.Това е уведомление по смисъла на чл.194 ЗЗД,като въз основа на него са взети последващи проби,за да се установи наличието на отклонение от договорените показатели.Следва да се отбележи,че уведомяването на продавача от купувача да недостатъци трябва да се извърши незабавно от момента на откриването на недостатъка.Законът не предвижда специална форма за валидността на уведомяването,и поканата от страна на купувача до продавача да заплати стойността на рефакцията няма пречка да бъде изпратена в по-късен момент.Освен това,е изпратена и писмена покана,получена лично от председателя на кооперацията **,който в отговор оспорва представените протоколи за изпитване.Установява се от свидетелските показания на св.** и,че продавачът е знаел за недостатъка и съзнателно е премълчал този факт.

Неприложима по иска за неизпълнение на договорно задължение е цитираната от ДРС разпоредба.Приложимата разпоредба е тази на раздел VIII,т.8,1,ал.2.По делото са събрани доказателства за „отказ за предаване“-издадено кредитно известие за разликата в количеството на стойност 7070 лв.и възстановяване по банков път на разликата.Развалянето на договора е предвидено в текста му като възможност,а не като задължителна последица от неизпълнението.

Въззиваемата страна не е депозирала отговор по въззивната жалба.В съдебно заседание чрез пълномощника си-адв.В.Й. изразява становище за неоснователност на жалбата,с искане за отхвърлянето й,оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и присъждане на сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски.

Въззивникът,чрез пълномощника си-адв.В.Г.,прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане от пълномощника на въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена от надлежна страна,в законовия срок по чл.259,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.първо от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По въпроса за правилността на обжалваното решение,чл.269 от ГПК ограничава въззивната инстанция да се произнесе само по въпросите,поставени във въззивната жалба.

Обжалваното решение е правилно,като не са налице визираните в жалбата пороци при постановяването му.

Твърдението на въззивника,че в качеството си на купувач по процесния договор е изпълнил задължението си,вменено му с изричната разпоредба на чл.324 от ТЗ,да уведоми незабавно продавача за това,че е констатирал недостатъци на закупения слънчоглед,е недоказано по делото.

Твърдят се недостатъци в качеството на закупената стока,които се свеждат до разминаване между договорените от страните и установени от ищеца показатели Чужди примеси и Маслено съдържание на слънчогледа.Тези показатели за качество не биха могли да се установят при обикновен преглед на стоката,поради което и твърдяното отклонение от тях е невъзможно да бъде забелязано веднага,съответно продавача да бъде незабавно устно уведомен за него.Именно защото не става дума за явни недостатъци,страните по делото са установили специален ред за констатирането им.Съгласно изричната разпоредба на чл.5.1,б.“Б“ от процесния договор,качеството на слънчогледа се определя съгласно резултатите от анализа на проби,взети при разтоварване на стоката,анализирани в лаборатория по избор на купувача и удостоверени с протоколи от изпитване/анализни свидетелства.За да обвързват обаче тези анализни свидетелства валидно продавача,е предвидено,че при извършване на разтоварването той има право да изпрати свой представител,който да присъства при вземане и запечатване на пробите и при формиране на лотове за извършване на анализи.Само в случай,че продавачът не се възползва от това свое право и не изпрати свой представител се счита,че той е съгласен с качеството на предадената стока съгласно анализите,извършени в присъствието само на представител на купувача в избрана от последния лаборатория.По делото нито се твърди,нито се доказва така предвидената в договора процедура за установяване качеството на стоката да е спазена,т.е ищецът да е поканил представител на ответната кооперация при разтоварването на стоката,при вземането и запечатването на проби и при формиране на лотове за извършване на анализи.В този смисъл основателно е възражението на продавача,че доколкото представените от купувача и приети по делото протоколи за изпитване са съставени в нарушение на договорения за това ред,отразените в тях показатели не го обвързват.

Недоказано е и твърдението на ищеца,че впоследствие,след излизане на резултатите от анализите на взетите от него проби,писмено уведомил за тези резултати ответника.Гр.д.№ 1254/2018г.на ДРС нито съдържа пояснения на ищеца кога и как е станало това уведомяване,нито доказателства,удостоверяващи извършването му.Такива не се събраха и в настоящата инстанция,доколкото приложената към въззивната жалба,при това без подпис и дата покана,адресирана до ответната кооперация,на основание забраната на чл.266,ал.1 от ГПК не беше приета като доказателство.

Предвид обстоятелството,че начина на уведомяване на продавача за недостатъци е в зависимост от вида им,че в случая не става дума за явни недостатъци,а за такива,за установяването на които е предвиден специален ред,който не е спазен,несъстоятелно е възражението на ООД „ Рай Агро 2014“,че първоинстанционният съд неправилно не кредитирал показанията на разпитания в полза на дружеството св.**,съгласно които било налице незабавно устно уведомяване на продавача за установените от купувача недостатъци.Свидетелят ** сочи,че той е взел първоначална проба от слънчогледа и я изпратил на ищеца още преди сключване на процесния договор.Едва след анализа на пробата и констатацията,че тя отговаря на изискванията на купувача,страните са сключили процесния договор.При товареното на стоката на свидетеля се сторило,че част от слънчогледа е по-замърсен,за което уведомил счетоводителя на ответната кооперация,сегашен председател на същата.Въпреки това обаче,товареното на слънчогледа от страна на купувача не е спряло,за да иска отбив от цената заради влошено качество,а е натоварено и извозено цялото фактурирано количество.От неоспореното от страните и прието по делото заключение на ССЕ се установява,че на ООД „ Рай Агро 2014“ са доставени по процесния договор 189 900 кг. слънчоглед на стойност 132 930.00 лв.,която сума ищецът е платил изцяло по банков път на ответната кооперация.Тази фактическа установеност сочи,че искът за рефакция от договорената цена е неоснователен,доколкото дори да се приеме,че още при товаренето на стоката е констатиран недостатък в качеството й,купувачът не е упражнил правото си да иска отбив от цената,а е извозил от склада на продавача и впоследствие заплатил цялото фактурирано количество слънчоглед,с което е одобрил стоката,поради което е недопустимо впоследствие да релевира възражения относно качеството й,съответно да заявява претенции за отбив от цената поради влошено качество.

Предвид гореизложените мотиви,настоящият състав на съда не споделя и тезата на въззивника,че в процесния случай продавачът е знаел за недостатъците.Освен,че недостатъци не са констатирани по надлежния ред,законът не установява и презумпция за това знание-Р № 1585/17.10.2002г. по гр.д.№ 113/2002г.,V г.о.,а по делото то не е доказано от ищеца.

Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и в частта му,с която е отхвърлен иска за сумата от 2 181.60 лв.,претендирана като обезщетение за неизпълнение на договорното задължение на ответната кооперация да достави на ищцовото дружество 10,100 т.слънчоглед,реколта 2015г.Обстоятелството,че продавачът по процесния договор е доставил на купувача 10.100 тона слънчоглед по-малко от договореното количество,което обстоятелство не е спорно между страните,установява се и от заключението на ССЕ,само по себе си не достатъчно,за да обоснове извод за уважаване на така заявената претенция.Независимо дали става дума за хипотезата на чл.8.2 от договора,на която се е позовал първоинстанционният съд в обжалвания съдебен акт,или за тази по чл.8.1,на която се позовава въззивникът в жалбата си,същественото в случая е,че ищецът,който претендира обезщетение за вреди,е длъжен да докаже,че реално е претърпял такива в резултат на непълното в количествено отношение изпълнение,т.е обезщетение не се дължи само защото е доставено по-малко,а защото в резултат на това страната е претърпяла вреди.Обезщетението по чл.82 от ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението,т.е за да се уважи една претенция по чл.82 ЗЗД,във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД,следва да са претърпени реални вреди и да е налице причинна връзка между неизпълнението и претърпените вреди.Въззивникът,въпреки постановеното по гр.д.№1254/2018г.на ДРС Разпореждане от 15.06.2018г.,не заявява какви вреди е претърпял от неизпълнението,както и в каква връзка са те с неизпълнения договор.Липсват и каквито и да било доказателства,удостоверяващи,че ищцовото дружество е претърпяло вреди,които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответната кооперация да му продаде цялото договорено количество слънчоглед.При това положение,не са налице законовите предпоставки за уважаване на иска,поради което обжалваното решение,с което той е отхвърлен,като краен резултат е правилно и следва да се потвърди и в тази му част.

При този изход на спора въззивникът дължи и следва да заплати на въззиваемата страна сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500.00 лв.-заплатено в брой адвокатско възнаграждение.Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,доколкото претендираният размер е по-нисък от минимално дължимия такъв по Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д.№ 1254/2018г.по описа на ДРС- Решение № 528/09.05.2019г.

ОСЪЖДА ООД „ Рай Агро 2014“,гр.Добрич,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ ***“ № 2,вх.Е,ет.7,ап.В,представлявано от управителя ***,да заплати на ЗКПУ “Пчела“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:с.***Добричка община,област Добрич,сторените в настоящото дело съдебни разноски в размер на сумата от сумата от 500.00 лв./петстотин лева/- заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.