Р Е Ш Е Н И Е

№ 196

гр.*** 18.09.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

***кият окръжен съд гражданско отделение

На осемнадесети септември 2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:……………………….

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №517 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба вх.№4453/18.04.2019 г. по описа на ЧСИ от К.Г.И. *** /приложена към предходно в.гр.д.№402/2019 г. на ДОС/ в качеството му на длъжник срещу постановление за възлагане от 08.04.2019 г. на недвижим имот /имот с административен адрес гр.***,жк „***“2,ул.“***“ №38,представляващ дворно място-поземлен имот с идентификатор 72624.606.454 по кадастралната карта на гр.*** с площ по скица от 453 кв.м,а по акт за собственост от 443 кв.м,ведно с построената върху него еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 72624.606.454.4 по кадастралната карта на гр.*** със застроена площ от 145 кв.м по скица,а по удостоверение на Община-гр.*** за въвеждане в експлоатация на строеж с площ от 129,58 кв.м и разгъната застроена площ от 251,77 кв.м/-предмет на принудително изпълнение по изп.д.№20148100400416 по описа на частен съдебен изпълнител Николай Ников с район на действие ДОС.Настоява се за отмяна на атакуваното постановление като незаконосъобразно.Изложени са следните доводи за незаконосъобразност:имотът-предмет на публичната продан по описание в постановлението за възлагане не съответствал на реалните параметри на същия,като в частност построената в дворното място жилищна сграда била с по-големи размери по отношение на застроена и разгъната застроена площ,като горното разминаване поставяло и въпроса за адекватността на цената,на която бил продаден имотът;част от имота била несеквестируема предвид посоченото разминаване между описаните и действителните размери на сградата,което налагало и преценка от ЧСИ с целия или с част от имота е обезпечено вземането на банката-взискател и дали следва да се насочи изпълнението върху целия имот или върху част от него.Подадена е и молба на основание чл.83 ал.2 от ГПК от длъжника К.Г.И. /вх.№5303/14.05.2019 г. по описа на ЧСИ на лист 9 от делото на ДОС/,с която същият настоява да бъде освободен от заплащане на държавна такса по обжалване действията на ЧСИ.

Взискателят „Юробанк България“ АД-гр.София изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът следва първо да се произнесе по молбата за освобождаване на жалбоподателя от държавна такса по обжалването,доколкото този въпрос касае редовността на жалбата.Молбата е основателна и следва да бъде уважена.Видно от представеното експертно решение №2102/28.06.2017 г. на ТЕЛК при „МБАЛ ***“ АД,жалбоподателят И. е с влошено здравословно състояние-същият е със 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ-напълно обездвижен на легло,състояние след травма на гръбначен мозък.Съгласно разпореждане №24190304588/01.01.2019 г. на ТП на НОИ-*** същият получава инвалидна пенсия в размер на 238,74 лв и социална добавка за чужда помощ в размер на 94,19 лв.Очевидно жалбоподателят не разполага с достатъчно средства за собственото си ежедневно съществуване.В молбата си И. декларира,че няма допълнителни доходи от собствени движими и недвижими вещи.Предвид горното съдът намира молбата за основателна и следва да я уважи.Молителят-жалбоподател следва да бъде освободен от внасяне на държавна такса по обжалването пред ДОС.Тъй като жалбоподателят не дължи държавна такса поради освобождаването му от нея,жалбата му по чл.435 и сл. от ГПК се явява редовна като отговаряща на изискванията на чл.260 т.1,2,4 и 7 и чл.261 от ГПК.

Като постави на разглеждане депозираната жалба,***кият окръжен съд установи следното:

При данни,че жалбоподателят е получил съобщение за атакуваното постановление на 11.04.2019 г. /виж съобщението на лист 592 от изп.д./,подадената на 18.04.2019 г. жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.436 ал.1 от ГПК.Жалбата изхожда от длъжник по изпълнението и е насочена срещу постановление за възлагане на недвижим имот,т.е. срещу акт на съдебния изпълнител,подлежащ на обжалване по съдебен ред от длъжника по смисъла на разпоредбата на чл.435 ал.3 от ГПК.Според предл.3 на цитираната разпоредба длъжникът може да атакува постановлението за възлагане само на две лимитивно посочени основания-при ненадлежно извършено наддаване при публичната продан и при възлагане на имуществото не на най-високата предложена цена.В случая жалбоподателят не се е позовал на нито едно от двете посочени основания.Изложените от него доводи,че имотът-предмет на публичната продан по описание в постановлението за възлагане не съответствал на реалните параметри на същия,като в частност построената в дворното място жилищна сграда била с по-големи размери по отношение на застроена и разгъната застроена площ,както и че горното разминаване поставяло и въпроса за адекватността на цената,на която бил продаден имотът,не са допустими основания за обжалване на постановлението за възлагане от длъжника и същите не подлежат на разглеждане.Оспорването на размера на оценката на имота не подлежи на разглеждане в производството по жалба срещу постановлението за възлагане,защото изготвянето на оценката е действие,подготвящо публичната продан и наддаването по нея,но не е част от самото наддаване,и поради това възражението не е относимо към допустимите основания по чл.435 ал.3 предл.3 от ГПК,на които законът позволява да се обжалва постановлението за възлагане от длъжника /в тази насока мотивите към т.8 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.В този смисъл горните наведени основания за незаконосъобразност не са допустими в настоящото производство и не следва да се разглеждат.

Допустимо е обаче позоваването и в жалба срещу постановление за възлагане на несеквестируемост на имота-предмет на проведената публична продан /в тази насока т.1 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.Защитата на длъжника поради несеквестируемост на имуществото-предмет на изпълнение може да бъде упражнена дори на етапа обжалване на извършено след публичната продан разпределение на събрани от последната суми.В този смисъл следва да се приеме,че позоваването на несеквестируемост е допустимо,респ. жалбата е процесуално допустима на посоченото основание.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Изпълнително дело №20148100400416 на ЧСИ с рег.№810 и район на действие ДОС е образувано за събиране на вземането на взискателя „Юробанк България“АД,за което е издаден изпълнителен лист №493/18.02.2014 г. по ч.гр.д.№493/2014 г. на ДРС срещу солидарните длъжници „П.“ ЕООД-кредитополучател,П.Й.И. и К.Г.И.-съдлъжници. По молба на взискателя изпълнението е насочено срещу недвижим имот,съставляващ дворно място-поземлен имот с идентификатор 72624.606.454 по к.к. на гр.*** с площ по скица от 453 кв.м,ведно с построената върху него еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 72624.606.454.4-собственост на длъжниците П.Й.И. и К.Г.И..Последните двама са учредили ипотека в полза на банката-взискател за обезпечаване дълга на кредитополучателя „П.“*** по силата на договор,сключен с нотариален акт №20,т.V,рег.№6501,д.№384/22.05.2008 г. на нотариус с рег.№158 и район на действие ДРС.Ипотеката е учредена върху собствения им недвижим имот в гр.***,ул.“***“№38,съставляващ дворно място- поземлен имот с идентификатор 72624.606.454,ведно с построената върху него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 72624.606.454.4 със застроена площ 129,58 кв.м. и разгъната застроена площ 251,77 кв.м.

Възражението за несеквестируемост на недвижимия имот-предмет на публичната продан е неоснователно.Имотът е служел като обезпечение на вземанията,подлежащи на принудително събиране по изпълнителното дело.Съобразно разпоредбата на чл.445 ал.1 от ГПК от забраните по чл.444 от ГПК не могат да се ползват длъжниците относно вещи,върху които е учредена ипотека,когато взискател е ипотекарният кредитор.Хипотезата е именно такава.При учредена от длъжника ипотека върху имота в полза на взискателя същият не може да се ползва от привилегията на несеквестируемостта.Действително е налице разминаване в застроената площ на процесната сграда-129,58 кв.м по акта за ипотека и 145 кв.м според заснемането по кадастрална карта,но това разминаване е несъществено и не може да внесе съмнение в идентичността на обекта на принудително изпълнение с обекта на ипотеката.В акта за ипотека ясно и недвусмислено е уговорено,че обезпечението се учредява върху целия поземлен имот и изградената върху него жилищна сграда в нейната цялост.Съществено за индивидуализацията на ипотекирания имот в акта за ипотека е посочването на идентификаторите на дворното място и сградата по кадастрална карта,а позоваването на допълнителни индивидуализиращи признаци като площ е второстепенно,поради което грешка в площта не променя волята на страните ипотеката да обхваща целия имот.В случая принудителното изпълнение е осъществено спрямо ипотекирания имот и няма извършено такова спрямо неипотекирана част от него,за да се поставя въпросът за несеквестируемост на такава част.

Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна,а атакуваното постановление за възлагане е законосъобразно и не подлежи на отмяна.

Страните в производството не са отправили искания за присъждане на сторени в същото разноски,поради което отговорност за разноски не следва да бъде разпределяна.

Водим от гореизложеното,***кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСВОБОЖДАВА жалбоподателя К.Г.И. с ЕГН ********** *** от заплащане на държавна такса по сметка на ***кия окръжен съд по подадената от същия жалба вх.№4453/18.04.2019 г. по описа на ЧСИ Николай Ников с район на действие ДОС срещу постановление за възлагане от 08.04.2019 г. на недвижим имот /имот с административен адрес гр.***,жк „***“2,ул.“***“ №38,представляващ дворно място-поземлен имот с идентификатор 72624.606.454 по кадастралната карта на гр.*** с площ по скица от 453 кв.м,а по акт за собственост от 443 кв.м,ведно с построената върху него еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 72624.606.454.4 по кадастралната карта на гр.*** със застроена площ от 145 кв.м по скица,а по удостоверение на Община-гр.*** за въвеждане в експлоатация на строеж с площ от 129,58 кв.м и разгъната застроена площ от 251,77 кв.м/-предмет на принудително изпълнение по изп.д.№20148100400416 по описа на частен съдебен изпълнител Николай Ников с район на действие ДОС.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.И. с ЕГН ********** *** в качеството му на длъжник срещу постановление за възлагане от 08.04.2019 г. на недвижим имот /имот с административен адрес гр.***,жк „***“2,ул.“***“ №38,представляващ дворно място-поземлен имот с идентификатор 72624.606.454 по кадастралната карта на гр.*** с площ по скица от 453 кв.м,а по акт за собственост от 443 кв.м,ведно с построената върху него еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 72624.606.454.4 по кадастралната карта на гр.*** със застроена площ от 145 кв.м по скица,а по удостоверение на Община-гр.*** за въвеждане в експлоатация на строеж с площ от 129,58 кв.м и разгъната застроена площ от 251,77 кв.м/-предмет на принудително изпълнение по изп.д.№20148100400416 по описа на частен съдебен изпълнител Николай Ников с район на действие ДОС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.