О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 800

Гр.Добрич, 19.09.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд Търговско отделение

На деветнадесети септември 2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ : ТЕМЕНУГА СТОЕВА ЕВА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.частно гражданско дело № 646 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 вр. чл. 279 вр.чл. 418, ал. 4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. рег.№3070/31.07.2019 г./дата на пощенско клеймо от 29.07.2019 г./ по описа на РС - Балчик , подадена от „***“АД ЕИК-***, срещу Разпореждане №685/12.07.2019 г. на РС - Балчик, постановено по ч.гр.д. №544/2019 г. по описа на същия съд.

С обжалваното разпореждане е отхвърлено искането на заявителя за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу И.И.Я. ЕГН-********** *** за сумата от 689,62 лв. възнаградителна/договорна/ лихва.

В жалбата се твърди, че в обжалваното разпореждане е неправилно.,че добрите нрави не били и конкретизирани,а само такива,които бранят общи интереси.Изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд,че от извлечението не ставало ясно как е изчислен размерът на претендираната договорна лихва,като се позовава на ТР №4/2013.

При данни, че постановеното неизгодно за частния жалбоподател разпореждане му е съобщено на дата 29.07.2019 г., частна жалба с вх. рег.№3070/31.07.2019 г./дата на пощенско клеймо от 29.07.2019 г./ , е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Заявителят, сега частен жалбоподател, "***" ЕАД ЕИК *** чрез пълномощник е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните си книги, с което се установява вземане на банката въз основа на сключен договор за стоков кредит с оглед изтичане срока на договора и допуснатата забава в плащанията на главница и/или лихва.

Със заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на банката, видно от което към датата на подаване на заявлението ,длъжникът по кредита дължи 1 335,85 лв. главница и 689,62 лв. договорна лихва за периода 16.12.2017 г. до 16.06.2019 г.;сумата от 79,80 лв. обезщетение за забава,сумата от 6,68 законна лихва и 120 лв. дължими разходи.

За посочените суми/без възнаградителната лихва/ БРС е издал заповед за незабавно изпълнение,а за възнаградителната лихва е отказал ,с обжалваното разпореждане.За да постанови обжалваното разпореждане,първоинстанционният съд е приел,че от обстоятелствената част на заявлението не ставало ясно как е изчислена възнаградителната лихва,а така също,че размерът й надминавал определеният в решение №378/18.05.2006 г.,2 г.о. на ВКС размер,което правело договорката нищожна,поради противоречие с добрите нрави.

Видно от съдържанието на договора, страните са уговорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на 34,72 % годишно или 0,0964 % на ден, каквато е допустима съобразно разпоредбата на чл. 240, ал.2 от общия закон/ЗЗД/, като по чл.10, ал.2 от общия закон/ЗЗД/, лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС, а съгласно чл.9 от общия закон/ЗЗД/ страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да  компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето лице/кредитополучателят/, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства.

Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на ВКС, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща 3- кратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение-надвишаващата 2- кратния размер на законната лихва, определен с акт на МС/съответнто ПМС/. В процесния случай задълженията по договора за кредит не са обезпечени и договорената възнаградителна лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва за претендирания период.

С оглед гореизложеното ,се налага извода за неоснователност на подадената частна жалба.Следователно обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №685/12.07.2019 г. на РС - Балчик, постановено по ч.гр.д. №544/2019 г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.