О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 752

гр.Добрич....10.09..................................2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД.........................търговска колегия в закрито

заседание на десети септември.............................................................

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

Мл.съдия :ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора................................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Т.Стоева....................В.ч.гр.д.№ 627 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:.....................

Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „***“ЕАД ,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление –гр.С.,чрез пълномощник юрисконсулт Б.Н.,служебен адрес-гр.Д.против Разпореждане от 05.08.2019г.по ч.гр.д.№2796/2019г.по описа на РС гр.Добрич,в частта му,с която е оставено без уважение подаденото заявление по чл.417 от ГПК по претенцията на заявителя за присъждане на сумата от 120 лв.-разходи при изискуем кредит.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и подлежи на разглеждане по същество като допустима.

Окръжният съд,като се запозна с доводите на жалбоподателя и мотивите,изложени в атакувания съдебен акт,прие за установено следното:

Подадено е заявление вх.№ 15786/02.08.2019г.за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.Претенцията е уважена от първоинстанционния съд ,освен в частта й за присъждане на сумата от 120 лв.,представляваща разходи за изискуем кредит.

В жалбата се твърди,че законът не поставя ограничения относно вземанията на банките по извлечение от сметки,за които може да се издаде заповед за изпълнение.Съгласно т.15 от представения към заявлението договор за кредит кредитополучателят заплаща такси,които не са свързани с усвояването и управлението на кредита,съгласно тарифата за лихвите ,таксите и комисионните ,които банката прилага,и с която кредитополучателят е запознат при сключване на договора за кредит.В нея е предвидено задължение на кредитополучателя наречено“разходи за изискуем кредит“,което е в размер на 120 лв.Така определената такса се дължи при обявяването на предсрочната изискуемост на кредита,както е в случая.Тези разходи банката не би извършила ,ако кредитът се погасяваше редовно,съобразно договореното.

За да отхвърли заявлението в тази негова част районният съд е приел,че таксата от 120 лв.не представлява такса за извършена банкова услуга,въпреки,че е посочена в тарифата на банката,а представлява предварително определен размер на разходи във връзка с връчването на изявлението за предсрочна изискуемост-покани,обаждания и пр.Не се касае за вземане за реално изпълнение,каквито са главницата и лихвите по договора,а за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение,които подлежат на доказване и стоят извън изпълнителното основание по чл.417 т.2 от ГПК.

Съдът ,съгласно разпоредбата на чл. 411 ал.2 т.2 от ГПК отказва да издаде заповед за изпълнение,ако искането е в противоречие със закона и с добрите нрави,за което съдът следи служебно.Още на фаза на заповедното производство съдът е длъжен да осъществи защитата на по-слабата страна в договорните правоотношения-потребителя.Съдържанието на сключения договор го квалифицира като потребителски по своя характер,при което са приложими нормите на ЗЗП и ЗПК.

Вземането за разходи при изискуем кредит противоречи пряко на нормата на чл.10а ал.2 от ЗПК,която забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия ,свързани с управление на кредита,а извънсъдебното събиране на просрочените вноски безспорно е действие по управление на кредита.Предвид характера на таксата е изключена квалификацията й като допълнително благо,за което да е обосновано насрещно възнаграждение.Този вид дейност се компенсира с основното възнагрждение-възнаградителна лихва,като цена на кредитирането.Уговарянето на бъдещите разходи за събиране на вземането във фиксиран отнапред размер придава на клаузата неустоечен характер.Така уговорената клауза е в противоречие с чл.19 ал.3 и чл.33 от ЗПК ,които ограничават свободата на договаряне при предоставяне на потребителски кредит до уговорената възнаградителна лихва и обезщетението за забава.

С така изложените мотиви постановеното разпореждане следва да бъде потвърдено в отхвърлителната му част, като правилно и законосъобразно постановено.

Водим от горното Окръжният съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 05.08.2019г.по ч.гр.д.№2796/2019г.по описа на РС гр.Добрич,в частта му,с която е оставено без уважение подаденото заявление по чл.417 от ГПК по претенцията на заявителя за присъждане на сумата от 120 лв.-разходи при изискуем кредит.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.