О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   

 

                                827               ,27.09.2019 година, град Добрич

                                    

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година

  В закрито заседание в следния състав :

 

                                        Председател  : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

Членове : ДИАНА ДЯКОВА       

                                                               ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА      

 

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно частно гражданско дело номер 660 по описа за 2019 година, намира следното :

 

                   Производството е образувано по подадена по пощата на дата 3.09.2019 г. частна жалба с вх.№ 3198/9.09.2019 г.( по регистратурата на КРС) от заявителя – етажна собственост – Ваканционен комплекс „ ***“ в град К., Крайбрежна зона ,ул. „ Д.“ № 21 ,чрез упълномощения адвокат Г.И.от САК срещу определение № 416 от 22.08.2019 г. на Каварненския районен съд по ч.гр.д.№ 462/2019 г., с което е оставено без разглеждане заявление с вх.№ 2996/20.08. 2019 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК срещу длъжника Е.А.В.и е прекратено заповедното производство.

         В частната жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие със съдебната практика на ВКС по приложението на член 411,ал.2,т.3 и т.4 от ГПК. Част от нея е определение № 547 от 22.08. 2013 г. по ч.т.д.№ 1 355/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че е достатъчно наличието на една от двете, посочени в т.3 и т.4 на член 411, ал.2 от ГПК, връзки с територията на страната, за да се издаде заповед за изпълнение. За физическото лице връзката съставлява наличие на постоянен адрес или обичайно местопребиваване. В частната жалба се поддържа, че длъжникът ( гражданин на Руската Федерация ) няма постоянен адрес, но има обичайно местопребиваване на територията на Република България. За установяването му частният жалбоподател иска събиране на доказателства. Настоява за отмяна на определението. уважаване на заявлението и присъждане на разноски за това производство .

         Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с правен интерес да иска отмяна на определението на заповедния съд по член 274,ал.1,т.1 от ГПК в законноустановения срок, считан от 29.08.2019г.

         Въззивният съд намира, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Заповедното производство е част от изпълнителното и за него правилата на исковото производство се прилагат, само ако това е предвидено изрично. Заповедният съд прекратява производството само в един случай, ако при проверката за местна подсъдност установи, че делото не му е подсъдно и следва да бъде изпратено на друг съд – член 411,ал.1 от ГПК. Във всички други случаи заповедният съд дължи да разгледа заявлението и да постанови разпореждане, с който слага край на производството . Това следва от ясното правило на член 411,ал.2 от ГПК. Това е прието в определение № 31 от 10.01.2012 г. по ч.гр.д.№ 714/2011 г. на ІV, г.о. на ВКС. Ако заявлението не отговаря на изискванията на член 410 от ГПК ( а също и на член 425,ал.2 от ГПК) и нередовностите не са отстранени в срок, заповедният съд постановява разпореждане за отхвърляне на заявлението . Ако заявлението е редовно, той се произнася по основателността му и може да го отхвърли на основанията, посочени в член 411,ал.2,т.2,т.3 и т.4 от ГПК. Ако заявлението е редовно и тези основания не са налице , заповедният съд издава заповед за изпълнение. .

         В нарушение на член 411,ал.2 от ГПК заповедният съд е приел ,че липсата на постоянен адрес на длъжника на територията на страната е пречка за разглеждане на заявлението. Липсата на постоянен адрес и на обичайно местопребиваване на територията на страната на длъжника – физическо лице  е част от проверката за основателност на заявлението .Ако съдът прецени, че тези отрицателни предпоставки съществуват дължи разпореждане за отхвърляне на заявлението. Постановеното определение за прекратяване е незаконосъобразно и следва да се отмени и делото да се върне на заповедния съд за постановяване на разпореждане според преценката му за това има или няма основания по член 411,ал.2,т.1 - 4 от ГПК. С оглед на този резултат – на липса на дължимо от заповедния съд произнасяне по заявлението – въпросът за разноските за настоящото производство следва да се разреши от него с приключващия акт в зависимост от изхода от заповедното производство .

         Воден от горното        ,ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

         ОТМЕНЯ определение № 416 от 22.08.2019 г. на Каварненския районен съд по ч.гр.д.№ 462/2019 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на заявление с вх.№ 2996/20.08. 2019 г. на заявителя -етажна собственост – Ваканционен комплекс „ ***“ в град К., Крайбрежна зона ,ул. „ Д.“ № 21 за издаване на заповед по член 410 от ГПК .

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                2.