РЕШЕНИЕ
№ 198
25.09.2019 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Добрич, гражданско отделение, в публично
съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ Г. ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Пепа Митева, като
разгледа докладваното от
мл. съдия Г. Пашалиев въззивно гражданско дело № 560 по описа на Окръжен съд –
Добрич за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 13533/04.07.2019 г., подадена от „***” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя В.В.С., със седалище и
адрес на управление: гр. Д., чрез процесуалния представител
адвокат Г.А.С..
Предмет на въззивна проверка е Решение № 735 от
24.06.2019 г. по гр. дело № 362/2019 г., с което Районен съд – Добрич е приел,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, че уволнението на Д.К.В., ЕГН **********,***,
е незаконосъобразно и е отменил Заповед № 3/03.12.2018г.
на управителя на „***” ЕООД.
Произнесъл се е и по обективно
съединения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като е възстановил Д.К.В. на
заеманата преди уволнението длъжност „фактурист“ в „***” ЕООД.
Предвид изхода на делото е осъдил
жалбоподателя да заплати на Д.К.В., сумата от 1120, 00 лв. (хиляда сто и десет
лева), представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Въззивникът твърди, че решението е
необосновано и неправилно.
Счита, че намаляването на обема на
работа води до намаляване броя на счетоводните и финансови операции, които са
вменени на ищеца.
В тази връзка оспорва извода на съда, че
от доказателствата не се установява намаляване обема на работа на дружеството
по отношение трудовите задължения на ищеца. Твърди, че за да достигне до това
неправилно становище първата инстанция е съпоставила броя, издадени фактури за
2017 г. и за 2018 г. и оборота за двете години.
На тази плоскост изтъква, че
получаването на предизвестието за прекратяване от адресата (05.11.2018 г.) е
моментът, към който следва да се преценява съществувало ли е потестативното
право и надлежно ли е упражнено.
Подкрепя доводите си, като се позовава
на изготвената съдебно – счетоводна експертиза. От същата се установява, че
оборотът на дружеството за периода месец август 2018 г. – месец декември 2018
г., е намалял. Това се е отразило и на трудовата дейност на ищеца, като е
довело до намаляване броя на издадените фактури за същия период.
Въз основа на изложеното, въззивникът
прави искане съдебният акт на първостепенния съд да бъде отменен и да бъде
постановен нов, с който предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират се разноски за двете инстанции.
Постъпил е отговор от въззиваемата
страна, чрез пълномощника - адв. М.Д., в който се прави искане актът на
първоинстанционния съд да бъде потвърден. Намира го за правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски.
Изразява съгласие с анализа, който е
направил първостепенния съд на изготвената по делото експертиза и приетото от
същия, че обемът на работа в дружеството не само, че не е намалял, а се е
увеличил през 2018 г, сравнен с този за 2017 г.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Видно от приетия като писмено
доказателствено средство трудов договор (л. 8 от гр. дело № 362 по описа на
Районен съд – Добрич за 2019 г.), между работодателя „***” ЕООД и служителката Д.К.В.,
на 17.03.2015 г, е възникнало трудово правоотношение. По силата на съглашението
служителката била назначена на длъжност „фактурист“, като с длъжностна характеристика
ѝ били вменени следните задължения:
да
извършва касови операции по
приходно-разходни документи; да издава фактури; да приема, съхранява и предава парични средства;
да упражнява вътрешно-финансов контрол в кръга на
възложените ѝ задачи за спазване на финансовата дисциплина във фирмата;
да води касовата книга по форма и ред, установен с
вътрешни разпоредби за счетоводна документация.; да проверява фактическата наличност на паричните суми с
касовия остатък; ежедневно да приключва касовата отчетност.
Уговорили се, че и двете страни дължат едномесечно предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение.
От обратната разписка приложена по
делото (л. 61 от гр. дело № 362 по описа на Районен съд – Добрич за 2019 г. )
се установява, че ищцата е получила предизвестие за прекратяване на трудовото
си правоотношение с „***” ЕООД (л. 60) на 05.11.2018 г. От волеизявлението,
материализирано в документа става ясно, че управителят на дружеството е
уведомил Д.В. за предстоящото уволнение и е посочил, че правоотношението ще се
счита за прекратено с изтичане на едномесечния срок на предизвестието на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.
На 03.12.2018 г. работодателят е издал
заповед (л. 4), в която приел, че трудовото правоотношение на ищцата ще се
счита за прекратено от дата 06.12.2018 г. поради намаляване обема на работа.
В рамките на двумесечния давностен срок Д.В.
е подала до Районен съд – Добрич два иска, за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа.
Първоинстанционният съд е уважил
претенциите на ищцата, тъй като е приел, че обемът на работа на дружеството не
е намалял. Крайният си извод е формирал след извършен обстоен анализ на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
Настоящият състав счита, че
първоинстанционният съд правилно е уважил двата обективно съединени иска, като
е приел, че обемът на работата, която Д.В. е извършвала при въззивника не е намалял
по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.
В мотивите си районният съд се е позовал
основно на заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
тъй като то дава най-пълна и ясна картина
на обема на извършваната работа в дружеството.
Правилно, и в съответствие със съдебната
практика, първата инстанция е посочила, че намаляването обема на работа по
своето естество е обективно състояние и представлява намаляване на
производствената програма, на количеството на продукцията, обема на
стокооборота, на обема на услугите. Не е необходимо това състояние да се отнася
към дейността на предприятието изобщо, а само към съответната дейност,
реализирана чрез дадените на съответния работник или служител трудови функции и
задължения.
Следователно при преценката за
законността на уволнението на това основание следва да бъде установено дали е
налице връзка между намаляването обема на работа в предприятието и трудовите
функции, които изпълнява служителят, и ако да, как им се отразява.
Формулировката на задачите, поставени на вещото лице, напълно кореспондира с
тази позиция, тъй като оборотът на дружеството и броя издадени фактури са пряко
свързани с трудовите функции на ищцата. С длъжностната характеристика са
ѝ вменени задължения както по издаване на фактури, така и по приемане,
съхранение и предаване на парични средства.
От друга страна, посочването на
оборотите и броя на издадените фактури по месеци, представлява цифровото
изражение на обема на работа в предприятието за всеки месец. По този начин и
преценката на съда относно наличието на намален обем на работа се явява
улеснена, тъй като трябва единствено да бъдат съпоставени посочените в
заключението стойности. Но тази съпоставка не може да бъде произволна, каквото
правилно становище застъпва и въззивникът.
Но твърдението му, че в конкретния
случай преценката на първостепенния съд е произволна, не е обосновано. Крайният
извод на районния съд, че не е налице намаляване обема на работа напълно
кореспондира с посочените стойности в експертното заключение и се основава на
сравнението между оборотите и броя на издадените фактури за 2017 г. и за 2018
г. На тази плоскост не може да бъде споделена тезата на въззивника, че съдът е
следвало да сравни стойностите за месеците от август до декември но само за 2018
г.
За да бъде резултатът от сравнението
правилен, то трябва да се сравняват еднородни величини. А такива еднородни
величини са оборотите и фактурите по месеци за двете години, а не за няколко
месеца от една година. Това становище се подкрепя на още по-силно основание от
факта, че дейността на дружеството е свързана с продажба на торове, което я
прави зависима от промяната на сезоните. Ноторно известно е, че с понижаването
на температурите намаляват и продажбите на такива продукти.
Поради тази причина първоинстанционният
съд е избрал да сравни стойностите за периодите август – декември през 2017 г.
и през 2018 г., а съпоставката в действителност показва, че оборотът и броя
издадени фактури за този период през 2018 г. са по-големи от тези през 2017 г.
Тук трябва да бъде подчертано, че
връчването на предизвестието на служителя е моментът към който се преценява
законността на уволнението му. Това е така, защото правото на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигане
на писменото изявление до адресата. Поради тази причина преценката съществувало
ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено следва да бъде направена
именно към този момент. В тази насока е и съдебната практика – Решение № 559 от
09.07.2010 г. по гр. дело 650/2009 г. на ВКС, IV г.о.
По делото е установено, че Д.В. е
получила предизвестието за прекратяване на трудовото си правоотношение на
05.11.2018 г. Следователно, това е релевантната дата към която да се преценява
намалял ли е в действителност обемът на работа в предприятието и как се отразил
на трудовите функции, изпълнявани от ищцата.
Това становище се поддържа и от
въззивника в жалбата. Но в контекста на експертното заключение неправилно го е
доразвил, като е посочил, че при преценката си намалял ли е обема на работа,
съдът трябва да вземе предвид оборота и броя, издадени фактури за месец ноември
2018 г. Предизвестието е връчено на служителката още в началото на месец
ноември, на петия ден, поради което стойностите за този месец не трябва да
бъдат вземани предвид от съда.
В този ред на мисли, независимо от това,
че първостепенният съд е основал преценката си за законността на уволнението и
на период, следващ по време връчването на предизвестието, то крайният извод
остава непроменен. Съпоставката между стойностите за месеците август – октомври
за 2017 г. и за 2018 г. води до същия резултат – в този темпорален отрязък
оборотът и броят издадени фактури през 2018 г. е по-голям от стойностите за
2017 г.
Освен това, като цяло през 2018 г.
дружеството е реализирало по-голям оборот в сравнение с 2017 г., а както стана
въпрос и по-горе в изложението, трудовите функции на въззиваемата са свързани и
с получаване, съхранение и предаване на парични средства. Следователно размерът
на реализирания оборот показва какъв е обемът на извършваната от нея работа.
Ето защо, настоящият състав счита, че
към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение на Д.В. (05.11.2018 г.) обемът на работа в дружеството не е
намалял, а се е увеличил, поради което уволнението ѝ на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ е незаконосъобразно и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ е основателен.
При такова произнасяне относно главния
иск, акцесорният за възстановяване на ищеца на предишната работа, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, също се явява основателен, тъй като е
обусловен по отношение на иска за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна.
Изложеното налага извода, че Решение № 735 от
24.06.2019 г. по гр. дело № 362/2019 г., с което Районен съд – Добрич е уважил
исковите претенции на Д.В. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, е правилно и
законосъобразно и съдебният акт следва да бъде потвърден.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
Въззиваемата своевременно е направила
искане за присъждане на разноски в размер на 672, 00 лева. Приложила е договор
за правна защита и съдействие, от който се установява, че е заплатила тази сума
на пълномощника си адв. М.Д. за процесуално представителство пред Окръжен съд –
Добрич.
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна – ответник се поражда правото да
ѝ бъдат заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на Д.В. направените пред въззивната инстанция разноски – адвокатско
възнаграждение в размер на 672, 00 лева.
С оглед на горното, Въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 735 от
24.06.2019 г. на Районен съд – Добрич, постановено по гр. дело № 362/2019 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, „***” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя В.В.С., със седалище и
адрес на управление: гр. Д., да заплати
на Д.К.В.,
ЕГН **********,***, сумата от 672, 00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от обявяването
му.
Председател: Членове: 1.
2.