О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 795

гр.ДОБРИЧ 18.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ОСЕМНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

ЕВА И.

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева И. вз.ч.гр.д.№ 652/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278,във вр. с чл.413,ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена от юрисконсулт Р.И.,в качеството й на процесуален представител на ЕООД „ ***“,ЕИК ***, гр.София - заявител по ч.гр.д.№ 2473/2019г.по описа на Добрички районен съд,частна жалба срещу постановеното по делото на 26.07.2019г.,инкорпорирано в Заповед № 1423 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,Разпореждане,с което е отхвърлено заявлението по отношение на сумите от 2065.68 лв.-договорно възнаграждение и 2560.06 лв.-възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.

Като релевира доводи за неправилност на атакувания съдебен акт,жалбоподателят моли за отмяната му и уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за отхвърлените вземания.

Въззивният съд,като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото,намира,че като подадена в законоустановения срок по чл.275,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,от надлежно легитимирано лице,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,при наличие на правен интерес от обжалването,жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

За да откаже издаването на Заповед по чл.410 от ГПК за обжалваните суми,заповедният съд е приел,че уговорката за възнаградителна лихва в процесния договор за потребителски кредит противоречи на добрите нрави,като такава се явява нищожна и не произвежда правно действие.По отношение искането за заплащане от потребителя на „възнаграждение за пакет допълнителни услуги“,същото е нищожно,поради противоречие с императивната норма на чл.10а,ал2 от ЗПК,както и на основание чл.21 от ЗПК.

Настоящият състав споделя изцяло изложените от заповедния съд мотиви в обжалвания съдебен акт.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че в случая заповедният съд е превишил своите правомощия,като е обсъдил по същество обстоятелства,които седят извън предмета на проверка в заповедното производство и не могат да са повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В хипотезата на заявление по реда на чл.410 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави,което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.В този смисъл е и Определение № 974/07.12.2011г. по ч.т.д.№ 797/2010г.,ВКС,II т.о.При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата,от които произтичат субективните права,предмет на заявлението,както и уговорките в договора,които обуславят тяхното действие.Целта е да се постигне още на този най-ранен етап ефективна защита на законните права на потребителя,като се съблюдават императивните норми,осигуряващи минималната закрила на правата и интересите на потребителя.

Доколкото в случая размера на уговорената с процесния договор възнаградителна лихва от 41.17% годишно е четирикратно по-висок от размера на законната лихва и в унисон с утвърдената съдебна практика,в която трайно е прието,че възнаградителна лихва,надвишаваща трикратния размер на законната лихва,противоречи на добрите нрави,правилен е извода на заповедния съд,че претендираната възнаградителна лихва от 2065.68 лв.не се дължи,поради нищожност на основание чл.26,ал.1 ЗЗД на договорната клауза,с която е уговорена.

При положение,че процесният договор за кредит е от 13.01.2016г.,т.е сключен е при действието на Закона за потребителския кредит,и предвид гореизложените в настоящото определение мотиви относно правомощията на заповедния съд,ДРС е имал правото на служебна проверка за съответствие на договорната клауза за дължимо от потребителя възнаграждение за пакет допълнителни услуги с нормите на този закон.Изводът му в резултат на тази проверка,че претендираното допълнително възнаграждение от 2560.06 лв.не се дължи,поради изричната забрана на чл.10а,ал.2 от ЗПК и защото с уговорката му се цели заобикаляне на закона,като е правилен и като такъв изцяло се споделя от настоящия състав.В нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора.Това са такива услуги,които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на паричната сума и връщането й.Нормата на чл.10а,ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности,свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая заявителят претендира сумата от 2560.06 лв.,без да излага никакви обстоятелства,от които да се установява за какво конкретно действие се дължи тя,в какво се изразява услугата,предоставяна срещу тази такса,за да може да се извърши преценка за съответствието й с нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК.От друга страна,изброените в заявлението като договорени в случая допълнителни услуги,по своята същност не са такива по смисъла на чл.10а,ал.1 от ЗПК,тъй като целят да улеснят взаимоотношенията на страните по процесния договор и да гарантират изплащането на дължимите суми по него от страна на потребителя.Следва да се посочи и,че за да се търси възстановяване на разход,следва да е обосновано и установено реалното му извършване.Твърдения в този смисъл заявителят също не е изложил.

По гореизложените мотиви ДОС намира,че изложените в частната жалба възражения са неоснователни.ДРС е постановил в обжалваната част правилен съдебен акт,който следва да бъде потвърден.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по ч.гр.д.№ 2473/2019г.по описа на Добрички районен съд,инкорпорирано в Заповед № 1423 от 26.07.2019г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,Разпореждане,с което е отхвърлено заявлението на ЕООД „ ***“,ЕИК ***, гр.София по отношение на сумите:2065.68 лв.-договорно възнаграждение;2560.06 лв.-възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.