О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 789 ,18.09.2019 година, град Добрич

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав :

Председател : ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно частно гражданско дело номер 599 по описа за 2019 година, намира следното :

Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 16 379/ 14.08.2019 г.. ( по регистратурата на ДРС ), изпратена по пощата на дата 9.08.2019 г., на ищцата И.С.В. *** срещу оп-ределение на Добричкия районен съд от открито заседание на 5.07.2019 г. по гр.д.№ 2853/2018 г., с което производството по делото е прекратено частично – относно иска за парично вземане за горницата над 998 лева до 2 983 лева.

В частната жалба се изразява несъгласие с извода на съда, че посо-чената част от паричното вземане е била претендирана с осъдителен иск с цена от 2 753,10 лева на същото основание и разглеждането му с решение-то ( влязло в сила ) по гр.д.№ 2049/2017 г. по описа на ДРС е пречка за за-явяването на претенцията за нея като повторна . Правното основание на прекратения частично иск е различно, а с подадените от страната уточни-телни молби е извършено само изменение на размера на искането от 998 лева на 2 983 лева в съответствие с правилото на член 214,ал.1,изр.1 от ГПК и с актуалните разяснения в ТР № 32 от 3.03.1955 г. по ч.гр.д.№ 11/ 1955 г. на ОСГК на ВС. Настоява се за отмяна на обжалваното определе-ние.

В отговор от ответника С.Р.С. *** чрез упълномощения адвокат И.С. от ДАК частната жалба се ос-порва като неоснователна с доводи, че предприетото от страната процесу-ално действие не съставлява изменение на размера на иска, а съединяване на нов иск с различно основание ( бездействие на съдебния изпълнител по провеждането на принудително изпълнение за събиране на остатъчната дължима сума ) и различен петитум ( за други вреди в размера на несъб-рания остатък от вземането) извън рамките на дължимото произнасяне от районния съд съгласно посоченото от въззивния съд.

Обжалваното определение е поставено след частично обезсилване на решение № 51 от 15.01.2018 г. по гр.д.№ 2049/2017 г. по отхвърления иск на В. срещу ответника – частен съдебен изпълнител - за парично вземане от 998 лева поради разглеждане на непредявен ( не на соченото от ищцата основание ) иск – случай по член 270,ал.3, изр.3 от ГПК и връщане на делото за произнасяне по иска на предявеното основание с правна ква-лификация – член 74,ал.1 от ЗЧСИ във връзка с член 441, ал.1 от ГПК и член 45 от ЗЗД съгласно указанията на въззивния съд в решение № 145 от 27.06.2018 г. по в.гр.д.№ 180/2018 г. по описа на ДОС . След връщане на делото, преди откритото заседание ищцата е подала множество идентични молби с вх.№ 1197/ 18.01.2019 г. ; № 3511/18.02.2019 г. ; № 3648/ 20.02. 2019 г. и № 7055/ 9.04.2019 г. В тях е заявила изменение – увеличение на размера на предявения иск от 998 лева на 2 983 лева и е посочила

„ елементите “ от сбора на претендираните за обезщетяване вреди като остатъчен непогасен към нея като взискател по изпълнително дело № 20137390400185 дълг от главница в размер от 1 176,33 лева, разноски в производство по обжалване на изготвено по делото разпределение ( по гр.д.№ 471/2015 г. по описа на ДОС и в.гр.д.№ 54/2016 г. по описа на ВАпС ) в размер от 769,62 лева , на-брани законни лихви върху главницата в два периода – в размер от 417,33 лева и 340,50 лева и внесени от нея авансови такси и разноски за принудителното изпълнение ( в т.ч. по първото изпълнително дело пред ЧСИ Л. Тодорова ) от 195,45 лева + 83,66 лева . Съдът не се е произнесъл по молбата за допускане на изменение на размера на искането .А частичното „ прекратяване “ по иска за вземането за горницата от увеличението по член 214, ал.1, изр.3 от ГПК предпоставя въвеждането му като нов предмет с определение за допускане на изменението. Макар с непрецизен диспозитив произнесеното определение е отказ да се допусне увеличение в размера на иск, който не е предявен като частичен . То е обжалваемо в съгласие с разясненията на т.7в от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалвано е от процесуално легитимирано лице ,в срока по член 275,ал.1 от ГПК, считан от съобщението до неприсъствалата в заседанието ищца – 2.08.2019 г.

Обжалваното определение е незаконосъобразно по следните съобра-жения : при действието на ГПК в сила от 1.03.2008 г., изменението на иска е допустимо , ако е направено в предвидения преклузивен срок . В случай като този на изменение – увеличение на размера на иска то може да бъде заявено най – късно до приключване на съдебното дирене пред първоин-станционния съд – член 214,ал.1,изр.3 от ГПК . Допустимо е изменение на иска при връщането на делото за произнасяне по предявения иск, ако пър-воначалното решение е обезсилено като недопустимо поради разглеждане на непредявен иск . Това разглеждане не е ново ,а първо по предявения иск. Посоченото в частната жалба ТР № № 32 от 3.03.1955 г. по ч.гр.д.№ 11/ 1955 г. на ОСГК на ВС е прието при действието на ЗУС от 1952 г.

( отм.) , не съставлява задължителна съдебна практика и дава тълкуване на неприложима в случая процесуална разпоредба - член 116 от ГПК ( отм.) при друга хипотеза – на връщане на делото за повторно разглеждане . В случая изменението на иска е заявено в срока по член 214,ал.1,изр.3 от ГПК ,с писмена молба на ищцата . Пречка за допускането му не съществу-ва .

А иначе основанието, на което е разгледан с влязлото в сила решение № 51 от 15.01.2018 г. по гр.д.№ 2049/ 2017 г. искът за парично вземане в размер от 2 753,10 лева , са твърдени факти за неправомерни действия и бездействия на ЧСИ по описа и публичната продан на идеална част от по-землен имот в град Шабла и от построените в него две сгради, собственост на длъжника Светлозар Диамандиев . Докато основание на съединения с него иск в размер от 998 лева , за който е направено искането за увеличе-ние по член 214,ал.1 от ГПК , са факти за неправомерно бездействие на ЧСИ – неизплащане на ищцата – взискател на наредената от другия ЧСИ

( Люба Тодорова ) по неговата сметка сума от 998 лева от извършени от длъжника парични вноски. Така че еднаквост в правопораждащите факти няма, съответно няма основание за прилагане на член 299,ал.2 от ГПК. Обжалваното определение е незаконосъобразно , следва да се отмени и да се допусне от въззивния съд изменение в размера на предявения иск .

Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение на Добричкия районен съд от открито заседание на 5.07.2019 г. по гр.д.№ 2853/2018 г. за частично прекратяване на делото , съставляващо отказ да се допусне увеличение в размера на иска КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ДОПУСКА на основание член 214,ал.1 от ГПК изменение – увеличе-ние в размера на предявения от И.С.В. срещу С.Р.С. осъдителен иск за парично вземане от обезщетение за вре-ди от 998 лева на 2 983 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.