О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 775

гр.ДОБРИЧ 13.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ТРИНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

ЕВА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.гр.д.№ 644/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278,във вр. с чл.413,ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена от юрисконсулт Д.А.,в качеството й на процесуален представител на ЕООД „ А.“,ЕИК ***,гр.С. - заявител по ч.гр.д.№ 2839/2019г.по описа на Добрички районен съд,частна жалба срещу постановеното по делото Разпореждане,инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 1530/09.08.2019г.,в частта му,с която съдът е отхвърлил искането за издаване на основание чл.410 от ГПК на заповед за изпълнение за сумите:106.18 лв.представляваща неустойка за неизпълнение на задължение;200.00 лв.-разходи за извънсъдебно събиране на задължението.

Като релевира доводи за неправилност на атакувания съдебен акт,като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснован,жалбоподателят моли за отмяната му и решаване спора по същество,като бъде постановено издаване на заповед за изпълнение за всички,претендирани със заявлението по чл.410 от ГПК суми.

Въззивният съд,като взе предвид доводите в частната жалба и изложеното в подаденото от жалбоподателя заявление,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275,ал.1 от ГПК,от надлежно легитимирано лице,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,при наличие на правен интерес от обжалването,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Заявителят по ч.гр.д.№ 2839/2019г.по описа на Добрички районен съд е сезирал съда с искане за издаване срещу длъжника К.Е.Б.,ЕГН:**********,***,на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за парични суми,посочени в т.9 от заявлението,сред които неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 106.18 лв.и разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 200.00 лв.

За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми,заповедният съд е приел,че е длъжен и без да е налице възражение от длъжника по чл.414 от ГПК да извърши служебно проверка за това дали предявеното със заявлението вземане не произтича от неравноправна клауза и ако констатира такава,да отхвърли заявлението.При извършване на тази проверка в случая,ДРС е констатирал,че договорените клаузи за неустойка и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението са нищожни,поради накърняване на добрите нрави и противоречащи на закона.Претендираната със заявлението неустойка е уговорена извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции,а клаузата за разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението противоречи на чл.10,ал.4 от ЗПК и чл.33,ал.2 от ЗПК.

Настоящият състав споделя изцяло изложените от заповедния съд мотиви за отхвърляне на заявлението в частта му относно процесните суми.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че в случая заповедният съд е излязъл от своята юрисдикция,като се е произнесъл по спорно право,което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство,при положение,че длъжникът възрази в срока по чл.414,ал.2 от ГПК.

В хипотезата на заявление по реда на чл.410 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави,което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.В този смисъл е и Определение № 974/07.12.2011г. по ч.т.д.№ 797/2010г.,ВКС,II т.о.,както и Решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10,с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.

Процесният договор е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Доколкото в случая главницата по договора за паричен заем възлиза на сумата от 395.60 лв.,претендираната неустойка в размер на 106.18 лв. е необосновано висока,поради което договорната клауза,предвиждаща дължимостта й,е неравноправна по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП.

Клаузата за неустойка по договора е нищожна и поради противоречие с добрите нрави-чл.26 ал.1 от ЗЗД.Съгласно задължителната съдебна практика – т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,уговорена извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.

Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение по договора за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчителство.Би следвало кредитодателят предварително да проучи кредитоспособността на заемателя и ако преценката му е лоша –да не предоставя искания кредит.Задължение на финансовата институция е да предотврати опасността от невръщане на отпуснатия заем като извърши предварителна проверка,преди сключване на договора,на възможността на заемополучателя на върне кредита,и при необходимост да изиска предоставянето на обезпечение.От неизпълнението на това свое задължение заемодателят не може да черпи права,изисквайки от заемателя да го обезщети за евентуални вреди,които би понесъл от недадено обезпечение.Извън това,въведеният срок за предоставяне на обезпечение-3-дневен от сключване на договора,е изключително кратък.Горното обосновава извод,че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции и следователно е нищожна,поради противоречие с добрите нрави.

Относно претендираната такса разходи за извънсъдебно събиране на задължението,същата е в противоречие с императивните разпоредби на чл.10а,ал.4 и чл.33,ал.2 от ЗПК.От твърденията в заявлението не става ясно какви конкретно разходи са били извършени,липсват и доказателства,удостоверяващи,че същите възлизат в претендирания от заявителя размер.Посочено е,че претендираните такси се начисляват и за забавено изпълнение от страна на заемателя,което е недопустимо,доколкото забавеното изпълнение се санкционира с обезщетение за забава,което съгласно чл.33,ал.2 от ЗПК не може да надвишава законната лихва,а под формата на такси за разходи повторно се начислява обезщетение за забава.

По гореизложените мотиви,атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по ч.гр.д.№ 2839/2019г.по описа на Добрички районен съд Разпореждане,инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 1530/09.08.2019г.,в частта му,с която съдът е отхвърлил искането за издаване на основание чл.410 от ГПК на заповед за изпълнение за сумите:106.18 лв.представляваща неустойка за неизпълнение на задължение;200.00 лв.-разходи за извънсъдебно събиране на задължението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.