РЕШЕНИЕ№ 194

гр.Добрич,11.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито заседание на единадесети септември през 2019г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ………………………….. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА В.гр.дело №576 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.№1687/09.04.2019г./по описа на СИС при ДРС/ на Министерство на образованието и науката, срещу постановление от 11.03.2019г. на съдебен изпълнител при СИС на Добрички районен съд, за прекратяване на производството по изп.д.№20123230403036 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Настоява се за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано поради липса на основание за прекратяване с доводи, че в молбата за образуване на изпълнителното производство е поискано при липса на доброволно изпълнение да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника или „да бъдат приложени други обезпечителни мерки“, че е наложен запор върху банкови сметки в две банки и върху три автомобила. Излага се становище относно действието на запора, извежда се оплакване, че на взискателя не е било предоставено за събиране вземането на длъжника от банките, както и, че още преди образуване на изпълнителното производство представляващия дружеството-длъжник бил починал.

Насрещната по жалбата страна – длъжника „Д.“ЕООД гр.К., не изразява становище.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за допустимостта и надлежното упражняване на правото на жалба, и за неоснователността на същата по съображения, че от реализиране през 2012г. на действията, поискани с молбата за образуване на изпълнително производство, до подаване на молба вх.№1388/20.03.2018г., взискателя е бездействал, при което е изпълнен фактическия състав на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, но неоснователна по следните съображения:

По молба вх.№717/17.02.2012г. на Министерство на образованието и науката и въз основа на изпълнителен лист от 10.04.2007г.,издаден по т.д.№59/2005г.на ДОС, срещу „Д.“ООД гр.К., представлявано от Т.П.С.с ЕГН **********, за събиране парично вземане от 17640лева неизпълнено задължение по договор от 21.10.1989г., ведно със законната лихва от 17.03.2005г. до окончателното издължаване, сумата от 6900лева неустойка по чл.38 от същия договор и сумата от 30 360лева неустойка по чл.40 от същия договор, ведно със законната лихва от 17.03.2005г. до окончателното плащане на главниците и сумата от 1518лива съдебно деловодни разноски, е образувано изп.д.№20123230403036 по описа на СИС при ДРС.

Като способ за принудително изпълнение в молбата е посочено - „запор върху банковите му сметки или да приложите други обезпечителни мерки“.

Предприети са от съдия изпълнителя действия по проучване на имотното състояние на длъжника, връчване на покана за доброволно изпълнение, налагане на запор върху банкови сметки и върху МПС, уведомяване на АДВ-РД Варна.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена по реда на чл.50, ал.4 от ГПК на адреса, посочен в регистъра и понастоящем- гр.К., ул.“**“№60. Обстоятелството, че към него момент представляващия дружеството-длъжник е бил починал не рефлектира върху редовността на връчването по този ред. На 06.03.2012г. е наложен запор върху МПС въпреки, че не е изрично посочен от взискателя като способ на изпълнение. На 12.03.2012г. е наложен запор върху банкови сметки на дружеството-длъжник в Банка Пиреос ** АД, като в съответствие с изискванията на чл.508 от ГПК банката е уведомила за наложени предходни запори и липсата на парични средства по сметките. На 26.03.2012г. е наложен запор върху банкови сметки на дружеството-длъжник в УниКредит Булбанк АД. Банката е уведомила, че не може да предприеме действия по изпълнение на запора, тъй като дружеството не е пререгистрирано в АВп. В последствие, с писмо вх.№44/15.02.2016г. банката е уведомила и, че сметките на длъжника са закрити съгласно Общите условия на банката за откриване, обслужване и закриване на сметки на юридически лица и еднолични търговци/физически лица, за което е уведомен и взискателя на 11.03.2016г. С молба вх.№1388 от 20.03.2018г.взискателят е поискал от съдия изпълнителя да му върне изпълнителния лист, а в случай, че делото не е прекратено – да изпрати на длъжника покана за доброволно изпълнение, да извърши проучване за имущество на длъжника и насочи изпълнителни действия върху установеното имущество, вкл.движимо.

Хронологично проследено, от подаване на17.02.2012г.на молбата за образуване на изпълнително производство, до подаване на молба вх.№1388 от 20.03.2018г. взискателят не е искал извършването на каквито и да е изпълнителни действия. Въпросът за приложението на института за перемцията е подробно и детайлно развит в Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС на РБ по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК и по-точно в т.10. В постановките, залегнали в цитираното тълкувателно решение, определено се акцентира на водещата роля на взискателя в изпълнителния процес и на неговата процесуална активност както и на процесуалното му бездействие и последиците от това. Бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство, има правно значение както за неговото развитие (изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва изпълнителни способи) така и за давността, която е правна последица на бездействието. Както се посочи по-горе в случая взискателят още с молбата си за образуване на изпълнителното производство пред ДСИ при ДРС е посочил надлежен изпълнителен способ за принудително събиране на вземането си – запор върху банкови сметки, в резултат на което от съдебният изпълнител са предприети изпълнителни действия във връзка с този изпълнителен способ, както и изпълнителни действия във връзка с друг изпълнителен способ- запор върху МПС/макар и в разрез с диспозитивното начало, доколкото в молбата не е надлежно заявен/ през м.март 2012г. От този момент насетне липсват предприети активни действия от страна на взискателя, които да поддържат висящността на изпълнителния процес. Хипотезата на чл. 510 ГПК е налице само, когато третото задължено лице откаже да изпълни доброволно, в който случай по искане на взискателя му се предоставя запорираното вземане за събиране или му се дава вместо плащане, в която хипотеза взискателят за да събере запорираното вземане трябва да води осъдителен иск за него срещу третото задължено лице, срещу което той няма изпълнително основание, която хипотеза в случая не е налице. Вън от горното не е било заявявано от взискателя и искане за събиране на запорирано вземане.

При така установеното последното изпълнително действия спрямо жалбоподателя е налагането на запор върху банковите му сметки в УниКредит Булбанк АД на 26.03.2012г. и още към 26.03.2014г. е налице двугодишно бездействие на взискателя. Подаването на молба вх.№1388 от 20.03.2018г., която по съществото си е искане за насочване на изпълнение върху неконкретизирани имуществени права на длъжника не санира това бездействие. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, т.е. има декларативно, а не конститутивно действие. В този смисъл обжалваното постановлението от 11.03.2019г., с което е констатирано прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е правилно и следва да бъде потвърдено. Следва да се отбележи и, че от прекратяването на изпълнителното дело, поради перемпция не следва автоматично погасяването на вземането по давност. При прекратяване на производството по делото се преустановява възможността да се предприемат изпълнителни действия по него, но в случай, че давностните срокове не са изтекли, взискателят има право да образува ново изпълнително дело за непогасеното си по давност вземане.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 11.03.2019г.на съдебен изпълнител при СИС на Добрички районен съд, за прекратяване на производството по изп.д.№20123230403036 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.