РЕШЕНИЕ
№199
25.09.2019 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Добрич, гражданско отделение, в открито
съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Пепа Митева, като
разгледа докладваното от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 574 по описа на Окръжен
съд – Добрич за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 2764/10.07.2019 г. на ***към Министерство на земеделието, храните
и горите - с. К., ЕИК ***,
представлявана от управителя И.Т.Р., подадена чрез пълномощника адв. Н.С., с
адрес ***.
Предмет на въззивна проверка е Решение № 89 от
25.06.2019 г. по гр. дело № 141/2019 г., с което Районен съд – Балчик е
признал, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на П.И.Ф., с ЕГН**********,***
за незаконно, като е отменил заповед № РД-15-20/18.01.2019 г. на Министъра на
земеделието, храните и горите.
Произнесъл се е по обективно съединения
иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като е възстановил П.И.Ф. на заеманата от
него длъжност „управител“ в Почивна база „***“, с. К..
Предвид изхода на делото е осъдил
жалбоподателя да заплати на
П.И.Ф.
сумата от 600 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Ответникът е осъден и да заплати по
сметка на РС-Балчик държавна такса и съдебно деловодни разноски в размер на
100, 00 лв. (сто лева) на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Въззивникът е останал недоволен от
решението, постановено от Районен съд – Балчик, поради което в двуседмичен срок
е упражнил правото си на жалба.
В иницииралия въззивната проверка
документ се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, като се поставя
акцент на въпроса дали в законоустановения срок ищецът се е явил на работа за
заемане на длъжността, на която е възстановен. Жалбоподателят счита, че за да
бъде изпълнено изискването за явяване на
работа е необходимо служителят лично да се яви в предприятието и да заяви
желание да заеме длъжността.
Във връзка с изложеното оспорва изводите
на съда, че в законния срок П.Ф. е заявил желание да заеме длъжността. Сочи, че
от трите заявления, представени от последния в Почивна база „***“, не се
установява волята му да заеме длъжността, на която е възстановен. От две от тях
се установява единствено желанието му да бъдат възстановени разноски и
обезщетения. По отношение на третото заявление, което е изпратено и до
Министерството на земеделието, храните и горите твърди, че неправилно е било
отправено до Министъра на земеделието, храните и горите, тъй като последният не
е работодател на ищеца, а по-горестоящ орган по смисъла на чл. 61, ал. 2 от КТ.
Поради тази причина заключава, че със същото ищецът не е заявил желание да
заеме длъжността си и трудовото му правоотношение е било прекратено
законосъобразно.
Прави искане за отмяна на съдебния акт и
постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира и заплащане на разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор
от въззиваемата страна, в който се иска решението на първоинстанционния съд да
бъде потвърдено. Намира го за правилно и законосъобразно. Претендират се и
разноски.
Въззиваемият се противопоставя на
доводите на жалбоподателя, че не е
заявил желание пред работодателя ***да заеме длъжността, на която е бил
възстановен. Изтъква, че тези твърдения на въззивника се опровергават, тъй като
представеното заявление № 3 от 02.01.2019 г., е изпратено не само до
по-горестоящия орган, но и до работодателя.
Допълва също, че това обстоятелство не е
посочено в Заповед № РД – 15-20/18.01.2019 г. на Министъра на земеделието,
храните и горите като основание за прекратяване на трудовото му правоотношение.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
С Решение № 105/17.05.2018 г. по в.гр.д.
№ 139/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, по гр.д. № 691/2017 г. по описа
на Районен съд – Балчик, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, е уважен
искът на П.Ф. за възстановяването му на предишната заемана от него длъжност - „управител“
в Почивна база „***“, с. К.. Съдебният акт е влязъл в сила на 07.12.2018 г.
Тези обстоятелства, както и уведомление
за правото му да се яви на работа за заемане на длъжността в двуседмичен срок от
узнаването, са доведени до знанието на ищеца посредством съобщение на Районен
съд – Балчик (л. 77 от гражд. дело № 691/2017 г. на Районен съд - Балчик). От
същото се установява, че е получено на 21.12.2018 г. от адв. Ю.Г., пълномощник
на П.Ф.. Датата на получаването е удостоверена с подписа на съдебен деловодител
Д. М..
Ищецът е подал заявление с вх. номер
94-3003/27.12.2018 г. (л. 7 от гр.д. 141/2019 г. по описа на Районен съд –
Балчик) до Министерството на земеделието, храните и горите, с копие до почивна
база „***“, с което е уведомил Министъра на земеделието, храните и горите за
постановеното решение на Окръжен съд – Добрич и е заявил желанието си да заеме
длъжността, на която е бил възстановен.
На 02.01.2019 г. е депозирал и други три
заявления в Почивна база „***“, които са получили входящи номера от две до
четири (л. 80 до 82 от гр.д. 141/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик). Като
адресат на същите отново е посочено Министерство на земеделието, храните и
горите с копие до почивна база „***“. В документа с вх. номер 3/02.01.2019 г. е
обективирано изявление на ищеца, с което уведомява за постановеното решение на
Окръжен съд – Добрич и желае да заеме длъжността, на която е бил възстановен.
От показанията на свидетелката М.Д.,
главен счетоводител на почивна база „***“, която е приела заявленията се
извежда, че на 02.01.2019 г. П.Ф. е занесъл документите лично.
Видно от приложената Заповед №
РД-15-20/18.01.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите трудовото
правоотношение на П.Ф. било прекратено, считано от дата 05.01.2019 г. Като
основание за уволнението е посочена нормата на чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ.
Пред Районен съд – Балчик са предявени
два обективно съединени иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
КТ в рамките на двумесечния давностен срок. С крайния си акт първата инстанция
е уважила претенциите на ищеца.
В мотивите си първостепенният съд е
приел, че от събраните писмени и гласни доказателствени средства се установява,
че ищецът се е явил на работа, за да заеме предишната си длъжност в предвидения
от законодателя двуседмичен срок.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
Настоящият състав счита, че
първоинстанционният съд правилно е уважил главния и акцесорния иск.
За да бъде изпълнен фактическият състав
на нормата на чл. 325, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 345, ал. 1 от КТ и уволнението
да бъде законосъобразно е необходимо възстановеният на предишната работа
служител да не се яви да я заеме в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за възстановяване.
В конкретния случай, този двуседмичен
срок е започнал да тече за П.Ф. на дата 21.12.2018 г., тъй като на този ден
пълномощникът му е получил съобщението за възстановяване на предишната работа
от деловодителката при Районен съд – Балчик Д. М.. Имайки предвид правилото на
чл. 60, ал. 4 от ГПК, то датата 04.01.2019 г. е моментът, в който този срок
изтича и след който ищецът не може да упражни правото си да заеме предишната си
длъжност, а трудовото му правоотношение се прекратява по силата на закона.
Законодателят е допуснал и изключение от това правило, при положение, че
пропускането на срока се дължи на уважителни причини.
Жалбоподателят правилно, и в съответствие
със съдебната практика, е посочил, че явяването на служителя за заемане на
предишната работа, изисква кумулативно както личното му явяване на работа в
предприятието на работодателя, така и заявяване на желание да заеме длъжността,
на която е възстановен.
Районният съд в мотивите си е възприел
същото становище, което е подкрепил и с относима съдебна практика на ВКС.
Правилно е и твърдението на въззивника,
че Министъра на земеделието, храните и горите е по-горестоящ орган по смисъла
на чл. 61, ал. 2 от КТ, а не работодател на въззиваемия. Негов работодател е
почивна база „***“, както е прието и в Тълкувателно решение № 1 от 30.12.2013
г. на ВКС по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГК. Правилно е посочил и, че
изявлението за явяване на работа следва да бъде отправено до работодателя.
Но при оценката на събраните
доказателства, въззивникът е достигнал до неправилни фактически изводи.
В противовес на твърденията му, че П.Ф.
не се явил реално да заеме длъжността, личното явяване на въззиваемия на дата
02.01.2019 г. в ***се установява от показанията на главната счетоводителка на
ответника, свидетелката М.Д., която ясно посочва, че в този ден ищецът собственоръчно
е депозирал пред нея заявленията. Оттук се извежда наличието на първата
предпоставка, необходима за явяване на работника по смисъла на чл. 325, ал. 1,
т. 2 от КТ.
А втората, заявеното от ищеца желание за
заемане на предишната му длъжност, отправено до работодателя, се извлича от
съдържанието на депозираното от него на същата дата, 02.01.2019 г., в почивната
база, заявление с вх. номер 3. В този документ е материализирано волеизявлението
на въззиваемия, с което уведомява, че е възстановен като „управител“ на ***и се
явява, за да заеме длъжността.
Настоящият състав не споделя твърдението
на жалбоподателя, че въззиваемият е отправил изявлението си до по-горестоящия
орган, а не до работодателя си. То се опровергава по категоричен начин, тъй
като в документа П.Ф. е посочил недвусмислено, че предоставя копие от него и до
почивна база „***“. На още по-силно основание следва да бъде изтъкнато, че заявлението
е депозирано в самата почивна база. Следователно, въззиваемият е изразил воля
да заеме предишната си длъжност както пред по-горестоящия орган, така и пред
работодателя си.
На тази основа може да бъде направен
обобщен извод, че П.Ф. се е явил в ***да заеме предишната си работа, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване, поради което
искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен.
При такова произнасяне относно главния
иск, акцесорният за възстановяване на ищеца на предишната работа, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, също се явява основателен, тъй като е
обусловен по отношение на иска за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна.
Изложеното налага извода, че Решение № 89 от
25.06.2019 г. по гр. дело № 141/2019 г. на Районен съд – Балчик, с което е
уважил исковите претенции на П.Ф. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, е
правилно и законосъобразно, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна – ответник се поражда правото да
ѝ бъдат заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Въззиваемият своевременно е направил
искане за присъждане на разноски в размер на 1120, 00 лева. Приложил е договор
за правна защита и съдействие, от който се установява, че е заплатил тази сума на
пълномощника си адв. Ю.Г. за изготвянето на отговор на въззивната жалба инициирала
въззивната проверка, както и за процесуално представителство пред Окръжен съд –
Добрич.
Настоящият състав дължи произнасяне по
направеното от процесуалния представител на въззивника в открито съдебно
заседание възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК.
При преценката си въззивният съд
съобрази, че по делото е проведено едно открито съдебно заседание, не са
събирани доказателства и доказателствени средства, поради което възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да бъде
намалено до минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следователно въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на П.Ф. направените пред въззивната инстанция разноски –
адвокатско възнаграждение в размер на 560, 00 лева.
С оглед на горното, Въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 89 от
25.06.2019 г. на Районен съд – Балчик, постановено по гр. дело № 141/2019 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, ***към Министерство на земеделието, храните и горите - с. К., ЕИК ***, представлявана от управителя И.Т.Р., да заплати на П.И.Ф.,
с ЕГН **********,***, сумата от 560, 00 лева, представляваща направени разноски
във въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от обявяването
му.
Председател: Членове: 1.
2.