О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                           №813

                                        Гр.ДОБРИЧ  24.09.2019г.

                                        В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ СЕПТЕМВРИ 2019г.в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА                            ЧЛЕНОВЕ: Г.ПАВЛОВ

                                                                                            Мл.с.Г.ПАШАЛИЕВ

                                                                                                                       

                                                                                                             

 

  Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№ 663/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството по делото е образувано по подадена от И.Д.М.,ЕГН:**********,***,длъжник по изп.д.№ ***по описа на СИС при ДРС,чрез пълномощника си-адв.Г.Д.,жалба срещу Постановление на ДСИ от 21.03.2019г.,с което е допълнено Постановление от 21.02.2019г.по горепосоченото изпълнително дело.Излагат се доводи,че обжалваното постановление е неправилно,тъй като съдебният изпълнител не бил оправомощен сам да изменя постановено от него предходно постановление за прекратяване на производството по делото.

  Взискателят по изпълнителното дело не изразява становище по жалбата.

  В писмени мотиви съдебният изпълнител намира депозираната  жалба за допустима,но неоснователна.

  Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата жалба,наведените в нея оплаквания и прецени събраните по делото доказателства,намира, че жалбата се явява процесуално недопустима,като такава същата следва да бъде оставена без разглеждане,а производството по настоящото дело да се прекрати,по следните съображения:

  От фактическа страна по делото е установено,че с молба,вх.№ 935/19.02.2019г. взискателят по изп.д.№ ***по описа на СИС на ДРС Д.Г.Д.,чрез пълномощника си по делото -адв.Д.А.,ДАК,е сезирал съдебния изпълнител с искане производството по делото да бъде прекратено и да му бъде върнат изпълнителния лист,въз основа на който то е образувано.

  Искането е уважено,като с Постановление от 21.02.2019г.производството по делото е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК.

  След  получаване на препис от постановлението,длъжникът  по делото И.Д.М.,чрез пълномощника си-адв.Г.Д.,е подал писмена молба,вх.рег.№2656/07.03.2019г.,в която изразява становище,че  производството е следвало да се прекрати не на посоченото в постановлението за прекратяване основание,а поради това,че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години,поради което е сезирал ДСИ с искане за прекратяване на производството на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

  С Постановление на ДСИ от 21.03.2019г. искането на  И.Д.М. е уважено,като Постановление от 21.02.2019г. е допълнено с посочване на още едно основание за прекратяване-заявеното от длъжника основание по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

  Горните фактически констатации обосновават правния извод на настоящия състав за недопустимост на подадената жалба.

  В чл.435,ал.2 от ГПК са лимитативно  посочени действията на съдебния  изпълнител,които подлежат на обжалване от длъжника.Съгласно чл.435,ал.2,т.6 длъжникът може да обжалва отказ за съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело,а обжалвания акт не обективира такъв отказ.

  Недопустимо е длъжникът да обжалва основанието,на което е извършено прекратяването,тъй като съгласно чл.433,ал.3 от ГПК,независимо на кое от основанията по чл.433,ал.1 от ГПК е прекратено делото,ефектът на прекратяването на изпълнителното производство е един и същ – преустановяване на изпълнителните действия и вдигане служебно на наложените запори и възбрани.При това положение за длъжника е без значение дали изпълнителното производство е прекратено по чл.433,ал.1,т.2 или по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,поради което той няма правен интерес от обжалване на основанието за прекратяване,съответно на което и законът в чл.435,ал.2 от ГПК не му учредява подобно право.

  Допълнителен аргумент за това,че в случая за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване е и обстоятелството,с обжалвания съдебен акт искането му за прекратяване на делото на соченото от него правно основание е удовлетворено.

  Воден от горното,Добричкият окръжен съд

 

                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

  ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ,като процесуално недопустима,подадената от И.Д.М.,ЕГН:**********,***,длъжник по изп.д.№ ***по описа на СИС на ДРС,чрез пълномощника си-адв.Г.Д.,жалба срещу Постановление на ДСИ от 21.03.2019г.,с което е допълнено Постановление от 21.02.2019г.по горепосоченото изпълнително дело,като е посочено още  едно основание за прекратяване на делото,а именно-заявеното от длъжника основание по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

  ПРЕКРАТЯВА производството по вз.гр.д.№663/2019г.по описа на Добрички окръжен съд.

  Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд,гр.Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

  Препис от определението да се връчи на страните,чрез пълномощниците им по делото на посочените адреси за връчване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.