РЕШЕНИЕ

№199

 

25.09.2019 г., град Добрич

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Окръжен съд - Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ  ХАНДЖИЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА                    

МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

 

при участието на секретаря Пепа Митева, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 574 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 2764/10.07.2019 г. на ***към Министерство на земеделието, храните и горите - с. К., ЕИК ***, представлявана от управителя И.Т.Р., подадена чрез пълномощника адв. Н.С., с адрес ***.

Предмет на въззивна проверка е Решение № 89 от 25.06.2019 г. по гр. дело № 141/2019 г., с което Районен съд – Балчик е признал, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на П.И.Ф., с ЕГН**********,*** за незаконно, като е отменил заповед № РД-15-20/18.01.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите.

Произнесъл се е по обективно съединения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като е възстановил П.И.Ф. на заеманата от него длъжност „управител“ в Почивна база „***“, с. К..

Предвид изхода на делото е осъдил жалбоподателя да заплати на П.И.Ф. сумата от 600 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Ответникът е осъден и да заплати по сметка на РС-Балчик държавна такса и съдебно деловодни разноски в размер на 100, 00 лв. (сто лева) на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Въззивникът е останал недоволен от решението, постановено от Районен съд – Балчик, поради което в двуседмичен срок е упражнил правото си на жалба.

В иницииралия въззивната проверка документ се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, като се поставя акцент на въпроса дали в законоустановения срок ищецът се е явил на работа за заемане на длъжността, на която е възстановен. Жалбоподателят счита, че за да бъде изпълнено  изискването за явяване на работа е необходимо служителят лично да се яви в предприятието и да заяви желание да заеме длъжността.

Във връзка с изложеното оспорва изводите на съда, че в законния срок П.Ф. е заявил желание да заеме длъжността. Сочи, че от трите заявления, представени от последния в Почивна база „***“, не се установява волята му да заеме длъжността, на която е възстановен. От две от тях се установява единствено желанието му да бъдат възстановени разноски и обезщетения. По отношение на третото заявление, което е изпратено и до Министерството на земеделието, храните и горите твърди, че неправилно е било отправено до Министъра на земеделието, храните и горите, тъй като последният не е работодател на ищеца, а по-горестоящ орган по смисъла на чл. 61, ал. 2 от КТ. Поради тази причина заключава, че със същото ищецът не е заявил желание да заеме длъжността си и трудовото му правоотношение е било прекратено законосъобразно.

Прави искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира и заплащане на разноски за двете инстанции.    

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се иска решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Намира го за правилно и законосъобразно. Претендират се и разноски.

Въззиваемият се противопоставя на доводите на жалбоподателя,  че не е заявил желание пред работодателя ***да заеме длъжността, на която е бил възстановен. Изтъква, че тези твърдения на въззивника се опровергават, тъй като представеното заявление № 3 от 02.01.2019 г., е изпратено не само до по-горестоящия орган, но и до работодателя. 

Допълва също, че това обстоятелство не е посочено в Заповед № РД – 15-20/18.01.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите като основание за прекратяване на трудовото му правоотношение.

 

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

С Решение № 105/17.05.2018 г. по в.гр.д. № 139/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, по гр.д. № 691/2017 г. по описа на Районен съд – Балчик, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, е уважен искът на П.Ф. за възстановяването му на предишната заемана от него длъжност - „управител“ в Почивна база „***“, с. К.. Съдебният акт е влязъл в сила на 07.12.2018 г.  

Тези обстоятелства, както и уведомление за правото му да се яви на работа за заемане на длъжността в двуседмичен срок от узнаването, са доведени до знанието на ищеца посредством съобщение на Районен съд – Балчик (л. 77 от гражд. дело № 691/2017 г. на Районен съд - Балчик). От същото се установява, че е получено на 21.12.2018 г. от адв. Ю.Г., пълномощник на П.Ф.. Датата на получаването е удостоверена с подписа на съдебен деловодител Д. М..

Ищецът е подал заявление с вх. номер 94-3003/27.12.2018 г. (л. 7 от гр.д. 141/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик) до Министерството на земеделието, храните и горите, с копие до почивна база „***“, с което е уведомил Министъра на земеделието, храните и горите за постановеното решение на Окръжен съд – Добрич и е заявил желанието си да заеме длъжността, на която е бил възстановен.

На 02.01.2019 г. е депозирал и други три заявления в Почивна база „***“, които са получили входящи номера от две до четири (л. 80 до 82 от гр.д. 141/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик). Като адресат на същите отново е посочено Министерство на земеделието, храните и горите с копие до почивна база „***“. В документа с вх. номер 3/02.01.2019 г. е обективирано изявление на ищеца, с което уведомява за постановеното решение на Окръжен съд – Добрич и желае да заеме длъжността, на която е бил възстановен.

От показанията на свидетелката М.Д., главен счетоводител на почивна база „***“, която е приела заявленията се извежда, че на 02.01.2019 г. П.Ф. е занесъл документите лично.

Видно от приложената Заповед № РД-15-20/18.01.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите трудовото правоотношение на П.Ф. било прекратено, считано от дата 05.01.2019 г. Като основание за уволнението е посочена нормата на чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ.

Пред Районен съд – Балчик са предявени два обективно съединени иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ в рамките на двумесечния давностен срок. С крайния си акт първата инстанция е уважила претенциите на ищеца.

В мотивите си първостепенният съд е приел, че от събраните писмени и гласни доказателствени средства се установява, че ищецът се е явил на работа, за да заеме предишната си длъжност в предвидения от законодателя двуседмичен срок. 

 

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд правилно е уважил главния и акцесорния иск.

За да бъде изпълнен фактическият състав на нормата на чл. 325, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 345, ал. 1 от КТ и уволнението да бъде законосъобразно е необходимо възстановеният на предишната работа служител да не се яви да я заеме в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване.

В конкретния случай, този двуседмичен срок е започнал да тече за П.Ф. на дата 21.12.2018 г., тъй като на този ден пълномощникът му е получил съобщението за възстановяване на предишната работа от деловодителката при Районен съд – Балчик Д. М.. Имайки предвид правилото на чл. 60, ал. 4 от ГПК, то датата 04.01.2019 г. е моментът, в който този срок изтича и след който ищецът не може да упражни правото си да заеме предишната си длъжност, а трудовото му правоотношение се прекратява по силата на закона. Законодателят е допуснал и изключение от това правило, при положение, че пропускането на срока се дължи на уважителни причини.

Жалбоподателят правилно, и в съответствие със съдебната практика, е посочил, че явяването на служителя за заемане на предишната работа, изисква кумулативно както личното му явяване на работа в предприятието на работодателя, така и заявяване на желание да заеме длъжността, на която е възстановен.

Районният съд в мотивите си е възприел същото становище, което е подкрепил и с относима съдебна практика на ВКС.

Правилно е и твърдението на въззивника, че Министъра на земеделието, храните и горите е по-горестоящ орган по смисъла на чл. 61, ал. 2 от КТ, а не работодател на въззиваемия. Негов работодател е почивна база „***“, както е прието и в Тълкувателно решение № 1 от 30.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГК. Правилно е посочил и, че изявлението за явяване на работа следва да бъде отправено до работодателя.

Но при оценката на събраните доказателства, въззивникът е достигнал до неправилни фактически изводи.

В противовес на твърденията му, че П.Ф. не се явил реално да заеме длъжността, личното явяване на въззиваемия на дата 02.01.2019 г. в ***се установява от показанията на главната счетоводителка на ответника, свидетелката М.Д., която ясно посочва, че в този ден ищецът собственоръчно е депозирал пред нея заявленията. Оттук се извежда наличието на първата предпоставка, необходима за явяване на работника по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ.

А втората, заявеното от ищеца желание за заемане на предишната му длъжност, отправено до работодателя, се извлича от съдържанието на депозираното от него на същата дата, 02.01.2019 г., в почивната база, заявление с вх. номер 3. В този документ е материализирано волеизявлението на въззиваемия, с което уведомява, че е възстановен като „управител“ на ***и се явява, за да заеме длъжността.

Настоящият състав не споделя твърдението на жалбоподателя, че въззиваемият е отправил изявлението си до по-горестоящия орган, а не до работодателя си. То се опровергава по категоричен начин, тъй като в документа П.Ф. е посочил недвусмислено, че предоставя копие от него и до почивна база „***“. На още по-силно основание следва да бъде изтъкнато, че заявлението е депозирано в самата почивна база. Следователно, въззиваемият е изразил воля да заеме предишната си длъжност както пред по-горестоящия орган, така и пред работодателя си.

На тази основа може да бъде направен обобщен извод, че П.Ф. се е явил в ***да заеме предишната си работа, в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен.

При такова произнасяне относно главния иск, акцесорният за възстановяване на ищеца на предишната работа, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, също се явява основателен, тъй като е обусловен по отношение на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

Изложеното налага извода, че Решение № 89 от 25.06.2019 г. по гр. дело № 141/2019 г. на Районен съд – Балчик, с което е уважил исковите претенции на П.Ф. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, е правилно и законосъобразно, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден.

 

По отношение на разноските във въззивното производство:

При този изход на спора пред настоящата инстанция, в полза на въззиваемата страна – ответник се поражда правото да ѝ бъдат заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Въззиваемият своевременно е направил искане за присъждане на разноски в размер на 1120, 00 лева. Приложил е договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е заплатил тази сума на пълномощника си адв. Ю.Г. за изготвянето на отговор на въззивната жалба инициирала въззивната проверка, както и за процесуално представителство пред Окръжен съд – Добрич.

Настоящият състав дължи произнасяне по направеното от процесуалния представител на въззивника в открито съдебно заседание възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

При преценката си въззивният съд съобрази, че по делото е проведено едно открито съдебно заседание, не са събирани доказателства и доказателствени средства, поради което възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Следователно въззивникът следва да бъде осъден да заплати на П.Ф. направените пред въззивната инстанция разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 560, 00 лева.

 

С оглед на горното, Въззивният съд

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 89 от 25.06.2019 г. на Районен съд – Балчик, постановено по гр. дело № 141/2019 г.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, ***към Министерство на земеделието, храните и горите - с. К., ЕИК ***, представлявана от управителя И.Т.Р., да заплати на П.И.Ф., с ЕГН **********,***, сумата от 560, 00 лева, представляваща направени разноски във въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от обявяването му.

 

 

 

                 Председател:                                            Членове: 1.

                                                                                                                     

              

                                                                                                  2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.