О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                             №808

                                        Гр.ДОБРИЧ  20.09.2019г.

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ДВАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ 2019г.в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА                        ЧЛЕНОВЕ: Т.СТОЕВА

                                                                                                    ЕВА ИВАНОВА                                                                                                                                        

 

  Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.гр.д.№ 636/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.278,във вр. с чл.274,ал.1,т.2,във вр. с чл.15,ал.2 от ГПК.

  Образувано е по подадена от адв.Е.Ф.,като пълномощник на  ответника по гр.д.№ 569/2019г.по описа на ДРС-П.М.В.,ЕГН:**********,частна жалба срещу постановеното по делото Протоколно определение от 15.07.2019г.,с който съдебен акт е оставено без уважение възражението на ответната страна за неподведомственост на делото на българския съд.

  Като релевира доводи,че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно,постановено в противоречие с материалния закон и на процесуалните правила,частният жалбоподател моли за отмяната му,уважаване на възражението за неподведомственост на делото на българския съд и прекратяване на производството.

  Прави се искане за  присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски,вкл.адвокатски хонорар.

  В депозиран писмен отговор насрещната по жалбата страна изразява становище  по неоснователност на жалбата.

  От своя страна претендира направените в настоящото производство –юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

  Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата частна жалба и прецени доказателствата по делото,намира,че като подадена от надлежна страна,в законовия срок по чл.275,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата се явява процесуално допустима.

  Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

  Възражението на П.М.В. за неподведомственост на гр.д.№ 569/2019г.по описа на ДРС на българските съдилища се основава на

твърдението,че считано от 2009г. В. има обичайно местопребиваване/местоживеене в Англия,поради което предявеният срещу нея иск с правно основание чл.422 от ГПК е подведомствен на съдилищата в Англия на основание чл.18,ал.2 от Регламент (ЕС ) № 1215/2012г.,като в случая не са налице предвидените в цитирания Регламент изключения,които да позволяват иска срещу В. да бъде предявен не в Англия,а в друга държава-членка.

  Настоящият състав намира това възражение за неоснователно,съответно обжалвания съдебен акт,с който то не е уважено за  правилен,по следните съображения:

  Чл.19,ал.3 от Регламент (ЕС ) № 1215/2012г. гласи : „ Разпоредбите на настоящия раздел могат да се дерогират само със споразумение“.В случая такова е налице.В т.12 от ОУ към процесния договор,сключен между страните на 12.09.2007г.,е  предвидено споровете между страните да се решават по съдебен ред от български съд-Софийски районен съд.Чрез подписване на процесния договор,задължителна част от който са и ОУ и конкретно т.12 от тях,е изпълнена в цялост разпоредбата на чл.19,ал.3 от Регламент (ЕС ) № 1215/2012г. ,която разпоредба изисква споразумението между страните да е сключено в момент,в който и двете страни имат местоживеене или обичайно местопребиваване в една и съща държава членка,което предпоставя компетентност на съдилищата на тази държава.Не е спорно,че към 12.09.2007г.В. не е имала обичайно местопребиваване извън България,поради което компетентен по производството е българския съд.

  Неоснователно е възражението в частната жалба,че Общите условия по процесния договор за кредит не са били представени на П.М.В. и не били подписани от нея.Към момента на сключване на договора подобно законово изискване няма.Изричната разпоредба за задължителен подпис на ОУ на договорите за потребителски кредит – чл.11,ал.2 от ЗПК,е влязла в сила на 23.07.2014г.Въпросната разпоредба няма обратно действие,поради което не намира приложение в настоящия случай.

  На основание чл.78,ал.8,във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ответникът по частната жалба има право на разноски - юрисконсултско възнаграждение,определено съобразно сложността на делото на основание  чл.25,ал.1 от Наредбата за правната  помощ в размер на 300 лв.

 Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

  ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адв.Е.Ф.,като пълномощник на  ответника по гр.д.№ 569/2019г.по описа на ДРС-П.М.В.,ЕГН:**********,частна жалба срещу постановеното по делото Протоколно определение от 15.07.2019г.,с който съдебен акт е оставено без уважение възражението на ответната страна за неподведомственост на делото на българския съд.

  ОСЪЖДА П.М.В.,ЕГН:**********,с адрес:г***,да заплати на ЕАД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.С.,съдебни разноски в размер на 300.00 лв./триста лева/- юрисконсултско възнаграждение

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,по арг. на чл.274,ал.4 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.